Р Е Ш
Е Н И Е
№126
гр. Д. , 16.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
Д.кият
административен съд, в публично заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Д., Веселин Вичев и секретаря,
Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 460
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от
административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на Д.Д.Й. ***, подадена чрез адв.А.Ч. *** Д. с искане за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от
невъзможността да използва обекта на собственост в размер след изменението на
иска от 22 961 лева и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5 000 лева, причинени от противоправно бездействие на общинската
администрация на Община град Д., за периода 14.09.2015г. -14.09.2020г., ведно с
лихвата за забава в размер на 5656,80 лева за дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 14.09.2015г. до 14.09.2020г. - датата на
подаване на исковата молба и законна лихва, считано от датата на подаване на
иска до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата
молба се твърди, че вредите са причинени от бездействието на Община град Д. в
отчуждителна процедура, в която са издадени Заповед № 538/08.05.1985г., в
частта и по т.2 и Заповед № 1081/10.10.1988г. на председателя на ИК на ОбНС
гр.Толбухин и Заповед № 1347/03.11.2009г. на кмета на Община град Д. за
изменение на обезщетението. Ищецът твърди, че общината не е довършила
започналата през 1985 г. отчуждителната процедура, в която е било отчуждено
нейното и на родителите й собствено жилище, в режим на СИО, находящо се в
центъра на гр.Д. (преди гр.Т.), ул.“Народна република“ № 27Е, който имот бил
завзет незабавно от отчуждителя. Твърди се, че със Заповед № 51 от 30.05.1985г.
семейството на ищцата – тя, сестра й, С. Д. М. и техните родители, Д. К. М. и М.С.
М., били настанени в двустайно оборотно жилище в края на града в квххххх. След
като ищцата създала семейство била настанена със Заповед № 124 от 26.10.1988г.,
издадена от директора на СД“Изграждане на населените места“ при ОбНС-Толбухин
отново в кв.“ххххх, но в хххххх жилище, което обитава и до настоящия момент,
поради недовършване на отчуждителната процедура. Ищцата твърди, че искането й
за присъждане на имуществени и неимуществени вреди съответно в размер на 22 961
лв. и на 5 000 лв. е обусловено от невъзможността да ползва обекта на
своята собственост, т.е. новопостроеното жилище, което е следвало да й бъде
предоставено в отчуждителната процедура, а именно жилище- апартамент № 18 със
застроена площ от 88,67 кв.м., на осми етаж (шести жилищен), във вх.Б на
жилищен блок „Д.“, ведно с изба № 18 с площ от 7,13 кв.м. в състояние годно за
нормално обитаване, в резултата от което ищецът е понесъл имуществени и
неимуществени вреди. В исковата молба имуществената вреда е обусловена от
създадена от ответника невъзможност ищецът да ползва имота за времето, когато е
бил лишен от фактическа власт. Ищецът счита, че размерът на вредата следва да
се определи на база средно месечния пазарен наем на имоти със същото
местоположение, вид, функционална характеристика, като се позовава на съдебната
практика на ВКС, както и на решения на Европейския съд по правата на човека. Ищецът
твърди, че следствие на неизпълнението, е претърпял имуществени вреди, които
съизмеря с наема за процесния имот по средни пазарни цени за периода от
14.09.2015г. до 14.09.2020г. и затова претендира обезщетение в размер на 22 961
лв., ведно с лихви за забава, от
началото на процесния период до край му, както и законната лихва до
окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът претендира и неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., причинени от тревоги, притеснения, надежди и
очаквания, унижение и отрицателни емоции, породи от неизпълнение на
задължението общината да завърши строителството и предостави определеното като
обезщетение жилище. Претендират се и законната лихва считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът
– Община град Д., чрез адв.П.А., оспорва исковата претенция по основание и
размер като поддържа възражението си за нередовност на исковата молба. В писмения
отговор на исковата молба прави възражение за погасяване по давност на част,
както от главния иск, така и от акцесорния за заплащане на лихви. Излага
твърдения, че правото на ищцата е възникнало от Заповед № 1347/03.11.2009г. на
кмета на Община град Д., тъй като едва с тази заповед е индивидуализиран
имотът, който трябва да се предостави на ищцата, така както е описан и в исковата молба. По тези съображения
счита, че бездействието на общината следвало да се преценява от 03.11.2009г.
Ответникът твърди, че за времето след 03.11.2009г. общината не е бездействала и
това се доказвало от сключения от нея Договор за възлагане на строителство №
ДОП-190/21.11.2019г. и Договор за възлагане на строителство от 07.07.2010г.,
сключени от общината с цел изграждане на процесния блок „Д.“, въвеждането му в
експлоатация и предоставяне на правоимащите полагащите им се имоти. Фактът, че Община
град Д. не е бездействала, се установявало от представените по делото писмени
доказателства- предложения за бюджет, извадки от протоколи от заседания на
Общински съвет Д. и др., от които се виждало, че през годините общината активно
е търсила решение на проблема. Оспорва се твърдението, че ищцата е претърпяла
имуществени вреди, тъй като нейните жилищни нужди са били задоволени с
предоставеното й със заповед от 26.10.1988г. за ползване общинско
жилище без да заплаща наем за него. Затова ответникът счита, че невъзможността
на ищцата да ползва конкретно процесния имот, т.е. жилището, което е следвало
да й се предостави в отчуждителната процедура, не обуславя понасяне на
имуществена вреда. Оспорва твърденията за понесени неимуществени вреди, които
счита за общи и бланкетни. Оспорва акцесорния иск за лихви за забава за периода
от 14.09.2015 г. до 14.09.2020г. като прави възражение, че същият е погасен по
давност за период 3 години преди датата на исковата молба. Моли исковата
претенция да бъде изцяло отхвърлена, а алтернативно излага да бъде уважена само
до доказания размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
възнаграждение, чийто размер счита за адекватен съобразно фактическата и правна
сложност на делото и материалния интерес.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Д. дава заключение за частична основателност на исковата
претенция, във връзка с което изразява становище, че ищцата не е претърпяла
имуществени вреди, а единствено неимуществени такива. Пледира да се ползва
критерият „справедливост“ при определяне на техния размер.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
Между
страните не се спори, че със Заповед № 538/08.05.1985г. на председателя на ИК
на ОНС е започнала отчуждителна процедура, в резултат на която на 08.05.1987г.
жилището на ищцата, собственост на нейните родители и находящо се в
гр.Толбухин, ул.“Народна република“ № 27е, е било завзето на основание чл.105
от ЗТСУ (отм), видно от представения от ответника Акт за завземане на отчужден
недвижими имот, издаден на 08.05.1987г. от председателя на ИК на ОНС.
Със Заповед
№ 1081/10.10.1988г. на председателя на ИК на ОбНС-Толбухин е видоизменена Заповед
№ 538/08.05.1985г. по т.2. Същата година със Заповед № 125 от 26.10.1988г. и
договор за наем от същата дата, ищцата, нейният съпруг и дете са настанени в държавно
жилище (сега общинско) в гр.Т., кв.“Б.“, ., състоящо се от две стаи, кухня и
изба. Страните не спорят, че и към настоящия момент ищцата и нейното семейство
живеят в същото жилище.
Със Заповед
№ 237/1993г. ищцата е била обезщетена с ап.17 и ап.20, едностайни, обединени в
едно жилище-тип мезонет, находящо се новата сграда, която е трябвало да се
построи на мястото на отчуждения имот, наречена блок „Д.“ ( понастоящем блок „Д.“).
Със Заповед
№ 1347/03.11.2009г., издадена от кмета на Община град Д. жилището, полагащо се
като обезщетение на Д.Д.Й., е индивидуализирано на апартамент № 18, във вх.Б,
на осми етаж, представляващ шести жилищен в жилищен блок с наименование „Д.“,
ул.“И.П.“ в гр.Д., състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 88,67
кв.м., ведно с изба № 18 от 7,13 кв.м. и съответните идеални части от отстъпеното
право на строеж върху общинската земя, върху която е построен блокът.
