№ 4992
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Частно гражданско дело №
20231110138609 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК.
Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
С разпореждане от 15.10.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като е указал и
неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния
случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за установяване
на вземането си, е връчено на последния на 30.10.2023г. С оглед това, при спазване на
разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на
30.11.2023г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за установяване на
вземането си.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на
молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното
обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда,
издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на
исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415,
ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова
молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би
могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата
молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда,
пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на
исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията
1
(един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е
достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е
задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със
заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на
депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши
справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви
данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да
се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в
определения месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да
предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред
съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя
указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за
установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115
от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед № 21472 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 22.07.2023г., издадена по ч.гр.д. № 38609. по описа за 2023г. на Софийския
районен съд, с която е разпоредено М. Р. С., с ЕГН **********, да плати на "Е.М."
ЕООД, с ЕИК **********, сумата 4 500,00 лева (четири хиляди и петстотин лева),
претендирана частично от сумата 15785,96 лева, представляваща главница, съгласно
договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.01.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение18.05.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 500,00 лева
(петстотин лева), претендирана частично от сумата 7290,59 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 01.04.2020г. до 06.02.2023г., както и държавна такса в
размер на 100,00 лева (сто лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева (петдесет лева), на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му
2
пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3