РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Албена Я. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря Станка С. Ангелова
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500157 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивните жалби на двете страни по гр.д.553/2017 г.по описа на Окръжен съд
Сливен, срещу постановеното по него Решение №82/29.10.2020г.
В жалбата на ищеца ЕТ „Акация ДПЖМ-М. Г.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Кортен, общ.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.“Петко Енев“ №32 чрез адв. В. К.- Б.- АК-П., решението се атакува в
ЧАСТТА, отхвърляща като неоснователен иска за сумата над съдебно
уважените 4081лв., до предявения по делото размер -75 000лв.(частичен иск
от 1 200 000лв.), ведно със законна лихва за забава върху спорната разлика от
подаването на исковата молба до изплащането и разноски за съдебното
производство.
Оплакванията са за неправилност на съдебния акт в обжалваната част,
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
1
довели до необоснованост на крайния правен извод и за неправилно
приложение на материалния закон.
В контекста на първото възражение е твърдението, че съдът необосновано
е възприел за правилна методологията за определяне на обезщетението за
лишаване от ползването на собствения имот само на база сравнителния
метод и този на приходната стойност, без да възприеме оценката и съобразно
приходния метод, използван от в.л. М., държащ сметка за действителния
фактически начин на ползване на намиращите се в очертанията на
находището земи- не като земеделски, а за добив на природни богатства. С
оглед това окръжният съд необосновано не е дал възможност на ищеца да
представи допълнителни доказателства за момента, от който ответникът
реално експлоатира като находище на полезни изкопаеми собствените му 75
448 дка в землището на с.Дядово, община Нова Загора, м. „Чилиндеря“ и за
размера на обезщетението за лишаване от ползване на база реалното им
експлоатиране като терен за добив на подземни богатства. Затова въззивникът
е поискал назначаването на съдебна експертиза и събирането на други
доказателства, които въззивният съд не е допуснал по съображения, изнесени
в определението, с което е осъществил проверката по чл.267 ГПК на
подадената жалба.
С оглед второто възражение се заявява, че събраните по делото
доказателства (констатациите на вещите лица по назначените експертизи)
изцяло са обосновали предпоставките за прилагането на чл.59 от ЗЗД, като
размерът на обезщетението следва да се определи на база цялата притежавана
от ищеца и засегната от дейността на ответника площ от 75,448 дка и за целия
исков период, при съобразяване разпоредбите на чл.75,ал.2 от ЗПБ, сочещ
критериите, според които при липса на договореност между концесионера и
собственика на имотите ,включени в концесията, министърът на енергетиката
прави предложение за отчуждаването им срещу равностойно обезщетение.
Установеното по делото, че за територията, в която се намира находището
и в частност за процесните имоти няма приет ПУП, се възприема като
основание за прилагането на чл.9,ал.1 от ЗУТ, според който стойността на
поисканото обезщетение би следвало да се определи не съобразно посоченото
в скиците тяхно предназначение, а съобразно фактическото им ползване, още
2
повече, че и самият концесионер не е предприел действия за смяната и
отразяването на действителното им трайно ползване, но не следва да се
ползва от това си неправомерно поведение.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и за
постановяването на ново, с което въззивният съд да уважи заявената като
частичен иск претенция в целия поискан размер, с последици по закон.
В срок е постъпил писмен отговор на ответника по горепосоченото
гражданско дело-„Биндер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Сливен, ж.к.“Българка“№15,вх.Г, ет.1,ап.2 чрез адв. И.Я. –
АК-Я., с адрес за призоваване: гр. С., ул. “С. ш.“ № *, в който жалбата е
посочена за неоснователна. Изложил е пространни съображения срещу
приемането на поисканите от въззивника ищец доказателства, като
недопустими, поради настъпила преклузия и като неотносими към предмета
на делото, а и защото последното било попълнено с доказателства относно
това дали през 2012 и 2013г. ответникът е осъществявал добив в имотите на
ищеца. Оспорват се като необосновани констатациите на в.л. М., определил
обезщетение от 312 559лв. за целия процесен период, надвишаващо целия
приход на концесионера от подземни богатства за процесния период, без да
са приспаднати дори разходите му. В отговор на поисканите от въззивника
доказателства е приложил договор за сметка със специално предназначение
от 26.04.18г.с отделени суми за възстановяване на засегнатата от добивните
мероприятия земя и удостоверение за активна банкова сметка в „ПИБ“АД-
клон С., открита в тази връзка, неприети от въззивния съд, като неотносими
към спора.
Моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено в обжалваната
част, поради неоснователността на въззивната жалба.
С постъпилата насрещна жалба на ответното дружество, решението на
първата инстанция в осъдителната му част се сочи за неправилно и се моли да
бъде отменено, като вместо това въззивният съд изцяло да отхвърли заявената
претенция за обезщетение.
Изтъкват се съображения за неоснователност на тази претенция, т.к. в
съответствие с предписанието на закона страната е предложила на
3
собственика споразумение в два варианта за обезщетяването му, заради
неползването на засегнатите от добива имоти, но той е отказал. Липсвали и
предпоставките за уважаването й, визирани в чл.59 от ЗЗД-не е налице
обедняване на ищеца, нито обогатяване на ответника за негова сметка; нямало
и основание за настъпване на обогатяването-отказът на ищеца да получи
обезщетение за този период, за който по-късно предявява претенцията си в
съда, лишавало ответника от възможността да ползва този имот, защото не му
било учредено право на ползване.Ако съдът приеме за налично основанието
за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, се моли
размерът му да бъде съобразен с този, установен от заключението на
повторната съдебно-техническа експертиза на инж. Д. ( за 2390лв.), като най-
обективно и професионално изготвено.
В двуседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от ищеца, в който тя се оспорва като изцяло неоснователна и се моли
решението на първата инстанция в тази част да бъде потвърдено. Възразява се
срещу твърдението за предложено споразумение с цел обезщетяване, т.к. то
било отправено само за закупуването на имотите. Заради това неизпълнение
на задължението на ответника по чл.19 от концесионния договора, се е
достигнало до невъзможност за процесните имоти да се одобри нов ПУП и в
него да се отрази действителното им предназначение- те продължавали да са
вписани като земеделски имоти- пасища. Пространно се обосновава тезата, че
дейността, за която се ползват имотите реално, има отношение към размера
на дължимото обезщетение.
Страните поддържат становищата си и в проведеното пред Апелативен съд
Бургас открито съдебно заседание чрез процесуални представители.
Проверката на апелативния съд по чл.269 от ГПК сочи обжалваното
съдебно решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбите възражения за
неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред първата инстанция по
4
частичен иск за присъждане на сумата 75 000лв от общо 1 200 000 лв., с която
ответникът „Биндер“АД се е обогатил за сметка на обеднилия се ищец
ЕТ“Акация ДПЖМ-М. Г.“ и намира правно основание в чл. 59 ал.1 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба горната претенция е
обоснована с твърдението, че едноличният търговец е бил обявен с
постановление по и.д. № 318/2012г на ЧСИ Павел Георгиев за купувач от
публична продан през 2012г. на следните три недвижими имота, находящи се
в с.Дядово, общ.Нова Загора, м.“Чилиндеря“: пасище-мера, с площ от 90.641
дка, X категория, съставляващо имот № 000380; пасище-мера с площ от 81
796 дка, X категория, съставляващо имот № 000074 и пасище-мера, с площ 44
429, четвърта категория, съставляващо имот № 000059. Част от тези имоти, с
площ от 75 250 кв.м. попадали в находище „Дядово- Биндер“, в което
ответното дружество добивало инертни материали на основание сключен
договор за концесия. Дружеството фактически ползвало имотите и
реализирало приходи от извършваната дейност, без да е постигнало
споразумение за размера на обезщетението, което дължи за ползването им на
собственика, при положение че чл. 9 ал.1 т.19 от концесионния договор
задължавал концесионера да предприеме за своя сметка правни и фактически
действия за постигане на споразумение с титулярите на вещни права върху
земята, както и за промяна в предназначението на земята и одобряване на
съответен ПУП за поземлените имоти, попадащи в границите на находището.
Такова задължение той имал и съгласно чл. 75 от Закона за подземните
богатства, но не го изпълнил.
Ищецът отправил нарочна покана за сключване на споразумение по чл. 75
ЗПБ за ползването на имотите, но ответникът не изразил позиция по
отправеното предложение за подялба на концесионната площ, нито му
плащал наем или друго обезщетение за това, че го е лишил от ползването на
имотите, предвид дейността си по експлоатацията на
находището.Първоначално пред първа инстанция(Районен съд-Сливен) е
поискал осъждането на ответника за обезщетение в размер на 25 000 лв. от
общо 1200000лв. за неоснователно обогатяване, поради неоснователно
ползване на ищцовите имоти, за периода 29.09.2012г- 28.07.2016г, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане,
после е увеличил претенцията си на 75 000лв.
5
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска изцяло. Счита го
неоснователен, т.к. не е налице нито един от елементите на фактическия
състав на неоснователното обогатяване- няма обогатяване на ответника за
сметка обедняването на ищеца, имащи връзка помежду си или произтичащи
от един и същ факт.
Твърди, че ищецът е знаел за сключения на 04.07.2012г. договор за
концесия за добив на подземни богатства от находището „Дядово-Биндер“с
концесионна площ 127 625 дка, индивидуализирана в координатна система от
1970г. от публичния Национален концесионен регистър и, защото държавата
разработва находището още от 70-те години на миналия век.
Поддържа, че има основание за експлоатацията на природни богатства в
посоченото находище- това е сключеният с тази цел договор за концесия, т.е.
има основание да получава облаги от разработването на горното. Ползването
на земеделската земя не било предмет на този договор, ответникът не я бил
ползвал и не реализирал приходи от нея. Доходите му били от
експлоатирането на природните богатства, намиращи се под нея. Чл. 74 ал.1
ЗПБ сочел, че регистрирането на откритите подземни богатства и вписването
в регистрите на откритията на находищата на подземни богатства не променя
собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на
повърхността на земята. Разграничението на собствеността върху имота от
тази върху намиращото се в земните недра, изключвало концесионерът да се е
обогатил за сметка на собственика на горепосочените имоти, ако въобще е
налице обедняване. Чл.74, ал.2 от Закона за подземните богатства(ЗПБ) давал
възможност концесионерът да предприеме самостоятелно правни и
фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права
върху земята, попадаща в концесионната площ, ако го препятстват или
затрудняват осъществяването на дейността му по концесията, а чл.75 ал.2
ЗПБ позволявал на концесионера да сключи договор със собственика на
земята, за да се определят условията, редът и обезщетението за ползването на
земята, попадаща в концесионната площ, но нормите предвиждали само
правна възможност, не и задължение за концесионера в горния смисъл. Ако
не сключел такъв договор, той можел да отправи искане за отчуждаване на
земята по реда на чл. 75 ал.2 ЗПБ. Правната уредба давала възможност
собственикът на земята да получи обезщетение за това, че не може да
6
реализира приходи от земята си по предназначението й, но не и да получи
концесионни права върху находището, каквато била заявената от ищеца
претенция. Т.к. ищецът не е страна по концесионния договор, било
неоснователно твърдението му за обогатяване на ответника за негова сметка
от неизпълнение на договорното задължение по чл.9 ал.2 т.19.
Сочи, че след нотариална покана на ищеца от 28.05.2014г. страните се
срещнали за уреждане на спорните въпроси, но не постигнали съгласие(Генов
предявил прекалено големи претенции).С писмо от 23.06.14г. ответникът
поканил ищеца да даде писмено предложение за обезщетяването си, но
получил неизгодна му оферта за безвъзмездна подялба на концесионната
площ, която не приел. Отправеното до ищеца ново предложение от
23.02.2015г.да избере между две възможности- да продаде имота на ответника
или да му учреди право на ползване, също не било прието.
Заявява, че не извършва добив на подземни богатства под земите на
ищеца, който да лиши последния от ползването им. Добивал инертни
материали от имот -частна общинска собственост. Това не пречело на
реалното ползване на имотите на ищеца като пасище, но той и не се опитвал
да ги ползва така. Бил заградил земята си, за да прекъсне транспортната
връзка на ответника с пътната мрежа и в това време упражнявал в пълнота
фактическата си власт като собственик.