От писмо на
кмета на Община град Д. с рег. № 94Д-00-89/14.03.2009г. се установява, че към
2009г. жилището, с което следва да бъде
обезщетена жалбоподателката, все още не е построено и тепърва предстои
изграждането му. Видно е, че към този момент е проведена обществена поръчка и е
сключен договор за проектиране - Договор № ДР-20/06.03.2009г., сключен с
„Ателие Емилия Добрева“ ЕООД.
От писмо с
рег. № 01-00-2/14.06.2017г. на Й. Й.-кмет на Община град Д. се установява, че
започналото през 2009г. строителство на жилищен блок „Д.“ през 2014 г. е било
спряно, поради липса на финансови средства. През 2016г. е съставена нова
количествено стойностна сметка, която показвала, че за завършване на блок „Д.“
са необходими 4 500 000 лева, за да получат собствениците своето
обезщетение.
За
доказване на твърденията, че Община град Д. не е бездействала, ответникът
представя Договор за възлагане на строителство с рег. № ДР-127/07.07.2010г.,
сключен с „Възход-Валентино“ ООД за
изпълнение на строително-монтажни работи с предмет: СМР на жилищен блок „Д.“ и
Договор за строителство с рег. № 104-190 от 21.11.2019г., сключен с „НСК София“
ЕООД на осн. чл.112, ал.6 от Закона за обществените поръчки за изпълнение на
обществена поръчка с предмет “Строително монтажни работи на обект жилищен блок
„Д.“ с обслужваща част ЗП общо от 1422,71 кв. и РЗП 7555,93 кв.м. (л.49 и сл.)
Ответникът представя също и множество други писмени доказателства (л.72-405) - предложения
за бюджет и средносрочни прогнози за бюджета на Община град Д. за периода от
2015г. до момента и извадки от протоколи от заседание на общинския съвет, на
които били обсъждани проблемите с изграждането на блок „Д.“ за периода от 2014
г. до настоящия момент.
Страните не
спорят, че към момента на последното съдебно заседание процесното жилище не е
завършено и не е предадено на ищцата.
По делото
не се спори, че имотът, който ищцата следва да получи като обезщетение в
новостроящото се крило на блок „Д.“ се намира в центъра на град Д., където се е
намирал и отчуждения имот, а жилището, предоставено на ищцата за временно
ползване в бл.32 на жк“Б.“ е в края на града, в близост до околовръстния път.
В първото
по делото съдебно заседание ищцата, Д.Д., заявява, че майка й се е разболяла
непосредствено след преместването им във ведомствено жилище в кв.“Балик“ заради
силния стрес. Описва завземането на имота на родителите й като „изгонване“
извършено за 5-6 дни, в момент около 24 май 1985г., когато е празнувала
абитуриентския си бал. Ищцата заявява, че 35 години живее с чувството, че е „заложник“
на общината, понеже е лишена от право на собственост върху собствения си имот,
а с общинското жилище, което обитава, не може да се разпорежда.
По делото
бяха събрани гласни доказателства.
В свидетелските
си показания, И. Т. И., на 64 години, съсед на ищцата, твърди, че живее на
втория етаж в един и същ вход на жилищен блок № 32 в жк“Б.“, гр.Д. и познава Д.
и нейното семейство от 1989г., когато били посрещнати от нея и съседите в този
имот като новодомци.
Предоставеното
на Д. ведомствено жилище било в много лошо състояние, разположено на последния
етаж, с течове от покрива на сградата и не му е правен ремонт през годините.
Според свидетелката, ищцата понастоящем живее в това жилище със своята майка, с
която очаквали да получат жилище в центъра на град Д. в продължение на 30
години. Свидетелката твърди, че е запозната със здравословните проблеми на
ищцата и счита, че те са породени и от проблемите, свързани с неприключването
на отчуждителната процедура.
В
свидетелските си показания, свидетелката В. К. Г., на 71 години, съсед на
ищцата в квартала, където се е намирал отчуждения имот твърди, че имотът на
родителите на ищцата, както и съседните, били отчуждени набързо, за около една
седмица. Решението на властта било на тяхно място да се направи парк, заради
очаквано посещение на дипломатическия корпус. Свидетелката потвърждава
обстоятелството, че в момента на отчуждаването на жилището Д.Й. била
абитуриентка. Според свидетелката отнемането на жилището на Д. в отчуждителната
процедура е сложило началото на нейните негативни емоционални преживявания,
продължаващи близо 35 години. При отнемането на имотите, свидетелката заявява,
че уверенията на властите били
отчуждените собственици да бъдат върнати в същия квартал след около 5
години – времето, необходимо за изграждането на нов блок, тип френски. Жилището
на свидетелката не било отчуждено, въпреки че първоначално е имало намерение
това да се случи. Свидетелката твърди, че ищцата е претърпяла две хирургични операции,
поради заболявания, които счита, че са получени от Д. на нервна почва.
Съдът
кредитира свидетелските показания като достоверни и дадени добросъвестно.
Същите не се оспорват от страните.
По делото
са представени множество писма на държавните и общински органи в отговор на
подавани през годините оплаквания и сигнали до Министерски съвет, Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, Омбудсман и Президент на
Република България и т.н., от които се установява, че ищцата е търсила през годините
съдействието на различни държавни органи за удоволетворяване на правото й да
получи във владение имотът, кой то й е отреден в отчуждителната процедура.
По делото бе изготвена съдебно-икономическа
експертиза от вещото лице Й.Т., представена на 10.02.2021г., според чието
заключение приходът, който ищцата би могла да получи в случай на отдаване под наем на
отреденото й жилище - апартамент № 18, блок „Б“ет.8, в жилищен блок “Д.“ - за
периода от 14.09.2015-14.09.2020г. би бил в размер на 22 961 лева.
От
заключението на вещото лице, Т.Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че размерът на лихвите за забава върху така определената сума от
22 961 лева като постъпления от наемна цена за периода от 14.09.2015-14.09.2020г.
е 5 656,80 лева.
Заключенията на вещите лица не бяха оспорени
от страните и съдът ги приема като компетентно изготвени и обосновани.
В съдебното
заседание на 16.03.2021г. процесуалният представител на ищцата, адв.Ч. извърши
изменение на исковите си претенции, съобразно заключенията на вещите лица, а
именно претенция за обезщетение за пропуснати ползи - имуществени вреди от 22 961 лева и лихви за
забава от 5 656,80 лева.
По допустимостта на исковите претенции
При
извършената проверка за допустимост на предявените искове, два главни и един акцесорен,
за лихви, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните
процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се
произнесе по предявената претенция, с която е сезиран.
Исковете са
предявени от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е
претърпяло имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействието на
длъжностни лица на Община град Д., довели до незавършване на отчуждителна
процедура с предаване във владение на недвижим имот-жилище, започнала
със Заповед № 538/08.05.1985г. Ищецът твърди, че отчуждителната процедура е следвало
да приключи в законоустановените срокове с предоставяне на жилището,
индивидуализирано първоначално при отчуждаването, а впоследствие
индивидуализирано със Заповед № 1347/03.11.2009г. на кмета на общината и че
отговорна за неизпълнението на това задължение на административния орган е
Община град Д..
Пасивната
процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Нормата на чл. 205 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на
чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ относно реда за разглеждане на исковете, посочва като
правосубектен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
По основателността на исковата претенция
Разгледана
по същество, исковата молба е частично основателна.
Исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи, неимуществени
вреди и акцесорната претенция за лихви, черпят правното си основание от чл.1, ал.1 на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
В
конкретния случай се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразно
бездействие за периода от 14.09.2015 г. до 14.09.2020г., изразяващо се в непредаване
на ищцата на жилище като обезщетение за отчужден имот, също жилище. Следователно,
отговорността на общината би възникнала при наличието на няколко предпоставки,
а именно: 1/незаконосъобразно бездействие на нейн орган или на длъжностно лице
при или по повод изпълнение на административна дейност; 2/реално претърпяна
вреда (имуществена и неимуществена) и 3/
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Незаконосъобразно бездействие на орган или на
длъжностно лице на общината при или по повод изпълнение на административна
дейност
Съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. В този случай съдът по обезщетението инцидентно следва да се
произнесе, налице ли е незаконосъобразно бездействие на органи или на длъжностни
лица на Общината в отчуждителната процедура.
Съдът
приема за безспорно установено наличието на първите две предпоставки за
ангажирането на отговорността - незаконосъобразно бездействие на орган или на
длъжностно лице на общината при или по повод изпълнение на административна
дейност, по следните съображения:
Съгласно §
9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието
на отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ, по които е
издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г.,
се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 Закона за
собствеността. Нормата на чл. 105, ал.1-3 от ЗТСУ (отм.) в приложимата й към
момента на отчуждаването редакция (ДВ. бр.45/08.06.1984г.) определя следното:
(1) Недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите
съгласно с този закон. (2) Завземането на недвижимите имоти от инвеститора
става по административен ред с мотивирана заповед на органа по чл. 95, която
може да се обжалва съгласно чл. 138, ал. 1, т. 9. (3) Правоимащите събират
добивите от отчуждените имоти до обезщетяването им по законния ред.
Отчуждаването
на недвижим имот, собственост на граждани, извършено по реда на отменения ЗТСУ
се извършва в административно производство и е административна дейност.
По делото
се установява, че имотът на родителите на ищцата, който е представлявал и нейно
жилище, е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.), като със Заповедта за отчуждаване с
№ 538/08.05.1985г. е определено имотно обезщетение с тристаен апартамент, който
не е изграден. Между страните няма спор, започнала през 1985г. отчуждителна
процедура не е приключила към 2009г., когато със съответната нова Заповед №
1347/03.11.2009г. е индивидуализирано окончателно обезщетението, което ищцата е
следвало да получи като е определен конкретен недвижим имот-жилище в новостроящ
се блок „Д.“ („Добруджа“).
От Община
град Д. не се твърди и не се представят доказателства ищцата да е получила
парично обезщетение.
Затова
съдът намира за безспорно, че до настоящия момент ответникът не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. от ЗТСУ(отм.), да предаде във владението на Д.Й. определеното й
като обезщетение жилище.
В този
продължителен период от завземането на семейното жилище на Д. ( 1987 – 2021г.) до
настоящия момент, период в който се включва и претенцията за обезщетение от
14.09.2015-14.09.2020г., следва да се приеме, че ответникът е бездействал и бездействието му е
незаконосъобразно, тъй като правно относимо е обстоятелството дали ответникът е
построил и е предал владението на недвижимия имот, отреден за обезщетение, а не
дали е обсъждал проблема, предприемал действия за започване и довършване на
започналото строителство и т.н.
С това
бездействие органите и длъжностните лица на Община град Д. са нарушили гарантираното
на ищцата право, както по отменения ЗТСУ,
така и по действащите разпоредби - чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република
България и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи и § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Възражението
на процесуалния представител на ответника, че по делото не се доказвало реално
в какъв период Община град Д. е следвало да изпълни своето задължение, е необосновано.
Действащото
към момента на отчуждаването законодателство е определяло сравнително кратки
срокове за приключване на отчуждителните производства. Нормата на чл.102 от
Закона за собствеността (отм.) в редакцията й на ДВ,бр.31/17.04.1990 г., е
предвиждала, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението за
отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът,
извършил отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота или извършва нова
оценка. А когато собственикът е обезщетен с жилище в сграда, която предстои да
бъде построена, този срок започва да тече от завземането на отчуждения имот или
в случая от м.май 1987г.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПР
на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените
разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ, по които е издадена заповед за
отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат
отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 ЗС. Затова съдът приема, че
сроковете за приключване на отчуждителната процедура са били ясни от момента на
започването й.
Компетентният административен орган, както в
производството по чл. 102 ЗС (отм.), така и в производството по § 9 от ПЗР на
ЗУТ, е кметът на общината. Действително по делото се установява, че при
управлението на настоящия кмет, Й.Й., в общината са предприети активни действия
за обезщетяване на собствениците - гласуване на финансови средства в общинския
бюджет, сключване на договор със строители и т.н. за довършване изграждането на
всички секции на жилищен блок „Д.“.
Горното
обстоятелство обаче не променя факта, че ищцата не е получила във владение жилището,
което й е отредено. В случая незаконосъобразното бездействие се изразява в
непредоставяне на определеното в отчуждителното производство жилище за
обезщетяване на собствениците и членовете на тяхното семейство, а не в
предприемането или непредприемането на действия, свързани с финансиране на
строителството. Общинските органи са имали и все още имат задължение да
предоставят на ищцата отстъпеното й като обезщетение жилище. Затова не може да
се приеме тезата на ответника, че от доказателствата, установяващи вземане на
решения за изграждането на блок“Д.“, се стигало до извода, че ответникът не е
бездействал.
Съдът
приема за безспорно установено, видно от приложените множество писма до
различни държавни органи и до общината, че правоимащите в процедурата по
отчуждаване, вкл. и Д.Й., не са бездействали
относно получаването на дължимото им се обезщетение. Те са участвали в
преговори с общинските власти и са ползвали всички други разрешени правни
способи – подалави са жалби и писма до множество различни държавни органи за съдействие
за реализиране на имущественото им право на собственост, от което са били лишени
от 1987г. до днес.
Не се спори
и че предаването във владение на недвижим имот-жилище в полза на Д.Й. е
задължение на органите на управление и длъжностните лица в Община град Д..
Реално претърпяна вреда - имуществена и
неимуществена – и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразното
бездействие
Настоящият
случай на незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица в Община
град Д. за периода от 08.05.1992 г. до настоящия момент е типичен случай на
отчуждаване на недвижим имот, извършено през 80-те години на 20 век по реда на
ЗТСУ (отм.), което не е приключило в недопустимо продължителен период.
Съдът
приема, че ищцата е претърпяла реални имуществени и неимуществени вреди, които следва да се обезщетят за
претендирания период от 5 години. Безспорна е причинната връзка между вредите и
незаконосъобразното бездействие на органи и длъжностни лица на Община град Д..
Имуществени вреди
В исковата
молба на стр.5, абзац четвърти, ищецът изрично сочи, че имуществените вреди
произтичат от невъзможността да използва обекта на собственост.
При така
заявената претенция съдът намира, че имуществени вреди са породени от обстоятелството,
че от момента на завземане на отчужденото жилище до настоящия момент ищцата е
лишена от правото си на собственост, т.е. от правото да владее, да управлява и
да се разпорежда със собствения си имот. Тя е лишена от правото да управлява и
да се разпорежда със собствения си имот, както намери за добре, напр. да го
предоставя за обезпечение с цел получаване на банково финансиране за укрепване
на икономическото благосъстояние на семейството. Ищцата е лишена от
възможността да продаде недвижимия имот, напр., за да закупи друг такъв в друго
населено място и т.н., от всички действия с имота, които биха довели до
увеличаване на нейното имущество.
В практиката си Върховния касационен съд
приема, че в случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил
лишен от възможността да го ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността
да реализира следващите се от имота облаги, от което търпи обедняване. Тези
изводи произтичат от разбирането, че упражняването на право на собственост
върху един недвижим имот води до възможността имуществото на собственика да се
увеличи и обратното, лишаването от правото на собственика да владее, управлява
и да се разпорежда със собствения си имот, води до намаляване на неговото
имущество, т.е. до понасяне на реални имуществени вреди.
Независимо,
че ищцата живее в общинско жилище, за което не плаща наем Д.Й. е лишена от
възможността пълноценно да упражнява правото си на собственост по начините,
указани по-горе, поради което съдът намира, че търпи реални имуществени вреди.
От момента
на завземане на отчужденото жилище до настоящия момент ищцата е лишена от
правото си на собственост, т.е. от правото да управлява и да се разпорежда със
собствения си имот, както намери за добре. Независимо, че ищцата живее в
общинско жилище, тя търпи имуществени вреди от несигурността, липсата на яснота
до кога ще продължи пребиваването й там, от лошите условия в него и
икономическата нецелесъобразност да влага средства за наложителните скъпи
основни ремонти.
Подобни
случаи на продължително неприключване на отчуждителни производства са предмет
на дела на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), заведени срещу
България. С Решение от 09.06.2005 г. по делото „Кирилова и други срещу България”
(жалби № 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02), ЕСПЧ приема в т. 105 от решението, че
посегателството върху правата на жалбоподателите да ползват собствеността си се
изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на
определеното им обезщетение.
В т.123 от
решението по делото „Кирилова и други срещу България“, ЕСПЧ казва
следното: „Вярно е, на последно място, че
някои от жалбоподателите са били настанени в общински апартаменти до изграждане
на обещаните като обезщетение обекти. Въпреки това, остава фактът, че в
продължение на много години, те са живели в несигурност. Тази несигурност,
съчетана с липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита, и
нежеланието – дори противодействието – на компетентните органи да намерят
решение на проблема на жалбоподателите в толкова дълъг период от време, налагат
извода на Съда, че жалбоподателите вече са понесли особена и прекомерна тежест,
нарушила необходимия справедлив баланс между обществените интереси и закрилата
на правото за мирно ползване на собствеността.“
ЕСПЧ
посочва по-специално, че необичайно продължителната забава на обезщетението при
отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято
собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено
когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване.
В случая не
се претендират имуществени вреди, вследствие от нереализиран наем на имота като
пропуснати ползи, но независимо от това, начинът за определяне на техния размер
е съобразен с размера на наемната цена, който ищцата би реализирала в случай на
отдаване под наем на подобен, сходен имот - имот със същото местонахождение,
квадратура, функционална характеристика, съобразно трайно установената съдебна
практика на съдилищата (Решение № 32/11.07.2017г. по т.д. № 60028/2016г. Г.К.,
ІІ отд. на ВКС, Решение № 719/27.10.2010г. по гр.д. № 532/2010г., Г.К., ІІІ
Г.О. на ВКС. Заключението по приетата по делото икономическа експертиза
установява по този начин на определяне имуществена вреда в размер на 22 961
лева. На ищеца следва да се присъди обезщетение на имуществени вреди в размер
на 22 961 лева за периода 14.09.2015 – 14.09.2021г.
Неимуществени вреди
След
обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема, че вследствие от
неизпълнение на задължението на ответника от датата на завземане на семейното
жилище през 1987г. до настоящия момент, ищцата е понесла продължителни
негативни емоционални преживявания, свързани с ясното осъзнаване, че
неправомерно, при явно неспазване на действащия закон – посочените по-горе
правни норми на отменените ЗТСУ, ЗС и на действащите разпоредби на КРБ и ЗУТ,
тя е лишена от общинските власти от възможността да ползва своята собственост.
Независимо,
че се претендира обезщетение за пет годишен период, не може да не се съобрази и
обстоятелството, че ищцата е лишена от своята собственост от 08.05.1987 г. до
настоящия момент или за период над 30 години като и към настоящия момент не е
съвсем ясно кога задължението на общината ще бъде изпълнено окончателно.
Определянето
на размера на неимуществени вреди се извършва по общото правило на чл.52 от
Закона за задълженията и договорите, приложим, съгласно § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ.
Обезщетението
за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи
вредите, а да възстанови до някаква степен психическото равновесие на
пострадалото лице / Решение № 553/27.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 196/2012г.,
ІV, г.о., ГК/. Това обуславя необходимостта от пълно и всестранно обхващане на
всички, настъпили в резултат на увреждането, неимуществени вреди.
Съдът приема
за доказани психически увреждания на пострадалия, породени от чувството й на
безпомощност и унижение, причинили й продължителни емоционални болки и
страдания. Тези нежелани лоши емоционални преживявания са намерили негативно отражение
безспорно в психиката на ищцата, която при даване на обяснения в съдебното
заседание бе видимо разтроена и живееща с непреодолимо чувство за обида. От
свидетелските показания се установява, че негативните емоции на ищцата се
дължат в най-голяма степен на неизпълнение на задължението на ответника да
предаде в нейно владение собственото й жилище. Установява се, че това поведение
на ответника е причинило на ищцата и значителен социален дискомфорт не само за
претендирания период, но в много дълъг период от време, продължил в младата и
зрялата и възраст, около 30 години.
Неизпълнението
на задължението на ответника в този продължителен период е довело до загуба на
доверие в институциите като цяло и до прекомерно засягане на чувството на
ищцата, че е пълноценен член на обществото. По делото се установи, че в замяна
на отнетото жилище, разположено в централен и удобен район на град Д., тя и
семейството й са били принудени да обитават временно чуждо жилище, общинска
собственост като през цялото това време Д.Й. е живяла с притеснения за своите
родители, в непрекъсната несигурност,
надежди и очаквания за благоприятно развитие на ситуацията, което не е
настъпило и към настоящия момент.
След като
съобрази съдържанието на понятието “справедливост” и че то е обусловено от
конкретните и обективно съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин
на извършване, обема, характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените негативни емоции и страдания,
психологическите последици за увредения, възрастта на увреденото лице, съдът
намира, че следва да уважи изцяло претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за претендирания период
14.09.2015-14.09.2020г.
Претенция за заплащане на 5 656,80 лв. – лихва за забава за периода от 14.09.2015-14.09.2020г.
Съдът намира
за неоснователен искът за заплащане
на обезщетение за забава при заплащането на причинените имуществени вреди за
период 5 години назад, считано от датата на подаване на исковата молба.
Според т. 4
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на
ВКС, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на
администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за
незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал.
2 ЗОДВПГ. Не е основателна претенцията за лихви за забава преди признаване на
бездействието за незаконно.
В процесния
случай твърдените вреди произтичат от бездействия на администрацията, за които
се заявява, че продължават към датата на предявяване на иска. Поради това
обезщетение може да се иска след признаването на тези бездействия за
незаконосъобразни, което се установява с влизане в сила на настоящото решение.
По тези
съображения следва да се отхвърли искът за заплащане на лихви за забава върху
размера на установените имуществени вреди за периода 14.09.2015-14.09.2020г.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху
размера на обезщетението
Претенцията
за присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението следва да се
уважи, но не считано от датата на подаване на исковата молба, а от датата на
влизане в сила на решението, с което се установява незаконосъобразността на
бездействието и по съображенията, изложени по-горе.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Д.Д.Й. обезщетение
за причинените й имуществени вреди в периода 14.09.2015 - 14.09.2020 г. в
размер на 22 961 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди за
същия период в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на решението.
Разноски
Ищцата
претендира разноски в общ размер от 1 910 лева, от които 10 лв. - държавна
такса, 200 лева възнаграждение за вещи лица, 1 700 лева-адвокатско
възнаграждение като представя доказателства за платено чрез електронна система
възнаграждение в размер на 1 600 лева, или доказва извършени разноски в размер
на 1 810 лв.
Ответникът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лева с ДДС
като представя доказателства за тяхното внасяне.
Процесуалният
представител на ищцата прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано за присъждане от ответника.
С оглед
изхода от делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат
разноски съобразно уважената част от исковата претенция.
На ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 1505,43 лева.
Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
По делото
ответникът, Община град Д., е юридическо лице, затова с оглед чл.10, ал.4 от ЗОДОВ при съобразяване на материалния интерес по делото от 33 617,80 лева,
на ответника следва да се признаят разноски, определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
1 813,63 лева, от които съобразно отхвърлената част от иска да му се
присъдят в размер на 305,17 лева, която да се прихване от разноските на ищеца.
След
прихващането на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1200,26 лева.
С оглед
изложеното, Административен съд - Д., трети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община град Д., БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Д., ул. „.“ № ., представлявана от
кмета на общината да заплати на Д.Д.Й. с ЕГН ********** ***, сумата от 22 961 лева (двадесет и две
хиляди деветстотин шестдесет и един лев), представляваща обезщетение за имуществени
вреди за периода 14.09.2015 г. до 14.09.2020 г., както и сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение
на неимуществени вреди за периода 14.09.2015 г. до 14.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от влизане в сила на настоящото
решение.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от 5656,80 лева, лихва за забава, считано от
14.09.2015 до 14.09.2020г.
ОСЪЖДА
Община град Д., БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Д., ул. „ххххх, представлявана от
кмета на общината да заплати на Д.Д.Й. с ЕГН ********** ***, сумата от 1200,26 (хиляда
и двеста лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски по
делото за държавна такса, вещи лица и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска