Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
гр.Варна, ХVII-ти състав в публично заседание на двадесети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №952/2020г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Ю.А.А. от гр. Варна срещу Решение
№ 2153-03-32/06.04.2020г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, с което, на
основание чл.117, ал.3 от КСО е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №********** по протокол
№03015/13.01.2020г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, с което е отказано
да му бъде определена пенсия по чл.10 във вр. с чл.23 от Договора между
РБългария и Руската федерация за социална сигурност, тъй като преизчисленият
размер е по-неблагоприятен и срещу Разпореждане № ********** по протокол №
9/14.01.2020г. Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което е отказано да му
бъде отпусната добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, тъй като с Разпореждане
№ **********/13.01.2020г. е отказано да му бъде определена българска пенсия.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. С оглед граматическото и
логическото тълкуване на относимите разпоредби на Договора между РБългария и
Руската федерация за социална сигурност и административното споразумение към
него и при наличието на всички предпоставки за получаване на пенсия за инвалидност
по българското законодателство, жалбоподателят бил с установена 100%
инвалидност и имал право на пенсия за инвалидност и на добавка за чужда помощ
по чл.103 от КСО. Доказателствата свидетелствали, че към момента на подаване на
заявлението за отпускане на такава пенсия с добавката за чужда помощ, Ю.А.А. е
имал изискуемия общ осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за
инвалидност в България, който стаж придобил в България и в Руската федерация. Документите
удостоверявали, че има право на пенсия и от двете държави, изчислена съобразно
условията на цитирания Договор, както и правото да му бъде отпусната добавката
за чужда помощ, съобразно установената му по надлежния ред с решение на ТЕЛК „100%
инвалидност с чужда помощ“. Тази добавка съставлявала компонент от крайния
размер на пенсията, която била в по-голям размер от получаваната до тогава,
поради което искането в заявлението му следвало да бъде уважено. На тези
основания се претендира отмяна на Решението, с което са потвърдени
разпорежданията за отказ да му бъде отпусната пенсия за инвалидност с добавка
за чужда помощ и връщане на преписката на административния орган с указания по
приложението на закона. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се
процесуален представител, който моли да бъде уважена. Претендира отмяна на
Решението, връщане на преписката за ново произнасяне и присъждане на разноските
по делото, за които представя списък.
Ответникът – Директорът на ТП – Варна на
НОИ се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена
като неоснователна. Поддържа изцяло като правилни и законосъобразни мотивите в
оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на заявителя срещу двете
разпореждания на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Варна. Правилно било отказано
отпускане на добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, тъй като не била
определена българска пенсия на жалбоподателя. Такава пенсия не му била
определена, защото при изчисляване на размера й се установило, че е по-малка от
получаваната пенсия от заявителя от Руската федерация. Правилно при съпоставка
на размера на пенсиите не била включена добавката за чужда помощ по чл.103 от КСО с оглед характеристиките й на добавка към пенсията. Моли за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
срещу размера на претендираните разноски от жалбоподателя. Депозира писмени
бележки, в които подробно излага доводите за правилно приложение на закона и
международния договор при издаване на Решението и двете разпореждания.
Като взе предвид становището на страните и
прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, въз основа на приложимите
правни норми, съдът установи от фактическа страна следното:
С подадено на 27.02.2019г.
заявление до директора на ТП на НОИ-Варна, Ю.А.А. от гр.Варна поискал отпускане на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и добавка за чужда помощ. Декларирал, че получава пенсия
отпусната от Руската федерация във връзка с осигурителния стаж, който имал в
Русия. Представил трудова книжка, осигурителна книжка, копие от справка от
персонален регистър.
По повод отправено до
пенсионния фонд на РФ искане за изпращане на информация за отпуснатата на А.
пенсия, стаж и т.н., в ТП на НОИ -Варна постъпили с писмо от 25.11.2019г.
формуляри Приложение №3 РФ/БГ 3 и Приложение №44 БГ/РФ 4 със съответните
справки, уведомления за осигурителния стаж и предварителния разчет на пенсията
за старост на Ю.А.А.. В тях е посочено, че той има осигурителен стаж от общо 34
години, 7 месеца и 22 дни в Руската федерация и по действащите там закони от
02.03.2007г. му била определена и получава осигурителна пенсия за старост в размер
на 18130,29 рубли месечно, считано от 01.03.2019г. В тази сума се включвали 12796,10
рубли - осигурителна пенсия и 5334,19рубли - фиксирано плащане.
В писмото постъпило от
Пенсионния фонд на РФ и приложено на л.57 от преписката е посочено, че при
предварително изчисляване въз основа на разпоредбите на закона в РФ и на Договора за социална сигурност от 27.02.2009г. между
България и Руската федерация осигурителната пенсия за старост на Ю.А.А. считано
от 01.03.2019г. следва да е 16 502,48 рубли месечно, като включва 11168,29
рубли -осигурителна пенсия и 5334,19рубли - фиксирано плащане. В писмото е
посочено, че при съпоставка е установено, че изчисления размер на пенсията на Аратюнян
намалява при прилагане на т.23 от Договора за социална сигурност от
27.02.2009г. между двете държави, поради което е взето решение за отказ за
отпускане на такава.
От наличното в
пенсионната преписка Експертно решение № 1342/066/10.05.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Св. Анна – Варна“ АД- гр. Варна, влязло в сила на 31.05.2018г. /л. 23/ е видно
и няма спор между страните, че на Ю.А.А. е определена пожизнено 100 % трайно
намалена работоспособност с чужда помощ поради общо заболяване, считано от 20.01.2004г.
След анализ на
събраните доказателства Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Варна издал
Разпореждане №********** по протокол №03015/ 13.01.2020г., с което отказал да
определи пенсия по чл.10 във връзка с чл.23 от Договора между Република
България и Руската федерация за социална сигурност, тъй като преизчисленият
размер е по-неблагоприятен за лицето. Пенсионният орган достигнал до този извод
след сравнение между сумата на определения размер на българската пенсия възлизаща
на 8,92лв. и преизчислената руска пенсия от 431,16лв. /равностойността на 16 502,48рубли/
с размера на руската пенсия преди преизчислението, считано 01.03.2019г. – 473,69
лева /равностойността на 18 130,29 рубли/, като е приел, че полученият
сбор от предварителните размери на българската и руската пенсии 8,92лв. +
431,16 лв.= 440,08лв. е по-малък от изплащания до датата на заявлението размер
на руската пенсия от 473,69лв.
С Разпореждане № ********** по протокол №
9/14.01.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ на жалбоподателя е
отказано отпускане на добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, тъй като с
Разпореждане № **********/13.01.2020г. му било отказано да му бъде определена пенсия
по чл.10 във връзка с чл.23 от Договора между Република България и Руската
федерация за социална сигурност.
Двете разпореждания на Ръководител „ПО“ при
ТП – Варна на НОИ са обжалвани от Ю.А.А. пред Директора на ТП – Варна на НОИ. С
Решение № 2153-03-32/06.04.2020г. жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Двете разпореждания са проверени и е заключено, че са административни актове
издадени от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл.98, ал.1 ,
т.1 от КСО, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая,
в предвидената от закона писмена форма и с изискуемите реквизити. В тях били
посочени фактическите и правни основания за издаването им. Решаващият орган
изцяло потвърдил като правилен и законосъобразен извода в Разпореждане №**********
по протокол №03015/13.01.2020г., че сбора от българската пенсия и преизчисления
по Договора размер на руската пенсия в общ размер от 440,08лв. е по-нисък от получаваната
преди преизчислението руска пенсия възлизаща на 473,69лв., поради което е
отказано определяне на пенсия по чл.10 вр. чл.23 от Договора, който размер щял
да бъде по-неблагоприятен. Потвърдил и Разпореждане № ********** по протокол №
9/14.01.2020г. с което е отказано да му бъде определена добавка по чл.103 от КСО в размер на 75 на сто от социалната пенсия за старост, тъй като тя
представлявала добавка към българска пенсия, каквато в случая на заявителя е
отказано да бъде отпусната. Решението с указания за реда и сроковете за
оспорването му е връчено на 14.04.2020г. на пълномощника на А., който го
оспорил в срок с жалбата, депозирана по време на извънредното положение в
РБълария, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е прието и приложено по делото без оспорване
от страните като обективно и компетентно /л.25 от делото/. Вещото лице
изчислява, че към датата на подаване на
заявлението – 27.02.2019г. предварителният размер на българската пенсия за
инвалидност на жалбоподателя е 8,92 лева. Посочения от РФ предварителен размер
от 16 502,48 рубли на преизчислен при прилагане на Договора руска пенсия на А. в български лева се
равнявали на 431,16 лева по централния курс на БНБ. Изплащаната към датата на
заявлението от РФ руска пенсия на жалбоподателя в размер на 18130,29 рубли в
български лева се равнявала на 473,69лева. Добавката за чужда помощ по чл.103
от КСО за пенсионерите с трайно намалена работоспособност над 90 на сто вещото
лице сочи, че към датата на подаване на заявлението е 94,18лв. и представлявала
75 % от социалната пенсия за старост в размер на 125,58лв.
Вещото лице изчислява,
че сумата от 431,16лв. явяваща се равностойността на 16 502,48рубли - преизчислената съобразно
договора руска пенсия на А., плюс предварителния размер на българската му пенсия
за инвалидност от 8,92 лв. и добавката за чужда помощ от 94,18лв. към нея, възлизат
общо на 534,26лева. Без добавката за чужда помощ сборът от предварителния
размер на българската пенсия за инвалидност от 8,92 лв. и преизчислената
съобразно договора руска пенсия на А. от 16 502,48рубли равняваща се на 431,16лв.
възлизали общо на 440,08лв.
Сбора от
преизчислената по договора руска пенсия и българската пенсия ведно с добавката
за чужда помощ формират общ размер на сумата за получаване от 534,26лв., който е
по-висок и по-благоприятен за жалбоподателя от получаваната от него към момента
на подаване на заявлението руска пенсия от 18130,29рубли представляващи 473,69лева.
При така установената фактическа обстановка,
безспорно установена от доказателствата, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес и активна легитимация за
оспорването на акта, който засяга неблагоприятно правата и интересите му.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Решение №2153-03-32/06.04.2020г. е издадено
от компетентен орган – Директора на ТП – Варна на НОИ, съобразно чл.117, ал.1, т.2,
б.а от КСО. Волеизявлението е в писмена форма, с обстоятелствена част в която
са изложени фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено
със съответната разпоредителна част. Спазено е изискването за форма на индивидуалния
административен акт в чл.117, ал.3 от КСО и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. При издаването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Всичко изложено води до
извода, че не са налице основания по чл.146,
т.1, т.2 и т.3 от АПК за отмяната му, респ. за обявяването му за нищожно.
Във връзка с оплакването на неправилност и незаконосъобразност на
решението следва да се отчете липсата на спор между страните, че Ю.А.
получава пенсия за старост от Руската федерация и отговаря на условията за
получаване на пенсия за инвалидност съгласно българското законодателство, както
и че с Експертно решение №1342/066/10.05.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна –
Варна“АД – гр.Варна има определена 100% инвалидност поради общо заболяване с чужда
помощ от 20.01.2004г. пожизнено и при отпускане на пенсия за инвалидност в
РБългария, към нея следва да се включи полагащата му се добавка за чужда помощ
по чл.103 от КСО.
Спорът е за това правилно
ли е съпоставен размера на пенсията, която получава от РФ със сбора на преизчислената
му руска пенсия и следващата му се българска пенсия за инвалидност, но без
полагащата му се добавка за чужда помощ. За да го разреши съдът взе предвид
цитираните и в Решението клаузи на Договора за социална сигурност между
РБългария и Руската федерация в редакцията обнародвана в ДВ-к, бр.20 от 2010г.
