Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието
на секретаря Наталия Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 458 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.92,
ал.14 от ЗГР.
Образувано
е по жалба от Ф.Х.К. *** против заповед № 255/14.06.2019 г. на кмета на Община
Ветово, в частта, с която се заличава адресната регистрация на жалбоподателката
по настоящ адрес ***. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност
на посочената заповед като издадена в противоречие на материалноправните
разпоредби и процесуалния закон. Иска се отмяната на оспорения акт и присъждането
на деловодни разноски, за които е представен списък.
Ответникът
по жалбата - кмета на Община Ветово, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за нейната неоснователност.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
включително по изпратената от ответника по жалбата административна преписка, намира
от фактическа страна за установено следното:
Административното производство по издаване на
процесната заповед е образувано с издаване на заповед № 242/10.06.2019 г. (л.3
от преписката), с която на основание чл. 99б от ЗГР, Кметът на Община Ветово е
определил състава на комисия, която да извърши проверка за спазване на
изискванията на чл.92, чл.96 и чл.99а от ЗГР при извършването адресни
регистрации по настоящ адрес *** на конкретно изброени 31 лица, след което да състави
и предаде протокол за резултатите от проверката. В заповедта е посочено да се
сведе до знанието на лицата за сведение и изпълнение, без да се посочва дали
става въпрос само за членовете на комисията или и за посочените лица, чиято
адресна регистрация ще се проверява. По делото няма данни за каквото и да било
съобщаване на издадената заповед. Служител на РУ – Ветово при ОДМВР - Русе, включен
в състава на комисията, изготвил докладна записка УРИ 457000-1080/12.06.2019 г.,
входирана в Община Ветово с № 41-01-117/12.06.2019 г.
(л.4-11 от преписката), в която удостоверил, че заедно с мл. ПИ Р.М.,
изпълняващия длъжността кмет на Община Ветово И.С.и непознато лице от гр.Глоджево
е посетил адрес в гр.Глоджево, ул*** № 41, на който
жалбоподателката била регистрирана по настоящ адрес на 23.04.2019 г. По време
на проверката жалбоподателката се намирала на адреса и работела в градината.
Посочила е, че живее на този адрес със съпруга си И.К. като двамата са си
направили на 23.04.2019 г. адресна регистрация в кметството в гр.Глоджево. При
проверка в информационните масиви на МВР не било установено жалбоподателката да
е пътувала извън страната в периода от 01.01.2018 г.
до 10.06.2019 г. Назначената със
заповедта комисия изготвила протокол на 12.06.2019 г. (л. 14-17 от преписката),
подписан от всички членове, в които по отношение на жалбоподателката е
отразено, че същата е регистрирана с настоящ адрес *** въз основа на адресна
карта № 27/23.04.2019 г. (л.24 от преписката). В протокола е отразено и
дословно следното:
„Липсва представен документ за собственост
на имота и документ по чл. 92, ал. 2 от ЗГР. Също по преписката несе
установяват обстоятелствата по отношение на собствеността по реда на чл. 98,
ал. 8 от ЗГР. В случая липсват приложени:
- Писмено съгласие на
собственика на имота за адресни регистрации, извършени в несобствено жилище;
- Документ за родство по
права линия със собственика или ползвателя на имота или съпружество с лице от
тази категория;
- Документ, удостоверяващ
извършена ли е проверка чрез отдел „Местни данъци и такси“;
- Декларация за
удостоверяване на фактическо съпружеско съжителство.“.
При тези констатации комисията достигнала
до извод, че при извършването на адресната регистрация по настоящ адрес на
жалбоподателката е допуснато нарушение на чл.92 от ЗГР.
Установено било също така, че постоянният
адрес на К. ***.
Със заповед № 255/14.06.2019
г., издадена от кмета на Община Ветово на основание чл.99б, ал.3 от ЗГР, чл.140а,
ал.4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация и чл.44,
ал.2 от ЗМСМА, във връзка с протокол от 12.06.2019 г. за извършена проверка
от комисията, назначена със заповед № 242/10.06.2019 г., по т.12 е наредено следното:
да се заличи адресната регистрация по настоящ адрес на Ф.Х.К., ЕГН **********,***.04.2019
г. (л. 13 от преписката).
Липсват доказателства тази заповед да е
връчена на жалбоподателката. Данните са, че същата е обявена на сайта на
общината на 03.07.2019 г. На 18.07.2019 г. Ф.К. е подала до съда жалба срещу
заповедта.
По делото е представен нотариален акт № 20
от 21.11.1994 г., том VІІІ, нот.дело № 2467/1994 г.
на нотариус при Разградски районен съд (л. 6 от делото), съгласно който И. Н. К.
е придобил като купувач недвижим имот в гр. Глоджево – дворно място, за което е
отреден парцел ХVІІ-1095 с площ 945 кв.м. в кв. 59 по плана на гр. Глоджево. От
представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 435/19.11.2014 г. (л. 25-30) е
видно, че И.К. *** като съсобствен (в режим на СИО) между
него и съпругата му Ф.К.. От попълнената служебно от общината информация за
имота става ясно, че декларацията се отнася именно за имот с пл.№ 1095, УПИ
ХVІІ в кв.59 по плана на гр.Глоджево. Освен това от страна на ответника по
жалбата е представен и договор от 15.07.2014 г., по силата на който общината е
продала на И.К. 30 кв.м. площ общинска собственост, представляваща придаваема площ от уличната регулация на ул*** в гр.Глоджево към УПИ ХVІІ-1095 с адрес ул***
В хода на съдебното
производство е разпитана като свидетел А. Д. – служител в кметство гр.Глоджево,
извършила на 23.04.2019 г. адресната регистрация по настоящ адрес на
жалбоподателката. Свидетелката сочи, че последната се явила в кметството за
извършване на адресна регистрация, но не носела нотариален акт за имота, в
който ще се регистрира, като обяснила, че този акт се намира в жилището й в гр.
Русе. Независимо от това служителката приела адресната карта на
жалбоподателката и извършила регистрацията, тъй като знаела, че Ф.К. живее
именно на заявения адрес, с уговорката, че тя ще донесе копие от нотариалния
акт в най-кратко време. Жалбоподателката представила
нотариалния акт в рамките на 1-2 дни, но междувременно документацията по
извършената регистрация била иззета за проверка от Община Ветово. При
извършената проверка нотариален акт липсвал приложен към документите за
адресната регистрация на жалбоподателката, тъй като той останал при св.Д. и бил
приложен към тях едва при връщането им обратно в кметство Глоджево.
Свидетелката Б.И.М. – дъщеря на
жалбоподателката, посочва в показанията си пред настоящия съд, че знае за
извършената в дома на родителите й проверка от родителите си, които й казали,
че дошлите полицаи са питали дали разполагат с нотариален акт за имота, но не
са изисквали представянето на такъв. Посочва още, че родителите й живеят в
къщата в гр. Глоджево от закупуването й през 1994 г., но не знае защо са решили
едва през 2019 г. да се регистрират на този адрес. Твърди още, че за
заличаването на адресната регистрация на родителите й узнали след като съпругът
й извършил проверка в сайта на Община Ветово, тъй като разбрали, че има много
хора със заличена регистрация.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Доколкото липсват
доказателства за датата на съобщаване на оспорваната заповед на
жалбоподателката, жалбата срещу същата се приема за подадена в срок, срещу акт
подлежащ на оспорване по реда на АПК и от легитимирано лице имащо правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
В настоящото
производство, съгласно чл.168
от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по
издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.
Съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган. Правното основание за издаване на
обжалваният акт е чл.99б, ал. 3 от ЗГР, която законова
разпоредба разписва процедурата за заличаване адресна регистрация след извършена
проверка по реда на чл.99б от ЗГР.
Действително, съгласно чл.92 ЗГР,
компетентни да извършат/откажат адресна регистрация са кмета на общината,
на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при
заявяване от лицето. С разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗГР е посочено, че настоящ
адрес е адресът, на който лицето живее, като минималното задължително условие
по чл.89 от ЗГР е посочването на населеното място. Следователно вписването на
избрания от жалбоподателката настоящ адрес *** и именно кметът на това населено
място или определено от него длъжностно лице отразява настоящия адрес.
Задължението му за това следва и от общата компетентност на кмета на кметството
по смисъла на чл.46,
т.6 от ЗМСМА да води регистрите на населението и за гражданско състояние и
да изпраща актуализационни съобщения до ЕСГРАОН, а
това не е задължение на ответника.
В същото време обаче в разписаната процедура
в чл.99б от ЗГР закона не е предвидил делегирани правомощия на кмета на
кметството да назначава комисии и да заличава (отказва заличаване) адресни
регистрации. Това правомощие по смисъла на чл.99б, ал.3 от ЗГР е предоставено
на кмета на общината, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповед № 255/14.06.2019
г. на кмета на Община Ветово, в частта по т.12, касаеща
Ф.Х.К., е постановена при спазване изискванията за форма и съдържание на
административния акт. Същата от фактическа страна е мотивирана с установените
факти, отразени в протокола от 12.06.2019 г. на комисията по заповед №
242/10.06.2019 г., а от правна страна е обвързана с нормите на чл.99б от ЗГР и
чл.140а от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на единната
система за гражданска регистрация. Доколко сочените правни основания са
относимите за конкретния случай и дали те съответстват на фактически
установените релевантни факти е въпрос на материалната законосъобразност на заповедта.
Настоящият състав
намира, че обжалваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, в
предвидената форма и съдържание, е издадена при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона.
В конкретния случай, както е посочено в заповед
№ 242/10.06.2019 г., производството е започнало във връзка с постъпили устни
сигнали за незаконосъобразни адресни регистрации по настоящ адрес ***. Устните
сигнали обаче не попадат в изрично изброените от разпоредбата на чл.99б, ал.1
от ЗГР случаи, поради което съдът приема, че производството се е развило по
собствена инициатива на кмета на общината, каквато хипотеза посочената норма
съдържа. Следователно per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.99б, ал.1, изр. трето от ЗГР, не
е налице задължение за обявяване на заповед № 242/10.06.2019 г., с която кметът
на Община Ветово е определил състава на комисия, която да извърши проверка за спазване
на изискванията на чл.92, чл.96 и чл.99а
от ЗГР на извършените адресни регистрации в с.Смирненски и гр.Глоджево и да
състави и предаде протокол за резултатите от проверката.
Производството по чл.99б
от ЗГР е административно по своя характер, като същото приключва с издаването
на индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни
интереси на гражданите. При липса на специална правна уредба в ЗГР (там е
разписана само процедурата по издаване на заповед, включително случаите, в
които се изисква обявяване на заповедта за назначаване на комисия за проверка),
следва да се прилагат общите правила, регламентирани в АПК. Ето защо при провеждане на производство по
чл.99б от ЗГР следва да бъдат спазени и общите принципи по АПК. В тази връзка
следва да се отбележи, че в представената по делото административна преписка
липсват доказателства, че на Ф.К., в качеството й на заинтересовано лице по
смисъла на чл.15,
ал.1 и чл.26 от АПК, е било изпратено надлежно уведомление по чл. 6,
ал.1 от АПК за образуваното административно производството. Органът не е
изпълнил задължението си по чл.9, ал.2 и чл.36, ал.1 от АПК да събере всички
необходими доказателства дори, ако няма искане от заинтересованите лица.
Жалбоподателката не е била уведомена за резултатите от извършената проверка от
комисията, предвид което съдът намира, че не са изпълнени изискванията и на
чл.34 и чл.36 от АПК, което съставлява нарушение на
административно-производствените правила от категорията на съществените. Това е
така, защото по този начин последната е била лишена от признатата и гарантирана
от закона възможност да участва в тази фаза на административния процес – да се
запознае с констатациите от извършената по реда и на основание чл.99б от ЗГР
проверка; да представи доказателства или да поиска събирането на такива; да
направи възражения и т.н. Решаващият административен орган – кметът на
общината, преди издаването на заповедта по чл.99б от ЗГР за заличаване на
адресната регистрация, е следвало да уведоми заинтересованото лице и да му
предостави възможност да упражни предоставените му и гарантираните от закона
процесуалните права, нормативно установени в АПК, като страна в административното
производство. Освен това административният орган не е изпълнил и задължението
си по чл.35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства
от значение за случая. Събраните по делото доказателства сочат на непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка и съответно за неправилност на обоснования правен извод и то при
допуснати съществени процесуални нарушения.
Както се посочи по-горе в настоящото
решение от фактическа страна административният орган се е позовал на
констатациите на назначената от него комисия, отразени в протокол от 12.06.2019
г. Съдържанието на тези констатации обаче сочи, че те касаят единствено
проверка на документацията, въз основа на която е извършена адресната
регистрация по настоящ адрес на жалбоподателката като е отразено, че е налице
липса на определени документи, изисквани в различни хипотези на чл.92 от ЗГР.
Към протокола на комисията само е приложена докладната записка съставена от
служителя на РУ – Ветово, член на същата комисия, без обаче комисията да е
обсъждала въобще констатираните в тази проверка (на място по адреси)
обстоятелства. В случая при проверката на място на адреса в гр. Глоджево е
установено, че жалбоподателката действително живее на този адрес.
Предметът на проверката по чл.99б от ЗГР е
детайлно регламентиран с разпоредбата на чл.140а от Наредба № РД-02-20-9/2012
г., в която се посочва какви точно факти следва да се установяват от комисията.
Установените в конкретния случай от комисията факти обаче не са достатъчни за
изясняване на случая, което личи и от самата констатация на комисията, от която
не става ясно в коя точно хипотеза на чл.92 от ЗГР за извършване на адресна
регистрация попада жалбоподателката, а от там да се прецени и какви точно
изисквания следва да са изпълнени, респективно какви документи е следвало да
представи.
Така например напълно във възможностите на
общинската администрация е да установи чия собственост е имотът, на адреса на
който се извършва регистрацията, включително и чрез справка в отдел „Местни
данъци и такси“, от където може да се види на чие име е деклариран той. Това,
както се установи в съдебно заседание от представеното именно от ответника
копие на данъчна декларация, щеше да изясни факта, че процесният имот е
собственост на жалбоподателката и на съпруга й в режим на съпружеска
имуществена общност. Изводът, който следва от този факт е, че жалбоподателката
е следвало да представи при адресната си регистрация единствено документа по
чл.92, ал.2, т.1 от ЗГР – нотариален акт, като обстоятелството, че се намира в
граждански брак с посочения в нотариалния акт собственик на имота, може да бъде
установено и служебно от ответника чрез справка в регистрите за гражданско
състояние на населението. Не на последно място самият ответник, с представения
по настоящото дело договор за продажба на имот общинска собственост на съпруга
на жалбоподателката, косвено установява, че е бил напълно наясно с факта, че
именно семейството на жалбоподателката е собственик на имота, намиращ се в
гр.Глоджево, ул*** № 41, на който адрес е и
извършената адресна регистрация, чието заличаване е разпоредено с оспорената
заповед.
Съгласно чл.140а, ал.4 от Наредба №
РД-02-20-9/2012 г., въз
основа на протокола на комисията и при спазване на чл.35 от АПК, кметът общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации,
за които е установено, че са извършени в нарушение на ЗГР. Нормата изрично
препраща към уреденото в закона задължение за административния орган да изясни
изцяло и всестранно всеки конкретен случай, включително и след като даде
възможност на заинтересованите страни да изложат своето становище, и едва след
това да пристъпи към постановяване на административен акт. В настоящия случай,
административният орган, чрез назначената от него комисия, вместо да
изследва дали са били налице предпоставките по чл.92 от ЗГР за извършване на
съответната адресна регистрация, се е задоволил да установи само формалната липса
на определен/и документ/и, от която липса е извел необоснован извод за липса и
на условията за извършване на адресната регистрация. Изводът се явява
необоснован и поради факта, че данни за изпълнението на изискванията за адресна
регистрация по настоящ адрес на жалбоподателката на конкретния адрес са били
налични при ответника, въпреки непредставянето на документа за собственост,
който впрочем е бил своевременно представен от жалбоподателката пред компетентното
длъжностно лице, извършващо адресната регистрация в кметство Глоджево (в този
смисъл са категоричните показания на св. Д.).
В оспорената заповед административният
орган се е позовал само на нормите на чл.99б, ал.3 от ЗГР и чл.140а, ал.4 от Наредба
РД-02-20-09/2012г., които регламентират единствено правомощието му да издаде
оспорената заповед, но не е посочил материалноправните норми, нарушението на
които съставлява предпоставка за издаване на заповед по чл.99б, ал.3 от ЗГР. В
заповедта е посочено само, че заличените адресни регистрации са извършени в
нарушение на ЗГР, без да е посочено коя точно норма от този закон е нарушена. Комисията,
от своя страна, се е позовала на нормата на чл.92 от ЗГР, сочейки, че в случая
на жалбоподателката адресната регистрация е извършена в нарушение именно на
тази норма, но отново не е конкретизирано точно допуснатото нарушение, предвид
факта, че нормата в своите 14 алинеи визира множество различни и то
алтернативно възможни хипотези. С оглед на това съдът счита, че
административният акт се явява правно необоснован, което не дава възможност за
осъществяване на съдебна проверка относно правилното приложение на материалния
закон.
Всъщност комисията е извършила формална
документална проверка без да установи действително релевантните за случая
факти. Така въпросът е останал неизяснен, поради което в противоречие с
разпоредбата на чл.35 от АПК ответникът е постановил административния акт.
Съдът намира, че така
допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се
отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано
в оспорената заповед, в частта на т.12, касаеща
жалбоподателката, предвид което същите следва да бъдат квалифицирани като
съществени такива. Ако бяха събрани и обсъдени от органа доказателствата,
представени в настоящото съдебно производство, които са били налични и при
ответника, би се установила фактическа обстановка и обосновали правни изводи и
резултат, различни от възприетото административно решение.
Съдът приема, че оспорената заповед, в
атакуваната част, е постановена и в разрез с целта на закона. Целта на
адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и
по-точно мястото, на което гражданите са се установили да живеят временно или
постоянно. Правото за избор на адреса е лично субективно право на гражданите.
Жалбоподателката еднозначно е заявила желанието си да бъде адресно регистрирана
в гр.Глоджево, където е живяла и продължава да живее и където притежава имот. В
тази връзка следва да се отбележи, че
правният резултат, който законът цели с регламентираното задължение за
извършване на проверка за спазване на изискванията на чл. 92 и чл. 99а от ЗГР за извършените адресни
регистрации или за промяна на адрес, е недопускане да бъдат адресно регистрирани
в дадено населено място лица, по отношение на които отсъства изискуемата се от
закона фактическа връзка с това населено място. Такава връзка в случая безспорно
беше установена в хода на съдебното производство, както от събраните писмени
доказателства (включително представените от ответника), така и от разпита на
допуснатите свидетели, предвид което издаването на процесната заповед за
заличаване на адресна регистрация на Ф.К., единствено с аргумента, че към
преписката по регистрацията липсват описаните от комисията документи (повечето
от които неотносими към конкретния казус),
противоречи и на целта на закона.
При този изход на спора,
на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 610 лева, от които 10
лева – внесена държавна такса и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат понесени от Община Ветово, юридическо лице съгласно чл.14 от ЗМСМА.
Така мотивиран и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Х.К., с
ЕГН **********,***, заповед № 255/14.06.2019 г. на кмета на Община Ветово, в
частта по т.12.
ОСЪЖДА Община Ветово
да заплати на Ф.Х.К., ЕГН **********, сумата от 610 лева – деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: