№ 152
гр. Велико Търново , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000123 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 260003/ 20.01.2021 г., постановено по т.д. № 254/ 2019 г.
по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, ответника „ЗК
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на
ищеца ХР. Л. ХР., ЕГН **********, от гр. Долни Дъбник, община Левски,
област Плевен, сумата 75 000 лева, както и да заплати на Л. ХР. М., ЕГН
**********, от същото населено място, сумата 10 000 лева, които суми
представляват обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
поради смъртта на сина на ищеца и брат на ищцата Л. Х. Л., настъпила в
резултат на ПТП на 04.09.2018 г., поради виновно поведение на П. А. Р. –
водач на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ЕН 63****, който е бил
застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка
1
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 01.05.2019 г. до окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е
исковете, като неоснователни, за разликата над 75 000 лева до 180 000 лева -
по отношение на ищеца и за разликата над 10 000 лева до 30 000 лева - по
отношение на ищцата, както и за законната лихва върху главниците за
периода от 12.09.2018 г. до 01.05.2019 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в
размер на 3 336 лева по иска, предявен от ищеца ХР. Л. ХР. и адвокатско
възнаграждение в размер на 996 лева по иска, предявен от ищцата Л. ХР. М.,
както и да заплати по сметка на Плевенския Окръжен съд държавна такса в
размер на 3 000 лева и 400 лева, а също така и сумата 180,28 лева, която е част
от направените от бюджета на съда разноски, съобразно уважената част на
исковете; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на ответника направените разноски
в размер на 416,67 лева, съобразно отхвърлената част на исковете.
Недоволни от постановеното Решение в неговата отхвърлителна част
за разликата над 75 000 лева до 150 000 лева – по отношение на ищеца ХР. Л.
ХР. и за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева – по отношение на ищцата
Л. ХР. М., ищците, чрез пълномощника адвокат К., са подали въззивна жалба.
Навеждат се доводи за противоречие на решението, в обжалваните части, с
принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, както и за липсата на
съпричиняване. Твърди се, че следва да се присъди законна лихва върху
главниците, считано от 01.02.2019 г., когато застрахователят е бил уведомен.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията,
като се цитира съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени
решението, в обжалваните части и да уважи исковете, съответно за още
75 000 лева до размер от 150 000 лева – по отношение на ищеца ХР. Л. ХР. и
за още 10 000 лева до размер на 20 000 лева – по отношение на ищцата Л. ХР.
М., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2018 г., евентуално – от
01.02.2019 г. до окончателното изплащане на главниците. Претендира се
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт К. А., е подала отговор.
В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.
Посочено е, че правилно е бил определен размера на обезщетението за
2
претърпени неимуществени вреди от ищеца ХР. Л. ХР., както и че
претенцията на ищцата Л. ХР. М. е неоснователна. Изложени са съображения
в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с
което да остави без уважение жалбата, като потвърди решението в частта
относно размера на присъденото на ХР. Л. ХР. застрахователно обезщетение,
както и да отмени решението в обжалваната част, с която на Л. ХР. М. е
присъдено застрахователно обезщетение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Срещу решението, в осъдителната му част, в която ответникът „ЗК
ЛЕВ ИНС“ АД е бил осъден да заплати на ищцата Л. ХР. М. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, е подадена
въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника юрисконсулт К. А..
Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда
се довод, че ищцата не е материално-правно легитимирана да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си Л. Х. Л., тъй като
от доказателствата по делото не се установява наличието на трайна и дълбоко
емоционална връзка с починалия. Излагат се съображения в подкрепа на
довода. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни
са подали отговор чрез пълномощника адвокат К.. В него е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени доводи
в тази насока и е приложена съдебна практика. Иска се от въззивния съд да
остави без уважение жалбата. Претендира се адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което
следва да се разгледат по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. №
13296/ 19.11.2019 г., от двама ищци: ХР. Л. ХР., ЕГН ********** и Л. ХР. М.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Долни Дъбник, община Левски, област
3
Плевен, чрез пълномощника адвокат К., срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432 от
КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В исковата молба се посочва, че в резултат на
ПТП от 04.09.2018 г., настъпило по вина на П. А. Р. - водач на лек автомобил
„Мерцедес Ц 200“, с рег. № ЕН 63****, с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, който е управлявал
автомобила с несъобразена за пътните условия скорост, е била причинена
смъртта на Л. Х. Л., на 42 години – син на ищеца и брат на ищцата. По случая
е било образувано досъдебно производство, което е било прекратено с
Постановление на прокуратурата от 16.05.2019 г., поради смъртта на
виновното лице – водача на лекия автомобил. Ищците са предявили
претенции за изплащане на обезщетение през ответното застрахователно
дружество, но им е било отказано заплащане на такова. В исковата молба се
твърди, че между пострадалия и двамата ищци са съществували близки
отношения, характеризиращи се с обич, уважение, взаимна привързаност и
подкрепа. Пострадалият е бил в добро здравословно състояние, жизнен за
възрастта си. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на
пострадалия е особено трагично обстоятелство, което завинаги променило
живота на ищците. Болките и страданията от тази загуба представляват
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени – спрямо ищеца ХР.
Л. ХР. справедливият размер на обезщетението е сумата 100 000 лева –
частичен иск от 200 000 лева, а спрямо ищцата Л. ХР. М. – сумата 25 500 лева
– частичен иск от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 12.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендира се
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 254/ 2019 г.
по описа на съда.
С писмена молба, вх. № 7283/ 10.07.2020 г., пълномощникът на
ищците адвокат К. е заявила, че подържа исковата молба. С друга писмена
молба, вх. № 260132/ 07.01.2021 г., адвокат К. е направила изменение размера
на исковите претенции: по отношение на ищеца ХР. Л. ХР. – от 100 000 лева
на 180 000 лева, а по отношение на ищцата Л. ХР. М. – от 25 500 лева на
30 000 лева, което е било допуснато от съда. В представената писмена защита
адвокат К. е поискала от съда да уважи исковете, като е изложила доводи за
4
тяхната основателност.
С отговора на исковата молба ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез
пълномощника си юрисконсулт А., е оспорил основателността на исковете,
като по отношение на ищцата Л. ХР. М. е възразил, че не е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
смъртта на брат си Л. Х. Л.. Възразил е също така за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал на предната дясна
седалка на автомобила без поставен предпазен колан, както и е приел да
пътува в автомобил, управляван от водач употребил алкохол. Признал е
наличието на валидно застрахователно правоотношение. В пледоарията си по
съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат М.,
е поискал от съда да отхвърли исковете. В представената писмена защита са
изложени доводи за тяхната неоснователност.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищците са представили заверени преписи от
писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна и допуснати от
съда.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 с дата
06.09.2018 г. е, че като обстоятелства и причини за ПТП е посочено
несъобразената скорост, с която е управляван лекият автомобил от водача на
десен завой, вследствие на което автомобилът излиза вляво от пътя и се удря
челно в крайпътно дърво, при което водачът и пътникът, които са от с. М. и
живеят в съседство на ул. „Хан Аспарух“, загиват на място. Посочено е, че
автомобилът има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество за периода от 20.08.2018 г. до
20.08.2019 г.
Видно от Постановление с дата 16.05.2019 г. е, че прокуратурата е
прекратила образуваното досъдебно производство с оглед настъпилата смърт
на деликвента Пламен Равелов.
От представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки на Л.
ХР. М. се установява, че ищецът ХР. Л. ХР. й е баща, а пострадалият Л. Х. Л.
– неин еднокръвен брат, т.е. те имат един баща, но различни майки.
5
От представената справка от извършена проверка на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в Гаранционен фонд се установява, че
относно процесния автомобил, с ДКН ЕН 63**** е сключена валидна
застраховка с полица № BG/ 22/ 118002474136 за периода от 20.08.2018 г. до
20.08.2019 г.
Видно от приложеното на л. 50 от делото писмо на ответното
застрахователно дружество е, че на 01.02.2019 г. ищците, чрез адвокат К., са
подали писмена застрахователна претенция до застрахователя, на която са
получили отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
По искане на ответното застрахователно дружество първостепенният
съд е допуснал извършването на комплексна съдебно-медицинска и авто-
техническа експертиза /КСМАТЕ/. В заключението си вещите лица инж. В. Т.
