Р Е Ш Е Н И Е
№ 304, година
2017, 25. 07. гр. Бургас
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юли,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
секретар
Жанета Граматикова, постави на разглеждане
гр. дело № 2041, по описа на БОС
за 2016 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по искова
молба на Н. Р.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. Милена Тончева, гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, ет. 1, срещу Н.С.К., ЕГН
**********,***0, за заплащане на сумата 100000 лв. дължима по договор за заем
от 05.10. 2009г. ведно с мораторна лихва за забава, в размер на 30533, 25 лв.
за периода от 18.12. 2013 г. до 18. 12. 2016 г., законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението и разноски.
Приложени са доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуални представители,
поддържа предявените искове, доказателствените искания и депозираното становище, по отговора на
исковата молба, от ответника.
Ответникът, редовно призован, чрез
процесуален представител, оспорва исковете, по изложените съображения, в
отговора на исковата молба. Прави уточнение на възражението за прихващане.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
предявените искове, направените възражения, по тях, приетите доказателства и
закона, намира за установено, следното:
Приети за разглеждане са искове, с
правни основания: чл. 240, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът сочи сключен договор за заем с
ответника, по силата на който му е
предоставил сумата 100000 лв. на три вноски: на 05. 10. 2009г. и на 01. 12. 2009г. по 35000 лв. ; на 04. 01.
2010г. – 30000 лв. Сумите са били предавани в брой, срещу подписана разписка,
удостоверяваща получаването им, от
ответника. Договорено е било – в чл. 3, ответникът да върне заемната сума на
две равни вноски, от по 50000 лв. : първата на 31. 12. 2011г. ; втората – на
31. 12. 2012г.
Ищецът твърди, че ответникът не е
погасил задължението си, по договора за заем, въпреки настъпилия падеж, поради
което, за него възниква правото да търси дължимата главница, ведно с
обезщетение за забава, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът, в отговора си на исковата
молба, оспорва исковете, по основание и размер. Счита, че не дължи
претендираните суми, защото е върнал на ищеца
главницата, по сключения договор за заем, в пълен размер. Твърди, че сумата, по договора, му е била
платена, със средства на „Каравида“
ЕООД.
Ответникът сочи, че по силата на
споразумение от 10. 03. 2010г. между
него и „Качика“ ЕООД, на ищеца е била изплатена от това дружество, от името на
ответника, цялата дължима сума от 100000 лв. като за направеното плащане, са
били съставени 4 бр. разходни касови ордери, както следва : № 5688 от 10. 03.
2010г. – за 50000 лв. ; № 5762 от 26. 03. 2010г. – за 29100 лв. ; № 6057 от 28.
05. 2010г. – за 17700 лв. и № 7025 от 04.06.2010г. – за 3200 лв. Първите 3 РКО
са с личния подпис на ищеца, а последният, поради пропуск, е останал неподписан
от него, при предаване на сумата.
Ответникът твърди, че ищецът му е
обяснил, при предаването на заемните суми, че те са пари на дружеството му и
затова, предаването им е било оформено с
РКО, със съответното отбелязване за дебитиране и кредитиране на съответните
сметки на „Каравида“ ЕООД и по тази причина, при връщане на заема, в
съставените РКО от „Качика“ЕООД, е било посочено, че сумата се получава от Н.К., в качеството му на представляващ „Каравида“
ЕООД. Твърди още, че между двете дружества, в периода на сключване на договора за заем, получаване и връщане на сумите, не
е имало търговски отношения, обосноваващи плащането на сумите, по изброените
РКО. Договорни отношения страните, в
същия период, различни от договора за заем, не са имали и ищецът, в периода от връщане на
сумата, през 2010 г. до май 2015г. не е предявявал претенции за плащане.
При евентуалност, е направено възражение
за прихващане, до пълния размер на предявения иск, с която сума, ищецът
неоснователно се е обогатил, с получените суми, по изброените 4 броя РКО, както
и законовата лихва върху тях, считано от момента на получаването им. Приложени
са и са ангажирани доказателства.
Претендират се разноски.
По
указание на съда, с нарочна молба, е уточнено възражението за прихващане, както
следва: за сумата 50000 лв. платена на 10.
03. 2010г. ведно със законна лихва,
считано от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в размер на 16266, 63 лв. ; за сумата
29100 лв. платена на 26. 03. 2010г.
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.10.2013г. до 19.
12. 2016г. в размер на 8885, 18 лв. ; за
сумата 17700 лв. платена на 28.05. 2010г. ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в размер на 5404, 39 лв. ; за
сумата 3200 лв. платена на 04. 06. 2010г. . ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в размер на 977, 07 лв. ведно със законни лихви върху сумите на
главниците, считано от предявяване на исковата молба, до окончателното им
изплащане.
Въз
основа на приетите, неоспорени писмени доказателства, съдът приема за доказано, че страните са сключили договор за заем на 05. 10..
2009г. за сумата 100000 лв. която ищецът следва да предостави на ответника, на
три вноски, в срок от 05.10. 2009г. до 04. 01. 2010г. Ответникът, като заемател, се е задължил да
върне заетата сума, на две равни вноски, първата – до 31. 12. 2011г. – 50000
лв. и втората- до 31. 12. 2012 г. –
50000 лв.
Видно от приетите разходни касови
ордери, ищецът, в изпълнение на договореното,
е предал на ответника, общо 100000 лв. :
на 05. 10. 2009г. – 35000 лв. ; на 01. 12. 2009г. – 35000 лв. и на 04. 01. 2010г. – 30000 лв. Съдът приема за недоказано, твърдението на
ответника, че ищецът му е предоставил суми, които са на неговото дружество „Каравида“ ЕООД. Въпреки че е ползвана формата на
РКО, никъде от текста на документа, не
явства, че сумите са излезли от сметката на
търговско дружество, а датите съвпадат, с договорените в чл. 2 от
процесния договор, както и номерацията на ордерите е съответна с договорените
три вноски.
От констатациите на приетата, по делото,
неоспорено съдебно- икономическа
експертиза, се опровергава твърдението на ответника, че в процесния период,
между страните, не е имало търговски
отношения. В счетоводството на ответника, са установени счетоводни записвания,
въз основа на търговски отношения между страните, за 2009 и 2010 г. като
отразените обороти, между двете дружества, са в общ размер 376505, 40 лв. и към 31.
12. 2010г. салдото по сметката е нулево- липса на задължения, помежду им. Има и
друго счетоводно записване, отразяващо дължимост на осчетоводена сума, в размер
на 20000 лв. дадена от „Каравида“ ЕООД на „Качика“ ЕООД, като към 31. 12.
2010г. задължението на „Качика“ ЕООД, остава непогасено.
Относно възражението на ответника, че
получената, в заем сума, е била изплатена от дружество „Качика“ЕООД, от името на ответника,
изцяло, в размер на 100000 лв. като за
направените плащания, са били съставени 4 бр. разходни касови ордери, както
следва : № 5688 от 10. 03. 2010г. – за 50000 лв. ; № 5762 от 26. 03. 2010г. –
за 29100 лв. ; № 6057 от 28. 05. 2010г. – за 17700 лв. и № 7025 от 04.06.2010г.
– за 3200 лв. като първите 3 РКО са с личния подпис на ищеца, а последният е
останал неподписан, поради пропуск: ищецът е изразил становище, прието за
разглеждане, с което е оспорено твърдението, че изброените 4 РКО удостоверяват
пращания, по процесния договор за заем, сключен между посочените в него,
физически лица. В подкрепа на становището си, ищецът сочи липсата на
идентичност между страните по спора и договора за заем, сключен на 05. 10.
2009г. и издателя на РКО – „Качика“ЕООД, а не физическото лице – К.. Направен е
извод, че страните по тези РКО са юридически лица, различни от страните в
спора, които са физически лица и това прави представените ордери – неотносими,
към спора. Посочена е липсата на записано основание за плащане на сумите в
представените, от ответника РКО, поради
което, е счетено, че те не доказват плащане по процесния договор. Само в последния ордер – този с № 7025/ 04.
06. 2010г. е записано основание „осн. оконч. изпл. заем 05.10. 2009“, но ищецът твърди, че това
основание е дописано, за целите на настоящия процес. За доказване на това
твърдение, ищецът прави доказателствено искане, за прилагане по делото, на преписката
по гр.д. № 3122/15г. на БРС, в която, е представен същият РКО № 7025/ 04. 06.
2010г. от ответника, надлежно заверен и
в него липсва записано основание за издаването му. Липсва и подпис на
получател.
Съдът, след справка по приложеното
гр.д. № 3122/15г. на БРС, констатира, че
на лист 41 от преписката, се намира заверено фотокопие от разходен касов ордер № 7025/ 04. 06. 2010г.
като приложение, към отговора на
ответника Н.К., на исковата молба. На документа липсва запис,
сочещ основанието за издаването му, което доказва направеното оспорване, от
ищеца в настоящия процес, относно допълване на текст в РКО, представен по това
дело.
Ищецът успешно оспорва твърдението на ответника за
направени плащания, по процесния договор, както и за липсата на договорни
отношения между двете търговски дружества „Качика“ЕООД и „Каравида“
ЕООД, като представя договор за заем между тези търговци, сключен на 12. 03.
2009г. за сумата 20000 лв. предоставена
от „Каравида“ ЕООД, със срок за връщане до 31. 12. 2012г.
Въз основа на гореизложеното и на
приетите доказателства, съдът приема за недоказани твърденията на ответника, че
е върнал получената, по процесния договор, сума на ищеца, с изброените 4 РКО,
което прави предявеният иск за заплащане на главницата, в размер на 100000 лв.
– основателен и доказан. Основателен е и
искът за заплащане на лихва за забава, за посочения период от 18.12.
2013 г. до 18. 12. 2016 г., за сумата 30518, 69 лв. изчислена от съда, като за
над тази сума, искът е неоснователен.
Съгласно договореното, ответникът е дължал връщане на заетата сума –
половината – до 31. 12. 2011 г. и другата половина – до 31. 12. 2012 г. Следователно-
при забава на плащанията, на основание чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД, е дължима лихва
за забава, като обезщетение.
По възражението за прихващане за суми, дължими на основание чл. 55 от ЗЗД, съгласно
направеното уточнение: за сумата 50000
лв. платена на 10. 03. 2010г. ведно със законна лихва, считано от
19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в размер на 16266, 63 лв. ; за сумата 29100 лв.
платена на 26. 03. 2010г. ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в
размер на 8885, 18 лв. ; за сумата 17700
лв. платена на 28.05. 2010г. ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в размер на 5404, 39 лв. ; за сумата 3200 лв.
платена на 04. 06. 2010г. ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в
размер на 977, 07 лв. ищецът е изразил
своевременно становище. Оспорено е твърдяното негово неоснователно обогатяване,
предвид съществуващи между юридическите лица, отделни облигационни отношения.
По възражението за прихващане, ищецът прави възражение за погасяване, по
давност на евентуалните вземания на ответника, на главниците по четирите РКО.
Съдът, като съобрази, че направеното
възражение за прихващане е за суми, платени от лице, различно от ответника по
делото, с четири броя РКО, с дати: 10. 03. 2010г. ; 26. 03. 2010г.; 28. 05.
2010г. и 04.06. 2010г. при направено
възражение за прихващане, с отговора на исковата молба, депозиран на 23. 02.
2017г. намира за основателно,
направеното от ищеца, възражение за
погасяване, по давност, на вземането на ответника за сумите на главниците: 50000
лв. платена на 10. 03. 2010г; 29100 лв. платена на 26. 03. 2010 ; 17700 лв. платена на 28.05. 2010г и 3200 лв. платена на 04. 06. 2010г. поради
изтекла 5-годишна погасителна давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. Поради
погасяване на главните задължения, по давност, са погасени по давност и произтичащите,
от тях, допълнителни акцесорни вземания за лихви, на основание чл. 119 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът следва да
уважи предявените искове, като осъди ответника да заплати на ищеца, сумата 100000 лв. дължима по договор за заем от 05.10.
2009г. ведно с мораторна лихва за забава, в размер на 30518, 69 лв. за периода
от 18.12. 2013 г. до 18. 12. 2016 г., да
отхвърли иска за над тази сума, до предявения размер от 30533, 25 лв. като
неоснователен. Да присъди законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението и направените разноски, в
производството: 5221, 33 лв. – държавна такса и
4141 лв. – адвокатско възнаграждение, общо 9362, 33 лв.
Водим от горното, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Н.С.К., ЕГН **********,***0,
съдебен адрес: съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „ген. Гурко“ № 9, адв.
Недялка Божилова- Арабова, да заплати на
Н. Р.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Милена
Тончева, гр. Бургас, ул. „Охрид“ № 5, ет. 1, сумите: 100000 лв./ сто хиляди/
дължима по договор за заем от 05.10. 2009г. ведно с мораторна лихва, в размер
на 30518, 69 лв. / тридесет хиляди петстотин и осемнадесет лв. и шестдесет и
девет ст. / за периода от 18.12. 2013 г. до 18. 12. 2016 г., като отхвърля иска
за лихва за забава, за над тази сума, до предявения размер от305 33, 25 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********,***0, съдебен адрес:***, адв. Н.Б.- А., да заплати на Н. Р.К., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Т.,***,
законна лихва върху сумата на главницата от 100000 лв. считано от датата на подаване на
исковата молба- 19. 12. 2016г. , до окончателното изплащане на задължението и 9362,
33 лв./девет хиляди триста шестдесет и
два лв. и тридесет и три ст. /- разноски.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно- погасено по давност, направеното
възражение за прихващане, от Н.С.К., ЕГН **********,***0, съдебен адрес:***, адв. Н.Б.- А., за заплащане от Н. Р.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв. М.Т.,***, на: сумата
50000 лв. платена на 10. 03. 2010г. ведно със законна лихва, считано от
19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в размер на 16266, 63 лв. ; за сумата 29100 лв.
платена на 26. 03. 2010г. ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в
размер на 8885, 18 лв. ; за сумата 17700
лв. платена на 28.05. 2010г. ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в размер на 5404, 39 лв. ; за сумата 3200 лв.
платена на 04. 06. 2010г. ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 19.10.2013г. до 19. 12. 2016г. в
размер на 977, 07 лв. ведно със законни
лихви върху сумите на главниците, считано от предявяване на исковата молба, до
окончателното им изплащане.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред БАС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: