РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Карлово, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20245320200295 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ****** от 28.05.2024 г. на Началник
РУ- Карлово, на Н. В. М., ЕГН ********** от гр. К., П. област, ул. „К.“ *** е
наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР-
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 вр. чл.257
ал.1 от ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и
необосновано. Оспорва извършване на твърдяното нарушение.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Не взема становище по жалбата.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. По същество взема становище за оставяне без
уважение на жалбата, считайки атакуваното наказателно постановление за
обосновано и законосъобразно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
П. като актосъставител и П. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № ****** от 28.05.2024 г., разписка за връчването
му, АУАН серия АД № 0666151 от 09.05.2024 г., докладна записка, заповед №
8121з-1871/2015 г., заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г., съдът намира за
установено следното:
На 09.05.2024 г. полицейските служители при РУ- Карлово П. и П.
осъществявали служебните си задължения като дежурен автопатрул по охрана
на обществения ред. Около 22,15 часа същите били изпратени в гр. К., на ул.
„К.“ *** във връзка с получен сигнал за семеен скандал. Пристигайки на място
полицейските служители разговаряли със съпругата на М., която им заявила,
че последният бил пиян и я тормозил, което наложило да подаде сигнала. М.
бил установен от полицейските служители в двора на къщата си, където му
бил поискан документ за самоличност с цел установяване на самоличността
му и съставяне на протокол за предупреждение във връзка със семейния
скандал. Същият не предоставил такъв, отказвайки да го направи, като
междувременно започнал да употребява спрямо полицейските служители
обидни думи. Това поведение на М. наложило полицаите да го задържат и
отведат в РУ- Карлово. При задържането му М. оказал съпротива.
В РУ- Карлово на Н. М. бил съставен процесния АУАН, с който било
прието, че същият е нарушил разпоредбите на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 вр. чл.257
ал.1 от ЗМВР, тъй като на 09.05.2024 г., около 22,15 часа, в гр. К., на ул. „К.“
*** отказал да изпълни издадено му устно полицейско разпореждане, а
именно било му разпоредено да представи документ за самоличност, за да
бъде установен и предупреден за възникнал семеен скандал между него и
съпругата му, заявявайки: „Какви сте вие, че ще ми искате лична карта,
изчезвайте веднага“. С тези действия лицето попречило на полицейските
служители да изпълнят служебните си задължения.
Така съставения АУАН М. отказал да подпише и получи препис, което
било удостоверено с подпис на дежурния по управление К.Хр..
Въз основа на съставения АУАН, на 28.05.2024 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на М. било наложено
административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер
на 400 лева, за нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
06.06.2024 г., а жалбата срещу него била депозирана на 20.06.2024 г.
При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът
намира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати процесуални нарушения досежно тяхното
задължително съдържание. Спазени са изискванията на чл.44 ал.1 от ЗАНН по
2
отношение съдържимите задължителни реквизити на АУАН, както и чл.57 ал.1
от ЗАНН касателно атакуваното наказателно постановление.
Индивидуализиран е нарушителят.
Нарушението е описано точно и ясно, като съдът не установи
противоречие между обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация на същото. От описанието става ясно, че на жалбоподателя е
вменено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на устно отправено
задължително за изпълнение полицейско разпореждане, като изключение от
общия принцип за издаване на писмени полицейски разпореждания, както
предписват императивните разпоредби на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗАНН.
Процесното деяние се явява категорично и безпротиворечиво доказано
от събраните по делото доказателства- гласни, съдържащи се в показанията на
разпитаните полицейски служители, които се явяват подкрепени от писмените
такива, приобщени по делото- докладна записка. Доказателства, оборващи
изложените в АУАН и атакуваното наказателно постановление констатации не
се събраха по делото. Ето защо, съдът намира за безспорно доказано, че
жалбоподателя М. е осъществил вмененото му във вина нарушение,
изразяващо се в неизпълнение на устно отправено му полицейско
разпореждане да предостави документ за самоличност с цел установяване на
самоличността му и съставяне на протокол за предупреждение във връзка с
участието му в семеен скандал.
По отношение на наложеното наказание, съдът намира, че
административно- наказващия орган е приложил относимата към
нарушението наказваща разпоредба на чл.257 ал.1 от ЗМВР, съгласно която за
неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му, ако не съставлява престъпление, се наказва от 100 до 500 лв.,
като е определен размер, ориентиран към максималния, а именно глоба в
размер на 400 лева. Посоченият размер на наказанието съдът намира за
необосновано завишен при липсата на изложени мотиви в тази насока. Съдът,
вземайки предвид поведението на жалбоподателя на процесната дата, което е
обосновало ангажиране на административно- наказателната му отговорност, а
именно- изразено неуважение към полицейските служители, посредством
изричане на обиди към тях и предвид оказаната съпротива, намира че
обосновано се явява определяне на наказание в размер на 250 лева.
Посоченият размер на наказанието съдът намира за справедлив и съответен на
деянието на жалбоподателя, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено като бъде намален размерът на
наложеното наказание от глоба в размер на 400 лв. на глоба в размер на 250 лв.
Искания за разноски по делото не са направени.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ****** от 28.05.2024 г. на
Началник РУ- Карлово, с което на Н. В. М., ЕГН ********** от гр. К., П.
област, ул. „К.“ *** е наложено административно наказание на основание
чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.64 ал.1,
ал.2 и ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание от глоба в размер на 400 лева на глоба в размер на 250 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4