И. и д-р С. Д. К. са отговорили на поставените от страните въпроси. В о.с.з. на
11.01.2021 г. вещите лица са заявили, че подържат заключението, като са
отговорили на въпросите на процесуалният представител на ответника –
адвокат М.. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.
По искане на ищците съдът е допуснал до разпит двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
се установи наличието едновременно, както на сложния фактически състав на
деликтната отговорност, така и на валидно застрахователно правоотношение
и предявена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
Ответното застрахователно дружество е признало наличието на
валидно застрахователно правоотношение и предявена писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, а необжалвайки
присъденото на ищеца ХР. Л. ХР. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 75 000 лева – и наличието на деликтна отговорност. Последното
обстоятелство се установява от приложения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 16 с дата 06.09.2018 г., в който като причини за ПТП и
смъртта на водача на лекия автомобил, и пътника в него, са посочени
6
несъобразената с пътните условия скорост, с която е управлявал водача, в
резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на пътника Л. Х.
Л., като виновното и противоправно деяние е извършено от деликвента в
нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Видно от приложеното
Постановление с дата 16.05.2019 г. на прокуратурата, образуваното срещу
деликвента досъдебно производство е било прекратено единствено поради
неговата смърт. Освен това в заключението по допуснатата от съда КСМАТЕ,
изяснявайки механизма на ПТП, вещите лица са посочили, че водачът на
МПС сам се е поставил в невъзможността за предотвратяване на удара в
крайпътното дърво, движейки се със скорост /119,5 км/ час/ по-висока от
максимална за движение извън населени места /90 км/ час/ и скорост по-
висока от критичната на занасяне при движение в дъга от десен завой.
Спорни между страните по делото са въпросите относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищците и наличието на
материално-правна легитимация на ищцата Л. ХР. М. да получи обезщетение
за неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Л. Х. Л..
По отношение на ищеца ХР. Л. ХР.:
Ищецът е обжалвал с въззивна жалба решението в неговата
отхвърлителна част за разликата над присъдените 75 000 лева до сумата
150 000 лева, какъвто според първостепенният съд е справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата се твърди, че не е налице
съпричиняване, поради което следва да се присъди целият размер на
обезщетението, а не 50% от него, както е приел съда.
Съгласно Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при причиняване на
смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношение
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени
вреди – изброяването е примерно.
В случая пострадалият Л. Х. Л. е на 42 г., бил е семеен, има деца от
брака си, като няма данни какво е работел. В заключението си вещото лице –
лекар посочва, че към момента на смъртта установената концентрация на
7
алкохол в кръвта на пострадалия е 3,34 промили, а в урината – 3,86 промили,
което съответства на тежка степен на алкохолно опиянение във фаза на
елиминация.
От показанията на свидетелката В. И. Х.а – втора съпруга на ищеца ХР.
Л. ХР. и майка на ищцата Л. ХР. М. се установява, че свидетелката живее с
ищеца от 32-33 години. Тя заявява, че пострадалият Л. Х. Л. се оженил млад,
живеел като зет на къща в с.М. от 22-23 години, като се виждал с баща си два
пъти месечно, понякога и по-често. Когато научил за смъртта му, бащата
припаднал, затворил се в себе си, станал нервен. Говорел непрекъснато с
некролога на сина си, ходел редовно на гробищата. В същата насока са и
показанията на свидетеля Б. Х. Т..
Въззивният съд кредитира показанията на двамата свидетели като
непротиворечиви помежду си и затова обективни. От тях се установява, че
между ищеца и пострадалият са съществували обичайните близки отношения
между баща и син, като последният се е оженил млад според показанията на
свидетелката и живеел в друго населено място от около 22-23 години, имал е
отделно семейство и свой собствен живот, различен от този на семейството на
бащата, като се виждал с баща си поне два пъти месечно.
