РЕШЕНИЕ
№ 1373
гр. Пловдив , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330102436 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от Д.
П. П., против „ПетЕкоФлекс- ПЕФ“ ООД, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, като ищцата заемала длъжност „********“ при ответното дружество,
с място на работа- гр. ********. Твърди, че със заповед № ******** г. на ******** на
ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ трудовото правоотношение
било прекратено. Счита, извършеното прекратяване на трудовото правоотношение за
незаконосъобразно. Сочи се, че издадената заповед № ********г. не е мотивирана.
Възразява се, че не е налице престой в предприятието повече от 15 дни. Сочи се, че
съгласно Заповед № ********г. е бил налице престой, но само за работещите в
********, а не и за работещите в администрацията. Моли се, уволнението,
осъществено със Заповед № ********г. да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност-
„********“ и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без
работа за периода 12.12.2020г.- 12.06.2021г. в размер от 19 152 лв., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
09.02.2021г./ до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че както
предизвестието, така и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са
достатъчно ясни и конкретни. Сочи се, че самата ищца е наясно поради каква причина
е осъществено уволнението, тъй като и в исковата молба ясно се навеждат твърдения в
насока оспорване наличието на престой в предприятието. Изтъква се, че именно
предвид спирането на работата в цялото предприятие за повече от 15 дни, е възникнала
необходимост от прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Акцентира се
върху обстоятелството, че поради липсата на текущи поръчки е била спряна работата в
цялото предприятие, а не единствено в конкретен цех. Сочи се и че поради обявеното
извънредно положение на територията на *******, за част от работниците, за които
това е било възможно, е разпоредено да извършват временно работа от разстояние.
Според ответника, това не означава, че ищцата реално е работила, тъй като цялото
предприятие е било в престой. Изтъква се, че по време на престоя, в съответствие с
нормата на чл. 267, ал. 1 КТ, на ищцата й е заплащано трудовото възнаграждение, но
не защото реално е имало поръчки и работа в предприятието, а защото при престой,
работникът следва да бъде на разположение на работодателя, в случай че отпаднат
причините за спирането на работата. Моли се, така предявените искове да бъде
отхвърлени. Претендират се разноски..
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представените информационни източници се
установява, че между страните е съществувало валидно учредено трудово отношение,
по силата на Трудов договор № ********г. и Допълнително споразумение към него №
********г. Трудовото правоотношение е прекратено с месечно предизвестие, връчено
на ищцата на дата ****** г. Изтичането на срока на предизвестието и прекратяването
на трудовия договор е констатирано със Заповед № ********г., връчена на ищцата на
****** г. Посоченото в предизвестието и заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на
уволнението, е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна.
Спорът между страните се концентрира досежно обстоятелството дали е бил
2
налице престой в предприятието, продължил повече от 15 работни дни, съответно дали
работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право, едностранно да
прекрати трудовото правоотношение с изтичането на месечно предизвестие. Според
настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос е положителен по следните
съображения: спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ означава
пълното преустановяване на дейността в съответния цех, поделение или друго
обособено звено на предприятието при пълно спиране на извършваната дейност за
съответния период, поради вътрешно организационни, технически, икономически или
други причини. Тоест, касае се за обективен факт, като определяща е невъзможността
на работодателя да генерира продукция, а от там и приходи. Нужно е да се посочи, че
именно защото престоят е обективен факт ( състояние ), то не е необходимо издаването
на нарочна заповед на работодателя за престоя ( макар и в конкретния случай,
работодателят да е свел до знанието на работещите заповед за обявения престой –л. 9
от делото ). В настоящия случай, обективният факт на престоя се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели- А. Г. ( л. 36- 37 ) и П.Ц. ( л. 37 ),
чиито думи съдът кредитира изцяло. И двамата са напълно категорични, че работата в
ответното дружество е изцяло преустановена в периода 09.11.2020г.- 30.11.2020г. В
тази връзка, св. Г. конкретно посочва, че работата е била преустановена не само в
производството, но и в администрацията на ответното дружество. Изтъква, че за
периода на престой не се е произвеждала продукция и не са обработвани и получавани
поръчки от клиенти. Свидетелят е категоричен, че през времето на престой
работниците са били на разположение на работодателя, но самото дружество не е
осъществявало присъщата си дейност. В същата насока са и думите на св. Ц..
Последната също посочва, че през м.11.2020г. цялото предприятие ( администрация и
производство ) са били в престой и никой не е полагал труд. Св. сочи, че ищцата е била
на разположение от вкъщи предвид пандемичната обстановка, но не е полагала труд.
Дори е върнала предоставените й за служебни цели телефон и лаптоп. Предвид
изложеното, за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че в периода
09.11.2020г.- 30.11.2020г. ответното дружество е било в престой.
Съдът счита за нужно да посочи, че по делото е разпитан и св. Угринов ( л. 42 )
като показания не носят релевантна за предметна на доказване информация. На
въпроси, касаещи установяване факта на престоя, свидетелят изтъква, че не може да
отговори, тъй като до 30.11.2020г. не е бил на работа. Предвид това, свидетелят
заявява, че не може да отговори дали предприятието на работило и дали други
работници са били на работните си места.
С исковата молба, се възразява и че в предизвестието и в заповедта не са
изложени конкретни мотиви за прекратяването на трудовото правоотношение с
ищцата. Съдът счита това оплакване за неоснователно, доколкото и в двата акта
3
(предизвестието и заповедта ), работодателят е вписал правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно- чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Това е
напълно достатъчно, за да се приеме, че предизвестието и заповедта са достатъчно ясно
формулирани. Впрочем, работодателят не е задължен да посочва изрично и
продължителността на престоя ( в тази връзка- Решение № 145 от 01.07.2019 г. по гр.
д. № 4442/2018 г., по описа на ВКС IV- то г.о. ).
Що се касае до възражението на ищцата, че не е налице престой, тъй като
работодателят й е издал заповед да работи ( да е на разположение от своя дом ), то
съдът счита това възражение за неоснователно. Както вече бе посочено, спирането на
работата по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ означава пълното преустановяване
дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено на предприятието
поради вътрешно организационни, технически, икономически или други причини.
Уредените в чл. 120 КТ, чл. 173, ал. 4 КТ, чл. 160 КТ и чл. 267 КТ възможности за
работодателя с оглед социалната функция на трудовото законодателство - закрила на
правото на труд при организационно-технически и икономически проблеми на
предприятието- работодател, нямат отношение към преценката на факта налице ли е
спиране на работата за определения в закона срок. Без правно значение е дали
работникът е бил задължен да ползва платен или неплатен отпуск по време на спиране
на работата, дали поради престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа
или е получавал обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага труд по
други причини ( напр. временна нетрудоспособност ). Единственото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал.1, т.4 КТ е
пълното преустановяване на дейността за определен период. Предвид това, дали
ищцата е била на разположение от своя дом и дали за определен период й е въведена
работа от вкъщи, са обстоятелства ирелевантни за настоящия спор (изрично във връзка
с гореизложеното- Решение № 92/14.04.2016г., по гр.д. № 4515/ 2015г., по описа на
ВКС, IV- то г.о.; Решение № 298 / 28.10.2014 г. по гр. д. № 977/2014 г. по описа на ВКС,
IV- то г.о. ).
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи и следното:
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с изтичането на месечния срок,
даден с предизвестието ( л. 7 ), като издадената Заповед № ********г. има само
констативен характер. Предвид това, без значение е обстоятелството, че към датата на
издаване на заповедта за уволнение, предприятието на ответника вече не е било в
престой. За законосъобразността на уволнението на ищцата е важно обстоятелството,
че към момента на изтичане на месечното предизвестие, ответното дружество е било в
престой повече от 15 работни дни в периода 09.11.2020г.- 30.11.2020г. Тоест, дори и
към датата на прекратяването на трудовия договор, работата да е вече възобновена,
това не влияе върху правото на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, щом престоят
4
е продължил в рамките на законоустановения минимум - повече от 15 работни дни ( в
тази връзка Решение № 38 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 3695/2014 г. по описа на ВКС ).
Следва да се посочи и че при получаване на предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение, ищцата е отразила, че възразява поради непреодоляване на
закрилата по чл. 333 КТ. В тази връзка, при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4
КТ, работникът/ служителят не се ползва от предварителна закрила. Предвид това, то е
безпредметно да се обсъжда допълнително този въпрос.
Предвид гореизложеното и доколкото се установи, че е налице престой в
предприятието на ответника, продължил повече от петнадесет работни дни, то е налице
и посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата. От своя страна, това води до неоснователност на
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да
бъде признато за незаконно уволнението и да бъде отменено.
Претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на
ищеца е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Доколкото искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ е неоснователен, то това обуславя неоснователност и на претенцията с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с която ищцата моли да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност.
Доколкото искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, то
следва да бъде отхвърлена и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с
която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в
размер от 19 152 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
12.12.2020 г. – 12.06.2021 г.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и
реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1760 лв. / л. 26- 27/, като именно тази
сума следва да бъде присъдена в полза на ответното дружество.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание
чл. 78, ал. 6 КТ, то всички останали разходи следва да останат в тежест на бюджета на
съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. П., ЕГН: ********** срещу „ПетЕкоФлекс-
ПЕФ“ ООД, ЕИК: *********, обективно, кумулативно съединени искове за
признаване за незаконно уволнението, констатирано със Заповед № ******** г. на
******** на „ПетЕкоФлекс- ПЕФ“ ООД и неговата отмяна – правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
– „********“– правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение за
оставането на ищцата без работа вследствие на уволнението в размер на 19 152 лева,
дължимо за периода 12.12.2020 г. – 12.06.2021 г. – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. П. П., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ПетЕкоФлекс- ПЕФ“ ООД, ЕИК: *********, сума в размер на 1760
лева /хиляда седемстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени разноски в
рамките на настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6