№ 208
гр. Русе, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520202133 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕМ. М. ЕНЧ. против наказателно постановление № 20-1085-
003875/18.12.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе.
Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което са му наложени
наказания “глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща процесуален представител .
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание; вместо него се
явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „АМ“, като
същевременно бил и съдружник в „Екон -91“ООД. Това дружество притежавало л.а. “Ленд
Ровер Рейндж Спорт“ с ДК № Р 57 57 ВТ, което първоначално било взето на лизинг. На
18.06.2020г. в изпълнение на договора за лизинг „Екон -91“ ООД, чрез представляващия го
Е.К. в качеството му на единствен управител закупило автомобила с договор с нотариална
заверка на подписите от лизингодателя. На 15.11.2020г. автомобилът бил заснет по пътя
гр.Русе – гр.Бяла от АТТС да се движи с неразрешена скорост. На 19.11.2020г. при
1
обработка на снимката св.Н.К., мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ гр.Русе
установил, че автомобилът служебно е дерегистриран на 19.08.2020г. на основание чл.143
ал.15 от ЗдвП, тъй като приобретателят му „Екон – 91“ ООД не е изпълнило задължението
си по чл.145 ал.2 от ЗДвП да го регистрира в едномесечен срок от придобиването му в
службата за регистрация на ППС. Жалбоподателят попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП,
че на 15.11.2020г. именно той е управлявал автомобила. Бил съставен АУАН против
жалбоподателя, а материалите по преписката изпратени на РРП с оглед престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 04.12.2020г. прокурор при РРП отказал да образува
досъдебно производство и изпратил материалите на АНО на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН.
С обжалваното наказателно постановление АНО наложил на жалбоподателя горепосочените
две кумулативни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но
неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се изразява в това, че на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което той не е извършил, защото липсва
вина, като елемент от субективната му страна.
Същественият по делото въпрос е знаел ли е жалбоподателят, че управляваният от него
автомобил е дерегистриран служебно и съответно имало ли е по какъв начин да узнае за
това. Предвид особените изисквания на закона за форма за действителност на договорите, с
които се прехвърля МПС – писмена с нотариална заверка на подписите по арг.чл.144 ал.2 от
ЗДвП, в случая собственик на процесното превозно средство е „Екон-91“ ООД. Това се
установява безспорно и от изисканото копие от този договор, л.50 от делото. Всъщност
основната причина да се изиска този договор в рамките на възобновеното съдебно следствие
е изясняване на въпроса кой от двамата съдружници в дружеството е представлявал
дружеството пред нотариуса при сключване на договора. Доколкото това е сторил другият
съдружник и единствен управител – Е.К., а не жалбоподателят, именно за първия е
възникнало нормативното задължение по чл.145 ал.2 от ЗДвП да регистрира автомобила в
службата за регистрация, което той не е сторил и съответно са настъпили последиците по
чл.143 ал.15 от с.з. По делото няма доказателства Е.К. да е уведомявал жалбоподателя за
това обстоятелство (че не е представил автомобила за регистрация в едномесечен срок);
напротив единствено са твърдения от негова страна, че изобщо не е знаел за това, които по
никакъв начин не могат да бъдат оборени с наличната доказателствена съвкупност.
Доколкото това възражение няма как да бъде опровергано/доказано обратното, съдът
приема, че действително жалбоподателят не е знаел, че управителят на дружеството не е
изпълнил задължението си по чл.145 ал.2 от ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че
автомобилът към 15.11.2020г. е бил с валидни регистрационни табели (еднакви с лизинговия
2
период), съответстващи на нормативните изисквания и със сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което се
установява и от служебна справка на съда в сайта на Гаранционния фонд, т.е. към момента
на управлението не е била налице и хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗдвП вр.чл.574 ал.11 от
Кодекса за застраховането по отношение на дружеството - приобретател. При това
положение и за службата по регистрация на ППС не възниква и нормативното задължение
да уведоми приобретателя за прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.15 от ЗдвП на
основание чл.18б ал.2 вр.ал.1 т.10 от Наредба № I – 45/24.03.2000г., което би било напълно
ирелевантно в случай, че автомобилът бе управляван от съдружника Кондаян, т.е. в този
случай не би могло да се твърди за липса на субективна страна на нарушението по чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП, тъй като той не може да се оправдава с незнание на последиците по
чл.143 ал.15 от с.з. В този смисъл съдът приема, че действително за жалбоподателя не е
имало никакъв начин и съответна форма под която да може да дори да предполага, че
управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран. По съвсем друг начин би стоял
въпросът в случай, че именно жалбоподателят бе управител на дружеството – купувач на
автомобила, респ. участник в нотариалното производство, т.е. не би имало никаква пречка
да бъде санкциониран за това нарушение ,тъй като при това положение именно той не би
изпълнил задължението по чл.145 ал.2 от ЗДвП и би следвало да е напълно наясно с
последиците по чл.143 ал.15 от с.з., т.е. тогава възражението за липса на вина би било
неоснователно.
За да бъде санкционирано едно лице за административно нарушение, следва същото да
бъде извършено виновно, като форми на вината в случая за нарушението по чл.175 ал.3 от
ЗДвП могат да бъдат както прекия, така и евентуалния умисъл. И в двата случая обаче е
необходимо да е налице интелектуален момент на умисъла, който се изразява в съзнание за
елементите от обективна страна – нарушаване на реда на държавното управление, за което
по делото липсват всякакви доказателства. В конкретния случай да се потвърди
наказателното постановление би означавало на дееца да се вмени обективна отговорност,
което би било в нарушение на чл.6 от ЗАНН, която норма безусловно изисква
административното нарушение да е извършено виновно.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-003875/18.12.2020г. на Началника на
3
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на ЕМ. М. ЕНЧ., с ЕГН
********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лв. и
ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4