Всички тези конкретно съществуващи обстоятелства по делото
мотивират въззивният съд да приеме, че интензитетът на претърпените от
ищеца болки и страдания не се различава от обичайния за подобни случаи,
като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да се определи на сумата 80 000 лева. При определянето на този
размер въззивният съд взема предвид обстоятелството, че ПТП е станало през
2018 г. и съобразява икономическата конюктура в страната към този момент.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставяне на предпазен
колан, както и затова, че е приел да се качи в автомобил, който е управляван
от водач, употребил алкохол.
Във връзка с изясняване механизма на ПТП и възраженията за
съпричиняване, съдът е допуснал извършването на КСМАТЕ. В изготвеното
заключение вещите лица посочват, че в кръвта на водача П. А. Р. е установена
концентрация на алкохол 2,76%, а в урината – 3,14%, както и че следва да се
8
приеме, че Л. е пътувал без поставен обезопасителен колан. В тази връзка се
посочва също така, че поставеният обезопасителен колан би променил
конкретната морфология на съчетаната травма, но най-вероятно изходът пак
би бил фатален. В о.с.з на 11.01.2021 г. вещите лица заявяват, че подържат
заключението си като добавят, че концентрацията на алкохол в кръвта при
водача отговаря на тежка степен на алкохолно опиянение, а при пътника
навлиза в границите на алкохолно отравяне, като и двамата са били с
намалена критичност относно поведението си, както и че при тази скорост,
дори пътникът да е бил с предпазен колан, изходът би бил летален.
Въззивният съд кредитира заключението на вещите лица, което не е било
оспорено от страните, като обективно. От него следва извода, че не е налице
съпричиняване поради непоставяне от пътника на предпазен колан, тъй като
изходът за него от ПТП пак би бил летален, поради което това възражение на
ответника следва да се остави без уважение.
Основателно се явява обаче възражението на ответника за
съпричиняване за това, че пътникът е приел да се качи на автомобил,
управляван от водач, който е употребил алкохол. От данните по делото се
установява, че водачът и пътникът в автомобила живеят в с. М., на една и
съща улица – „Хан Аспарух“ и са се познавали добре. В постановлението за
прекратяване на досъдебното производство дори е посочено, че са подържали
близки приятелски отношения и след като са употребили значително
количество алкохол, са посетили заведение в с. Българене, и след като им е
отказано обслужване, са се прибирали с колата в с. М.. Независимо от
ниската степен на критичност спрямо собственото си поведение и това на
другите, пострадалият се е съгласил да пътува в колата на водач, употребил
алкохол – до заведението в с. Българене, а след това и обратно до с. М. и
следва да носи отговорност за това си поведение или както правилно е
посочил първостепенният съд, в мотивите на решението си, поставяйки се в
състояние на алкохолно отравяне, пътникът сам се е лишил от възможността
за адекватна преценка на поведението на водача. По този начин той е
допринесъл в равна степен за настъпилите вреди от ПТП, като процентът на
съпричиняване следва да се определи на 50%, както правилно е бил определен
от Плевенския Окръжен съд.
С оглед на този извод на въззивния съд, определеното обезщетение за
9
претърпени неимуществени вреди от ищеца ХР. Л. ХР. в размер на 80 000
лева следва да бъде намалено с процента на съпричиняване и да бъде
определено на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на писмената застрахователна претенция –
01.02.2019 г. до окончателното й изплащане. За разликата над 40 000 лева до
150 000 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението е влязло в сила в осъдителната си част за сумата 75 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.05.2019 г. до
окончателното й изплащане, в които части не е било обжалвано от ответника,
а спрямо акцесорния иск за лихви не е било обжалвано и от ищците.
Въззивната жалба на ищеца е срещу отхвърлителната част на
решението, за разликата над 75 000 лева до 150 000 лева и с оглед на
изложените по-горе съображения следва да се остави без уважение, като
неоснователна, тъй като решението, в обжалваната част, е правилно, поради
което следва да се потвърди.
По отношение на ищцата Л.М. Х.а:
Преди да се разгледа въззивната жалба на ищцата относно размера на
присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на брат й Л. Х. Л., следва да се разгледа въззивната жалба на
ответното застрахователно дружество за липсата на материално-правна
легитимация на ищцата да получи обезщетение.
Съгласно ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС, по т.д. № 1/ 2016 г. ОСНГТК,
докладчик съдия В. Р., материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/
24.11.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението се посочва, че
братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради
което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
10
на единият от родствениците е причинила на другия болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Следователно, следва да се обсъди дали от доказателствата по делото
се установява наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата и починалият й брат.
Видно от ЕГН на ищцата и на починалия й брат е, че последният е по-
голям от нея с около 13 години, като двамата имат един баща – ищеца ХР. Л.
ХР., но различни майки – майка на ищцата е втората съпруга на ищеца
свидетелката В. И. Х.а. Същата свидетелства, че пострадалият Л. Х. Л. се е
оженил млад и отпреди 22-23 г. живее при жена си в с. М.. При тази разлика в
годините между ищцата и починалият й брат и обстоятелството, че те са
живеели заедно докато тя е била много малка, няма как да се направи извод за
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между тях. Връзката им
може да се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, в каквато насока са и свидетелските показания, но не са
налице конкретни житейски обстоятелства, които да я направят трайна и
дълбоко емоционална, още повече, че ищцата е имала свое семейство и
самостоятелен живот.
По тези съображения въззивният съд приема, че ищцата не е
материално легитимирана да получи обезщетение вследствие на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на брат си, поради което искът е
неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли, като се уважи въззивната
жалба на ответника.
Като е уважил иска за сумата 10 000 лева, Плевенският Окръжен съд е
постановил неправилно Решение, което в тази му обжалвана част следва да се
отмени.
По отношение на разноските:
С оглед уважаване на въззивната жалба на ответника, отмяна на
решението в обжалваната с жалбата част и отхвърляне изцяло на исковата
претенция на ищцата Л.М. Х.а, решението на Плевенския Окръжен съд следва
11
да се отмени в частите за разноските, както следва: в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на адвокат П.К. по реда на чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева; в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Плевенския Окръжен съд
държавна такса в размер на 400 лева, съобразно уважената част от иска на
ищцата; за разликата над 159,07 лева до 180,28 лева, или за сумата 21,10
лева, представляваща част от направените от съда разноски, съразмерно на
уважените искове. Ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника още
сумата 43,86 лева, представляваща направени от него разноски пред първата
съдебна инстанция, съразмерно с отхвърлената част на иска.
С оглед уважаване въззивната жалба, направеното искане за
присъждане на разноски и представения списък по чл. 80 от ГПК, на
жалбоподателя – ответник следва да се присъдят разноски за заплатена
държавна такса в размер на 200 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение за защита по подадената въззивна жалба и срещу въззивната
жалба на жалбоподателите – ищци, общо в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260003/ 20.01.2021 г., постановено по т.д. № 254/
2019 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в следните обжалвани части: в
частта, в която ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е бил осъден да заплати на
ищцата Л.М. Х.а сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Л. Х.
Л. в ПТП на 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.05.2019 г. до окончателното й изплащане; в частите за
разноските, както следва: в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
адвокат П.К. по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
996 лева; в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на
Плевенския Окръжен съд държавна такса в размер на 400 лева, съобразно
уважената част от иска на ищцата; за разликата над 159,07 лева до 180,28
лева, или за сумата 21,10 лева, представляваща част от направените от съда
разноски, съразмерно на уважените искове, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
12
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на ищцата Л.М. Х.а, ЕГН **********, от гр.
Долни Дъбник, срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Л. Х. Л. в ПТП на
04.09.2018 г. по вина на П. А. Р., управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц
200“, който е бил застрахован с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003/ 20.01.2021 г., постановено по
т.д. № 254/ 2019 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА ищците ХР. Л. ХР. и Л.М. Х.а да заплатят на ответника „ЗК
ЛЕВ ИНС“ АД сумата 43,86 /четиридесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки/ лева, представляваща направени от него разноски пред първата
съдебна инстанция, съразмерно с отхвърлената част на иска, както и сумите:
200 /двеста/ лева, представляваща заплатена държавна такса за подадената
въззивна жалба и 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13