РЕШЕНИЕ
№ 1298
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110162719 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на Т. Г. Б., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, с която
срещу [община], с адрес [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено място],
[улица], е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4 340,09 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Мини“, модел „Уан“,
с рег. № [рег. номер на МПС], рама № [номер]. Посочва, че на 11.06.2021 г.
автомобилът е бил паркиран пред дома на дъщеря му в [населено място] на [улица],
където в интервала около 09:00-09:30 часа е бил ударен от паднало дърво, част от
декоративните дървета по улицата, собственост на [община]. Събитието е било
отразено с удостоверение № 764001-777/18.06.2021г. от Директора на С. дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“. Посочва, че в деня на инцидента не е
имало силен вятър, буря или друго климатично проявление, което да е станало повод за
падането на дървото. Допълва, че падналото дърво е причинило вреди по собствения
му автомобил, чиято възстановителна стойност възлизала на 4 340,09 лева, сума
приближаваща се и надвишаваща стойността му. Счита, че след събитието автомобилът
не може да се ползва по предназначение, с оглед увредите по него. Навежда, че
произшествието е настъпило поради бездействие на ответника, който не е изпълнил
задължението си да осигури безопасна среда за гражданите и имуществото им, като
осъществи поддръжка на общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи
в площади, вкл. чрез премахване на опасни дървета съгласно чл.14, ал.1 от Наредба №
1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от
1
Министерството на териториалното развитие и строителството(Обн. ДВ. бр.26 от 30
Март 1993 г.) и чл.42 от Наредба на С. общински съвет за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на [община]. Допълва, че ответникът, като собственик на
декоративната растителност в района на произшествието, е бил сигнализиран от
домоуправителя на блока на [улица], че има изсъхнали дървета, които създават
сериозна опасност за живота и здравето на живущите в района. Моли за уважаване на
предявения иск и претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Прави възражение, че не е налице бездействие на негови
служители, като по подадения сигнал от 2016 г. е била извършена проверка на място и
след снабдяване с разрешение опасното дърво е било отстранено, а в периода 2020 г. -
10.06.2021 г. други сигнали за опасани дървета в района на местопроизшествието не
били постъпили. Твърди, че вината за произшествието е на ищеца, който е нарушил
правилата за движение по пътищата, доколкото е паркирал на платното за движение.
Оспорва вредата да възлиза на претендираната сума. Прави възражение, че дървото не
попада в имот общинска собственост, а в частна собственост, с оглед което
отговорността не е на общината. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
сторените в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е обявил на страните за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в производството обстоятелството, че към 11.06.2021г. Т. Г. Б. е бил
собственик на лек автомобил марка „Мини“, модел „Уан“, с рег. № [рег. номер на
МПС], рама № [номер].
Като писмено доказателство по делото е прието Удостоверение № 764001-
777/18.06.2021г., подписано от Директора на С. дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението", което удостоверява, че на 11.06.2021 г. в 09:51 ч. екип от
СДПБЗН е оказал съдействие при отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил
марка „Мини“, модел „Уан“, с рег. № [рег. номер на МПС] на адрес [населено място],
[улица]. От страна на ответника по делото не е оспорено, че на посочените в исковата
молба дата и място върху собствения на ищеца автомобил е паднало дърво.
Прието по делото е ел. писмо /сигнал/, изпратен до кмета на [община] на
06.06.2016 г. от трето за спора лице /А. К./, съгласно което авторът на сигнала като
собственик на жилищен имот на адрес: [населено място], [улица], вх. Г, местност К.,
[община], е информирал общинските власти за опасно изгнило дърво в района.
Видно е от прието по делото писмо от 23.06.2016 г., че зам.-кметът на [район],
[община], е поискал от директор на дирекция „Зелена система“ към общината на
основание чл. 44, ал. 2, т. 1 и чл. 45 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на [община] да се издаде разрешение за премахване на
дървесна растителност в района.
По делото е представена служебна бележка, издадена от главния инженер на
[район], рег. № РВТ20-ДИ11-349-4/17.12.2021 г., съгласно която по повод подаден на
06.06.2016 г. сигнал от А. К. за опасно дърво на посочения адрес от служители на
районната администрация е била извършена проверка на място, като към м.11.2016 г. и
след съгласуване на действията с Дирекция „Зелена система“ опасната дървесна
растителност е била премахната. Не е установено съгласно изложението в бележката,
2
през периода 2020 г. – 10.06.2021 г. в администрацията на района да са постъпвали
сигнали от граждани за съществуваща опасна дървесна растителност на терен пред ПИ
с идентификатор [номер] на [улица]. Посочено е още, че от страна на районната
администрация се организират и извършват периодично /в началото на сезоните/
огледи с цел идентифициране на дървесна растителност в лошо състояние и
предприемане на действия за своевременното й отстраняване за обезопасяване на
териториите. През периода 17.05.2021 г. – 28.05.2021 г. при извършване на проверки на
[улица] и [улица] не са били установени изсъхнали дървесни видове пред № [номер],
които да са представляват заплаха за преминаващи хора и автомобили. Посочено е
още, че състоянието на съществуващата дървесна растителност е определяна окомерно,
т.е. на око от екип специалисти.
Като доказателство по делото е прието писмо, № САГ22-ГР00-2422, подписано
от главния архитект на [община], от съдържанието на което се установява, че със
Заповед №РД-09-50-02/05.01.1999г. на главния архитект на [населено място] е бил
одобрен кадастрален, уличнорегулационен, застроителен и регулационен план на м.
„К.“ на основание чл. 6, т. 6 от ЗТСУ. На основание § 187 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ е
било издадено Решение №85 по Протокол №56 от 06.08.2003 г. на С. общински съвет,
с което тази заповед е потвърдена. Действащата кадастрална карта за територията на
[район] е одобрена със заповед № РД-18-69 от 14.12.2010г. на изпълнителния директор
на АГКК, като поземлен имот с идентификатор [номер] попадал в УПИ [номер] „за ЖС
и ТП“, кв. 68, м. „К.“ и част от него в уличната регулация.
Във връзка с претендираното обезщетение за имуществени вреди по делото е
приета Калкулация №5140/05.07.2021г., издадена от сервиз [фирма], според която
общата стойност на ремонта на автомобила ще възлиза сумата от 4340,09 лв. с ДДС.
В хода на първоинстанционното прозводство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите М. Т. Б. и А. Х. К..
От показанията на свидетеля М. Т. Б., дъщеря на ищеца, се установява, че на
11.06.2021г. сутринта й звъннал домоуправителят на блока, за да й съобщи, че върху
лекия автомобил е паднало дърво. Предишният ден тя била управлявала автомобила и
го паркирала пред блока на обособено място за паркиране на автомобилите от
комплекса, до улицата в посока към жилищната сграда. Не е имало пътен знак,
забраняващ паркирането в участъка. Към датата на инцидента там не е бил изграден
тротоар, а към момента на депозиране на показанията такъв вече е бил изграден и
предстояло оформянето на терена пред сградата като зелена площ. Когато слязла пред
блока, е видяла, че дървото е паднало върху тавана на автомобила – стълкото било
счупено, а втратите – изкривени. Таванът е бил смачкан. Цялата страна откъм
шофьорското място е била засегната. Обадила се е на телефон „112“ и веднага са
дошли служители на полицията, които отцепили района, тъй като дървото е било
запречило и пътното платно.
От показанията на свидетеля А. Х. К., домоуправител във жилищната сграда, се
установява, че е видял падналото дърво върху автомобила и се е обадил на М. Б., за да
я уведоми. Споделя за друг случай през 2014 г., когато друго дърво е паднало и е
повредило автомобил, както и че през 2016г. той самият е подавал сигнали за опасно
дърво в района, което било отрязано от общината след период от около 6-7 месеца. За
падналото върху автомобила на ищеца дърво свидетелят не се е знаел, че е опасно, тъй
като едва след падането му, когато вече е било нарязано, е видял, че сърцевината му
била изгнила отвътре, т.е. не се е виждало, че има проблем, преди да падне. След
случая с автомобила на ищеца служител на общината е посетил мястото и в разговор
3
със свидетеля е изразил становище, че ако дърветата в района са така изгнили, то те
трябва да се премахнат. Не знае чия собственост е мястото, на което бил паркиран
автомобилът, като си спомня, че не е бил паркиран на улицата, а на място, където към
тогавашния момент не е имало тротоар. Мястото е било покрит с чакъл и се ползвало
като паркинг. Тротоар е бил изграден от общината по-късно.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението
на съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. П.. От същото
съдът приема за установено, че регулационният план за имота не е приложен и улицата
е изградена по имотната граница. Експертът е дал заключение, че процесното дърво е
попадало в границите на ПИ с идентификатор [номер] по КККР на [населено място].