в сила от 20.03.2010г. / накратко Договора/. Съгласно чл.10, т.1 от Договора, при определяне правото на пенсия в
съответствие със законодателството на договарящите страни и при превръщане на
пенсионни права в съответствие със законодателството на Руската федерация се
отчита осигурителният /трудовият/ стаж, придобит на територията на двете
договарящи страни, освен в случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по
време на тяхното придобиване. Според чл.10, т.2 от Договора, в случаите, когато
съгласно законодателството на една от договарящите страни правото на пенсия
възниква и без зачитането на осигурителния /трудовия/ стаж, придобит на
територията на другата договаряща страна, то първата договаряща страна отпуска
пенсия на основание на своя осигурителен /трудов/ стаж придобит на нейна
територия. Това правило се прилага и в случаите, когато при отпускането на
пенсия в Руската федерация съгласно този договор осигурителният /трудовият/
стаж, придобит на територията на Руската федерация, зачетен при превръщането на
пенсионни права, представлява не по-малко от 25 години за мъжете и 20 години за
жените. При това изчислението и потвърждаването на осигурителен /трудов/ стаж
става съгласно законодателството на тази договаряща страна, която отпуска
пенсия.
В чл.23 от Договора е
предвидено, че пенсиите отпуснати до влизането в сила на този договор, могат да
бъдат преразглеждани съгласно разпоредбите на договора на основание заявление
на лицата от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на съответното заявление,
но не по-рано от деня на влизане в сила на този договор. Такова
преразглеждане, към датата на подаване на заявлението не може да доведе до
намаляване на размера на пенсията.
Съгласно чл.9, т.1 от Споразумение
между министъра на труда и социалната политика на Република България и
Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация
за прилагане на Договора в сила от датата на подписването му– 13.11.2010г. пенсиите, отпуснати на лица, имащи местоживеене на
територията на договарящите се страни, от компетентните институции на тези
договарящи се страни до влизането в сила на договора, могат да бъдат
преразгледани еднократно в съответствие с разпоредбите на договора въз основа на
заявление на лицето. При това изплащането на отпуснатата по-рано пенсия се
прекратява, а пенсията в съответствие с разпоредбите на договора се отпуска в
срока, предвиден в чл.23 на Договора. В случай на липса на такова заявление
изплащането на пенсията, отпусната до влизането в сила на договора, продължава.
Заявление за отпускане на пенсия, подадено от лице, на което е отпусната пенсия
до влизане в сила на договора според законодателството на една от договарящите
се страни, във връзка с придобиване на право на пенсия по законодателството на
другата договаряща се страна, едновременно се смята за заявление за
преразглеждане на пенсията в съответствие с разпоредбите на Договора.
Именно такова
производство по преразглеждане на отпуснатата от РФ пенсия на жалбоподателя е инициирано
от него с подаденото заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и добавка за чужда помощ в РБългария. Ю.А. е имал отпусната
пенсия за старост от компетентните пенсионни органи на Руската федерация, считано от 02.03.2007г., т.е.
преди влизане в сила на Договора за социална сигурност между България и РФ,
поради което случая попада в хипотезата на преизчисляване
на пенсията по чл.23 от Договора и чл.9, т.1 от Споразумението. След като с подаденото
заявление от 27.02.2019г. до Директора на ТП–Варна на НОИ Ю.А. е поискал
отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда
помощ, формирания общ размер от сумите, които по предварителни изчисления ще му
бъдат отпуснати като пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за
чужда помощ следва да бъдат сборувани с предварителния размер на преизчислената
му пенсия от РФ и тази обща крайна сума следва да се сравни с получаваната от
заявителя пенсия от РФ и да се направи извода дали преразглеждането ще доведе
до намаляване на размера на пенсията или до увеличаването му.
Както бе отбелязано,
жалбоподателят отговаря на условията за придобиване право на пенсия за
инвалидност по чл.74, ал.1 от КСО. Самият пенсионен орган в Разпореждане №**********
по протокол № 03015/13.01.2020г. е посочил това, като е формирал изявление, че
отпуска на Ю.А. пенсия за инвалидност поради общо
заболяване за 100% трайно намалена работоспособност от 01.03.2019г. - пожизнено по чл.74, ал.1 от КСО по заявлението
подадено на 27.02.2019г., с оглед навършената от него възраст от 72 години и 9
месеца. Със заявлението Ю.А. е упражнил и правото да поиска отпускане и на добавката
за чужда помощ по чл.103 от КСО към пенсията. Няма спор, че предвид установените
му 100 % инвалидност с чужда помощ – пожизнено и при наличието на надлежно
отправено искане, задължително към пенсията му за инвалидност е включването на предвидената
в чл.103 от КСО ежемесечна добавка за чужда помощ. Макар да е наименовано „добавка
за чужда помощ“ и да се добавя към пенсията след изчисляването й, това е
ежемесечно дължимо на лицето вземане с фиксиран от закона размер, което става
неизменна част от отпуснатата и получавана от правоимащия ежемесечно пенсионно
плащане.
Това следва и от текста
на чл.103 от КСО, съгласно който
пенсионерите с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над
90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към
определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за
старост. Нормата е императивна и задължава пенсионния орган при осъществяване
на пораждащия имущественото право юридически състав - признат на заявителя процент
на загубената работоспособност повече от 90% и постоянна нужда от чужда помощ, да
отпусне и включи към пенсията и добавка за чужда помощ. Поради това макар да е
наименована „добавка към пенсията“, фиксираната от законодателя сума в размер
на 75% от социалната пенсия за старост се включва към размера на пенсията на
даденото лице и формира заедно с нея цялостното лично имуществено пенсионно
право, породено от един и същ сложен фактически състав – трайно намалена
работоспособност над 90 % и необходимост от чужда помощ, от който едновременно
възниква правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО и правото на добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО. Тази добавка се
начислява към пенсията и се изплаща заедно с нея от същия пенсионен орган на
даденото лице.
Субективното
имуществено право, представляващо добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО е
компонент от личното имуществено право на пенсия, т.е. участва при формирането
на неговия окончателен размер. Това следва и от систематичното място на чл.103
от КСО в Раздел V „Общи правила за пенсиите“ от глава VI „Задължително пенсионно осигуряване“ на Част I „Държавно обществено осигуряване“ на КСО. По
аргумент от тази уредба се налага извода, че добавка е част от задължителното
пенсионно осигуряване в РБългария наред с отделните видове пенсии /вж. Раздел I – Раздел IV от Глава шеста
„Задължително пенсионно осигуряване“ на КСО/ и е винаги дължима при
осъществяване на правопораждащия я юридически състав, описан по-горе.
След като добавката
за чужда помощ не представлява отделен вид социално или друго плащане от
различен административен орган, неправилен е приложения подход от административният
орган да не включи размера на тази добавка в общия предварителен размер на пенсионното
плащане по българското законодателство, което Ю.А. като лице със 100% инвалидност с чужда помощ би
получавал от 01.03.2019г. ежемесечно. В
нарушение на приложимите материалноправни разпоредби на КСО, при издаването на
процесните разпореждания, както и на решението за потвърждаването им не е
съобразено, че разглежданият случай не попада в общата хипотеза на възникване
на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване чл.74, ал.1 от КСО, а
в специалната хипотеза, касаеща придобиване на право на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване с определена с акт на съответния компетентен медицински
орган 100% намалена работоспособност с постоянна нужда от чужда помощ. Наличието
на тази специална хипотеза при жалбоподателя води до пораждане за него правото
да получи, а за органа – задължението да изплати определената му пенсия за
инвалидност по чл.74 ведно с добавката за чужда помощ по чл.103 от КСО.
С оглед горното и тъй
като жалбоподателят е поискал със заявлението да му бъде отпусната не само
пенсия за инвалидност, а и добавката за чужда помощ към нея, неправилно
административният орган, а и решаващия орган са намерили, че в преизчисления
размер на пенсията на А. следва да се включи само изчисления размер на пенсията
му за инвалидност без фиксираната от законодателя добавка за чужда помощ. Това
е довело до неправилния извод, че общия преизчислен размер на сумата, която Ю.А.
би получавал като пенсионно плащане ежемесечно считано от 01.03.2019г. при
прилагане на чл.10 във връзка с чл.23 от Договора между РБългария и РФ за
социална сигурност възлиза на 440,08лв. и се състои от предварителния размер на
българската му пенсия за инвалидност от 8,92 лв. и предварителния размер на руската
му пенсия от 431,16лв. /левовата равностойност
на 16 502,48 рубли/. Общия преизчислен размер на сумата, която Ю.А. би
получавал като пенсионно плащане ежемесечно считано от 01.03.2019г. при
прилагане на чл.10 във връзка с чл.23 от Договора между РБългария и РФ за
социална сигурност възлиза на 534,26лв. и включва предварителния размер на
българската му пенсия за инвалидност от 8,92лв., добавката за чужда помощ в размер
на 94,18лв. към нея и предварителния размер на руската му пенсия от 431,16лв.
/левовата равностойност на 16 502,48 рубли/.
Така получената при
преизчислението сума от 534,26лв. като ежемесечно пенсионно плащане е по-висока
от получаваното ежемесечно от жалбоподателя пенсионно плащане за старост от Руската федерация в размер на 473,69
лева, поради което незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да уважи
искането на Ю.А. и да уважи зцаявлението му и да му определи пенсия за
инвалидност с добавка за чужда помощ по българското законодателство към размера
на преизчислената му руска пенсия за старост съобразно чл.10 във връзка с чл.23
от Договора между РБългария и РФ за социална сигурност. Разпореждане
№ ********** по протокол № 03015/13.01.2020г. и Разпореждане
№ ********** по протокол № 9/14.01.2020г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на
НОИ с което е отказано да се уважи заявлението на жалбоподателя са неправилни и
незаконосъобразни и като е отхвърлил жалбата срещу тях Директорът на ТП на НОИ –
Варна е постановил неправилно и незаконосъобразно Решение №
2153-03-32/06.04.2020г. което следва да бъде отменено на основание чл.146, т.4
от АПК.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден и в несъответствие с целта на
закона, която в случая е получаването от лице,
придобило право на пенсия съгласно законодателството на Република
България и съгласно законодателството на Руската федерация на по-благоприятната
от двете пенсии, т.е. на пенсията в по-висок размер. С отхвърлянето на жалбата
срещу разпорежданията на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, с които неправилно
е отказано определянето на пенсия по чл.10 във връзка с чл.23 от Договора между
Република България и Руската федерация за социална сигурност и отпускане на пенсия
за инвалидностг с добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО, горестоящият
административен орган е постановил акт в противоречие с цитираната цел, което е
основание за отмяната му по чл.146, т.5 от АПК. Тъй като естеството на
оспорения индивидуален административен акт не позволява решаването на въпроса
по същество от съда, на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се
върне на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ за произнасяне по заявлението на Ю.А.А.
от 27.02.2019г. при съобразяване на дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход
на спора своевременно направеното от представителя на жалбоподателя искане за присъждане
на направените по делото разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143,
ал.1 от АПК ответната страна ТП– Варна на НОИ следва да заплати на жалбоподателя
Ю.А. сумата в общ размер 597,15лв., включваща заплатените от него 197,15лв. за
депозит за вещо лице и 400лв. за адвокатско възнаграждение, посочени в списъка,
за чието извършване са налични доказателства. Заплатеният адвокатски хонорар от
400лева надвишава с 50лева определения минимален размер от 350лв. за дела по
КСО в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Това, проведените по делото две открити съдебни
заседания с явяване на пълномощника, правната сложност на спора, свързан с
прилагането на разпоредби на българското законодателство и на международен договор
и споразумение към него, подробната аргументация на пълномощника на
жалбоподателя, свидетелстваща за задълбочено проучване на фактите по делото и
приложимите правни норми, обосновават извода за неоснователност на възражението
на ответната страна за прекомерност на заплатеното възнаграждение.
Водим
от това и на основание чл.172 вр. чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-03-32/06.04.2020г. на Директора на Териториално
поделение – Варна на НОИ, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена
жалбата на Ю.А.А. от гр.Варна с ЕГН ********** срещу Разпореждане №**********
по протокол № 03015/13.01.2020г. и Разпореждане №********** по протокол №
9/14.01.2020г. на Ръководител „ПО“ в Териториално поделение – Варна на НОИ.
ВРЪЩА административната преписка на Ръководител „ПО“ в Териториално
поделение – Варна на НОИ за ново произнасяне по заявлението подадено на 27.02.2019г. от Ю.А.А. от гр.Варна с ЕГН ********** съобразно указания в настоящото решение по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение – Варна на НОИ да заплати на Ю.А.А. от гр.Варна с ЕГН **********
сумата от 597,15лв. /петстотин
деветдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатени 197,15лв.
- депозит за вещо лице и 400лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по
реда на глава ХІІ от АПК пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: