№ *16
гр. Бургас, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500410 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба А. С. Й., ЕГН **********, от гр. М. Т.,
ул. „Т.“ № *, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Константин Фотинов“ № 10,
чрез адв. Янко Пашов от БАК, против Решение № 2898 от 16.12.2022 г.,
постановено по гр. дело №4527/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е предоставил на майката Е. С. Т., ЕГН **********
упражняването на родителските права по отношение на децата С. А. Й., ЕГН
********** и Д. А. Й., ЕГН **********, като е определил местоживеенето на
децата при майката на адрес: гр. Б., ул. „Б.“ № *, определил е режим на лични
отношения между децата и бащата А. Й. – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден
с преспиване в дома на бащата, както и 10 дни през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск, като вземането и връщането на децата следва да
се осъществява от дома на майката. Осъдил е въззивника да заплаща месечна
издръжка на децата чрез тяхната майка и законен представител в размер на по
220 лв. за всяко дете, считано от 18.07.2022 г. до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
1
върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане, като е
отхвърлил исковете за разликата над 220 лева до претендирания размер от 300
лева и е осъдил въззивника да заплати издръжка на децата С. и Д., чрез
тяхната майка и законен представител Е. Т. за периода 18.07.2021 г. –
18.07.2022 г. в размер на по 200 лева месечно за всяко от децата /общо 2400
лв. за всяко дете/, като е отхвърлил исковете за разликата над сумата от 200
лв. месечно до пълния претендиран размер от 300 лева. Осъдил е въззивника
да заплати по сметка на БРС сумата от 825,60 лева – държавна такса.
Недоволство от така постановеното съдебно изразява въззивникът,
който го намира за неправилно и необосновано, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, постановено при липса на
мотиви и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Макар
и да е посочено, че се обжалва целият съдебен акт, основното искане е по
отношение на определената издръжка за бъдеще и минало време. Моли съда
да отмени или измени издръжката за минало време, както и да намали тази за
бъдеще време, като се позовава на свидетелските показания на Ф. Ч.. Счита за
несправедливо и житейски нелогично заплащането на издръжка за минал
период от време след като въззивникът е полагал грижи за децата. Излага
съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. Калин Янев от АК – Бургас в качеството му на пълномощник на
въззиваемата Е. Т., с който счита първоинстанционният акт за правилен,
обоснован и законосъобразен, а въззивната жалба – за неоснователна, като
моли съда да потвърди атакуваното решение. Счита, че съдът е определил
правилно размера на издръжката, като е съобразил всички изложени и
доказани обстоятелства по делото. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание
чл.127, ал.2 и чл.149 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че децата за които се иска издръжка – С. А. Й. и
Д. А. Й., видно от представените удостоверения за раждане, са деца на
2
страните по делото А. С. Й. и Е. С. Т., като детето С. А. Й. е родено на
**.**.**** г., а Д. А. Й. е роден на **.**.**** г.. С обжалваното решение
родителските права върху децата са предоставени на майката Е. Т., като съдът
е определил режим на лично отношения с бащата. Съобразно разпоредбата на
чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Съгласно чл.142 ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По делото няма данни за точното месечно възнаграждение на бащата,
но съгласно изложеното от свидетелката Ф. Ч., живееща на семейни начала с
въззивника, същият работи като б. и получава около 1200 – 1400 лева. Няма
спор, че бащата има две деца от две предходни връзки – Х. А. Й. роден на
**.**.**** г. и С. А. Й. роден на **.**.**** г. По делото са представени
доказателства, че същият изплаща 150 лева чрез Й. В. В. – майка на детето Х.
А. Й., като твърди, че изплаща и 150 лева за другото дете. Децата за които се
иска издръжка – Д. А. Й. на * години, а С. А. Й. на ** години и * месеца са
във възраст, в която имат нужда от средства за посрещане на техните нужди
свързани с доставяне на храна, облекло, лекарства, отглеждане и възпитание
на децата, включително финансиране на извънкласни и спортни дейности. За
по-малкото дете Д., видно от представените доказателства по делото –
епикриза от 15.07.2021 г., е установено, че страда от е.. По делото са
разпитани две свидетелки – свидетелката Е. С. – в. на въззиваемата Т. и
свидетелката Ф. Ч. – живееща на семейни начала с въззивника. Във
въззивната жалба се излага становище, че от показанията на свидетелката Ф.
Ч. става ясно, че въззиваемата непрекъснато е звъняла по телефона на
въззивника като е искала пари за рождени дни, дрехи и други необходими
неща за детето. Твърди се, че въззивникът винаги се е отзовавал и през цялото
време е продължавал да полага грижи за децата, поради което се изразява
несъгласие с присъдената издръжка за минало време. Анализът на
свидетелските показания води до извода, че същите са противоречиви и в
този смисъл съдът не може да стигне до извода, че показанията на
свидетелката Ч. установяват плащане на издръжка, респективно даване на
средства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на издръжката
за минало време или за нейното отхвърляне. В този смисъл съдът намира, че
3
по делото няма данни въззивникът да е заплащал издръжка на децата си до
предявяване на исковата претенция.
Установено е, че страните не живеят заедно от 2020 г. като през този
период от време децата са живели при своята майка. Определеният от
първоинстанционният съд размер на издръжка от 200 лева е съобразен със
събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна,
посочил и обсъдил е коректно представените писмени доказателства и в този
смисъл решението му е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Следва да се отбележи, че определената с ПМС минимална
работна заплата считано от 01.01.2023 г., възлиза на 780 лева, а съгласно
изискванията на СК – чл. 142, ал.2 – минималната издръжка е в размер на ¼
от размера на минималната работна заплата и в случая е в размер на 195 лева,
което е съобразено от първата инстанция и следва да бъде взето предвид от
настоящата инстанция. Определеният размер на издръжката за минало време
от 200 лева е около минимума и не може да бъде намален.
Същото се отнася и за присъдената издръжка за в бъдеще. Тя е в
размер на 220 лева за всяко едно от децата, което е размер близък до
минималния и в този смисъл не може да бъде намален, още повече, че с оглед
течащите инфлационни процеси в страната, размерът на минималната работна
заплата следва да расте. За нуждите на децата първоинстанционният съд е
определил, че месечно са необходими около 400 лева, от които бащата следва
да заплаща 220 лева, а майката, която е безработна и върху която лежи
основната тежест за грижите на децата, трябва да добавя остатъка. с оглед на
това съдът намира, че обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този резултат по делото въззиваемата страна е поискала
присъждане на разноски, като е представила списък на разноските за сумата
от 1000 лева. Въззивникът чрез процесуалния си представител е направил
възражение за прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът като взе
предвид, че съгласно чл.7 ал.1 т.6 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за издръжка
възнаграждението е в размер на 500 лева, намира, че адвокатския хонорар
следва да бъде намален до този размер като въззивникът бъде осъден да
4
заплати сумата от 500 лева – разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2898 от 16.12.2022 г., постановено по
гр.д. № 4527/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. С. Й., ЕГН **********, от гр. М. Т., ул. „Т.“ № *, да
заплати на С. А. Й., ЕГН ********** и Д. А. Й., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител Е. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ул. „Б.“ № *, сумата от 500 лева, представляваща разноски за втората
съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5