С решението си първоинстанционният окръжен съд е счел претенцията за
основателна за целия заявен от ищеца период, но в частичен размер от 4081
лв., ведно със законна лихва върху главницата, от датата на подаването на
исковата молба, до окончателното й изплащане. В останалата част
претенцията е отхвърлена по размер като неоснователна, а на страните са
присъдени разноски за първоинстанционното производство.Аргументите на
съда за горното са в насока, че ищецът има право на обезщетение за ползите,
от които ответникът го е лишил без основание, а те са: да ползва собствените
си имоти или да ги отдава под наем, като земеделски земи-пасища, каквито са
по начин на трайно ползване, а не като кариера за добиване на доломит.
Въззивният съд споделя тези крайни правни изводи, като излага
следните съображения:
7
Апелативен съд Бургас намира, че релевантните за разрешаването на спора
факти са безспорни за страните и се подкрепят изцяло от доказателствата по
делото, установявайки следната фактическа обстановка:Министерски съвет
на Република България е взел решение № 759 от 19.10.2011 г. за предоставяне
на ответното дружество на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2,
ал. 1, т. 5 от ЗПБ-строителни материали-доломити от находище „Дядово-
Биндер“, разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора, област
Сливен, с определена концесионна площ от 127625m2, индивидуализирана с
координати на точки от 1 до 23 в координатна система от 1970 г.,
включваща: площта на находището „Дядово - Биндер от 123 577 кв.м. (с
координатни точки 1-39 по координатната система от 1970г.)и площите,
необходими за осъществяването на дейностите по концесията извън
добива.Срокът на концесията е 35години, считано от 17.01.97г.
В изпълнение на това решение за горепосочения срок между Министерски
съвет (концедент) и „Биндер“АД(концесионер) на 04.07.2012 г. е сключен и
съответен договор за предоставяне на концесията за добив на подземни
богатства по чл. 2 ал.1 т.5 ЗПБ за строителни материали-доломити от
находище“Дядово-Биндер“, уреждащ условията за експлоатацията им.
Ищецът е закупил в резултат от участие в публична продан на недвижими
имоти по изп.дело № 318/2012г. на ЧСИ П.Георгиев с peг. № 837 и район на
действие СлОС, общо 216.866 дка земеделска земя, представляваща следните
недвижими имоти :
1. Пасище - мера в местност „Чилиндеря" в землището на с. Дядово
Община Нова Загора, Област Сливен, с площ 90.641 дка, Десета
категория, съставляващо имот № 000380 по КВС на с. Дядово.
2. Пасище - мера в местност „Чилиндеря" в землището на с. Дядово
Община Нова Загора, Област Сливен, с площ 81.796 дка, Десета
категория, съставляващо имот № 000074 по КВС на с. Дядово.
3. Пасище - мера в местност „Чилиндеря" в землището на с. Дядово
Община Нова Загора, Област Сливен, с площ 44.429 дка, Четвърта
категория, съставляващо имот № 000059 по КВС на с. Дядово. Със
заповед № РД-18-1480/13.08.2018г на Изпълнителния Директор на АГКК
са одобрени КККР за землището на с.Дядово, съгласно които същите
8
имоти получават нова номерация, съответно ПИ с идентификатори №
24760.63.380; № 24760.63.74 и № 24760.7.59.
Правото му на собственост е установено с Постановление за възлагане на
недвижими имоти от 28.09.2012г на ЧСИ П. Георгиев, вписано в Службата по
вписванията с вх. per. № 4961 от 14.12.2012 г., Акт № 105, т. XVI, дв. вх. per.
№ 4960.
Безспорно пред тази инстанция и видно от експертизите, изготвени по
делото от вещо лице геодезист(вж. първа комплексна експертиза-в.л. Г.) и от
маркшайдер(вж. втора комплексна експертиза-в.л. Т.), че в концесионната
площ на доломитното находище попадат части от трите земеделски имоти на
ищеца, описани по- горе(от ПИ № 24760.63.380 - 40.286 дка, от ПИ №
24760.63.74 - 33.414 дка и от ПИ №24760.7.59 -1.788 дка- общо 75,488 дка).
