РЕШЕНИЕ № 659
Гр. Пловдив, 01.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен
граждански състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр.
дело № 316 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от Н.А. чрез пълномощник адв. М. против решение,
постановено по гр.д. № 12283/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, с
което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумата 893, 90 лева – неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2002 г. - 30.04.2005 г.;
сумата 129,91 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
01.03.2003 г. - 11.05.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано 18.05.2005 г. до окончателното изплащане; сумата 22, 48 лева – държавна
такса, и сумата 51 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист.
Във въззивната жалба са
изложени подробни оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се
неговата отмяна и постановяване на ново, с което се уважат исковите претенции.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, с който се взема становище за нейната неоснователност и се иска
потвърждаване на обжалваното решение.
В жалбата и в отговора не
са заявени доказателствени искания.
Производството
е образувано по искова молба от Н.Г.А. ***, с която моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че той не дължи на ответника сумата 893, 90 лева – неплатена топлинна
енергия за периода 01.12.2002 г. -
30.04.2005 г.; сумата 129, 91 лева - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 01.03.2003 г. - 11.05.2005 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано 18.05.2005 г. до окончателното изплащане; сумата 22,
48 лева – държавна такса, и сумата 51 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Твърди,
че не дължи горепосочените суми поради изтекла давност. Излага съображения, че въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 20.05.2005 г. по ч. гр. дело № 2590/2005 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав,
е било образувано изп. дело № 6549/2005 г. по описа на ДСИ при ПРС срещу него.
Производството по посоченото изп. дело впоследствие е било прекратено , но на
11.05.2009 г. въз основа на изпълнителния лист срещу ищеца от ответника е било
образувано ново изп. дело, а именно - № 307/11.05.2009 г. по описа на ЧСИ Д. М.
Ответникът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. **** оспорва исковете и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Твърди, че по
образуваното изпълнителното дело длъжникът, който е ищец в настоящето
производство, е извършвал доброволни плащания, всяко от които от една страна
прекъсва давността, а от друга съставлява пречка за настъпването на перемпция.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
Решението е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото няма спор, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че въз
основа на изпълнителен лист, издаден на
20.05.2005 г. по ч. гр. дело № 2590/2005 г. по описа на ПРС – ХV гр. състав е
било образувано изп. дело № 6549/2005 г. по описа на ДСИ при ПРС –
производството по което изп. дело е било
прекратено, но впоследствие на 11.05.2019 г. въз основа на същия изпълнителния
лист срещу жалбоподателя от ответника в първоинстанционното производство е било
образувано ново изп. дело, а именно - № 307/11.05.2009 г. по описа на ЧСИ Д. М.
Наведеното от ищеца основание за недължимост на
процесните суми е тяхното погасяване по давност. С молба от 01.11.2005г. жалбоподателят
е заявил, че се задължава да погаси дълга си като внесе сумите по делото
разсрочено. Задно с това е внесъл и сума
в размер на 364 лева. Впоследствие е преустановил плащанията, но на
08.05.2015г. отново ги е възобновил, макар и по друго изпълнително дело
№307/2009 на ЧСИ М., но образувано въз
основа на същия изпълнителен лист. Изявлението на Н.А. от приетата като писмено доказателство- молба
от 02.11.2005, както и последващите му действия/ а именно извършените плащания/
следва да се приемат като признание на процесните задължения и отказ от
изтеклата за тях погасителна давност. Направеното от Н.А. възражение за характера на така направеното
изявление и плащания не може да бъде възприет. Отказът от изтекла погасителна
давност може да бъде изричен и мълчалив, като от неговото съдържание трябва да
може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва
от последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение,
било само за част от него. Настоящата съдебна инстанция намира, че направеното
от страната изявление, както и извършените плащания покриват всички тези
изисквания с оглед на изразеното от него желание доброволно да заплати
задълженията си по изпълнителното дело при положение, че към онзи момент са били погасени по давност. /Решение № 65 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2010 г., I т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Направеното
от Н.А. възражение, относно
извършваните по изпълнителните производства изпълнителни действия е
неоснователно. Задълженията на жалбоподателя не са се погасили по давност и за
времето изминало след направения от него отказ. Относно твърденията на
жалбоподателя, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания
срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания,
дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на ****, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно
ППлВС № 3/1980 г. изпълнителният процес е неразривна част от съдебния, поради
което давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Нова погасителна
давност започва да тече едва след неговото прекратяване на някое от
предвидените в закона основания. В тази връзка следва
да се има предвид, че съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече.
Вярно е, че с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение като е
прието, че ППВС №3/80г. е загубило сила и в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, но настоящият
съдебен състав приема, че отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има действие
обаче от 26.06.2015 г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване
по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК, в който смисъл е и трайната съдебна
практика./ Така Решение №51 от 21.02.2019г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. Следователно до 26.06.2015 г. давността по
отношение на сумите, които Н.А.
е осъден да заплати е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното
събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече
след 26.06.2015 г. и към датата на подаване на исковата молба в съда -24.07.2019г.
не е изтекла, поради извършени множество ежемесечни редовни плащания от Н.А. по № 307/11.05.2009 г. по описа на ЧСИ Д. М.,
които се установяват както от приетите пред РС-Пловдив писмени доказателства/ преводни на нареждания
от жалбоподателя по сметка на ЧСИ М. като основание за плащане е посочено
изп.дело № 307/11.05.2009 г. по описа на ЧСИ Д. М./, така и от
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице К. И., чието заключение
настоящият съдебен състав кредитира като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Поради съвпадането на
изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с
нея решение на Пловдивски районен съд следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78,
ал.3 ГПК
в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25 от Наредбата за правната помощ определя в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4570,
постановено по гр.д. № 12283/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Н.Г.А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК ****, направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззвивното производство по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.