РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330113433 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” №
250 против И. А. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за
периода 23.01.2018 г. – 15.04.2021 г., в качеството си на собственик на водоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. П.***, имал задължения към ищеца за предоставени
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 886.03 лева. За
потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна
лихва върху главницата, в размер на 105.04 лева, за периода 31.03.2018 г. – 31.03.2021 г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а
отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи
условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се
определяло, съгласно чл.26, ал.2 от Общите условия. Съгласно ОУ монтираното
измервателно устройство в имота на потребителя е индивидуално и предвид това подмяната
му, респ. поставянето му е задължително за потребителя. Твърди се, че същият е знаел за
начина на отчитане на водомера за посочения период, но при отчетите е отказвал да
предостави достъп до измервателното устройство.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми,
срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 7771/2021 г. на ПдРС, IV бр.
състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда
1
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението, а именно 14.05.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. А. Ю., с който признава
иска на ВиК за дължимите суми. Не оспорва, че имотът е негова собственост и потребител
на водата е той. Заявява, че ще заплаща дължимото на касите на дружеството.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.01.2022 г., ищецът „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е
уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното
от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато
от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите
предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се
разпорежда – ответникът лично е извършил признанието, признатото право не противоречи
на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние
или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло
предявения иск.
При този изход на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в
заповедното, така и настоящото исково производство. Ищецът, изрично в открито съдебно
заседание, проведено на 19.01.2022 г. заявява, че се отказва от юрисконсултското си
възнаграждение за настоящото производство. В исковото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер 75 лева. В заповедното производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер от 300 лева, общо 325 лева. Общият размер на разноските в заповедното и исково
производство е 400 лева, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. А. Ю., ЕГН
**********, с адрес: гр. П**** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: сумата от 886.03 лева – главница, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. **** , за
периода от 23.01.2018 г. до 15.04.2021 г., както и сумата от 105.04 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2018 г. до 31.03.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4464 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2021 г. по частно гр. дело № 7771/2021 г. на
2
ПРС, ІV бр. с-в.
ОСЪЖДА И. А. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. П. **** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от общо 400 лева /четиристотин лева/ –
деловодни разноски, от които сумата от 325 лева - деловодни разноски за производството по
частно гр. дело № 7771/2021 г. на ПРС, ІV бр.с-в и сумата от 75 лева – деловодни разноски
по настоящото гр.д. № 13433 по описа за 2021 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с-в.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3