Безспорно и видно от заключението на в.л. Д., през 2018г за територията
на община-Нова Загора е изработен, одобрен и влязъл в сила общ
устройствен план /ОУП/, в който са включени трите процесни имота на
ищеца, в зоната с предвиждане–„земеделски територии-необработваеми земи-
пасища и мери“.
Спорът, повдигнат във въззивната инстанция от жалбоподателя ищец за
наличието на ПУП за трите процесни имота според съда е само формален, т.к.
ищецът е твърдял, че такъв план не е изработен и окръжният съд е възприел
твърдението му за вярно, но е придал на този факт в контекста на поставения
казус правно значение, различно от това, което извлича ищецът. Оплакването
на последния е именно в тази насока. Въззивният съд също приема, че такъв
план не е изработван, защото по делото не са представени доказателства за
него (достатъчно е било прилагане на удостоверение от съответната община
за вписване на друг начин на трайно ползване на имотите в ПУП). Горният
извод се подкрепя и от процесуалното поведение на страните по делото:
ищецът заявява, че не е инициирал изработването на ПУП, същевременно
твърди, че това не е сторено и от ответника, а той не възразява.
Като спорен пред въззивния съд с оглед отправеното искане за събиране на
допълнителни доказателства е заявен в жалбата на ищеца началният момент
на експлоатацията на частите от имотите му, попадащи в терена на
9
находището, разработвано от ответника. Обаче БАС не разглежда тези
възражения, като ги счита недопустими с оглед факта, че съдебното решение
уважава заявената претенция за целия поискан от ищеца период.
Следователно оплакванията на жалбоподателя са насочени срещу мотивите
на съдебния акт, чието обжалване е недопустимо, поради липсата на правен
интерес. Волята на съда е обективирана в диспозитива на съдебното решение
и изцяло подкрепя тезата на обжалващия, поискал присъждане на
обезщетение от датата, следваща издаването на постановлението за
възлагане- 29.09.12г.- до подаването на исковата молба по делото(29.07.16г.).
По делото е безспорно и са налице писмени доказателства- нотариална
покана от 28.05.2013г и писма (от 23.06.2014г.и от 23.02.2015г.), от които
явства, че страните са предприели действия да договорят обезщетяването на
собственика за лишаването му от правото на ползване, предвид възможността
за това, визирана в чл.75, ал.1 от ЗПБ- направено е предложение за
изкупуване на земята или за учредяване на право на ползване на
концесионера, но споразумение в тази насока не е постигнато.
Безспорно е, че концесионерът не е предприел действията, за които му дава
възможност чл.75, ал.2 от ЗПБ, да отнесе спора до Министъра на
енергетиката, с оглед евентуално отчуждаване на имотите на ищеца,
попадащи в находището, срещу справедливо обезщетяване.
Няма спор също така и по това, че ответникът не е изплащал на ищеца
никакво обезщетение за ползването на имотите му, попадащи в чертите на
находището.
В производството е представен АДС за изключителна държавна
собственост на находище „Дадово – Биндер“ с площ от 123,6 дка, с вписан
вид на подземното богатство- доломити, съставен на 30.10.2006г.(неоспорен),
който сочи държавата за титуляр на правото на собственост върху това
находище, на основание чл.18, ал.1 от Конституцията на Република България,
чл.69 от ЗДС и чл.3, ал.1 от ЗПБ.
Във връзка със споровете за методологията, определяща размера на
обезщетението за лишаване на собственика от ползването на част от имотите
му, са назначени пет експертизи:единична съдебно-техническа оценителна,
10
изготвена от в.л. М. (оспорена от ответника), повторна такава, изготвена от
в.л. Г. Г. - геодезист и И. И. - експерт-оценител на недвижими имоти и
земеделски земи(оспорена от ищеца), повторна комплексна геодезическа и
техническа експертиза – изготвена от Т. Т. - минен инженер-
маркшайдер(неоспорена в тази част) и от М. И.(оспорена в тази част от
ищеца), единична строително-техническа– изготвена от в.л. К. (непълна и
оспорена от страните) и съдебно техническа оценителна, изготвена от в.л. И.-
Д.-геодезист(оспорена от ищеца).
Предложението за обезщетение за процесния период според
експертизата на в.л. М., вземащ предвид два метода- сравнителен като за
земеделска земя-за 2215,07лв. върху площ от 91 532кв.м. и за срок от един
месец в повече извън процесния период и на вещната стойност- предвид
материалите(93 700 куб.м.), които се добиват от ползваната площ- 328 524
лв., е за крайна пазарна наемна цена от средно 312 559,30лв.
Предложението на експертите в.л. Г. и И. И. (след корекция) е при
приложение на два метода- пазарна наемна цена на база пазарна стойност
на имотите( като земеделски) от 6422лв. и сравнителен метод на „Пазарните
сравнения“- 1739лв., за усреднено обезщетение 4081лв., за периода от 46
месеца.
Предложението на експерт М. И. (като оценителната част от втората
повторна комплексна геодезическа и техническа експертиза) е в три варианта:
Първият съобразява добитата взривена скална маса от засегнатите части
от имотите на ищеца / 75 488дка/ за целия исков период( плюс един месец),
но само на база добива за периода от 11.11.13г. – 01.11.15г. и е в размер от
5023лв.
Вторият вариант е пак за 47 месеца, като първия, но на база количество и
чист приход от реализация на взривената скална маса, включваща и добитата
такава в периода 01.01.16г.-28.07.16г. - в размер на 5 215 лв.
Третият вариант е даден на стр. 6 - стр. 10 от заключението, където в.л. е
изчислило, че средномесечният пазарен наем за ползване на засегната площ
от имотите на ищеца- /75 488лв/ е в размер на 5 696лв. Величината е
11
определена средно аритметично между стойностите, получени по два метода:
сравнителен( за 5045лв.) и на пазарна стойност(за 6346лв.) .
Заключението на в.л. инж. К. К. според този съд не отговаря на
поставените въпроси, като дава оценка на имотите, базирана на променен
статут на земеделската земя, данни за какъвто по делото не се представят,
отчитайки и несъществуващо предвиждане за изграждане на постройки в
процесния терен, а по отношение размера на обезщетението препраща към
заключенията на вещите лица М. и И. И. Затова съдът не позовава изводите си
по спора на констатациите от тази експертиза.
Последното заключение е изготвено от в.л. инж. В. Д., която е отчела не
фактическото състояние и използване на имотите, а тяхното предназначение
на пасище, мера. Определила е обезщетението за период от 46 месеца, т.е. в
рамките на процесния по делото период, на база средна стойност от
определените величини по две метода: сравнителен-за 2252лв. и Приходен
метод-2944лв., усреднено-2390лв.. Тя е разсъждавала и върху възможност
обезщетението да се определи само на база частта от имотите на ищеца, от
които има доказан добив в процесния за делото период- т.е. на база 2,006 дка.
Това обезщетение е в размер от 45лв.
По възраженията за правилно приложение на материалния закон:
Съдът приема възраженията на жалбоподателите по приложението на
действащото право за неоснователни:
Претенцията по делото е заявена като такава за неоснователно обогатяване
на ответника- концесионер за сметка обедняването на ищеца- собственик на
имоти, частично включени в терена на експлоатираното находище, с въведени
твърдения, попадащи в хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Твърденията описват като
накърнено правното благо на ищеца да ползва и владее собствената вещ.
В случая обедняването на ищеца е базирано на пропуска да увеличи
патримониума си, като ползва гражданските плодове от имотите си(
например да ги отдаде под наем) или да събере естествените им плодове .
Същевременно въззивникът ответник се сочи за увеличил своето
12
имуществено състояние, защото плаща само концесионната цена на
държавата- собственик на отдаденото за експлоатация подземно богатство-
доломит и строителни материали, но не заплаща никакво възнаграждение на
собственика на засегнатите от концесията частни имоти, които ползва за
разработването на находището, намиращо се под тях или за обслужващите
концесията му дейности, ограничавайки по този начин чуждите права без
основание.
Законът(ЗПБ) държи сметка за ограничаването на правата на собственост
върху засегнатите от концесията имоти, поради което в чл.74 ал.1 от ЗПБ е
предвидил компенсация чрез допълнително договаряне. Такава възможност
представлява учредяването на вещно право на ползване върху земята за срока
на концесията, както и прехвърлянето на засегнатите площи от собствениците
на концесионера. Налице е и възможността за отчуждаване на тези имоти от
държавата, ако между собствениците и концесионера не се постигне
договореност за обезщетението(чл.75, ал.2 от ЗПБ).Обезщетяването в тези
случаи се осъществява съобразно критериите, визирани в чл.76 от ЗПБ, с
оглед вредите, нанесени на попадащите в концесията частни имоти.
Обаче съдът не счита, че процесното по делото обезщетение следва да се
определи в размера и съобразно предпоставките, визирани в чл.76 от ЗПБ,
както сочи въззивникът ищец, защото това не би било съответно на
въведените от него по делото твърдения за обедняване. В случая то произтича
от лишаването му като собственик от правото да ползва притежаваната земя,
а не от накърняването на други негови права. Затова БАС приема, че няма
основание да присъди на ищеца обезщетение в размера на цената на правото
на ползване върху имотите му, което той не е учредил на ответника.
Трайната практика на съдилищата при лишаване на собственик от правото
да ползва имота си, съизмерява обедняването му, респективно съответното
обогатяване на този, който го е лишил, с цената на средния пазарен наем за
такъв имот, за периода на създаденото икономическо неравновесие.
Размерът на дължимото обезщетение според този съд не следва да се
определя и на база експлоатацията на засегнатите имоти като находище на
полезни изкопаеми, както неоснователно пледира ищецът, защото
13
концесионното право не може да се приравни по съдържание и естество на
облигационното право, произтичащо за държателя от наемно правоотношение
на недвижим имот. Първото е много по-богато по съдържание от второто, т.к.
включва в себе си както правото на концесионера да държи чуждия
имот(такова принципно е и правото на наемателя), така и правото да добива
определена част от намиращите се в този чужд имот подземни богатства и да
се разпорежда с тях. Същевременно двете правоотношения- наемното и
концесионното имат различен предмет. Първото касае повърхнината на
терена, а второто- земните недра под него.
Съпоставката на съдържанието на двете посочени по- горе субективни
права предполага концесионното право да създава за концесионера облага,
надхвърляща по стойност тази, която би получил собственикът на засегнатия
от добива имот, ако го отдаваше под наем. Но разпоредбата на чл.59 ал.1 от
ЗЗД цели възстановяването на еквивалентността в гражданския оборот,
компенсирайки икономическото неравновесие от обогатяването, само до
размера на обедняването.
Според съда не може да се приеме също, че собственикът на засегнатите от
концесията частни имоти би се обеднил от пропуск да увеличи имуществото
си с прихода от добива на подземни богатства, защото той не ги притежава.
Следователно не може да се счете за пропуснал да увеличи имуществото си с
цената на добива им.
На следващо място и т.к. правото да бъде концедент на подземни богатства
принадлежи само на държавата, то няма пазарен аналог, който да бъде
приложен като база за определяне на обезщетението по чл.59 от ЗЗД в полза
на ищеца, лишен от ползването на собствен терен, включен в концесионно
находище.
В добавка към горните съображения съдът изцяло споделя доводите,
изложени в решението на първата инстанция в контекста на обосновката, че
задължението на държателя на вещта е да обезщети собственика за наема,
който би му плащал за ползването й, според нейното предназначение и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Затова обезщетението на собственика в случая следва да се определи на
14
база вписаното в ОУП и КККР за населеното място предназначение и начин
на трайно ползване на засегнатите имоти(вж. и представените от в.л. Д. схеми
за същите), сочеща ги за попадащи в земеделска територия, с начин на трайно
ползване – „пасище“, т.е. като земеделска земя, а не като концесионна площ.
Предвид горните разсъждения съдът приема, че в контекста на спора за
размера на обезщетението, повдигнат при въззивното обжалване, правните
изводи не следва да се позовават на констатациите на експертизите, които
обосновават горното с количеството на добитите с концесията подземни
богатства. Това изключва прилагането на заключението на в.л. М. и отчасти
това на в.л. М. И. (касателно взетото предвид количество добив от процесните
имоти в два варианта). Експертизата на в.л. К. според този съд не е годна, за
да обоснове изводи по повдигнатия в това производство спор, т.к.
констатациите й са неприложими по предмета му.
Съдът счита за неоснователни възраженията на въззивника ответник, че
размерът на обезщетението, дирено от ищеца следва да се определи
съобразно констатациите от заключението на в.л. Д. - за 2390лв., т.к. то било
по-обосновано от това на в.л. И. И. (след корекция)- за 4081лв.
Съдът приема и двете експертизи за обективно и професионално
изготвени, а също за подробно мотивирани, но отдава предпочитание на тази
на в.л. И., като отчитаща състоянието на пазара по-близко до действителното
в региона(вж. приложение №3 към експертизата), а оттам и по-справедлива в
определянето на дължимото на ищеца обезщетение.
В обобщение на гореказаното, въззивният съд приема за дължимо на
ищеца обезщетение за лишаването му от правото да ползва по
предназначение- като земеделски земи–пасища-собствените си три имота,
частично попадащи в терена на находището „Дядово – Биндер“, за процесния
по делото период в размер на сумата 4081лв., колкото е присъдил като
дължимо и първоинстанционният окръжен съд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба, до
окончателното изплащане.
Предвид съвпадението на крайните правни изводи на двете съдилища,
обжалваното решение на Окръжен съд Сливен следва да бъде потвърдено.
15
При този изход от въззивното обжалване, страните нямат право да
претендират като разноски внесените от тях държавни такси за подадените
жалби. Разноските за адвокатски възнаграждения, заплатени от страните за
представителството им във въззивното производство са дължими, съобразно
правилото на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК.
Направените възражения за прекомерност на адвокатските
възнаграждения са частично основателни:
Въззивникът ищец е представил доказателства за уговорено и внесено
възнаграждение за един адвокат в размер на 4340лв., а въззивникът-
ответник- за уговорено и изплатено такова в размер на 2900лв. без ДДС-
3480лв. с ДДС.
Правният интерес на страните във въззивното обжалване е в размер на
75 000лв., следователно минималното възнаграждение за защитата на всяка
от тях от един адвокат се определя по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ
и възлиза на 2780лв. без ДДС, което с ДДС е 3336лв.
Отчитайки горното, съдът приема, че платеното от въззивника ответник
възнаграждение за процесуално представителство и защита пред БАС не е
прекомерно, т.к. е много близко до визираното в Наредбата за МРАВ
минимално възнаграждение и не следва да бъде намалявано.
Уговореното и заплатено възнаграждение за представителство от един
адвокат в размер на 4340лв. обаче е прекомерно в съпоставка с минималното
по Наредбата за МРАВ и като такова следва да бъде намалено по размер до
уговореното от противната страна по делото, а именно до 2900лв.
Предвид горното и с оглед изхода от обжалването, съдът приема, че
въззивникът ответник има право на 3290,64 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, а въззивникът ищец- на 157,80лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 82/29.10.2020 година,
16
постановено по гр.д.№553/2017г. по описа на Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА „БИНДЕР“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, кв. „Българка“ бл.15, вх.Г, ет.1 ,ап.2, представлявано
от управителя Станимир Стойков Стамов, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“АКАЦИЯ-
ДПЖМ- М. Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Кортен, общ. Нова Загора, област Сливен, ул.“Петко Енев“ № 32,
представлявано от управителя М. Д. Г., сумата 157,80лв. разноски, сторени за
адвокатско възнаграждение в производството по в.гр.д.№157/2021г. по описа
на Апелативен съд Бургас.
ОСЪЖДА ЕТ “АКАЦИЯ - ДПЖМ- М. Г.“, ЕИК040210330,
представлявано от управителя М. Д. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „БИНДЕР“АД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Станимир Стойков Стамов, сумата
3290,64 лв. разноски, сторени за адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№
157/2021г. по описа на Апелативен съд Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17