Р Е Ш Е Н
И Е №
Гр. Провадия, 12.02.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 247 по описа на ПРС за 2013 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
. 127, ал. 2 от СК от Ф.С.Н., с ЕГН: **********,*** срещу Е.Ш.М., с ЕГН: **********,***
присъждане на родителските права по отношение на родените от фактическото съжителство между страните малолетни
деца Ф. и Г., родени на *** г. и за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер съответно на 80 лева месечно за Г. и 95 лева месечно за Ф.,
считано от датата на влизане на съдебното решение в сила, както и за определяне
на обичайния режим на лични отношения на бащата с децата.
В предявената на 28.03.2013 г., искова
молба ищцата твърди, че от фактическото
й съжителство с ответника имат родени две малолетни деца – Ф. и Г.. Твърди се,
че родителите са се разделили по вина на ответника, който често употребявал
алкохол, в резултат на което ставал сприхав и избухлив и семейството живеело в
непрестанни скандали, на които свидетели били и децата. Това мотивирало ищцата
да го напусне през февруари тази година и от тогава тя сама полага грижи за
двете деца като по никакъв начин не е подпомагана от ответника. Твърди се, че
детето Ф. има здравословни проблеми, което изисква за него да се полагат
специфични грижи, което е свързано с повече разходи. В молбата се излага, че
майката към настоящия момент е безработна и среща затруднения в осигуряването
на издръжката на двете си деца, поради което моли съда за съдействие.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният
представител на ответника адв. Й. е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за
допустимост и частична неоснователност на предявения иск като твърди, че с
оглед липсата на доказателства за доходите на родителите следва да бъде осъден
бащата да плаща издръжка в минимално определения в закона размер или по 80 лева
за всяко дете. Счита, че предложения от ищцата режим на лични контакти е твърде
ограничен и моли съда да определи по – разширен такъв, а именно – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9, 00 часа в събота до 16, 00 часа в неделя, с преспиване, по 1 месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и по време на един от
религиозните празници.
В
съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител адв. М. заявява,
че поддържа така депозираната молба.
Особеният
представител на ответника адв. Й., изразява становище за присъждане на издръжка
в полза на малоетните низходящи на ответника в размер около минимума, както и
определяне на по – разширен режим на лични отношения с бащата от предложения в
исковата молба.
Контролиращата страна
Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Провадия, в представения по делото
социален доклад поддържа становище, че към настоящия момент единствено майката
полага грижи за децата и им предоставя издръжка като разполага с необходимия
родителски капацитет, за да осигури правилното израстване и развитие на децата,
между нея и децата съществува силна връзка и емоционална близост, а бащата
понастоящем се е установил и работ в Германия.
Като прецени
достоверността на поддържаните от страните твърдения в доказателствения
контекст на делото, съдът установи следните относими към спора факти:
Видно от представените в
заверен препис удостоверения за раждане децата Ф.Е.Ш. и Г.Е.Ш., родени на ***
г., са низходящи на двамата спорещи. Към момента на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция децата не са навършили пълнолетие.
В социалния доклад на Д
“СП” – Провадия се сочи, че ищцата и ответникът са съжителствали на съпружески
начала и от съжителството си имат родени две деца. В доклада се твърди, че
понастоящем само майката полага директни грижи за децата като им е осигурла
всичко необходимо за правилното им развитие и притежава нужния родителски
капацитет. В доклада се излага, че майката работи на трудово правоотношение
като получава месечно възнаграждение в размер на 310 лева, а бащата живее и
работи извън страната.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на двамата ищцови свидетели Ф. А. О. – майка
на ищцата и Ф. Е. Х., от чиито показания се установява, че понастоящем ищцата и
ответникът живеят разделено и майката е единствената, която полага грижи за
децата. Според свидетелите бащата три години след раждането не е пожелал да припознае
децата си, а понастояшем се е дезинтересирал от тях и от една година не им е
предоставял издръжка.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 от СК урежда хипотезата на разрешаване на спор, възникнал между разделено
живеещи родители, необвързани в брак, касаещ местоживеенето на родените от
съвместното съжителство на родителите деца. При положение, че родителите не са
в законен брак и не живеят заедно, съдът, освен определяне местоживеенето на
децата, дължи служебно произнасяне и относно упражняването на родителските
права и произтичащите от т въпроси, свързани с режима на лични отношения между
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и
децата, както и дължимата им издръжка. Липсата на съжителство между родителите
прави невъзможно съвместното осъществяване на родителските функции и съдът
следва да определи кой от родителите ще упражнява родителските права, като се
ръководи от интересите на децата. На съвкупна преценка подлежат всички
обстоятелства, имащи значение за конкретния случай.Изхождайки от интересите на
децата, при решаване на същите, настоящата инстанция съблюдава следните обстоятелства:
родителски качества; полагане на грижи и умения за възпитание; подпомагане
подготовката за придобИ.е знания, трудови навици и др.; жилищно-битови условия
на живот на страните; социално обкръжение; възраст и пол на децата;
привързаност между дете и родител; моралните качества на родителите и помощ от
трети лица.
Предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на малолетните Г. и Ф. претендира единствено ищцата
като от събраните по делото гласни доказателства се установи, че от момента на
фактическата раздяла между родителите, настъпила преди година, ответникът се е
дезинтересирал от децата си, за които не полага грижи и не им предоставя
издръжка. Свидетелите заявяват, че единствено ищцата е тази, която полага грижи
за общите на страните низходящи и тя единствено им осигурява издръжка. Поради тези
обстоятелство съдът следва да уважи молбата на ищцата като постанови
родителските права да бъдат упражнявани от нея.
С оглед факта на
отчуждаване между бащата и децата, настъпил изключително по вина на ответника и
в резултат не неговото поведение, съдът намира, че не следва да му бъде
определян разширен режим на лични отношения, като намира, че режимът, предложен
от ищцата, в случая е подходящ, а именно: бащата да има право да вижда и взема
децата всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 18 часа, както и един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
По отношение на дължимата
от ответницата издръжка:
Разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от СК вменява в безусловно задължение на родителите да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца. Предвид установената помежду им родствена връзка и
възрастта на децата Г. и Ф.,
такава в тяхна полза се дължи от ответника Е.М.. При определяне размера на издръжката
се съблюдават следните обстоятелства: минималния размер, определен от закона в
чл. 142, ал. 2 от СК, който понастоящем е 85 лева, конкретните нужди на детето
и възможностите на родителя да заплаща необходимата за неговия низходящ
издръжка. По делото не се събраха доказателства относно материалното положение
на ответника, но съдът преценява, че същият е в работоспособна възраст, а и по
делото има данни, че полага труд извън пределите на Р България, поради което
намира, че следва да определи издръжка
в размер близък до минималния, предвиден в закона, но предвид
работоспособността на бащата и нуждите на децата, които са в ученическа
възраст, ответникът следва да бъде осъдена да заплаща 95 лева месечно за детето
Ф. /поради здравословното й състояние, а именно диагноза „вродени нарушения в
проходимостта на бъбречното легенче и вродена аномалия на уретера“/ и съответно
85 лева за детето Г., до 1 – во число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на
искта молба.
Съобразно чл. 78, ал. 6 от ГПК, ако искът бъде уважен и предявилият го е освободен от внасяне на държавна
такса при учредяване на производството, следващата се за разглеждането му
такава се възлага на осъдената страна. Държавната такса по производството,
дължима от ответника по предявения иск с правно оснние чл. 143, ал. 1 от СК е в размер на 259, 20 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения, Провадийски районен съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА децата Ф.Е.Ш., ЕГН: ********** и Г.Е.Ш., ЕГН: **********, двамата с
адрес в гр. Провадия, ул. „***** *******“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 5, да живеят при майка си Ф.С.Н., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 127, ал. 2
от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Ф.Е.Ш..,
ЕГН: ********** и Г.Е.Ш., ЕГН: ********** на майката Ф.С.Н., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Е.Ш.М., с ЕГН: ********** с децата Ф.Е.Ш.., ЕГН: ********** и Г.Е.Ш., ЕГН: **********,
като му дава възможност да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от
месеца от 10,00 часа до 18 часа, както и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Е.Ш.М., с ЕГН: **********,***, да заплаща в полза на детето Ф.Е.Ш., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 95 /деветдесет и пет/ лева и в полза на детето Г.Е.Ш., ЕГН: ********** месечна
издръжка в размер на 85 /осемдесет и пет/ лева, чрез тяхната
майка и законен представител Ф.С.Н.,
ЕГН: **********, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано
от 28.03.2013г. с падеж първо
число на месеца, за който се дължи издръжка до настъпване на законовото оснние
за нейното изменение или прекратяване на основание чл.143, ал.1от СК.
ОСЪЖДА Е.Ш.М., с ЕГН: **********,***, да заплати в полза на Държавата, по
сметка на Провадийски районен
съд сумата от 259,20 лв. /двеста
петдесет и девет лева и двадесет стотинки/ , представляваща държавна такса на основание
чл.78, ал. 6 от ГПК и Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 5 /пет лева/ за издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Децата Ф.Е.Ш.., ЕГН: **********
и Г.Е.Ш., ЕГН: **********, двамата с адрес в гр. Провадия, ул. „***** *******“
№ 1, вх. А, ет. 3, ап. 5 имат право на въззивна жалба срещу решението в
съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт, като техните права могат
да се реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Провадия в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от Дирекцията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: