Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 28.02.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, V въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТОНИ ГЕТОВ,
мл. с. АНЕТА ИЛЧЕВА,
при секретаря Цветанка Делова и в
присъствието на прокурора Иван Кадев, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 144 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда
от 01.02.2017 г. по НОХД № 7202/2015 г.
на Софийски районен съд (СРС) – Наказателно отделение (НО), 97-ми състав,
подсъдимия Д.Д.И. е признат за невиновен в извършването на престъпление по 194,
ал. 1 от НК.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура
(СРП), в който се излагат твърдения за необоснованост на атакувания съдебен
акт. Прави се искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяването на
нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в осъществяването на
вмененото му с обвинителния акт престъпление.
С
протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция, прокурора заявява, че не поддържа протеста и моли съда за потвърждаване
на оправдателната присъда на първия съд, като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия – адв.Б., моли
за потвърждаване на атакуваната присъда, доколкото същата е мотивирана,
правилна и законосъобразна и в пълна степен се основава на събраните по делото
доказателства.
Подсъдимото лице, в правото си последна
дума, твърди, че не е извършил престъплението, в което е обвинен.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намира за установено следното :
За да
постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил
е по реда на. чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателствени средства и доказателства
и способ за доказване - експертиза, а именно: показанията на свидетелите К. И.,
Д. И., А.Ц., И.Д.и ЧО и ГИ Д.И.; протокол за доброволно предаване; декларация,
справка за съдимост; заключението на СОЕ и др.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по основните съставомерни
факти е формирано въз основата на по съществото си правилен анализ на събраните
по делото доказателствени материали. Пред настоящата инстанция не се установиха
нови факти и обстоятелства, от една страна, а от друга, въззивният съд след
собствения задълбочен анализ на доказателствата, не намира основания за промяна
на изложената от първия съд фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият Д.Д.И. е
роден на *** г. в гр.Харманли. Има основно образование, работи, не е осъждан.
Живее на семейни начала. От съвместното съжителство има дете.
Св. Д.В.И. ***. През
лятото на 2013 г. жилището й, което се намирало на последния етаж на жилищния
блок, се нуждаело от ремонт поради протичане на покрива. Този проблем споделила
със съседи. След известно време при нея били доведени подсъдимия и неговия баща
св.Д. А. И.. Разбрали се бащата да извърши ремонта на покрива, а синът - вътре
в апартамента. Докато се извършвали ремонтните дейности, бойлера на
пострадалата
протекъл. Тогава тя и подсъдимият отишли до магазин за
електроуреди, за да закупят нов. Св. Д.И. дала на подсъдимия сумата от 250лв.
Той, след като извършил покупката, й предоставил фактура за бойлер на по-ниска стойност.
Разликата до 250 лв. свидетелката оставила в полза на подсъдимия, предвид
помощта му и извършения ремонт в кухнята.
След приключването на
строителните дейности от бащата и сина, двамата прекратили отношенията си с
пострадалата. Изминали няколко месеца, през които не се появили проблеми в
апартамента. След този период, обаче, отново се появили течове, а и телевизорът
на свидетелката Д.И. се развалил. Тя успяла да се свърже с подсъдимия. Двамата
се уговорили той да й продаде негов стар телевизор за сумата от 140лв. Св. Д.И.
се съгласила.
На неустановена дата
през месец октомври 201З г. подсъдимият, заедно със св. А.Ц. занесли телевизора
в дома на пострадалата. С тях била и св. И.Д., приятелка на св. А.Ц.. Тримата
влезли в апартамента. Двамата мъже отишли в спалнята, за да монтират
телевизора, а момичето останало в хола. В жилището се намирала и неговата
собственичка, която се движила из апартамента. Вратите на стаите през цялото
време били отворени. Докато извършвали включването и настройването на
телевизора подсъдимият влизал и излизал от спалнята, но оставал и сам. Същото
поведение имал и св. А.Ц., който влизал в хола. След известно време подс. Д.И.
казал на свидетеля, че телевизорът няма да заработи, тъй като трябва да се купи
дистанционно. Тримата напуснали апартамента, но не се върнали да донесат
дистанционно.
В жилището си св. Д. И.
държала следните вещи: дамски ръчен часовник на стойност 6.00 лв., златен
пръстен от 2 гр. на стойност 100лв., портфейл със сумата от 35 лв., мобилен
телефон LG, модел „СВ„ 102 на стойност 15.60 лв., както и плик с 200лв.
След известно време
от напускането на жилището от трите лица св. Д. И. констатирала, че липсват
описаните по-горе вещи.
Като изминали няколко
седмици след посещението в дома на пострадалата, подсъдимият се свързал със св.
А.Ц. и поискал да му предостави паспорта си, за да заложи мобилен телефон. Тъй
като свидетелят имал познати в заложна къща се съгласил. Св. А.Ц. отишъл сам и
на свое име оставил мобилен телефон LG, модел „СВ" 102 на стойност
15.60лв. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че това е мобилен телефон на
пострадалата, с която той го разменил за своя, защото неговият имал по-големи
букви.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като напълно се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение, тъй като, същия е
изцяло правилен. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно
утвърдената съдебна практика, когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста (решение № 181/2012
г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012
г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013
г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016
г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да
бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията в протеста и допълнението към
него, да посочи следното :
Въззивния съдебен
състав напълно се солидализира с решението на районния съд да не приеме с
доверие показанията на св.Д.И., доколкото същите се характеризират с множество
и съществени вътрешни противоречия относно правно значими факти и обстоятелства
по делото. След самостоятелния задълбочен анализ на доказателствата й, настоящия
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че макар по делото да не е
назначена експертиза, която да даде отговор на въпроса годна ли е пострадалата
да дава свидетелски показания и възможно ли е да пресъздава факти и
обстоятелства от значително по-дълъг период от време, съдът намира, че същите следва
да се подложат на по-внимателен и задълбочен анализ, доколкото сама свидетелка
заявява, че има значителни затруднения с паметта. Това обстоятелство може да се
обоснове и от напредналата й възраст. Извън посочените от контролирания съд
вътрешни противоречия, въззивния съд намира за необходимо, единствено с цел
допълване на мотивите в тази насока, да посочи и други. Веднъж И. заявява, че
не помни подсъдимия да й е носил телевизор, след което твърди, че си спомня
това обстоятелство. При един от разпитите си в хода на досъдебното производство
твърди, че подсъдимия е поел ангажимента да й поправи стария телевизор, след
което изнася, че са постигнали договореност тя да закупи друг телевизор от
него. Веднъж заявява, че не е ходила с подсъдимия за закупуване на бойлер, а в
последствие точно обратното, че заедно са посетили магазин за електроуреди.
Наличието на толкова много вътрешни противоречия напълно обосновано са довели
до не кредитирането и изключването на показанията на тази свидетелката. Относно
противоречията им с останалите свидетелски показания, следва да се посочи, че И.
твърди, че ремонта в дома й, за който е била ангажирала подсъдимия изобщо не е
бил започнат, което твърдение се явява в противоречие с показанията на св. Д. И.
и св.К. И., които с категоричност изнасят, че кухненското помещение е било
шпакловано и боядисано, както и, че подсъдимия е извършил довършителни работи
свързани с измазването на сменана дограма. От друга страна съдът намира това
твърдение на ЧО и ГИ за лишено от житейска логичност, доколкото самата тя
заявява, че са закупувани строителни материали, както и, че подсъдимия е идвал
в дома й сравнително продължителен период от време, както и, че отношенията им
са възникнали и продължили именно във връзка с извършването на ремонта в дома
й.
Правилно
контролирания съд е кредитирал показанията й в частта, в която И. твърди, че
мобилният й телефон е изчезнал от дома й след посещението на подсъдимия, св. Ц.
и св. Д., във връзка с монтирането на телевизора. Това нейно твърдение намира
подкрепа в останалата доказателствена съвкупност и в частност показанията на
св.Ц., св.Д. и св.М. Г., а така също и от писменото доказателствено средство –
протокол за доброволно предаване, с който е приобщен като веществено
доказателство мобилният телефон, предмет на процесното производство.
Правилно първостепенния
съд е отчел наличието на вътрешни противоречия в показанията на св.И., досежно
правнозначими обстоятелства, доколкото в отделните си показания посочва, че
инкриминираните вещи са изчезнали от различни места в дома й, до които са имало
достъп съответно различни лица освен подсъдимото. До нощното шкафче в спалнята
й, къде първоначална заявява, че са се намирали инкриминираната сума и мобилен
телефон, са имали достъп единствено подсъдимият и св.Ц., докато до масичката до
входната врата, освен тях двамата, е имала достъп и св.Д., която също е била в
апартамента към инкриминирания момент.
Правилно
съдът не е кредитирал изцяло показанията на св.А.Ц., отчитайки наличието на
предпоставки за личната му заинтересованост от изхода на делото. От
доказателствата по делото не се доказва по несъмнен начин, че процесния мобилен
апарат се е намирал във фактическата власт на подсъдимия, но от показанията на
св.Г., както и от писмените доказателства по делото и в частност заложен билет №
5953 от 27.12.2013 г. и протокол за доброволно предаване, по несъмнен начин
става ясно, че именно Ц. е оставил в залог мобилния апарат на И. и е сключил
лично договора за залог със св.Г., в качеството му на представляващ Заложната
къща. Следва да бъде отбелязано и, че по делото е приобщена и декларация,
съгласно, която А.Ц. е декларирал, че е собственик на заложената от него
движима вещ – процесния мобилен апарат.
Въззивния
съд констатира и противоречие между показанията на св.Ц. и тези на св.Д.,
относно обстоятелството била ли е последната с него, когато подсъдимия го е
помолил да извърши залог на инкриминираната вещ от негово име и с неговата
лична карта. Ц. от една страна твърди, че към този момент се е намирал заедно с
Д. на пазар, а последната от своя страна изнася, че не е била с него и не е
присъствала на „случката със залагането на телефона“.
Контролирания
съд правилно е дал вяра на показанията на св.М. Г., доколкото същите изцяло се
подкрепят от приобщените писмени доказателства и не са в противоречие с
останалите кредитирани свидетелски показания.
Правилно
СРС е приел с доверие и заключението на изготвената по делото СОЕ, като дадено
от компетентно и незаинтересовано от изхода на делото лице.
От
всичко изложено до тук, става ясно, че единственото безспорно установено правнозначимо
обстоятелство по делото е фактът, че мобилния апарат на ЧО и ГИ е бил отнет от
владението й. Този факт обаче по никакъв начин не обезпечава произнасянето на
осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице. Правилно СРС е приел, че недоказано
по делото е останало авторството на деянието от страна на подсъдимия. Фактът,
че той е присъствал в дома на пострадалата към инкриминирания момент не
обосновава наличието на вина, доколкото по същото време и на същото място са се
намирали и други лица – свидетелите Д. и Ц., които също са имали достъп до
процесните вещи. В случая не се събраха нито преки, нито верига от косвени
доказателства, които да доведат до обоснованото заключение относно авторството
и вината на подсъдимото лице.
Поради
изтъкнатото, правилно първоинстанционният съд е приел, че държавното обвинение
не е доказало по категоричен и безспорен начин твърдяната за извършена от
подсъдимия кражба на имущество от ЧО и ГИ И.. Първостепенният съд е направил
правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на
РБ, досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното
обвинение инкриминирано деяние. Напълно законосъобразно и обосновано е посочил,
че обвинението спрямо подсъдимия Д.Д.И. е останало недоказано, доколкото
събраните по делото доказателства не сочат категорично и безспорно на извършено
от него инкриминирано деяние с претендираните от прокуратурата предмети, по
претендирания начин, място и време, въпреки изчерпването на процесуалните
способи за това.
От обективна страна е налице липса на
еднозначно и категорично доказано противозаконно отнемане на индивидуализирани
чужди движими вещи от страна на подс.И.. Нещо повече, в рамките на цялото
проведено досъдебно производство, както и на първоинстанционното такова,
въпреки положените от първия съд процесуални усилия, не е могло да се съберат и
проверят доказателства относно установяване на фактическа власт от страна на
подсъдимия, още по-малко трайна такава, върху инкриминираните вещи.
Поради
липса на доказани частни съставомерни признаци от обективна страна,
безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на
престъплението от към субективна страна.
С оглед
нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК - присъдата не може да почива на
предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими
процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените
в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е
останало недоказано, единствено законосъобразния краен акт на съда се явява
оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на
решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и
съпричастността на подсъдимия към него, породени от доказателствена непълнота
и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е постановяването
на оправдателна присъда (решение № 333/2013
г. на ІІІ н. о. ВКС). Правилно районният съд е постановил такава, след като
твърдяната в обвинителния акт на прокуратурата фактическа обстановка е останала
недоказана от събраните и проверени по делото писмени и гласни доказателствени
средства, при съблюдаване на принципа на чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на
обективната истина.
Настоящата инстанция се солидаризира
с аргументите на районния съд, съгласно които е оставил без уважение предявения
граждански иск от ГИ Д.И., в размер на 241 лева, представляващи обезщетение за
причинени в резултат на деянието имуществени вреди, предмет на обвинителния
акт, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, предвид липсата на
признаците на деликт, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
С оглед
оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските
по делото следва да бъдат оставени за сметка на държавата, в съответствие с
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 01.02.2017 г. по
НОХД № 7202/2015 г. по описа на СРС –
НО, 97-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.