При поясняване на заключението в откритото съдебно заседание на 28.09.2022 г. по
реда на чл. 200 ГПК, вещото лице е застъпило становище, че на място улицата не е
била изградена в пълния си обем, съобразно предвиденото по улично-регулационния
план, тъй като кадастралният имот навлизал в предвиденото по регулация място за
улица. От поясненията на вещото лице съдът приема за установено по делото, че
автомобилът е бил паркиран в участъка, предвиден по регулационен план за улица.
По делото е изслушано и е прието заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Съгласно същото действителната пазарна стойност на лекия автомобил към
датата на застрахователното събитие, определена по метода на пазарните аналози,
възлиза на сумата от 3909 лева, а разходите за ремонт надвишават пазарната стойност
на автомобила – същите са в размер на сумата от 4340,09 лева с ДДС, с оглед което и
вещото лице е заключило, че е налице тотална щета за автомобила.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения
иск и формулурания петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Отговорността по чл.49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да
докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт: 1) виновно
2) противоправно 3) поведение, намиращо се в 4) причинна връзка с настъпилите за
ищеца 5) вреди, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя – възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или
по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва
да се извърши от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на претендираният деликвент трябва да е предписано
нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно
бездействието на служители на [община], то трябва да има правна норма, която да ги
задължава да извършват дейност по поддържане на дървесната растителност на
територията на общината, по надзор и идентифициране на опасните дървета, както и в
действия по обезопасяване на градската среда в тази насока, в т.ч. и като извършват
действия по премахване на такива дървета, които застрашават безопасността на
гражданите и тяхното имущество.
При така разпределената доказателствена тежест съдът приема, че ищецът е
следвало да докаже в производството, че дървото, причинило инцидента, е било
4
разположено върху общинска собственост, респективно, в случай, че не е на общинска
земя, то е съществувало задължение за общината да поддържа и да осигурява
безопасността на дървесната растителност на територията на общината.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства настоящата
инстанция приема за установено, че са налице всички предпоставки на визираната
правна норма /чл. 49 ЗЗД/, обуславяща възникването на отговорност за ответника в
случая: причинени вреди, които са в причинно - следствена връзка с процесното
събитие - увреждане на автомобила от падане на дърво, което безспорно е разположено
на територията на общината, имаща нормативноустановени задължения относно
„зелената система“ на [община].
Предвид събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания на
свидетелите К. и Б. и експертните заключения, съгласно разпоредбите на ЗОС, ЗУЗСО
и Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на [община] (в
редакцията им към датата на процесния деликт), съдът приема, че служителите, в
чиито преки задължения се е включвало поддържането на дървесната растителност в
района на [улица] в [населено място], съгласно нормативните изисквания за
безопасност, са били именно служителите на ответника.
Съдът приема, че в процесния случай вредите са настъпили от лошото
стопанисване на крайпътните насаждения, които като пътни принадлежности по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП са част от пътя като пътна инфраструктура - чл. 5, ал.
1, т. 3 ЗП. Поддръжката на зелените площи в района съдът приема, че е задължение на
[община] (арг. от чл. 61, ал. 4, вр. ал. 2 ЗУТ, чл. 45 и чл. 51 от Наредба за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на [община], доколкото съдът приема, че
се касае за улично озеленяване), с оглед което и отговорност в случая да поправи
вредите е възникнала за ответника.
Съгласно правилото на чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на [община] поддържането на зелените площи е
специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано
общинско предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително -
ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране
на елементите на зелената система, а според ал. 2 на чл. 31, общинските зелени площи
за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка
за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или
благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и
специализираните служби към районните администрации.
Съгласно чл. 42 от Наредбата, всички собственици са длъжни да следят за
наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за
имуществото, здравето на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за
своя сметка.
В чл. 44, ал. 1 от Наредбата е посочено, че на територията на [община] се
забранява отсичането или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо
от собствеността им. В ал. 2 са предвидени изключенията, както следва: при наличие
на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в
основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на
гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура; при реконструкция на съществуващата растителност и озеленени
площи, при провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти; при строителството
5
на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при доказана
невъзможност за запазването им, след одобряване на инвестиционния проект; при
премахване на последици от природни бедствия, производствени аварии, в т. ч.
аварийни ремонти на подземни комуникации и инженерни съоръжения.
Съгласно чл. 51 от цитираната Наредба, контрол по спазването й осъществяват
кметът на общината, заместник – кметът по Направление "Зелена система, екология и
земеползване", главният архитект, кметовете на райони, директорът на ДЗС и
директорът на С. инспекторат.
С оглед цитираната нормативна уредба, задълженията по наредбата включват
освен мероприятията по отреждане на зелените площи и контрол дали същите са
реализирани, още и осъществяване на тяхната профилактика, в това число извършване
на идентифициране и премахване на изсъхнали и болни дървета, застрашаващи
сигурността на гражданите. Бездействието на служителите на общината при
осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за всички преки и
непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното
имущество. Ответникът, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31, ал.
2 и чл. 42 от Наредбата чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В случая именно бездействието на последните е довело до
неизпълнение на задължението по чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от посочената наредба, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди.
Тук е мястото да се посочи, че от свидетелските показания на свидетеля К. по
делото е установено, че процесното паднало дърво е било изгнило отвътре, но не е
имало външни белези за болестно състояние. Между страните не е спорно, че към
момента на падането му дървото е било със зелена корона, в каквато насока за
становищата на процесуалните им представители, заявени в производството.
Установено е също, че свидетелят К. е възприел вътрешността на дървото след
падането му, тъй като същото е било нарязано при отстраняването му и е констатирал,
че вътрешността му е била изгнила. Следователно дори да се приеме, че за
собствениците на кадастралния имот, в който е построена жилищната сграда на
[улица] е възникнало задължение за упражняване на надзор върху дървета, попадащи в
кадастралните граници на имота съгл. чл. 41 от Наредбата, то не следва да се приема,
че нормативно на тях е възложено задължение да разполагат със специални знания, въз
основа на които да могат да идентифицират проблем като процесния и да предприемат
действия по стартиране на процедура по уведомяване на ответника за необходимостта
дървото да бъде премахнато.
Обратно, именно за ответника е налице задължение да извършва проверки, в
хода на които да бъдат идентифицирани дърветата, засегнати от вътрешни болестни
състояния, без изявени външни признаци. По делото се съдържа извънсъдебното
признание на ответника, обективирано в приетата като доказателство по делото
служебна бележка, че състоянието на дървесната растителност се определя окомерно
от екип специалисти. По мнение на настоящия състав на съда специалисти служители
на ответника, полагащи труд в общинското предприятие, предвидено в Наредбата,
следва да притежават необходимите професионални знания и да бъдат снабдени с
такива пособия, които да им позволяват да идентифицират вътрешно развиващи се
болестни процеси в растителността, част от зелената система на общината, водещи до
опасност от неочаквано падане на дърво като процесното. Установяване състоянието
на сърцевината на дървесните видове е възможно посредством обследване със
специален уред /резистограф/, който показва каква е плътността на дървесината и дали
6
същата е нарушена. Именно тези задължения на служители на общината /да поддържат
растителните видове от зелената система на [населено място], така че същите да не
представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности,
в т. ч. и преминаване, паркиране на автомобили, разходка по алеи/ се явяват
неизпълнени в случая. Не без значение в случая е и установеното от показанията на
свидетеля К. за системен проблем с дърветата, намиращи се в пространството между
жилищната сграда и пътното платно, в която е било разположено процесното дърво.
Установено от същите е, че през 2014 г. дърво е паднало върху паркиран автомобил,
през 2016 г. е било премахнато опасно дърво, а при инцидента през 2021 г. служител на
ответника е изразил предположение, че останалите дървета също може да са изгнили
отвътре, в който случай е наложително премахването им. Обстоятелството, че е
допуснато от служителите на общината дървото да падне само (обстоятелство, което
безспорно е установено по делото), съдът намира, че съставлява противоправно
бездействие на служители на ответника, довело до претърпени от ищеца имуществени
вреди. Макар събитието, довело до увреждането (гниене на дървото), да е било
неотстранимо, влиянието му върху процесното дърво съдът приема, че би могло да
бъде констатирано от специалист, служител на ответника, в който случай последиците
биха били предвидени и избегнати.
Бездействието на длъжностните лица на ответника съдът приема за
противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те
постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси.
Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме,
без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Налице е и пряка - причинна връзка между бездействието на служители на ответника и
настъпилите вреди, които по несъмнен начин са установени в хода на производството
пред настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази презумпция
досежно виновното поведение, изразяващо се в бездействие по отношение
поддържането на дървесните видове в посочения район на служители на ответника не е
оборена в процеса, поради което исковете по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД са доказани по
основание.
За пълнота съдът намира за нужно да аргументира изводите си, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в случая, и при
съобразяване на нормата на чл. 53 ЗЗД, доколкото дори да се приеме, че по отношение
на процесното дърво е било налице задължение предприемане на действия и за други
лица съобразно предвиденото в нормативната уредба, то в настоящото производство е
установено неизпълнение на задължения на общината, възложени й във връзка с
поддържането и безопасното функциониране на зелената система на територията й, с
оглед което и ответникът не може да се освободи от отговорност по възражението, че
дървото е попадало в имот частна собственост. Макар разпоредбата на чл. 41 от
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на [община] да
възлага задължения на собствениците на имоти частна собственост да следят за
наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за
имуществото, здравето и живота на гражданите и задължение за премахването им, в
конкретния случай е установено, че процесното дърво не е имало болен и изсъхнал
вид. От друга страна ответникът не е установил по делото изпълнение с дължимата
грижа на задълженията си, възложени му с разпоредбите на чл. 61 ЗУТ и
7
многобройните задължения, възложени с Наредбата за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на [община], посочени и по-напред в решението, с оглед
което и съдът приема, че последният не може да се освободи от отговорност.
По отношение на възраженията за съпричиняване на вредите, наведени с
отговора на исковата молба следва да се посочи, че съдът намира същите за
неоснователни.
Не се установяват твърденията на ответника за паркиране на автомобила в
нарушение на нормативните изисквания на ЗДвП. Не е установено автомобилът да е
бил паркиран на платното за движение, нито да е бил паркиран на неразрешено за тази
цел място. Дори такова нарушение да е било допуснато, то последното не би се
намирало в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на размера, за който претенцията е основателна, в
производството е прието без възражения от страна на ищеца заключението на САТЕ.
Съдът съобразява, че в исковата молба ищецът сам сочи, че след увредата автомобилът
му е негоден за ползване, както и че е икономически неизгодно възстановяването му,
както се установява и от заключението на вещото лице И.. Не са изложени твърдения
ищецът да е предприел действия по отремонтирането му и да е извършил разходи в
тази връзка, които съдът да приеме, че съставляват за него причинената му от
събитието имуществена вреда. Следователно имуществените вреди се съизмеряват с
действителната пазарна стойност на автомобила, възлизаща на сумата от 3909 лева
съгласно заключението на автотехническата експертиза. За посочената сума искът
следва да бъде уважен и да се отхвърли до пълния предявен размер от 4340,09 лева.
Законна лихва за забава ищецът претендира от предявяване на иска /03.11.2021
г./ до плащането, като искането за присъждането на такава също следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от иска.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сума в размер на
1039,02 лева от общо претендирани 1153,60 лева – разноски за държавна такса,
депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото лице по САТЕ и адвокатско
възнаграждение.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сума в размер
на 49,66 лева от общо претендирани 300 лева – разноски за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 200
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [община], ЕИК [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица] и съдебен
адрес: [населено място], [улица], да заплати на Т. Г. Б., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.
3, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3909, 00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца
лек автомобил марка „Мини“, модел „Уан“, с рег. № [рег. номер на МПС], в резултат
8
от падане на дърво върху същия в [населено място], [улица] на 11.06.2021 г., ведно със
законната лихва от 03.11.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 4340,09 лева.
ОСЪЖДА [община], ЕИК [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица] и съдебен
адрес: [населено място], [улица], да заплати на Т. Г. Б., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.
3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1039,02 лева, представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА Т. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен
адрес] и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, да заплати на [община], ЕИК
[ЕИК], с адрес: [населено място], [улица] и съдебен адрес: [населено място], [улица],
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 49,66 лева, представляваща
разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жална, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9