РЕШЕНИЕ
№ 1233
гр. Русе, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520102727 по описа за 2023 година
И. К. К. твърди, че превела по банкова сметка на А. А. А. следните суми:
- 4255 лева на 18.05.2022г.;
- 1800 лева на 23.06.2022г.;
- 4300 лева на 18.07.2022г.;
- 1400 лева на 03.08.2022г.;
- 1400 лева на 01.09.2022г.;
- 5100 лева на 19.09.2022г.;
- 1910 лева на 30.09.2022г.
Плащането било извършено без основание, със съзнание, че преводите са наредени
към друго, различно от ответника лице.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди А. А. А., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ул.“С.Ш.“№..., вх..., ет...., ап....да заплати на И. К. К., ЕГН ********** с адрес: гр.П.,
ул.“Ф.М.“№.....сумите: 4255 лева – платена без основание на 18.05.2022г.; 1800 лева –
платена без основание на 23.06.2022г.; 4300 лева – платена без основание на 18.07.2022г.;
1400 лева – платена без основание на 03.08.2022г.; 1400 лева – платена без основание на
01.09.2022г.; 5100 лева – платена без основание на 19.09.2022г. и 1910 лева – платена без
основание на 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.11.2022г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът А. А. А. е депозирала отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
1
Не оспорва обстоятелството, че на посочените в исковата молба дата ищцата е
превела по банкова сметка на негово име суми в общ размер 20 165 лева. Твърди, че е
получил сумите на правно основание и в тази връзка излага следните обстоятелства:
На 13.05.2021г. страните по делото, като представители на търговците „Макс Шоп
БГ“ ЕООД и „Ка Нейлс“ ЕООД сключили договор за търговско сътрудничество. Търговецът,
който ответникът представлявал бил с основен предмет на дейност продажба на продукти за
направа на маникюр и педикюр. Ищцата притежавала регистриран търговски обект в гр.П. и
упражнявала професията маникюрист. По силата на договора, за И. К. възникнало правото
да дестрибутира продукти и при постигане на определени месечни обороти да ползва
съответните месечни отстъпки от крайната цена – 20% за продукти и аксесоари и 10% за
ел.уреди и инструменти.
Съобразно постигнатите уговорки ответникът доставял поръчаната от ищцата стока,
но по молба на последната, плащанията не били извършвани по банкова сметка на търговеца
„Макс Шоп БГ“ ЕООД, а по личната сметка на представляващия дружеството – А. А.. И. К.
настоявала да извършва плащанията като физическо лице, а не от името на търговеца, който
представлявала. Пояснила, че не желае фактури за продадените стоки, тъй като естеството
на бизнеса й позволявал липса на стриктна счетоводна отчетност.
И. К. многократно посещавала гр.Русе, където извършвала обучения на
маникюристки и отношенията между страните по делото освен професионални станали и
приятелски.
Предвид интензитета на работа, контрагентите постигнали устно съгласие всичко
необходимо за дейността на ищцата, да бъде подадено като заявка по телефон или чрез
мобилно приложение, а стоките да бъдат доставяни чрез оторизиран куриерски оператор или
да бъдат лично предавани. Заявките постъпвали нерегулярно. Пратките били изпращани до
посочени от ищцата офиси в страната, като в товарителницата на съответната пратка били
вписано съдържанието. При получаване на стоката И. К. не правела възражение относно
качеството или количеството.
Получателят се задължил да заплаща дължимите суми два пъти в месеца – на 15-то и
на 30-то число, съобразно реализирания оборот и след приспадане на процентната отстъпка.
Ответникът твърди, че плащанията от ищцата са извършени на следните основания:
- 4255 лева на 18.05.2022г. за стоки на обща стойност 4291.32 лева, обективирани в:
експедиционен лист №702-12.04.2022г. с товарителница 80107788; експедиционен лист
№706-19.04.2022г. с товарителница 80118256;
- 1800 лева на 23.06.2022г. за стоки на обща стойност 2860.40 лева, обективирани в
експедиционен лист №715-25.05.2022г. – лично предадени в гр.Русе;
- 4300 лева на 18.07.2022г. за стоки на обща стойност 6582.42 лева, обективирани в:
експедиционен лист №720-27.06.2022г. с товарителница 80215363; експедиционен лист
№722-11.07.2022г. с товарителница 80234686; експедиционен лист №724-15.07.2022г. с
товарителница 80240766;
- 1400 лева на 03.08.2022г. за стоки на обща стойност 5600 лева, обективирани в
експедиционен лист №727-01.08.2022г. с товарителница 80262528;
2
- 1400 лева на 01.09.2022г. за стоки на обща стойност 2128.32 лева, обективирани в
експедиционен лист №735-25.08.2022г. с товарителница 1-000 6 186 764 474 8 Спиди;
- 5100 лева на 19.09.2022г. за стоки на обща стойност 6647.56 лева, обективирани в:
експедиционен лист №738-15.09.2022г. с товарителница 80317269; експедиционен лист
№739-16.09.2022г. с товарителница 1-000 6 189 037 579 3 Спизи;
- 1910 лева на 30.09.2022г. за стоки на обща стойност 2335.30 лева, обективирани в
експедиционен лист №740-27.09.2022г. с товарителница 1-000 6 190 157 096 3 Спиди.
Намира за житейски нелогично твърдението на ищцата, да плаща периодично
определени суми без да има основание за това.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Претендира направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
На 13.05.2021г. между „Макс Шоп БГ“ ЕООД (възложител), представлявано от А. А.
А. и „Ка Нейлс“ ЕООД (дистрибутор/търговец), представлявано от И. К. е сключен Договор
за търговско сътрудничество №10, по силата на който страните постигнали съгласие, че
търговецът трябва да реализира минимален оборот към възложителя – 24 000 лева с ДДС за
календарна година, по специални цени, с включена отстъпка от крайните цени на
възложителя. Търговецът поел задължение два пъти в месеца – на 15-то и 30-то число да
отчита сумите от реализирания оборот, след приспадане на процентната отстъпка.
В периода 17.02.2020г. – 26.08.2021г. „Макс Шоп БГ“ ЕООД доставяло регулярно
стоки на „Ка Нейлс“ ЕООД за които са издадени 26 фактури с приложени към тях платежни
документи (фискален бон). На 01.04.2022г. „Макс Шоп БГ“ ЕООД издало фактура №2631 за
гел лак продукти на обща стойност 1971.88 лева.
Не се спори, че в периода 18.05.2022г. – 30.09.2022г. ищцата превела по сметка на
ответника 20 164 лева, както следва:
- на 18.05.2022г. - 4255 лева, с основание: „Вноска“;
- на 23.06.2022г. - 1800 лева, с основание: „Захранване на сметка“ ;
- на 18.07.2022г. - 4300 лева, с основание: „Захранване“;
- на 03.08.2022г. - 1400 лева, с основание: „Захранване“ ;
- на 01.09.2022г. - 1400 лева, с основание: „Захранване“;
- на 19.09.2022г. - 5100 лева, с основание: „Захранване“;
- на 30.09.2022г. - 1910 лева, с основание: „Захранване“.
Представени са експедиционни листи: №702-12.04.2022г.; №706-19.04.2022г.; №715-
25.05.2022г.; №720-27.06.2022г.; №722-11.07.2022г.; №724-15.07.2022г.; №727-01.08.2022г.;
№735-25.08.2022г.; №738-15.09.2022г.; №739-16.09.2022г.; №740-27.09.2022г.
„Спиди“ АД и „Лео Експрес“ ЕООД – трети неучастващи в делото лица са
предоставили товарителници: №61867644748/25.08.2022г. (козметика);
№61890375793/16.09.2022г. (техника); №61901570963/27.09.2022г. (козметика);
№80317269/15.09.2022г. (козметика); №80118256/19.04.2022г. (техника и козметика);
3
№80262528/02.08.2022г. (козметика); №80107788/13.04.2022г. (козметика и техника);
№80240766/15.07.2022г. (козметика); №80234686/12.07.2022г. (техника);
№80215363/28.06.2022г. (техника, козметика) за стоки, с подател „Макс Шоп БГ“ ЕООД и
получател И. К..
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: А. Андонова
Н. и Ц. Петкова Ц..
Свидетелите твърдят, че И. К. е била клиент на „Макс Шоп БГ“ ЕООД. Поясняват, че
ищцата е била дистрибутор в района на гр.П.. Един – два пъти седмично изпращала
поръчките си чрез мобилно приложения „Viber“ на служебния телефон. Служителите на
„Макс Шоп БГ“ ЕООД пакетирали поръчаната стока и я изпращали с куриерски фирми с
придружаващ експедиционен лист. В края на месеца А. А. – управител на „Макс Шоп БГ“
ЕООД изисквал справка за дължимите от И. К. суми, която не винаги плащала своевременно
цената на стоките. Поясняват, че И. К. извършвала плащанията по банков път по линча
сметка на управителя на дружеството.
По реда на чл.176 ГПК И. К. К. заявява, че не е получавала като физическо лице
продуктите, описаните в експедиционните листи и не си спомня дали въобще е получила
такива стоки.
В хода на производството са възложени и приети, неоспорени от страните счетоводна
и техническа експертизи, чиито заключения съдът цени като ясни, пълни и обективно
дадени.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че по
експедиционните листи, приложени към отговора на исковата молба няма издадени фактури
за всеки експедиционен лист; Не са установени маркирани суми във фискалното устройство
на „Макс Шоп БГ“ ЕООД на датите на експедиционните листи, съответстващи на
посочената стойност на всеки от експедиционните листи. В счетоводството на „Ка Нейлс“
ЕООД не са констатирани заприходени артикули съответстващи на съдържанието и датите
на експедиционните листи. „Макс Шоп БГ“ ЕООД е осчетоводило една неразплатена
фактура с дължима сума от „Ка Нейлс“ ЕООД в размер на 24 917.78 лева, но в
счетоводството на „Ка Нейлс“ ЕООД няма осчетоводени неразплатени фактури към „Макс
Шоп БГ“ ЕООД. Експертът сочи, че от счетоводните записи на „Макс Шоп БГ“ ЕООД не
може да се установи дали са закупени с фактура отделните артикули, посочени във всеки
един от експедиционните листи за периода 01.01.2022г. – 30.09.2022г. В счетоводството на
„Макс Шоп БГ“ ЕООД били налични товарителници от 25.08.2022г. (експ.лист №735), от
16.09.2022г. (експ.лист №738) и от 27.09.2022г. (експ.лист740) в които били посочени
подател и получател, съдържание и тегло на пратката, като съдържанието на
товарителниците съответствало на вида на стоката по експедиционните листи. На
съответните дати на преводите (и дати близки до тях), цитирани от ищцата в исковата
молба, А. А. захранвал касата на „Макс Шоп БГ“ ЕООД и разплащателната сметка на
дружеството. За тези захранвания на касата на дружество „Макс Шоп БГ“ ЕООД имало
издадени ПКО със счетоводни записи по дебита на сметка „501“ и кредита на сметка „499“.
Експедиционните листи нямали характеристика на първични счетоводни документи по
4
смисъла на чл.6 от Закона за счетоводството, не съдържали реквизити, съгласно чл.114 ЗДДС
и не можели да се ползват за счетоводно записване в дружеството. Тези експедиционни
листи не съществували в счетоводните записвания на „Макс Шоп БГ“ ЕООД, но били
налични в архива на дружеството.
Според заключението на съдебно – техническата експертиза съобщенията изпратени
през 2022г. от номер ********** към ********** (И. К.) за получени и прочетени.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Изложените в исковата молба факти и формулирания петитум дават основание на
съда да приеме, че е сезиран с претенции намираща правното си основание в нормата на
чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на
справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано.
Последователно, както в доктрината, така и в практиката на ВКС се приема, че
основателността на иска предполага установеност на следните обстоятелства: увеличаване
имуществото на едно лице за сметка имуществото на друго лице; липса на друга
възможност за защита на обеднелият; обедняването и обогатяването да произтичат от един и
същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно – следствена.
Предвид обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си (между страните
не съществува каквато и да е облигационна връзка, а сумите са преведени със съзнанието, че
са извършвани парични преводи към друго, различно от ответника лице – лист 64 от ГД
№17475/2022г. по описа на Районен съд - П.), съдът приема, че не се касае за обогатяване с
получените от ответника суми при начална липса на основание, на неосъществено или
отпаднало основание – хипотези, свързани обичайно с договорни отношения между
страните, които изначално са нищожни или впоследствие унищожени или развалени,
респективно са свързани с уговорка за сключване на бъдещи договори, която не се е
осъществила и в тази хипотеза ищцата разполага за защита с иска по чл.59 ЗЗД, който касае
общия случай на неоснователно разместване на блага.
Безспорно е, че претендираните суми са преведени по сметка на ответника.
Разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД обаче регламентира връщане само на онова, което е
получено без основание, с което неоснователно получилият го се е обогатил, до размера на
обедняването.
В случая бе установено, че сумите не са получени от ответника без основание.
Същите съставляват цена на доставени козметични продукти и техника. В тази връзка съдът
съобрази проведената между страните кореспонденция през мобилно приложение Viber, от
която е видно, че в процесния период ищцата системно е поръчвала на ответника стоки,
които последният изпращал посредством куриери („Спиди“ АД и „Лео Експрес“ ЕООД).
Според заключението на приетата по делото счетоводна експертиза, с получените в периода
м.май – м.септември 2022г. суми А. А. захранвал касата на „Макс Шоп БГ“ ЕООД и
разплащателната сметка на дружеството. Следва да се отбележи, че страните по делото са
представители на дружество, които са били в трайни търговски отношения, основани на
договор за търговско сътрудничество. Макар сумите да са превеждани по лична банкова
5
сметка на ответника, то те съставляват цена на продукти, закупени от дружеството, което
той представлява.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице елементите от фактическия
състав на правната норма и претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищцата са
направените от ответника разноски по делото. Съдът намира за основателно релевираното от
ищцовата страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Предвид фактическата и правна сложност
на спора и процесуалните действия, извършени от адвоката на ответната страна, съдът
счита, че следва да редуцира заплатеното възнаграждение до 2500 лева. При това
положение, ищцата дължи на ответника разноски в размер на 2750 лева: 2500 лева –
възнаграждение за процесуално представителство и 250 лева – депозити за съдебни
експертизи.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от И. К. К., ЕГН ********** с адрес:
гр.П., ул.“Ф.М.“№.......срещу А. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“С.Ш.“№.....,
вх....., ет....., ап......иск за заплащане сумите: 4255 лева – платена без основание на
18.05.2022г.; 1800 лева – платена без основание на 23.06.2022г.; 4300 лева – платена без
основание на 18.07.2022г.; 1400 лева – платена без основание на 03.08.2022г.; 1400 лева –
платена без основание на 01.09.2022г.; 5100 лева – платена без основание на 19.09.2022г. и
1910 лева – платена без основание на 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 30.11.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН ********** да заплати на А. А. А., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 2750 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6