Р Е Ш Е Н И Е
гр.Видин, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видински районен
съд в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Андрей Дечев
при участието на секретаря П.Йорданова и в присъствието на прокурора
…………………, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 39 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис № 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев – изпълнителен директор, срещу Ю.М.Н., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, с която се моли да се признае за установено по отношение на
ответника Ю.М.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес:***, че същият дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми: за
периода от 20.10.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до
20.03.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска), съмите : 489,63 лв. /четиристотин
осемдесет и девет лева и 63 стотинки/ - представляващи главница за периода от
20.10.2018 г. до 20.03.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/,
156,39лв. /сто петдесет и шест лева и 39 стотинки/ представляваща договорна
лихва, 95,62 лв. /деветдесет и пет лева и 62 стотинки/ представляваща обезщетение за забава, считано
от 21.10.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Моли се, да бъдат присъдени разноските направени в хода на
заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и да бъдат
присъдени разноските направени в хода на настоящото производство, както и
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
11.01.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между
БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-16384763 от дата 18.09.2018
г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА., клон България с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-БНП/CREX-16384763 от дата 17.01.2019 г. изпратено до длъжника с известие
за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента.
Сочи се, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Заявява се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-БНП/СРЕХ-16384763 / 15.01.2019 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес, Писмото е
получено лично от ответника на 21.01.2019 г.
На осн. чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от договора на длъжника
е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 140,00 лв.
Начислена е и лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. /датата на която е
станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване
на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва е 266,61 лв. и
представлява съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.
В законоустановения срок ответникът не е представил
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2072/2020г. г. по
описа на ВРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което до кредитора са изпратени указания за
предявяване на искове за установяване на вземането му, които същият е предявил
в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
От приетия по делото договор от 18.09.2018 г. се установява, че между БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА., клон България, като кредитор и Ю.М.Н. като кредитополучател е
сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16384763, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията,
при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждат от договор
за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този
договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита",
който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: CD
СИСТЕМА PANASONIC c цена 189 лв. И готварска печка CROWN С ЦЕНА 239 лв. или
обща стойност 428,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията": 61,63 лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно
на застрахователния агент . Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски
в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска".
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
се съгласява предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощен Търговски партньор на кредитодателя. Така, извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на
Кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя,
и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в
поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното
изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент
е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита е договорена в размер на 646,02 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 156,39лв.
На основание сключения между страните договор, кред
итополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.03.2020 г„
на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 35,89 лв., при
първа погасителна вноска 20.10.2018 г, съгласно погасителен план посочен в договора
за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 20.03.2020 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по
отношение на вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна
изискуемост.
Съгласно условия към договор за кредит за покупка на
стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 21.10.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 95,62 лева.
Длъжникът не
е заплатил дължимия паричен заем към дружеството.
Следователно,
по делото се доказва наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и първоначалния кредитор ". Последният е изправна страна в
правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична сума, като същата е следвало да бъде върната, ведно с
уговорената договорна лихва
Спазена е предвидената в чл. 240, ал. 2 ЗЗД форма на
уговорката за лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна
и валидно е обвързала заемателя.
От ответната страна, върху която лежи тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не
беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно
20.03.2020 г., до когато е следвало да бъдат погасени.
От представените по делото доказателства е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от договора за заем. Такава възможност е предвидена
изрично в Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната
страна, дадено с подписване на контракта.
Цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно
с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.
Следователно, установява се, че ищецът е кредитор на ответника относно
непогасените задължения по договора за заем.
По делото са представени уведомително писмо от
цедента за извършената цесия , адресирано до длъжника, което е получено поради
преместването на получателя на друг адрес. Спазено е задължението за
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , което влияе върху валидността на договора
за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника
срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил
с вземането ( в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о.). В настоящия случай длъжникът не е изпълнил в полза на
стария кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията
длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът
доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по който
на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария
и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите
процесни вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава,
както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, а и
неоспорено от страните. От заключението се установява, че вноски по кредита не
са правени от ответника. Всички вноски са с определен в погасителния план
падеж, който е настъпил. Предвид обстоятелството, че вноските не са внасяни на
падежа, ответникът е изпаднал в забава и следователно дължи законна лихва за
забава върху неплатените погасителни вноски. Съгласно заключението на ССчЕ
законната лихва, изчислена върху всяка погасителна вноска в рамките на общия
период 20.10.2018г. до 20.03.2020 г. е в размер на 489,63 лева, непогасена договорна лихва за периода
от 20.10.2018г. до 20.03.2020г. в размер на 156,39 лв., лихва за забава на
главницата за периода от 21.10.2018г. до 04.11.2020г. в размер на 95,62 лв.,
непогасено задължение по договора за кредит в размер на 741,64 лв., от които
ищецът претендира заплащане на 646,02 лв.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в претендирания размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и
направени по делото разноски. Съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25 лева; 100 лева депозит за вещо лице, и 350 лева
за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че съобразно фактическата и
правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да
бъде определено в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, които които ответникът следва да бъде осъден да
му заплати.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Ю.М.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** , ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4,
представлявано от Димитър Бориславов
Бончев – изпълнителен директор следните суми: 489,63 лв. /четиристотин
осемдесет и девет лева и 63 стотинки/ - представляващи главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16384763, за периода от
20.10.2018 г. до 20.03.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/,
156,39лв. /сто петдесет и шест лева и 39 стотинки/ представляваща договорна
лихва, 95,62 лв. /деветдесет и пет лева и 62 стотинки/ представляваща обезщетение за забава, считано
от 21.10.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението., за които суми е издадена Заповед № 201683 РЗ/06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2072/2020г. по описа на РС - Видин.
ОСЪЖДА Ю.М.Н.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да
заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4,
представлявано от Димитър Бориславов
Бончев – изпълнителен директор следните суми: разноски за заплатена държавна
такса в размер на 25 лева; 100 лева депозит за вещо лице, и 350 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че съобразно фактическата и правна
сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Видински окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: