Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 27.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 76 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
С наказателно постановление № 007142/23.12.2019
г. на Директора на НТУ, към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София– Н.Н.Н.,
на И.Л.М. ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 179 ал.3, във вр. с
чл. 139 ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв.
Недоволен от горното постановление е останал И.М. и е
депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В
жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. М. се сочи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, навеждат се
твърдения изключващи факта на нарушението, сочат се съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Ответната страна АПИ- София се представлява от юрисконсулт Стоева,
която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Асеновградският районен съд, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери следното:
Жалбата е подадена в
срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
С акт за установяване на
административно нарушение от 21.07.2019 г. е било констатирано, че на същата
дата около 19.00 часа жалбоподателят И.М., като водач е управлявал
лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № **** по републикански път ІІ-86,
с посока на движение гр.Асеновград,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. В резултат на извършена проверка от
служителите на АПИ било установено,че за ППС с посочения регистрационен № ****
няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и
категорията на ППС. Проверяващите приели, че е налице извършено административно
нарушение, за което на место и съставили акт на водача М.. Същият го подписал
като заявил, че има възражения без да ги конкретизира. В срока
по чл. 44 ал.1 от ЗАНН същия депозирал писмено
възражение ,че за същия автомобил е закупил и притежава електронна винетка като
представил екземпляр от електронния
документ за закупуване на електронна винетка. Същото
обаче било счетено за неоснователно от АНО с мотиви, че винетката е за ППС с № ****,
а не с рег. № ****, т.е. платената такса била за друго ППС, каквото обаче не
съществува, а не за това управлявано от
жалбоподателя, поради което и издал
атакуваното НП, с което на водача И.М.
за горното нарушение е наложена административно наказание
- глоба в размер на 300 лв.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и
аргументите изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно, при което намери от правна страна, че същото е
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменено съображенията за което са следните:
На първо място състава
на описаното нарушение не е
реализиран от субективна страна. Нормата
на чл. 179 ал.3 от ЗДвП , въз основа на която е наложена санкцията , предвижда
административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Посочената пък като нарушена материално правна разпоредба – чл. 139 ал.6 от ЗДП
въвежда задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние
административно нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна
страна същото следва да е извършено виновно. Анализът
на горния административно-наказателен състав показва, че конкретното нарушение
може да се извърши само под форма на вината умисъл –пряк или евентуален.
Очевидно, че смисълът на закона е на административно наказване по този текст, да
подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и
въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който
такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа. Т.е.
дефинирано юридически при субсидиарното
приложение на чл.11 ал.2 от НК, деецът следва да съзнава обществено-опасният
характер на деянието, че нарушава директно законова забрана, която е
обвързана с обществено-опасни последици, чието настъпване той иска или допуска.
В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата,че жалбоподателят
М. е заплатил в полза на бюджета електронна годишна винетка и то със
съзнанието, че я закупува именно за управлявания от него автомобил – с рег. № ****. Със същото съзнание той е внесъл и
цялата дължима цена в полза на бюджета за тази услуга.Поради особености и първоначална сложност на нововъведената
система за закупуване на електронни винетки, същият е допуснал техническа или
субективна грешка при закупуването, като вместо първа буква на рег. №. „С“ е въвел
съответстващия и знак на латиница „S“. След това, без да съзнава грешката и със
съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата, същият е управлявал автомобила без да съзнава изобщо, че извършва
деяние с обществено-опасен характер, а още по-малко пък да е предвиждал или
допускал неговите обществено-опасни
последици. Техническата грешка при
закупуването обаче не може да се вмени във вина
от гледна точна на умисъл в извършване на горното нарушение , а напротив
същата напълно го изключва. Съдът намира, че неправилно е интерпретирана от АНО
нормата на чл.5 ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Действително същата предвижда, че
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса. Това действително е така, тъй като
независимо, че в крайна сметка е платил таксата за превозното средство, ще се
приема от контролните органи ,че няма платена винетка и в случай на
констатиране на това обстоятелство, водачът ще трябва да плати таксата по
чл.10а ал.2 от Закона да пътищата и за целия останал период на валидност на
винетката ще се счита, че не е платена такса и водачът ако иска да управлява
автомобила ще трябва отново да я плати, както е станало в конкретния случай. Това именно е смисъла на визираното
деклариране на изискуемите данни. Не може обаче същият да носи и
административно –наказателна отговорност за това, която е в по-голям размер от
стойността на самата винетна такса, която
той веднъж вече неправилно е платил. Ако се приеме тази постановка, означава че
същият на практика носи административно – наказателна отговорност за грешката,
а не за са самото административно нарушение по 139 ал.6 от ЗДвП, тъй като то
предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което той
добросъвестно е изпълнил. Това противоречи както на действителния смисъл на
административно –наказателната разпоредба ,така и на целта на закона, а също и
на принципите на справедливостта.
На второ място и в унисон с изложеното съдът намира, че състава на
административното нарушение не е реализиран и от обективна страна. Анализът на
санкционната разпоредба на чл. 179 ал.3 от ЗДвП показва ,че обективния състав
на нарушението включва управляване на ППС в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е платена винетна такса. В случая обаче винетната такса за процесното
МПС, която е била дължима в крайна сметка фактически е била платена и е постъпила в бюджета. Това
изключва категорично обективния състав на нарушението. Без значение в случая е,
че от гледна точка на контрола и регистрационния режим в тол-системата се
приема, че за неправилно индивидуализираното МПС няма платена винетна такса.
Както вече се коментира по –горе за това водача търпи посочените неблагоприятни
последици и отново дължи винетна такса за бъдещ
период, които обаче са несъвместими и с административно-наказателна
отговорност.
На трето място отделно от горното, Съдът
намира, че дори да се приеме строго
формалистичен подход и се приеме,
че е налице реализиран състав на административно нарушение, НП отново е
незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като и в този
случай нарушението извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира като
маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. В
ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната
дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата
на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият
случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена опасност
на нарушението, следва да се съобразят във всички случаи конкретните
обстоятелства по неговото извършване, а именно факта, че в крайна сметка сумата
представляваща винетна такса е била
платена за управлявания автомобил и фактически
е постъпила в бюджета, поради което и от деянието не са настъпили никакви
вредни последици, дори е налице неоснователно обогатяване на държавата. В този
контекст същото на практика и не се отличава с обществена опасност, което на
отделно основание го дисквалифицира като административно нарушение. При това положение, налагането на глоба в размер на 300 лв., се явява несъразмерно
тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена опасност
на същото. При наличието на описаните по-горе факти, административно-наказващия
орган, е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е
дадена възможност на административно-наказващия орган да освобождава от
административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
По
отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на
разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към
реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с
оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на
жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на
направените в производството разноски и
е доказал заплащане на сумата от 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се
присъдят разноски в размер на 300 лв.
Съгласно т.6 от ДР на
АПК "Поемане на разноски от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган,като в случая това е
въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София.
От изложените съображения следва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като
са налице няколко отделни и самостоятелно достатъчни основания за неговата отмяна,
поради което и на основание чл. 63 ал.1
от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 007142/23.12.2019
г. на Директора на НТУ, към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София – Н.Н.Н.,
с което на И.Л.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 179 ал.3, във вр. с чл. 139 ал.6 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
жалбоподателя И.Л.М., ЕГН:********** сумата от 300 лева, представляващи
направени разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: