Протоколно определение по дело №294/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 277
Дата: 21 юни 2024 г. (в сила от 21 юни 2024 г.)
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20245000600294
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 277
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Елена Й. Захова

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600294 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Г. И. Г. се явява лично и с адв. С. Л.,
упълномощен от по-рано на ДП, адв. Й. Д. и адв. П. Б., упълномощени от
днес.
Жалбоподателят (обвиняем) И. Г. Г. лично и с адв. С. Л., упълномощен
от по-рано на ДП, адв. Й. Д. и адв. П. Б., упълномощени от днес.
Жалбоподателят (обвиняем) П. С. М. се явява лично и с адв. С. Л.,
упълномощен от по-рано на ДП, адв. Й. Д. и адв. П. Б., упълномощени от
днес.
Адвокат Д. и адвокат Б. в момента представят пълномощни от
всеки от тримата обвиняеми.
На присъстващите в залата лица съдът разяснява да са с изключени
мобилни телефони, да спазват реда в залата и че при неизпълнение на тези
указания ще бъдат отстранени от съдебната зала и ще бъдат санкционирани с
глоба до 1000 лв.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки по хода на делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Също.
1
Адв. Б.: Моля да дадете ход на делото.
Обвиняемият Г. Г.: Да се гледа делото.
Обвиняемият И. Г.: Също.
Обвиняемият П. М.: Да се гледа делото днес.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото с прочитане на частната жалба на адвокат С. Л. от
АК Пловдив – защитник на Г. И. Г., И. Г. Г. и П. С. М., против протоколно
определение № 925 от 14.06.2024 г. по ЧНД № 279/2024 г. на Пловдивски
окръжен съд, с което спрямо горните три лица в качеството им на обвиняеми
по ДП № 344/2024 г. на І РУ при ОД на МВР Пловдив е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно,
като се изтъкват подробни аргументи за наличие на което и да е от
основанията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Иска се
изменение на първоинстанционното определение и определяне на по-лека
мярка за неотклонение спрямо всеки от тримата обвиняеми.
Адв. Л.: Поддържам депозираната от мен жалба.
Адв. Б.: Поддържам изцяло жалбата на адв. Л..
Адв. Д.: Също поддържам жалбата.
Обвиняемият Г. Г.: Поддържам жалбата.
Обвиняемият И. Г.: Също поддържам жалбата.
Обвиняемият П. М.: Поддържам жалбата.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. Л.: Нямам искания за отводи към състава, а лично нямам и
искания за доказателства. Колегата Д. ще представи писмени доказателства.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи към състава.
Представям вносна бележка за възстановяване на сумата на т.нар.
пострадала по делото, един приходен ордер за това, че са ангажирали
2
ресторант за сватба, едно удостоверение за раждане на непълнолетния син на
обвиняемия И., едно медицинско от Г., преведено от заклет преводач за
извършена операция и лечение и характеристики за обвиняемите от
общността, от полицай, от домоуправител – по една за всичките обвиняеми, а
за И. Г. 5 бр. характеристики.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи към състава и няма да соча
доказателства.
Считам, че представените от колегата днес доказателства са относими,
допустими и моля да ги приемете.
Обвиняемият Г. Г.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото
по мярката ми за неотклонение.
Обвиняемият И. Г.: Също нямам искания, вкл. за отводи.
Обвиняемият П. М.: Не възразявам вие да гледате делото по мярката
ми за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените от адв. Д. писмени
доказателства.
Съдът, след съвещание намира, че няма процесуална пречка да бъдат
приети представените по делото копие от удостоверение за раждане на дете с
баща обвиняемия И. Г. Г., копие от приходен касов ордер от 16.09.2023 г. за
платено от И. Г. капаро за сватба и копие на вносна бележка от ОББ като
писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че не могат да бъдат приети като писмени
доказателства по делото, с оглед характеристични данни на обвиняемите
представените листи, озаглавени „сведения“ и „подписки“ по отношение
отделните обвиняеми. Събирането на доказателства относно включените в
предмета на настоящето производство обстоятелства е допустимо и то следва
да стане по правилата на НПК- чрез разпит на съответните лица като
свидетели. Представените „сведения“ и „подписки“ от различни лица, не
могат да бъдат годен източник на доказателства. Съдът не намира, че има
характер на доказателство и представения документ, за който се твърди, че
удостоверява насрочена операция в чужбина, дотолкова доколкото на този
документ има печат само на извършения превод. Самият документ на чужд
език е хвърчащ лист- бланка, несъдържащ каквито и да е индивидуализиращи
3
данни и никаква информация относно органа, който би могъл да е автор, ако
има такъв орган, нито е изписано името на физическо лице, за което да се
отнася.
Ето защо настоящият състав на съда счита, че така сочените с негодна
процесуална стойност документи не следва да бъдат приети по делото, а да се
върнат на страната, която ги представя.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото копие от вносна
бележка от ОББ за извършен превод от 10 000 лв., копие от приходен касов
ордер от 16.09.2023 г. за платено от И. Г. капаро за сватба на 12.07.2024 г. и
копие от удостоверение за раждане на дете с баща обвиняемия И. Г. Г..
ВРЪЩА останалите документи на адв. Й. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим други доказателства.
Адв. Л.: Също няма да сочим други доказателства.
Адв. Д.: Също.
Адв. Б.: Няма да соча други доказателства.
Обвиняемият Г. Г.: Съгласен съм с адвокатите.
Обвиняемият И. Г.: Също.
Обвиняемият П. М.: Съгласен съм с адвокатите.
Съдът, след съвещание, намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и следва да се даде ход на съдебните прения по същото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема представените по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Л.: Уважаеми апелативни съдии, сезирал съм ви в срок с частна
жалба по отношение ревизиране протоколното определение на Пловдивския
окръжен съд спрямо тримата обвиняеми и промяна на същото като взетата
най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража бъде изменена в по-
лека такава.
На първо място считам, че от събраните по делото доказателства не
може да се направи обосновано предположение, че тримата са извършили
4
престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, или твърди се от прокуратурата,
че тримата обвиняеми като съизвършители и съучастници с цел да набавят за
себе си имотна облага са принудили В. Р. чрез заплашване да извърши нещо
противно на волята си и да им преведе сумата от 10 000 лв., от което тя е
претърпяла имуществена вреда.
Считам обаче, че не се изясни в хода на делото в първата инстанция в
какво точно се изразява това заплашване, тъй като въпреки че разпитът
проведен като делегиран от колегата Г И, който е всеизвестен, че минава за
най-големия професионалист по този тип престъпления, които придобиха
масовост, та колегата Г И мисля, че е провел разпит на 21 страници на
пострадалата, който съдът ми даде възможност да прочета изцяло и никъде не
видях нито една дума заплашителна, нито конклудентно действие, нито
вербална, физическа или каквато и да е агресия, за която да твърди самата
пострадала. Според нея Г. имал едра фигура, гледал страшно и говорел с
плътен глас и това са факторите, които сломили волята й и тя е подписала
договор, дала е парите и т.н. Доколкото разбрах от разпознаването, И. Г. пък е
човекът, който е тръгнал да я придружава до банката и който вадел пачки с
пари и тя от там си направила извода, че за него парите са без значение, но в
крайна сметка в момента, в който го е помолила да се върне и да си отиде
сама в банката, той го е сторил. Третият пък – П., е подписал договора и
разписката, че получава инкриминираната сума. Според мен тези действия на
тримата обвиняеми могат да представляват всичко, но не и изнудване и
заплаха. Защитата в хода на производството в първата инстанция повдигна
въпроси, на които не получихме разумен отговор - защо не е потърсила
помощ от съседи, защо не се е обадила на телефон 112, защо не се е оплакала
на охраната или на касиера в банката. Твърди прокуратурата вярно, че е била
притеснена, но в крайна сметка притеснението й не е попречило тя да запише
номера на вишката, апропо и шофьора на вишката е можела да уведоми,
защото той не е бил част от бригадата. П. М. е подписал разписката със
собствените си имена, така че не стана ясно защо в крайна сметка тези опасни
престъпници са закупили материали, повикали са и са платили автовишка,
започнали са дейност по поставяне на изолацията, подписали са договор и
разписка със собствените си имена и най-вече това, което ме озадачи е, че те
ако имат някакви престъпни намерения, защо са си спазили уговорката и
5
отиват да работят, като датата вторник е определена от гледна точна на
заетостта на вишката под наем. Така поне твърди в показанията си
свидетелят, който е собственик на автовишката.
На следващо място не считам, че ома опасност всеки от тях да се укрие.
И тримата имат постоянни адреси. Това, че обикалят страната да си търсят
обекти за работа, не означава, че водят маргинален начин на живот. Фактът,
че е работил Г. в Г. не означава, че спрямо него не може да бъде взета мярка
забрана да напуска пределите на страната, която да осуети евентуално опита
му за укриване. И тримата са с чисто съдебно минало, и тримата имат
сериозни заболявания, от които страдат. Не можах аз да представя
доказателства в тази връзка, тъй като не ми се представиха от роднините, с
оглед бързината на производството. Сумата е възстановена от сина на П. М.,
което е още един факт, който отключва вратата на евентуално споразумение.
Затова моля да определите по-лека мярка за неотклонение на тримата
обвиняеми. Дяволът не е толкова черен, както се опитва да ги изкара
прокуратурата. Моля в тази насока да се произнесете.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, ще се опитам да бъда максимално
кратък. Чухме колегата, който изтълкува евентуално трябва да бъде
обвинението. Аз считам, че това не може да бъде така. Имаме ТР № 2 на
ОСНК, което казва какви трябва да бъдат реквизитите, вкл. на
постановлението за привличане на обвиняем и в тях лицето трябва да може да
разбере в какво точно е обвинено. Изцяло е бланкетно постановлението за
привличане, липсват конкретни действия или бездействия, които държавното
обвинение твърди, че са извършили моите доверители и те не могат ефикасно
да упражнят правото си на защита. Липсва кой по какъв начин е спомогнал за
съучастническата дейност и най-важното липства в какво се изразява
принудата. Според мен само това неясно обвинение е достатъчна причина и
тримата да бъдат оставени без мерки за неотклонение, не с по-леки, а без
никакви.
Извън това, според мен липсва каквото и да е обосновано
предположение за извършено престъпление. На първо място, имаме един
доброволно подписан договор. Ако беше толкова принудена, ако не беше
толкова съгласна с този ремонт, щеше ли по средата на този ремонт да
сключи договора. На следващо място, имаме си разписка, всичко е направено
6
така, както трябва да се направи и за мен касае се изцяло за едни
гражданскоправни отношения, като в тази връзка и доверителите ми
представиха доказателства, че са възстановили сумата, което още повече
показва, че се касае за такива гражданскоправни отношения, които не се
установяват пред наказателния съд.
На следващо място, считам, че липсва реална опасност от извършване на
престъпление по отношение на тримата. В тази връзка държавното обвинение
и първоинстанционният съд извеждат, че Г. имал висящо производство. Да,
но имаме Конституция и презумпция за невиновност и тя следва да бъде
спазена. Касае се за престъпление, което евентуално е извършено преди
повече от 5 години. На следващо място, съдът казва, че понеже знаят къде
живее свидетелката, може да й въздействат. Това е необосновано, не е
изводимо от материалите по делото, а е точно обратното – те дори са й
върнали парите. Затова намирам, че липсва и по отношение на тримата реална
опасност от извършване на престъпление, защото се касае за неосъждани
лица. Съдът извежда опасността и от тежестта на обвинението, но в тази
връзка има редица решения на ЕСПЧОС, който е категоричен, че тежестта на
повдигнатите обвинения в нито един момент не може да обуслови нужда от
задържане. Затова моля да се произнесете в посока на европейската практика
и да намерите, че по отношение и на тримата липсва реална опасност от
извършване на престъпление.
Липсва, както казах, и реална опасност от укриване Считам, че изводите
на първоинстанционния съд са правилни. И тримата живеят на територията на
РБ, имат трайно установена връзка, тук са семействата им, по-голяма част от
които са в залата. Конкретно Г. има 27 внуци и не мисля, че би тръгнал да се
укрива от правосъдие, още повече, че най-вероятно ще се стигне до условна
присъда, дори да ги намерят за виновни и едва ли някой ще напусне
семейството си заради условната си присъда. Точно затова считам, че липсва
реална опасност от укриване и на тримата и че доверителите ми следва да се
останат без каквато и да е мярка за неотклонение. Алтернативно, ако
намерите, че са налице предпоставките на чл. 63 от НПК, то моля да им
вземете по-леки и по-хуманни мерки за неотклонение, за да могат адекватно
да се грижат за своите семейства.
Моля да ми бъде изпратено копие от протокола и определението ви на
7
електронен адрес: Р..
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, аз се присъединявам към
изложените от колегите доводи, както по отношение на обосноваността на
предположението за извършено престъпление, така и по отношение на
липсата на опасност подзащитните ни, както да се укрият, така и да извършат
престъпление.
Искам да подчертая в тази насока, че единственото доказателство, на
което се базира обвинението, е разпитът на В. Р., който е подробен, извършен
пред съдия, вкл. и в тази насока само да обърна внимание, че в него не се
съдържат абсолютно никакви доказателства или данни тримата обвиняеми по
настоящето дело да са заплашили или принудили тя да извърши действията,
които впоследствие е извършила. В тази връзка моля да обърнете внимание,
че твърденията й се разминават с обективните доказателства по делото – че й
бил представен формуляр от договор, който бил изцяло попълнен и се
изисквало тя да попълни само имената си и да го подпише. Той е изцяло
попълнен от нея, забележете, с изключително обработен почерк, което
говори, че не е изпитала притесненията, за които говори, в момента на
сключването му. Най-вероятно после се е попишманила и е тръгнала да търси
някаква закрила по реда, който не е реда, предвиден в закона, защото в
конкретния случай се касае за гражданскоправни взаимоотношения, които
трябва да бъдат решени по друг ред. Независимо от всичко, доверителите ни
са възстановили сумата изцяло, обезщетили са я, дори ще й остане бонус –
това, което са започнали и са й свършили. Уважаеми съдии, ако тези хора са
извършили нещо нередно, не биха се върнали пак след като са работили
първоначално, извършили са част от работата, наели са съответната вишка,
работили са с нея и са я пазарили, след което се връщат да работят и на това
място всъщност са арестувани от органите на МВР. В тази насока прави
изключително впечатление, че пострадалата сама отива до банката, тя живее
на ул. С., която се намира на 150 метра от полицейското и на 100 метра от
кметството. Можеше, ако имаше някакви притеснения, да се обърне към
съответните органи или да се обади на 112. Тези обстоятелства ми дават
основание да твърдя, че не е налице обосновано предположение по това дело.
Друг е въпросът дали в едно разследване то ще се докаже по-убедително или
ще бъде разколебано напълно.
8
По отношение на целта, която преследва мярката за неотклонение – тя е
регламентирана в чл. 56 НПК, но тя следва европейските разпоредби. Би
следвало да се държи на първо място за възрастта на обвиняемите,
здравословното, семейно състояние и други обстоятелства, които имат
значение за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Обвиняемият Г. е
с тежки заболявания – сърдечно и диабет. И. Г. има проблеми със сърцето и е
прекарал инфаркт. Отделно от това, тежко заболяване има и третият обвиняем
П.. Всички тези обстоятелства моля съдът да има предвид, макар че няма
доказателства. Опитахме се да намерим такива, но лечението и на тримата е
проведено в Г.. Това, което намерихме, това ви представихме. Не следва да се
остави една мярка за неотклонение, която би влошила изключително много
тяхното здравословно състояние. Особено през лятото в условията на ареста
изключително трудно се изкарва. Обвиняемите имат постоянен адрес, живеят
там. Това, че работят из цялата страна няма значение. Така работят много
хора – спедитори, търговски представители. Ние адвокатите ходим също по
различни места. Значи ли това, че един човек като работи на различни места,
може да се укрие. Възстановена е и сумата на пострадалата. Те могат да
получат реална присъда, но могат да получат и условна присъда. Няма
стимул, след като са възстановили щетата, да се укрият. Може да се сключи и
споразумение с прокуратурата.
Никаква опасност няма и да извършат престъпление. Те са трудови
хора, работят тежка работа, бригада от 10 човека са, всички са специалисти,
не се занимават с престъпна дейност. Една по-лека мярка за неотклонение ще
обслужи настоящия процес, още повече, че единственият свидетел е разпитан
подробно, разпитан е от съда и няма по никакъв начин да му бъде повлияно и
да бъде укрита истината.
Затова ще ви моля, съобразявайки всички тези неща и целите на
мерките за неотклонение, да приемете, че една по-лека мярка за неотклонение
изцяло ще постигне целите и да им определите евентуално парична гаранция,
която ще е достатъчна да обезпечи нуждите на настоящето ДП. В този смисъл
моля да постановите и съдебния си акт.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемите.
Обвиняемият Г. И. Г.: Съгласен съм с казаното от защитниците ми.
Обвиняемият И. Г. Г.: Съгласен съм с казаното от защитниците ми.
9
Обвиняемият П. С. М.: Също съм съгласен с казаното от адвокатите
ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да
потвърдите първостепенния съдебен акт като обоснован и законосъобразен.
Благодарен съм на колегата Л., че пред вас очерта отчасти фактическата
обстановка и разпределението на ролите на всеки един от обвиняемите.
Неминуемо колегите са прави и градят своята защитна теза върху базата на
това, че съществуват конкретни писмени данни за отношенията между
пострадалата Р. и тримата обвиняеми, изразяващи се в договор, съответно
разписка и анекс, но преди да стигнем до там следва да очертаем какви са
били конкретните техни действия и поведение, за да може настоящият състав
да направи извод дали тримата обвиняеми са причастни към вмененото им от
прокуратурата престъпление. Прави бяха колегите като отчасти посочиха
разпита на пострадалата Р., както този пред органите на ДП, така и този,
който е направен пред съдия по-късно. И двата разпита са последователни,
логични и непротиворечиви. Последователни, логични и непротиворечиви са
и показанията на свидетеля П. – полицейски служител, но какво следва да ви
направи впечатление? Ноторно известна е съдебната практика по отношение
принудата и заплахата, и то по отношение на обстоятелството може ли да се
възприеме такава, ако не са налице изрични вербални закани или не се е
осъществила пряка физическа намеса върху пострадалото лице. Да, може и
практиката, вкл. на настоящия съд по няколко дела е такава. Колегите бяха
прави да очертаят физическите характеристики на обвиняемите. Р. съобщава,
че са нахлули между 7 и 8 лица с физическа мощ. Никой от тях по никакъв
повод не се е съобразил с възраженията, които тя е отправила, а именно, че по
никакъв повод към този момент не й е нужен този ремонт. Допуснала ги е в
своя апартамент, за да погледнат ъгъла на сградата със съзнанието, че ще се
извършва ремонт на друго жилище. Без нейно съгласие моментално са
започнали да разхвърлят каквито имат под ръка материали, кофи и др.
инструменти, за да се пресъздаде идеята за извършване на някаква дейност.
Видели сте и каква част от дейността е извършена – залепени са няколко
стириопора. Тя е много конкретна. Ясно е как се е стигнало до изготвяне на
самия договор, кой го е диктувал, кой е разпоредил да представи личната си
карта, кой е разпоредил да бъде извикано лицето от терасата, което е
подписало самия договор. Самата тя съобщава, че в по-голяма част от
10
времето не е имала възможност да разсъждава, казва, че е била в шок, и то от
това множество от лица, които по никакъв начин не зачитат нейната воля.
Неминуемо колегите са прави, че в последната си част тя наистина е
изтеглила сумата от банката сама, но колегата Л. съобщи, че едно от лицата е
вървяло заедно с нея и само една СППЕ би могла да установи в какво
състояние се е намирала, но считам, че за нуждите на настоящето
производство са абсолютно достатъчни нейните показания, както и тези на П.,
за да се стигне до извода, че е налице обоснованото подозрение, че именно
тримата са автори на вмененото им престъпление.
По отношение на доводите, които са изложени от съда относно другите
две кумулативни предпоставки, се солидаризирам с тях. Пред вас бяха
изтъкнати и лични доводи, но в конкретния случай по отношение на
здравословното състояние съдът вече имаше възможност да направи
констатация, че не може да се направи извод, че се касае за медицински
документ, тъй като същият е неподписан и липсва конкретизация. По
отношение на семейното положение фактите са такива, каквито се изложиха
от колегите, но в конкретния случай личният интерес не може да се
противопостави на обществения. На следващо място – по отношение на това
могат ли да извършат обвиняемите друго престъпление, наистина спрямо
механизма на извършване на настоящето престъпление може да се направи не
хипотетичен, а реален извод. Моля в този смисъл да потвърдите
първоинстанционния съдебен акт и считам, че най-адекватна мярка за
неотклонение е задържане под стража и по отношение на тримата обвиняеми.
Адв. Б. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, считам, че току-що
представителят на държавното обвинение преекспонира фактическата
обстановка, за да наведе правни изводи, които не са верни. Това е фактическа
обстановка, която не е посочена в постановлението за привличане на
обвиняемите и която ние не сме имали възможност да оборим в един
състезателен процес. Затова смятам, че не трябва едни единствени показания
на лице, имащо правен интерес заради тези 10 000 лв. в такава степен да се
вземат предвид, за да се обоснове задържането. Именно заради това е
състезателността на процеса.
Не мога да се съглася с колегата, че личният интерес не може да
надделява над обществения. Според мен личният и общественият интерес
11
трябва да са в баланс и моля да се произнесете в тази връзка.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемите.
Обвиняемият Г. И. Г.: Милост – по-лека мярка.
Обвиняемият И. Г. Г.: Милост за по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият П. С. М.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайното съвещание, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 64 ал. 6 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат С. Л. от АК Пловдив –
защитник на Г. И. Г., И. Г. Г. и П. С. М., против протоколно определение №
925 от 14.06.2024 г. по ЧНД № 279/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с
което спрямо тримата в качеството им на обвиняеми по ДП № 344/2024 г. на І
РУ при ОД на МВР Пловдив е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение.
Аргументира се отсъствието на която и да е от предпоставките по чл. 63 ал. 1
от НПК. Иска се отмяната му и определяне на по- лека по вид мярка за
неотклонение.
Представителят на АП-Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло от обвиняемите и защитниците
им адв. Л., адв. Б. и адв. Д.- със същите оплаквания и същото искане.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че:
Жалбата е допустима. Подадена е от страна, имаща право да атакува
съдебния акт, в срока за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а отправеното в нея
искане за отмяна на обжалваното определение и вземане спрямо обвиняемите
на мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“-
неудовлетворимо.
Правилно окръжният съд е приел, че са налице кумулативните
изисквания на чл. 63 ал. 1 от НПК.
12
И тримата обвиняеми са привлечени в соченото процесуално качество
за извършено престъпление по по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр.
ал. 1 вр. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Неоснователни са възраженията за отсъствие на основната
предпоставка за допустимо действие на всяка мярка за процесуална принуда-
обосновано предположение за извършено престъпление. Изложените в тази
насока мотиви на първостепенния съд са съответни на изводимото от
доказателствената съвкупност и поради това - споделяеми. Досъдебното
производство е в началната си фаза. Налице са множество разнородни
източници на доказателства. Анализирайки съвкупно изводимото от тях,
правилно първостепенният съд е констатирал наличието на обосновано
предположение обвиняемите да са причастни към престъплението, за което
са привлечени в това процесуално качество. То е от общ характер, а
предвиденият максимален размер на наказанието лишаване от свобода го
определя и като тежко по смисъла на чл.93 т. 7 от НК.
Твърдението за отсъствие на доказателства, очертаващи обосновано
предположение който и да е от тримата да е автор на това престъпление, е
неоснователно. Налице са достатъчно доказателства, които правилно са
оценени от първостепенния съд като формиращи основателно подозрение
всеки от обвиняемите да е извършил в съучастие с другите разследваното
престъпление. Разискваната първа предпоставка за вземане на най-тежка
мярка за неотклонение в производство, което се развива по реда на чл. 64
НПК, не трябва да се приравнява на по-високия доказателствен стандарт,
който се изисква за постановяване на осъдителна присъда.
Неоснователно е възражението и за гражданско- правен характер на
действията, предмет на разследване в наказателното производство. То е било
поставено на вниманието на контролирания съд и с основание- отхвърлено.
Започнатият ремонт е бил само формална предпоставка обвиняемите чрез
принуда, с агресивно поведение са формирали страх у пострадалата и така са
придобили сумата от 10 000 лв. „Договорът“ за ремонт, върху който защитата
основава това си възражение, е бил обект на оглед. Установява се от
съдържанието му съответствие със заявеното от пострадалата относно начина
на съставянето му и реквизитите, които обв. Г. И. Г. я е накарал да впише.
Следва да се констатира, че подписаният от пострадалата „договор“ е с
неотразени съществени елементи- обем на дейност, единична и крайна цена
на дейностите, обща цена на „ремонта“. Не е без значение още твърдението
на пострадалата, че лицето, осъществяващо ръководната роля- обв. Г. Г., през
цялото време й се е представял като „М.“, с неназовани собствено и бащино
име. Другите двама обвиняеми са присъствали, но не са опровергали
заявеното от него. Това не позволява да се приеме наведената пред настоящия
съд теза за „добросъвестно“ намерение да се извърши ремонт и получено въз
основа на това дължимо възнаграждение. Сочените обстоятелства,
противоречиво заявени от отделните доказателствени източници, подлежат на
изясняване в хода на предстоящото разследване.
Със споделяеми мотиви първостепенният съд е констатирал наличието
13
и на двете алтернативни предпоставки за допустимо прилагане на най-
тежката мярка за неотклонение- както реална опасност да се укрият, така и
опасност да извършат друго престъпление.
Реалната опасност за извършване на престъпление се обосновава от
самия механизъм и начин на извършване на престъплението от тримата
обвиняеми.
Опасност обвиняемите да се укрият в случай на по-лека мярка за
неотклонение също е налице. И тримата не пребивават на заявените по
надлежния ред техни адреси, на не пребивават на тях, а са ежедневно
мобилни и то в различни от адресната си регистрация населени места. Не са
налице доказателства, които да ги обвързват с уседналост, даваща
възможност да бъдат намерени за нуждите на наказателното производство.
Налице са кумулативните предпоставки по чл.63 от НПК за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на всеки от
тримата обвиняеми. Целите на чл. 57 от НПК могат да бъдат постигнати само
с определената от ОС-Пловдив най- тежка мярка за неотклонение.
Наведените оплаквания за здравословни проблеми на обвиняемите,
които не могат да бъдат адекватно лекувани при действието на най- тежката
мярка за неотклонение, са неоснователни. На първо място- те са лишени от
доказателствена опора. Следва още да се отбележи, че съгласно действащата
нормативна уредба за осъществяване на медицинска помощ, лечението на
лицата с МНО „Задържане под стража“ се осъществява в медицинските
заведения, разкрити към местата за лишаване от свобода, а когато в лечебните
заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за
необходимото им лечение, съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС те се изпращат
за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.
С оглед горните съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваните мерки за неотклонение са взети при подходящо мотивиране на
законовите предпоставки за това, съобразени са всички обстоятелства по чл.
56, ал. 3 от НПК и са адекватни на целите по чл. 57 от НПК. Жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното определение - потвърдено.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА определение № 925 от 14.06.2024 г., постановено по
ЧНД № 279/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо Г. И. Г., И. Г. Г. и П. С. М. -
обвиняеми по досъдебно производство № 344/2024 г. по описа на І РУ при ОД
на МВР Пловдив.
Определението е окончателно.
Да се изпрати на адв. П. Б. препис от протокола след изготвянето му на
електронен адрес Р..
Заседанието се закри в 11:47 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15