Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4152 31.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9086 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени е иск с правна квалификация
по чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Б.Х.С., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат Д. е предявил против М.П.Ш., ЕГН **********,***, иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 244 лв. , която сума е отнета
противозаконно от ответника и за която има влязла в сила присъда № 129 от
24,04,2019 г., постановена по НОХД № 1534/19 г. по описа на ПдРС, ведно със законна лихва от датата на увреждането - на 23.03.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не
е депозирал писмен отговор. В първото по делото съдебно заседание ответникът
твърди, че майка му е възстановила сумата от 244 лв.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
С влязла в сила на 10.05.2019 г.
присъда № 129/ 24,04,2019 г., постановена по н.о.х. дело № 1534/ 2019 г. по
описа на ПРС, ответникът е признат за виновен
за това, че на 23.03.2018 г. в град *** чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата
от 244 лв. от владението на Б.Х.С., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присви, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл.
373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58А, ал. 1 НК е осъден на една година и четири месеца
лишаване от свобода.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Фактическият състав на непозволеното
увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
При разпределяне на доказателствената тежест между страните ищецът следва да
установи първите четири елемента от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, като вината по чл.45 от ЗЗД се презюмира. Ответникът, с оглед действието
на оборимата презумпция за вина при непозволено увреждане, следва да докаже
липсата на вина. Ищцовата страна следва да проведе пълно и главно доказване на
фактите, които са в негова доказателствена тежест, като ответникът в своя
защита е достатъчно само да внесе съмнение в съществуването на някои от тях.
Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, води до
неоснователност за предявения иск.
В конкретния случай е налице влязла в
сила присъда по наказателно дело, по което ответникът е бил признат за виновен
за извършено от него престъпление- кражба, чрез което на ищецът са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетите от ответника движими
вещи. По смисъла на чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Това означава, че по настоящото дело съдът е обвързан да
приеме за безспорно установено, без да се доказва допълнително, че ответникът
виновно е извършил съответното деяния, за което е бил осъден, като по тази
начин са причинили на ищеца имуществени вреди, отнемайки движими вещи, които са
негова собственост. В този смисъл са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за основателността на иска и за ангажирането на гражданска
отговорност на лицето, което е длъжно да възстанови нанесените на пострадалия
щети в следствие на неговото неправомерно поведение.
Доказан е и размерът на иска, тъй като
когато размерът на вредите е елемент от състава на извършеното престъпление,
какъвто е и разглеждания казус, приетият размер на причинените вреди с влязла в
сила присъда на наказателния съд е задължителен за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици на деянието. Поради това се явява доказан
размерът на иска, така както е претендиран от ищецът - 244 лв.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ответникът не е ангажирал доказателства, които да установят твърдения от него
факт, че сумата от 244 лв. е била
възстановена от неговата майка.
Тъй като при непозволено увреждане
длъжникът изпада в забава от момента на извършване на деликта (датата на
извършване на престъплението- 23.03.2018 г.), без да е необходима покана от
кредитора, следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху
главницата от 23,03,2018 г.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските в настоящото производство, които се претендират. По делото са налице
писмени доказателства за това, че те са направени в следния размер- заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Ответникът също така следва да
бъде осъден и да внесе по сметка на ВСС дължимата по делото държавна такса, от
която ищецът е бил освободени на
основание на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, но с оглед уважаване на претенциите,
същата следва да се поеме от ответника, като тя възлиза в размер на 50 лева,
съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.П.Ш., ЕГН **********,***, да
заплати на Б.Х.С., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 244 лева- главница,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на отнети от владението на ищеца движими вещи – пари- сума от 244
лв. в резултат на извършено от ответника престъпление, за което той е осъден с
влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда №
129/ 24,04,2019 г., постановена по н.о.х. дело № 1534/ 2019 г. по описа на ПдРС
и които не са били възстановени в хода на наказателния процес, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на датата на извършване на деянието-
23.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.П.Ш., ЕГН **********,***, да заплати
на Б.Х.С., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 300 лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Ш., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Пловдив, сумата от 50
лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
ДГ