Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260091
гр.Кюстендил, 26.10.2021 г.
В И М Е
ТО Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в ПУБЛИЧНО съдебно заседание на
седемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
мл.с: Калин Василев
при участието на
секретаря Виолета Здравкова
в присъствие на прокурора
Ангел Байрактарски
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ВНОХД № 234/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по въззивно, по реда на гл.21 от НПК
Образувано е по въззивни жалби
от подсъдимите П.И.М., чрез адвокат К., М.Е.О.,
чрез адвокат Г. и Б.Е.Е., чрез адвокат Б., срещу присъда № 94/16.12.2019г,
постановена по НОХД № 1109/2016 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която са признати за
виновни по повдигнатите им обвинения,
както следва:
1/Подсъдимият П.М. за две престъпления:
-по чл. 131, ал.1, т.12,
пр.1, вр. чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, извършено по отношение на М.М.,
за което му е определено наказание 2 год. лишаване от свобода (ЛС) при „строг режим” и
-по чл. 131, ал.1, т.12,
пр.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК, извършено по отношение на Р.М., за което му е определено
наказание 2 год. ЛС при „строг режим”, като за двете престъпления, на
основание чл.23, ал.1 НК му е наложено ОБЩО НАКАЗАНИЕ 2 год. ЛС, при строг режим и
на основание чл. 68, ал.1 от НК е ПРИВЕДЕНО
в изпълнение условното му наказание 2
год. и 6 мес. ЛС по НОХД
№1592/2011г. по описа на ДнРС, при първоначален режим- „строг”;
2/ Подсъдимият М.О. - за
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, връзка с чл. 20, ал. 2 НК, извършено
по отношение на М.М., за което му е наложено наказание 10 мес. ЛС, при „строг” режим;
3/ Подсъдимият Б.Е. – за две
престъпления:
- по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 130,
ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК, извършено по отношение
на М.М., за което му е определено наказание 3 мес. ЛС с 1 година изпитателен срок и
- по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл. 130,
ал.2 от НК, вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК, извършено по отношение на В.Л.Й., за
което му е определено наказание 3 мес. ЛС с 1 година изпитателен срок, като за двете
престъпления, на основание чл.23, ал.1 НК му е НАЛОЖЕНО ОБЩО
НАКАЗАНИЕ 3 мес.
ЛС с 1 година изпитателен срок;
С присъдата подсъдимите са
осъдени да заплатят ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за неимуществени вреди от престъплението на
гражданските ищци М.М., Р.М. и В.Й., както следва:
1/ тримата подсъдими да
заплатят на гражданския ищец М.М. 3000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деянието- 19.03.2016г. до плащането;
2/ подсъдимият П.М. да
заплати на гражданската ищца Р.М. 3000 лв., ведно със законната лихва от
датата на деянието- 19.03.2016г. до плащането;
3/ подсъдимият Б.Е. да
заплати на гражданската ищца В.Й. 800 лв., ведно
със законната лихва от датата на деянието 19.03.2016г. до плащането, като искът
за разликата до 1500 лв. е отхвърлен, като неоснователен;
С присъдата подсъдимите са ОСЪДЕНИ
да заплатят РАЗНОСКИ по делото, както следва:
1/ тримата подсъдими да
заплатят: 1/ по сметка на ДнРС сумите 120
лв. – 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск на М.М. и
257.80 лв.-разноски ; 2/ по сметка на ОД на МВР- гр. Кюстендил – 160
лв. и 3/ на гражданските ищци сумата 800 лв. -деловодни разноски за един
адвокат;
2/ подсъдимият П.М. да заплати по сметка на ДнРС сумата от 120 лв. – 4% държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск на Р.М.
3/ подсъдимият Б.Е. да
заплати по сметка на ДнРС сумата от 50 лв. – 4% държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск на В.
Димитрова
В жалбата от
подс. П.М. се твърди, че присъдата, относно авторството му, почива на
предположения, поради което се иска нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия
по обвиненията, за които е осъден от районния съд. В жалба-допълнение се сочи,
че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на процесуалния и
материалния закон, и е явно несправедлива.
Процесуалната
незаконосъобразност на присъдата се обосновава с неправилна оценка на
доказателствата, липса на пълен и задълбочен анализ на противоречията в
показанията на пострадалите свидетели от досъд. и съд.п-во и между свидетелските показания, както и между тях и
обясненията на подсъдимите, в резултат на което неправилно съдът не е дал вяра
на обясненията на подсъдимите и показанията на св. Н.И. и е признал подсъдимия за виновен, вместо да го
оправдае, тъй като не е участвал в престъпленията.
Отбелязва се и че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не отстранил
защитника на подс.Б.Е., предвид
наличието на противоречиви интереси между двамата.
Нарушението на материалния
закон се твърди, че е налице, тъй като деянията
на подсъдимия неправилно са квалифицирани като 2 вместо като едно престъпление
по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1
вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Сочи се и че изводът на съда за
умишлено причиняване от подсъдимия на увреждането на пострадалата св. М. не
кореспондира с доказателствата по делото.
Като довод за явна
несправедливост на наказанието се сочи
дългия период през който се е разглеждало делото, поради което
наказанието следва да се определи при усл.на чл.55 от НК.
Заявени са четири алтернативни
искания:1/ за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна, 2
/ за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от др.състав на районния съд; 3/за изменение на
присъдата чрез преквалификация на престъплението; да бъде оправдан по обвинението за причиняване на увреждане на
пострадалата М. и се намали наказанието, което да се определи при усл. на чл.55
от НК и 4/ да се измени присъдата като
се намали наказанието на пробация
В жалбата от подс.Б.Е. и допълнението й са
наведени доводи за материална незаконосъобразност на присъдата, поради грешна правна квалификация на деянията му като две, вместо като едно
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, алт.3
и т.12 от НК и непР.гане на разпоредбата
на чл.78а от НК. Развити са съображения и за несправедливост на присъдените от ДнРС обезщетения на пострадалите М. и Й., тъй като не са съобразени с принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД. Иска се изменение
на присъдата в наказателната й част чрез
преквалификация на двете престъпленията, за които е осъден подсъдимия Е.
от районния съд в едно престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 вр. с чл.20, ал.2
вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, за което се
освободи подсъдимия от наказателна отговорност на осн.чл.78а, ал.6 от НК
и му се наложи административно наказание „Обществено порицание”. Иска се отмяна на присъдата в частта й относно
приложението на чл.23, ал.1 от НК и намаляване
размера на присъдените обезщетения.
В жалбата на подс. М.О. и
допълнението й, се навеждат доводи за незаконосъобразност и несправедливост на
присъдата в наказателната и гражданската
й части. Сочи се, че целите на наказанието биха се постигнали и с условно
наказание, както и че неправилно, с оглед осъжданията на подсъдимия след датата
на деянието, за последното му е определено ефективно наказание. Иска се изменение на присъдата чрез приложение
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание или по отношение на
намалено от въззивния съд наказание и
намаляване на размера на присъденото обезщетение, доколкото е несправедливо.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на жалбите, доводите на страните и доказателствата,
и след служебна проверка на присъдата в
пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Районният съд е провел
задълбочено съдебно следствие, по време на което по надлежния ред е събрал
относимите към предмета на делото доказателства. Оценил ги е според действителното им съдържание. Въз
основа на същите е приел за установени фактически обстоятелства, които не се променят от събраните доказателства
по време на въззивното съдебно следствие.
КнОС, след анализ на събраните доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за необходимо следното относно установените фактически
обстоятелства:
На 19.03.2016
г.- Тодоров ден, към 19.00 часа, св. М.М.,
съпругата му - св. Р.М. и нейната сестра - св. В.Й. *** с лек автомобил.
Управлявал го св.М., който по това време
работел като полицай в РУ на МВР-Р.. До него седяла съпругата
му-св. М., а на зад него, на задната седалка- св. Й..
Автомобилът приближил движещите се по средата
на улицата подсъдими П.М., М.О., Б.Е. и
св. Н.И.. Като чули шума от
приближаващия ги автомобил те освободили част от платното и св.М. преминал с
автомобила покрай тях. След като ги
отминал пътуващите в автомобила чули викове и псувни от подсъдимите, след което
и шум от удар с предмет в задната част на автомобила. Св. М. спрял автомобила пред къщата на св. М.К., за да го огледа за щети от
удара. Подсъдимите вече се били
изравнили с автомобила. Св.М. отворил
стъклото на шофьорската врата и казал на подсъдимите да не викат и да си продължават по улицата. След това отворил вратата, за да слезе от
автомобила, но подсъдимият П.М. приближил
до нея и започнал да я блъска, и да му
пречи да излезе. Св. М. успял да отвори
вратата, слязъл и застанал до отворената шофьорска врата. В този момент на
улицата излязла св.М.К., за да изхвърли боклук във варела. Св.М. казал на
подсъдимия П.М. да си вървят по пътя, тъй като са пияни. Подс.П.М. го
бутнал с две ръце в гърдите и св.М.
залитнал назад, като се ударил с гръб в отворената шофьорска врата и тя се
затвоР. със силен трясък. Приближили и
подсъдимите М.О. и Б.Е. . След това подс.М.О. нанесъл по
главата на св.М.М. два
последователни удара с юмрук. Св.М.М.
му отвърнал и му нанесъл удар по лицето.
След това и тримата подсъдими нападнали
св.М.М. и с удари и бутане го съборили на земята, зад автомобила и започнали да го удрят, а подс.Б.О. го ритнал.
Виждайки това св.К. силно се изплашила и бързо се върнала към къщата си, за да натисне паникбутона на СОТ. През това време побоя над св.М. продължавал.
Той се опитвал да се отбранява, успял да
стане, заобиколил автомобила си като стигнал
до предната му част. Подсъдимите го последвали, съборили го на земята и започнали
да го ритат. Св.М. бил зашеметен от един силен удар в тила и преустановил всякаква активна съпротива.
Само с ръцете предпазвал главата си, доколкото могъл. Това се случвало пред
погледите на силно изплашените за живота му свидетелки М. и Й.. Ужасени от случващото се двете изскочили от
автомобила и се опитали
да му помогнат. Първа приближила биещите
св. М., която започнала да дърпа за блузата с дясната си ръка подсъдимия П.М.,
за да престане да нанася побой на съпруга ѝ. Той хванал
ръката ѝ и я отблъснал
със сила, при което ѝ счупил малкия пръст. Веднага след това ѝ нанесъл силен болезнен удар с юмрук в областта на
лицето, от
който
св.М. се олюляла,
но не паднала на земята. След като
слязла от автомобила, св. Й. се насочила към подсъдимия Б.Е., който биел св. М. и започнала да го дърпа.
Подсъдимият Б.Е. се извъртял към нея, нанесъл й
удар в областта на лявата скула на лицето, от който изпитала силна
болка и получила световъртеж. Затова се
отдръпнала и останала да стои настрани. В това време се чул звук от СОТ-а на къщата
на св.К.. Първи спрял да удря св.М. подсъдимият П.М., който започнал да дърпа
подсъдимия М.О. да спре да нанася удари на св.М. и да си
вървят. Като го издърпал го повел нагоре
по улицата. След тях си тръгнал и
подсъдимия Б.Е.. Св. М. и св. Й. помогнали на св. М. да се изправи. Когато св. К. излязла на улицата
подсъдимите вече се били отдалечили и вървели в посока към ромската махала.
Като се
посъвзел св.М. телефонирал на колегите
си в РУ на МВР- гр. Р. за случилото се. Пристигнали св. А.
и св. И.. Те установили, че свидетелите М., М. и Й. имат видими следи от наранявания
и предприели издирване на подсъдимите.
Тъй
като изпитвали силни болки свидетелите М., М. и Й. веднага потърсили медицинска
помощ в Спешно отделение- гр. Б., до което ги закарал братът на св. М. –св.И. М..
Св.
М. била насочена към специалист - ортопед, тъй като била установена фрактура на
пети пръст на дясна ръка. Била и поставена гипсова имобилизация, която не й
позволявала да се грижи за 5-месечното им дете.
Същата вечер служители от РУ на МВР-Р. намерили подсъдимия Б.Е. на третокласен път
107, посока гр. Р., на разклона за с. С.. Той бил във видимо нетрезво
състояние, държал двулитров галон с бира и повтарял през цялото време, че само
той е извършител на деянието. Подсъдимият Е. бил задържан и закаран в сградата
на РУ гр. Р.. На следващият ден подсъдимите М. и О., като
разбрали , че са издирвани от полицията сами отишли в сградата на РУ на МВР гр. Р. и дали обяснение
по случая.
Св. М. се наложило да ползва отпуск по болест
за 14 дни, тъй като състоянието му не позволявало да изпълнява задълженията Св. Й.
също няколко дни не е ходила на работа, заради здравословното ѝ състояние.
Св. Й., св. М. и св. М.
посетили и били освидетелствани от съдебен лекар в СМО към „МБАЛ-Благоевград“
АД -д-р З., който им издал медицински свидетелства, в които описал установените наранявания.
Според съдебномедицинска експертиза на д-р Н.,
изготвена на ДП и приета от ДнРС по надлежния ред, пострадалият М.М., при инцидента на 19.03.2016 г., е получил следните травматични увреждания:
КОНТУЗИЯ на главата,
изразяваща се в отоци, кръвонасядания и охлузвания в челната област на лицето и
окосмената част на главата в дясно;
КОНТУЗИЯ на гръден кош в
ляво- кръвонасядане и болка.
КОНТУЗИЯ в областта на лява
лакетна става - оток, охлузване и болка при движение. ОХЛУЗВАНИЯ по коленете.
Според в.л., описаните
увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи/тъпо
ръбести предмети и отговарят да са причинени по време и начин за които съобщава
пострадалия –нанесен побой с ръце и ритници и събаряне на земята от няколко
лица.
В.л. е посочило, че уврежданията са причинили на пострадалия „временно
разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК“. Срокът за пълно възстановяване при благоприятно протичащ
възстановителен процес е около 2 - 3 седмици.
Разпитан в с.з. от ДнРС в.л. е посочил, че описаните в
медицинските документи контузии на св. М., не могат да се получат само при
еднократно падане.
Според съдебномедицинска експертиза на д-р Н.,
изготвена на ДП и приета от ДнРС по надлежния ред, (л.98-100 от ДП), при
инцидента на 19.03.2016 г. Р.М. е получила следните травматични увреждания:
ФРАКТУРА на първата
(проксимална) фаланга на пети пръст на дясна ръка –коса, без съществено
разместване или раздробяване на фрагменти с кръвонасядане и оток по дланта на
дясната ръка и КРЪВОНАСЯДАНИЯ и охлузване по лицето.
Според в.л., тези
увреждания отговарят да са причинени по време и начин, съобщен от св. М., като
са ѝ причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на
чл.
128 и
чл.
129 от
НК.
Срокът за възстановяване, при благоприятно протичащ процес, е около 3-4 седмици,
като е имала за този период лекостепенно затруднение при извършване на
обичайните дейности с дясната ръка. Останалите увреждания (кръвонасядания и
охлузване по лицето са ѝ причинили болки и страдания.
Според съдебномедицинска експертиза на д-р Н.,
изготвена на ДП и приета от ДнРС по надлежния ред, (приложена на л.102-103 от ДП), при инцидента на
19.03.2016 г. В.Й. е получила кръвонасядане и болка в областта на лявата
скула, като тези травматични увреждания отговарят да са получени по по време и начин, за които се съобщава-
нанесен й удар д ръка/юмрук по лицето. Тези увреждания са й причинили болка и страдание, а възстановяването им е за около 1 седмица.
Според
съдебномедицинска експертиза на д-р Н., изготвена на съд-п-во пред
ДнРС, от приложената медицинска
документация, изготвена при освидетелстването на подс. Б.Е. при задържането му за 24 часа, не са отразени
данни за установени по него травматични увреждания. Според в.л., от медицинска
гледна точка, наличните данни изключват възможността за „жестоко ритане“ от
друго лице в областта на главата на Б.Е., тъй като в този случай същият би
получил външни видими увреждания, които би следвало да бъдат установени и
отразени при извършения преглед от екипа
на ЦСМП, като не е изключена
възможността да са му били нанесени някакви по-леки удари (шамар или дърпане за
косата, каквото е неговото обяснение, че св. Й. го дърпала за косата), които да
не доведат до причиняване на външни видими увреждания, а само до болка или
болка и страдание за период от минути да няколко часа или дни. Така в.л. е
обяснило отразеното в мед.документ за
прегледа му, че е „Клинично здрав“, без да са отразени данни за установени травматични
увреждания, а единствено за проведено лечение с една ампула „Аналгин“ през
устата.
Гореизложената фактическа
обстановка е установена от събраните
доказателства и доказателствени средства от районния и настоящия въззивен
състав, в т.ч.:
-писмени доказателствени
средства-медицински документи-амб.лист, листи за преглед и етапна епикриза на Р.М.,
Лист за преглед на М.М., болничен лист,
и етапна епикриза, медицински свидетелства за тримата пострадали,
справки –характеристики за подс.Б.Е. и св.Т., свидетелства за съдимост на
подсъдимите, както и 4 бр.СМЕ-и, изготвени от д-р Н. и
-гласни доказателствени
средства събрани от ДнРС и КнОС, каквито са показанията на разпитаните от районния съд свидетели,
в т.ч. свидетели-очевидци, В.Й. (заявила пред районния съд, че П. ударил по
лицето М., след което дошли останалите
двама подсъдими и също се нахвърлили върху него; че започнали да го ритат,
удрят по лицето и корема и М. се свлякъл на земята, където тримата продължили
да го ритат по тялото и главата; че двете със сестра й –св. Р.М. слезли от
колата и се опитали да помогнат на М.; че дръпнала подс.Б., а той я ударил в лицето, в лявата скула, с юмрук, а на
досъд.п-во заявила, че…. подс.П. бутнал с две ръце М. в гърдите и той залитнал
назад, като се ударил с гръб във вратата, която бил отворил и тя се затвоР.
със силен трясък;… че дошли и останалите
двама подсъдими, като един от тях-по-нисък и набит ( подс.Б.Е.) внезапно му
нанесъл удар силно с юмрук по лявата страна на лицето, след което М. залитнал и
се ударил в задната врата на автомобила; ….че след това по-слабият и по-високият от двамата
непознати му нанесъл два
последователни удара с юмрук по
главата; че след това М. му нанесъл удар по лицето; че тогава и тримата скочили срещу М. и с
удари и бутане го съборили на земята и започнали да го ритат по главата и
корема; ……че двете слезли от колата и се опитали да помогнат на М.….че П.
ударил сестра й с юмрук в лицето…..а нея
я ударил другия по-набития с юмрук, със замах, в лицето, когато дърпала
по-слабия, за да не бие М.……. и залитнала….;
че видяла кака й да стои отстрани и да си държи малкото пръстче на дясната
ръка, което си личало, че силно я боли……; че
подсъдимите избягали след като дошла св.М.К. и заявила, че е натиснала
паник-бутона на СОД ),
св.
Р.М. (л.104г-106 от НОХД № 1109/2016 г.,
заявила пред районния съд относно
нанесените от подсъдимите удари, че……….. П.
ударил М., като не е видяла, дали
другите преди това са го удряли. ..; че след това минали напред пред колата,
съборили М. на земята пред колата и започнали до го ритали
по цялото тяло, най-вече по главата, ..; че в този момент много се
уплашила, защото мислела, че ще го убият….. ……слязла от колата, започнала да ги
дърпа да не удрят мъжа й……;че хванала П. за блузата, той й отблъснал назад
ръката със сила, при което явно тогава й е счупил пръста; че се обърнал и я
ударил от дясната страна на лицето, почувствала силна болка, замаяла се,
залитнала, но не паднала……. Дошъл СОТ
, на М.К. дошъл мъжа й… и чак тогава видяла , че пръста
й виси….. ),
св. М.М. –л.105г-106 от съд.п-во (заявил пред
районния съд относно срещата му с
подсъдимите и нанесените му удари, че ……след като задминал подсъдимите се чул удар по задната
част на колата и искал да слезе, за да види за щети ……че при опита да слезе от
колата П. му държал вратата, за да не може да слезе; че при слизането П. го ударил с вратата и че П.
2 пъти го блъснал в гърдите с
ръце, след което първи го
ударил М. с юмрук в лицето и като слязъл застанал на задната лява врата,…че
го изблъскали зад
автомобила, .; че успял да заобиколи
автомобила и да мине пред него, …; че нямало размята на удари, а всички
действия били от страна на подсъдимите…; че
отпред пред автомобила подсъдимите го повалили на земята и започнали всички да го ритат…; че получил силен удар в тила още в началото
на побоя и почти бил изпаднал в
безсъзнание и се осъзнал, когато П.
дърпал М. нагоре, а Б. бил последен след
тях….),
св. М.К. –л.106г-107 от
съд.п-во (заявила пред районния съд, че М. бил излязъл пред шофьорската врата и около него имало три
момчета; че чула М. да казва :“Пламене, престани , не се занимавай, пиян
си“ и след това П. ударил М., доколкото си спомня –в лицето, а след това и др.двама
се нахвърлили върху него и започнали да
го удрят и тримата, като М. паднал зад
багажника на колата; че в момента в който той паднал и тримата му се
нахвърлили и започнали да го ритат, тя
отишла в къщата си и натиснала паник-бутона на СОТ и той започнал да пиши, а като излязла
отново на улицата видяла, че тримата, които нападнали М. тичат нагоре към
циганската махала, а пред колата са М., Р., която се държала за ръката
и Вирджиния, която се държала за лицето).
св.Н.И. ( заявила пред районния съд ….М.
започнал да блъска П.……..; че докато М.
и П. се блъскали едни друг, М. с
ръка ударил М. по лицето; че паднали
на земята М., М. и Б.; че момичетата
излезли от колата и започнали да пищят да го оставят М.; ….че Б. се изправил и започнал да бие двете
момичета заедно …; че преди
момичетата да излязат П. бил между М., М. и Б. и ги дърпал да не се бият ѝ…. ; че момичето се
навело и хванало Б. за косата , за да не
се бие, той се изправил и започнал да я
бие, че двете били една до друга и той започнал да ги бие едновременно…),
св.Д. П.Р.–сестра на
св.Н.И.-л.116г от съд.п-во пред ДнРС ( заявила, че се познава с П.М. и излизали около 1 година;
че въпросната вечер чула, че навън силно се вика… излязла навън и чула П. да
казва на М., да го пусне и да тръгват нагоре ; че излязла на улицата и видяла П.
да дърпа М.), св.
Т.Т. –л.132 от ДП и л.136 и 158 от въззивното п-во, св.И. И. –полицай, св. Д. А.-полицай , св.И. М.-брат на св.М.М. (л.118г от съд.п-во), както и отчасти от
обясненията на подсъдимите П.М., дадени
пред ДнРС и КнОС и на ДП, прочетени от КнОС ( заявил през ДнРС, че …..били
на ул. „***“, когато подсъдимия Б.Е. е извикал по минаващия покрай тях
автомобил управляван от свидетеля М.М., който спрял, слязъл и с двете си ръце
го блъснал в областта на гръдния кош, на което той му отвърнал със същото; ….че в този момент се
намесил М.О., който ударил св. М. и М. му отвърнал след което и двамата паднали на земята, в близост до задната дясна страна на
автомобила….че издърпал подсъдимия М.О.
и двамата тръгнали нагоре по улицата, като преди това се огледали за другия
подсъдим- Б.Е., който бил паднал отпред пред фаровете на колата и св. М.М. го
ритал…..че след известно време Б.Е. ги настигнал и казал, че е ударил момичетата,
на което подсъдимия П.М. се ядосал, ударил го и го изоставили, като подсъдимия Б.Е.
тръгнал в различна от тях посока………че е близък със сестрата на св.Н.И.-….. Д.,
която също слизала по улицата, но не е
видяла нищо. ), обясненията
на подс. М.О., дадени пред ДнРС и КнОС и на ДП,
прочетени от КнОС (заявил
пред ДнРС, че Б. казал
неприлични думи по адрес на минаващия М., който спрял автомобила и като слязъл
блъснал в областта на гърдите П.М.; че се намесил и при сдърпването двамата с М.
паднали на земята, а Б.Е. започнал да рита с крака, като част от ритниците
попаднали и върху самия него; че П.М.
успял да го издърпал нагоре по улицата и
като се обърнали за Б.Е. видели, че е повален на земята, застанал в защитна
позиция, като сложил ръцете си на главата, за да я предпази, а св. М. го ритал.
Според подсъдимия О. схватката станала пред колата и докато си разменяли удари
и паднали на земята се озовали зад колата.
) и от обясненията на подс. Б.Е., дадени пред ДнРС и КнОС и на ДП,
прочетени от КнОС (заявил пред
ДнРС, че докато вървели по улицата М.М. минал много
близо покрай него и той изрекъл глупост на която св. М. реагирал и
спрял с автомобила; че М. слязъл и се
сдърпали първо с подсъдимия П.М., след което се намесил О. и при размяна на ударите двамата и св. М. и
подсъдимия О. паднали на земята. Той започнал да ги рита.. П.М. издърпал М. и
тръгнали нагоре по улицата, като през това време св. М. го блъснал на земята,
пред колата и започнал да го рита. След като се изправил двете момичета са
започнали да го дърпат и скубят, затова той ги блъснал с ръцете си и те паднали
на капака на колата, а той тръгнал по улицата.)
КнОС не
дава вяра на показанията на св. Н.И. и св. Т.Т., както и на обясненията на подсъдимите, според
които подсъдимият П.М. не е участвал в побоя над св.
М., а само е разтървавал биещите се с него останали двама подсъдими. Така приема съдът, защото достоверността на твърденията
им се опровергава от показанията на св. М.,
и останалите свидетелки-очевидки –св.М.,
Й. и св.М.К., които са категорични, че тримата подсъдими са нанасяли
удари на пострадалия М.. На тези свидетели съдът дава вяра, тъй като показанията им са еднопосочни, ясни и категорични относно участието на подс.П.М. в побоя над
пострадалия М. и са незаинтересовани от изхода на делото за подсъдимите. Затова и данните за лоши отношения между
пострадалия М. и подс.М. по време на
детските им години и преди случая, дори и да са верни, не изключват
достоверността на показанията на тези свидетели. Качеството им на пострадали, близките
отношения между пострадалия и свидетелките М.,
като негова съпруга и св.Й., като негова балдъза, които се потвърждават и от
показанията на св.К., също не пораждат съмнение в категоричните им твърдения за
участието на подс.М. в побоя. Липсват др. факти и обстоятелства, които да
всяват съмнение във верността на този факт.
Предвид на горното, според КнОС, не следва да се кредитират обясненията
на подсъдимите и показанията на свидетелките И.ова и Т., според които
подс. П.М. не е участвал в сбИ.ето. Съдът приема, че изключването на
участието на подс.М. в побоя над св.М. и св.М. е с цел оневиняването му, поради
лични пристрастия и взаимоотношения.
КнОС намира за
недостоверни твърденията на подсъдимите
и свидетелките И. и Т., според които не подс.П.М., а подс.Б.Е. е имал физическо съприкосновение със св. М., с които е причинил уврежданията й.
КнОС счита, че следва да даде вяра на пострадалата св.М., според която именно
подс.П.М. е причинил уврежданията й,
чрез бутане на ръката и удар в лицето. Така приема съдът, защото свидетелката познава
подсъдимия, няма причина да го уличава в престъплението без да е авторът му,
имала е възможност да го възприеме и посочения от нея механизъм за
причиняването й се намира за възможен и
от СМЕ. Тези й показания не се опровергават, а се потвърждават от показанията на св. Й., която е наблюдавал сестра си-св.М. при слизането й
от автомобила и приближаването й до подсъдимите, възприела е и нанесения й удар
от подс.П.М. с юмрук в лицето й поведението й след това.
Показанията на св.Й., КнОС
намира за най- детайлни, ясни и категорични, които се потвърждават от
останалите гласни доказателства, с изключени на тези, според които подс. Б.Е.
е нанесъл първия удар на пострадалия М.. Посочените от тази свидетелка факти сочат и на добросъвестност към
установяване на действителните събития. Прави впечатление, че сочи и факти, които не са във вреда на подсъдимите, като напр.,
че и св.М.М. е отвърнал на удара на един от подсъдимите и също го е ударил с юмрук
по лицето, както и че е оправил опит за
се защитава.
КнОС дава вяра на показанията
на св.М. и Й. относно автора и механизма на причиняване на уврежданията
на св.М., тъй като са по-конкретни, ясни, категорични и логични от показанията на св.И.ова и Т., според
които подс.Б.Е. е удрял и наранил св.М.. Според съда показанията на свидетелките И.ова и Т. са отчасти избирателни,
непоследователни и целенасочени към оневиняване на подс.П.М., а не към
установяване на възприетото относно поведението му въпросната вечер. Описаните
от двете обстоятелства, при които са причинени уврежданията на пострадалите М.
и Й. и механизма за причиняване на уврежданията им, не кореспондира с вида и броя
на уврежданията на двете пострадали, както и с показанията на тримата
пострадали относно тези факти и изводите на трите СМЕ-и относно механизма на
причиняване на уврежданията. Затова и съдът приема за достоверни показанията на
пострадалите, а не на тези две свидетелки и обясненията на подсъдимите.
КнОС дава вяра на
горецитираните показания на св. Й. относно автора, времето, начина и
обстоятелства, при които й е причинено посоченото в СМЕ травматично увреждане, тъй
като показанията й са ясни, категорични, последователни, убедителни, логични
и кореспондират относно механизма на
причиняването им и с изводите на СМЕ.
Относно автора на причиняване на увреждането показанията на св.Й. се
потвърждават и от показанията на
свидетелките И. и Т., а относно мястото и вида на увреждането и от пристигналите на местопрестъплението свидетели
А. и И.. КнОС счита, че следва да бъде дадена вяра на показанията на св.Й. от
досъд.п-во относно начина на причиняване на побоя от подсъдимите на св.М.,
поради това, че са поддържани от същата след прочитането им като дадени при
по-ясен спомен и се потвърждават почти изцяло от показанията на св. К. и св.М., а отчасти и от
показанията на св.И.ова и Т., както и от обясненията на подсъдимите. Не е налице съществено противоречие между
показанията на двете пострадали свидетелки относно мястото на извършване на
престъплението. Според КнОС св.Й. не
установя факти и обстоятелства за побоя на М. зад автомобила, тъй като не е могла да го възприеме, поради липса на видимост от задната седалка към мястото зад
багажника на автомобила. Такава е имала св.К., предвид местоположението й,
поради което и е установила факти и обстоятелства относно побоя на св.М. от подсъдимите зад автомобила му. Св.Й.
и св.М. са имали видимост към побоя на пострадалия М. пред автомобила, започнал
до лявата част на автомобила и пред него, предвид местоположението им. Затова и,
според съда, двете не установят факти и
обстоятелства за побоя зад автомобила, каквито е установила св.К..
КнОС кредитира показания на св.И.ова и св.Т., както и обясненията на
подсъдимите, според които подс.П.М. е дърпал подс.М.О., за да спре да удря
пострадалия. Този факт е установен по делото по категоричен начин, но той не
изключва участието на подс.М. в побоя над пострадалия М., по изложените по-горе
съображения.
КнОС дава вяра на обясненията
на подс.Е. от досъд.п-во, според които е ударил едното от двете момичета. Така
приема, защото заявеното от него самопризнание пред съда за нанесени удари от
него, а не от подс.М., и на св.М. противоречи на показанията на същата и на св.Й..
Сочената причина от подсъдимия пред съда
за непризнаване на досъд.п-во в обясненията му ( а именно, за да не бъде съден,
при признаване за нанесен побой на две лица), че е ударил и св.М. е нелогична и
неприемлива. КнОС приема, че вярно и точно подсъдимият е възпроизвел поведението си на досъд.п-во, поради което тези му обяснения се преценяват от
съда като доказателствено средство. Твърдението за нанесен от него побой и на св.М. се приема от съда за опит за
изключване на наказателната отговорност на подс. М. . То е и опровергавано от
горепосочените гласни доказателствени средства, поради което съдът не му дава вяра.
Правилно
ДнРС е констатирал, че показанията на
св. Емил Василев- баща на подсъдимия Б.Е., са неотносими към предмета на
делото, тъй като установява факти и
обстоятелства за събития след случая.
Приетите за
установени гореизложените обстоятелства
не се различават съществено от приетите от ДнРС и от прокурора в
обв.акт. Преценявайки ги и отчитайки
съдебната практика, КнОС счита че
районният съд е допуснал нарушение на материалния закон при квалифициране на извършеното от подсъдимите
П.М. и Б.Е., като ги е признал за виновни по повдигнатите им обвинения за извършени от
всеки от двамата по 2 вместо по едно престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а за подс.Б.Е. и вр. с
чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Този извод на ДнРС, според КнОС, е незаконосъобразен, защото не е съобразен с
разбирането за съвкупностите и квалифицираните състави на чл.
131, ал. 1 от НК. Така приема КнОС, защото когато деецът причинява телесни увреди
на две или повече лица едновременно (с едно или няколко телодвижения), с
отделни деяния, извършени въз основа на едно решение на дееца, както и когато
решението за причиняване на втората телесна повреда е взето по време на
причиняване на първата повреда или непосредствено след това, сме изправени пред
едно престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл.
131, ал. 1, т. 4 от НК, което изключва приложението на правилата за съвкупността ( в
този смисъл са решения № 419/26.10.2011 г. на ВКС , № 279/19.02.2019 г. на ВКС, 2-ро н.о. и др.).
В конкретния случай, при
посочените по-горе факти извършеното от подсъдимите П.М. и Б.Е. съставлява едно
престъпление, при две квалифициращи обстоятелства - по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК. Това е така, защото
телесната повреда на повече от едно лице
е самостоятелно престъпление, а не механичен сбор от две отделни престъпления.
Квалифициращият елемент, от обективна страна, в случая е причиняване на телесна
повреда на повече от едно лице с отделни
деяния, решението за които е взето по време на извършване на първото деяние
Констатираното нарушение
на материалния закон може и
следва да бъде отстранено от КнОС чрез преквалификация на престъпленията на
тези двама подсъдими в престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 от НК за подс.М. и по чл. 131, ал. 1, т. 4 и
т. 12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2
вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК за подс.Е.
. Така приема КнОС, защото с преквалифициране на деянията им в
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК не се ограничава правото на защита на
подсъдимите, тъй като са се защитавали
по фактите, въз основа на които са
осъдени от районния съд за две престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК. КнОС счита, че с преквалификацията на
двете престъпления, за които са
осъдени, в престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 от НК вр. с чл.130,
ал.1 от НК (като по отношение на подс.Б.Е. по-тежката лека
телесна повреда, каквато е тази по чл.130, ал.1 от НК, причинена на М.,
поглъща по-леката лека телесна повреда,
каквато е тази по чл.130, ал.2 от НК, причинена на В.Й.) не се влошава и
положението на подсъдимите, тъй като преквалификацията е в престъпление, което
не е по-тежко от това за което са обвинени и осъдени от районния съд, а и с нея
се изключва приложението на чл.24 от НК, като се позволява приложението на чл.78а от НК при
наличие на предпоставките за това. Такова искане и доводи за неговата
основателност са развити и в жалбите на подс.П.М. и подс.Е..
КнОС споделя останалите правни съображения на ДнРС за обективна
и субективна съставомерност на деянието на подс. М.О. по чл.131, ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и правните съображения за наличие
на обективните и субективнипризнаци на извършено престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Правилно ДнРС е посочил, че обект
на престъплението по чл. чл.131, ал.1
от НК, са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Изпълнителното деяние е осъществено, чрез действие/я, което
по своето естество е въздействие върху организма на другиго, предизвикало изменение в отделни тъкани
в организма на пострадалите. Престъплението е резултатно увреждащо и се е
изразило в посочените от ДнРС и в изложените
по-горе фактически обстоятелства причинени на пострадалите леки телесни
повреди, изразили се в изброените
от вещото лице травматични увреждания
за всеки от пострадалите в трите си СМЕ-и.
Подсъдимите, от обективна
страна, чрез нанасяне на удари и ритници с крака по главата и тялото на М.Е.М.
са му причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, чрез причиняване на травматични
увреждания- контузия на главата, изразяваща се в отоци, кръвонасядания и
охлузвания в челната област на лицето и окосмената част на главата вдясно;
контузия на гръден кош вляво - кръвонасядане и болка; контузия в областта на
лява лакетна става - оток. охлузване и болка при движение; охлузвания по
коленете.
Подс.П.М., от обективна
страна, чрез действие, извършено по време на извършване на
нападението над постр.М. , изразило се в нанасяне на удар с юмрук в областта на
лицето и с хващане на дясната ръка и отмятаното й със сила встрани е причинил лека телесна повреда на Р.Л.М.,
изразяваща се във временно разстройство на здравето й, неопасно за живота,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК в резултат на причинената й фрактура
на първата /проксимална/ фаланга на V-ти
пръст на дясна ръка - коса, без съществено разместване или раздробяване на
фрагменти и кръвонасядане и оток по
дланта на дясна ръка, както и
кръвонасядания и охлузване по лицето.
Подс.Б.Е., от обективна
страна, чрез действие, извършено по
време на извършване на нападението над постр.М., чрез нанасяне на удар с юмрук
в областта на лицето е причинил лека телесна повреда на В.Л. ***, изразяваща се
в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето в резултат на
причинената й контузия на лицето - кръвонасядане
и болка в областта на лява скула.
Правилно ДнРС е приел, че от
субективна страна, престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл по
см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието/та си,
предвиждали са неговите/техните общественоопасни последици и са искали настъпването им. КнОС не
споделя развитите при усл.на
алтернативност доводи в жалбата на подс. М.,
за субективна несъставомерност на деянието му по отношение на
пострадалата М., тъй като извършеното деяние и вменяемостта му са позволявали
да прецени, че с него може да ѝ причини настъпилите травматични увреждания. Наличието евентуално на противоречиви интереси между подс.Е. и защитника му ( каквото съдът
е счита, че е налице) не ограничава
и не нарушава правото на защита
на подсъдимия М., поради което и не представлява процесуално нарушение, водещо
до отмяна на присъдата му. Освен тов
Налице е по-тежко квалифициращия деянието
субективен признак „причиняване на телесната повреда по хулигански подбуди” , заради който и
деянието/та на подсъдимия/те правилно е квалифицирано
като престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.1 от НК.
КнОС напълно споделя
съображенията на ДнРС за наличието на този признак . В случая
е установено по категоричен начин, че подсъдимите М.О. и Б.Е. не са познавали пострадалите , не са имали
никакви отношения с тях, без причина, без личен мотив са нанесли побой на
пострадалия М. , а
подс.Е. и на постр.Й., на публично място.
Познанството между подсъдимия М. и пострадалия М. не изключва
хулиганските подбуди за извършване на престъплението. Това им поведение е
необяснимо и неадекватно, поради което съдът приема, че то е извършено с цел
скандал, за да изявят себе си, като
погазят установения ред; да докажат, че може да вършат, каквото си поискат,
независимо от нормите на обществото. Нанасяйки побой на пострадалия М., а подс.П.М. и на св.М.,
а подс.Е. – и на св.Й., подсъдимите са нарушили грубо обществения ред и са демонстрирали явно неуважение към
обществото. КнОС приема, че вътрешната
мотивация на подсъдимите е за извършване на действия с цел скандализиране на обществото.
Поради това правилно съдът е
приел, че подсъдимите са извършили леката телесна повреда по хулигански
подбуди. Този извод КнОС прави, предвид фактическите изводи по делото
и задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС №2/57 г. Той е изведен и на база незадължителната съдебна практика по сходни,
според съда, казуси, по повод на които са постановени решения №575/04.01.2012 г. на ІІ но. на ВКС,
решение №447/11.11.2011 г. на І н.о. на ВКС Решение № 189 от 13.07.2015 г. на
ВКС по н. д. № 404/2015 г., I н. о., НК,
Решение № 425 от 22.12.2015 г. на ВКС по к. д. № 1169/2015 г., I н. о.,
НК и др.
Следва да се има предвид и че
хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните, в каквато насока
е Р № 65/2010 г. на ВКС по н. д. № 718/09 г., I н. о. и др.
КнОС счита, че
следва да намали наложеното на
подс.П.М. наказание лишаване от свобода от 2 години на 1 година, тъй като такова по размер
наказание, намира за справедливо, доколкото е по- съответно на степента
на обществена опасност на деянието и дееца към датата на извършването му, която КнОС преценява като
завишена. За такава я преценява КнОС степента на общ.опасност на дееца, предвид
съдебното му минало към 19.03.2016 г., към който момент е осъждан
3 пъти-за първото с определение по
споразумение от 06.07.2004 г. на 6 м. с 2 г. изп.срок за престъпление по чл.346, ал.1 от НК,
извършено като непълнолетен; за второто-с определение по споразумение от
11.03.2013 г. за престъпление по чл.234, ал.1 от НК на 5 м. с 3-годишен
изпитателен срок и за 3-то, с влязла в
сила на 22.07.2013 г. присъда по НОХД №1592/ 2011 г. по описа на Районен
съд-Дупница за извършено престъпление по чл.151, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК,
за времето от началото на м.05.2010 г. до средата на м.08.2011 г., на 2 години
и 6 м. лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, който към датата на
настоящите деяния-19.03.2016 г. не е
бил изтекъл. Начинът и причината за извършване на престъплението разкриват недобри характеристични данни за
подсъдимия М., доколкото сочат на извод за липса на зачитане на чуждата човешка
телесна неприкосновеност и за липса на
зачитане на ред, общоприети правила и
закон. Воденият начин на живот, без трудови доходи, ниската степен на образоване и отсъствието на
положителни характеристични данни също обуславят извод за завишена степен на
личната му обществена опасност. Този извод се подкрепя и от извършената
престъпна дейност след настоящето деяние и горепосочените осъждания.
Степента на обществената
опасност на деянието е преценена от КнОС като завишена предвид времето,
мястото, обстоятелствата, при които е извършил престъплението, вида на
телесните повреди и последиците от тях
за пострадалите.
Предвид изложеното,
изтърпяното наказание 2 г. лишаване от свобода през м.03.2021 г. за извършено
престъпление след настоящето, изминалия
период от извършване на деянието-19.03.2016 г. до реализиране на наказателната отговорност и целите на наказанието-да се превъзпита и поправи подсъдимия, КнОС счита, че
наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, е достатъчно за извършеното престъпление и
следва да въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо на
подсъдимия. Наказанието следва да се изтърпи ефективно, както е приел и ДнРС,
тъй като не са налице предпоставките по
чл.66, ал.1 от НК, доколкото е извършено след като подсъдимият е бил осъден за престъпление от
общ характер на наказание лишаване от свобода. Тъй като настоящето престъпление
е извършено през изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 1592/2011
г., правилно ДнРС е приложил чл.68, ал.1 от НК като е привел за изтърпяване условното
наказание 2 г. и 6 месеца, наложено по
това дело.
Правилно, съгл.чл.57, ал.1,
т.2 б“в“ от ЗИНЗС е определен
първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното условно наказание и наложено
наказание за настоящето престъпление, което КнОС счита, че следва да намали, тъй
като сборът от двете наказания надвишава
2 години ( 2 г. и 6 м. + 1 г= 3 г. и 6 м.).
КнОС счита, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или изключителни такива, поради които да се определи наказанието
при усл.на чл.55 от НК и се определи наказание пробация, каквото искане е
заявено с жалбата от подсъдимия. Такова
наказание не би и превъзпитало подсъдимия, доколкото вече му е налагано за
извършеното престъпление по чл.325, ал.2 от НК с присъда, влязла в сила на
14.10.2014 г.
Предвид преквалификацията на престъпленията на подс.
Б.Е. са налице основания за отмяна на присъдата в санкционната й част, с
която му е наложено наказание ЛС и е
определено общо наказание на осн.чл.23, ал.1 от НК. В случая, след
преквалификация на престъплението на този подсъдим, последният следва да се
освободи от наказателна отговорност с приложение на чл.78а, ал.1 от НК, тъй
като са налице предвидените в същата разпоредба предпоставки, а именно-за
извършеното престъпление от подсъдимия
като непълнолетен (15 –годишен) е предвидено наказание до 2 години ЛС, не е бил
осъждан или освобождаван по реда на чл.78а от НК и не е причинил имуществени
щети. При това положение и съгл.чл.78а, ал.6 от НК подсъдимия следва да му бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „обществено порицание“, като присъдата се
изпълни чрез обявяването й пред
обществеността в гр.Кочериново чрез
залепването й на видно място на административната сграда на кметството. КнОС счита, че предвид данните по делото за налагани на
подсъдимия възпитателни мерки и липсата на превъзпитание, по- подходящо
наказание от алтернативно предвидените две адм.наказания в чл.78а, ал.6 от НК
(обществено порицание или възпитателна мярка) е адм.наказание „обществено
наказание“.
КнОС счита, че следва да
намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс. М.О. от 10 м. на 6 месеца, предвид изминалия период от извършване на
престъплението, изразеното съжаление от подсъдимия за стореното и направените
самопризнания .
КнОС не намира основание за
приложение на института по чл.66, ал.1 от НК за условно осъждане, тъй като
счита, че целите на наказанието по чл.66, ал.1 от НК няма да бъдат
постигнати. Така приема КнОС, предвид личните негативни
характеристични данни за подсъдимия, разкрити от съдебното му минало и начина
на извършване на престъплението, както и завишената степен на обществена
опасност на деянието, предвид обстоятелствата при които е извършено, вида на
причинените телесни повреди и засегнатите обществени отношения. Следва
единствено да се измени първоначалния режим за изтърпяването му, който
съгл.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да е „общ“, тъй като не са налице
предпоставките по чл.57 от ЗИНЗС за
определяне на първоначален строг режим.
КнОС счита, че не са налице
основания за намаляване на размера на уважените граждански искове, тъй като
същите са съобразени от ДнРС със вида и характера на травматичните увреждания и
последиците от тях, претърпените болки и
страдания от засягане
на здравето на гражданските ищци от подсъдимите.
КнОС не
констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на присъдата.
Мотивите на присъдата отговарят на
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Анализът на доказателствата е схематичен,
но е достатъчен и позволява научаване на
волята на съда.
По горните съображения КнОС счита, че следва да измени присъдата и приложи материалният закон, който е следвало
да бъде приложен, като преквалифицира образуваната съвкупност от 2 отделни
престъпления по чл. 131, ал.
1, т. 12 от НК по отношеине на подсъдимите М. и Е. в
престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 4 и т. 12 от НК,
като освободи Е. от наказателна отговорност по чл. 78а от НК
и му наложи административно наказание „обществено наказание“, намали размера на
наказанията на подсъдимите М. и О. и измени първоначалния режим на наказанието
на подс.М.О.
В предвид на горните
съображения и на основание чл. 337, ал.1, т.1, т.2 и т.4 вр. с чл.334,
т.3 от НПК , КнОС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№94/16.12.2019 г., постановена по НОХД № 1109/2016 г. по описа на Дупнишки
районен съд в наказателната й част, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпленията на подсъдимия
П.И. М. по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК с пострадал М.Е.М. и по чл. 131, ал.
1, т. 12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК с пострадала Р.Л.М.
в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК И НАМАЛЯВА наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ от 2 години на 1 година.
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпленията на подсъдимия
Б.Е.Е. по чл. 131, ал.
1, т. 12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК
с пострадал М.Е.М. и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр.
с чл.63, ал.1, т.4 от НК с
пострадала В.Л.Й. в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т.
12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 с чл.63, ал.1, т.4 от НК, за което, на основание чл. 78, ал. 1 от НК,
го ОСВОБОЖДАВА
от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
административно наказание „ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни
чрез обявяване на присъдата пред обществеността на гр.Кочериново,
посредством залепването й на видно място
на административната сграда на
кметството.
ОТМЕНЯ присъдата в частта по приложението на чл. 23,
ал. 1 от НК по отношение на подсъдимите П.И.
М. и Б.Е.Е..
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия М.Е.О.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 10 месеца на 6 месеца и ИЗМЕНЯ определения първоначален режим за изтърпяването му от
„строг“ на „общ“
ПОТВЪРЖАДАВА присъдата в останалата й
част.
Решението не може да се обжалва и протестира. То
подлежи на проверка по искане на осъдените, по реда на гл.33 от НПК, озаглавена
„Възобновяване на наказателни дела“ в 6-месечн срок от обявяването му, чрез
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/