Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 11.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на седми
юни
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 1896 по описа
за 2014 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена от В.Д.А. срещу З. „Л.И.” АД, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 22.11.2013 г.
около 12 часа в гр. Бургас по бул. „Димитър Димов“, ищецът пътувал в л.а.м.
„Ауди А4“ с ДК № *******, управляван от Д.М.Ж., като ищецът седял на задната
седалка в средата. Валяло дъжд и пътната настилка била мокра. Поддържа се, че
водачът Ж. не успял да овладее управлението на автомобила, при което се
поднесъл, навлязъл в лентата за насрещно движение и последвал удар в насрещно
движещия се л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № *******. Поддържа се, че вследствие на
настъпилото ПТП ищецът получил травма в областта на тестисите. Извършена е
оперативна интервенция, при която е отстранен левия тестис на ищеца. Поддържа
се, че ищецът търпял силни болки преди и в първите дни след операцията. Все още
е стресиран от случилото се и се страхува да се качи в автомобил. Поддържа се,
че ищецът е на 18 годи и се чувства осакатен, тъй като липсата на единия тестис
е ясно забележима и това ще му създава емоционални притеснения при общуването с
представителки на противоположния пол. Твърди се, че ищецът преживял и
продължава да преживява много болки, страдания и неудобства. Твърди се, че
деликвентът имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество с полица № 22113001370928 със срок на действие от 22.06.2013 г. до
21.06.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху горната главница, считано от 22.11.2013 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноските по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
Такава е исковата претенция,
съобразно допуснатото от съда изменение-намаление, с определение от открито
съдебно заседание от 07.06.2016 г.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил
отговор от ответника. Оспорва исковата претенция по основание и размер, който
счита за прекомерен. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача Ж., както и
причинната връЗ.а между механизма и твърдените настъпили вреди. Оспорва
твърденията за настъпили неимуществени вреди, за тяхното естество и проявление,
твърденията за периода на търпенето им. Заявява възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, с твърдението, че същият е пътувал без поставен обезопасителен
колан, както и че се е съгласил доброволно да пътува в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, с което е приел рисковете от превоза при посочените
условия. Оспорва твърденията за характера, интензитета и продължителността на
описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че претенцията е
предявена в прекомерен размер и не съответства на действителните вреди. Оспорва
иска за лихви.
В срока по
чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която прави
уточнения и пояснения на подадената искова молба .
В срока по
чл.373 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа изцяло
оспорването на предявената по исков ред претенция за неимуществени вреди-по
основание и размер.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Адвокат И. претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила на 17.10.2014 г. Решение № 1272 от 04.07.2014
г., постановено по н.а.х.д. № 2091/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, Д.М.Ж.
е признат за виновен в това, че на 22.11.2013 г. около 11,15 часа в гр. Бургас
на бул. „Димитър Димов“, при управление на л.а.м. „Ауди“ с рег. № *******
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.чл.16, ал.1, т.1 и чл.150 от ЗДвП,
като е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност, навлязъл в
насрещната лента за движение и допуснал ПТП с л.а.м. „Опел“ с рег. № *******,
при което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на две лица, като
на пътника в лекия автомобил В.Д.А. причинил една средна телесна повреда,
изразяваща се в раЗ.ъсване на ляв тестис, довело до отстраняването му, което се
квалифицира като трайно затруднение на функциите на половите органи без
причиняване на детеродна неспособност.
Разпитан водачът на другия
автомобил С.К.Д. не установява факти релевантни за настоящото производство.
Ответникът не е оспорил, а и от
приетата по делото застрахователна полица № 22113001370928 от 17.05.2013 г. се
установява, че по отношение на увреждащия автомобил и към датата на настъпване
на застрахователното събитие е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, валидна от 22.06.2013 г. до 21.06.2014 г.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ, изготвена от д-р М. се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил раЗ.ъсване на левия тестис с
рана 7 см на тестикуларната торбичка, като във връЗ.а с увреждането оперативно
е изваден левия тестис. Това увреждане е в пряка причинна връЗ.а с ПТП на
22.11.2013 г. При получаване на травмата ищецът е изпитвал много силна болка и
страдание, което при изписването на 25.11.2013 г. е преминало. Налице е
намалена оплождаща функция, което ще остане до напредване на възрастта и
изчезването й. Раната ще зарасне с образуване на ръбец /белег/, който има траен
постоянен характер и също ще остане за цял живот.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ, изготвена от д-р Р. се установява, че от проведените контролни
изследвания - спермограма и хормонът тестостерон не може да се приеме, че
съществуващото органно увреждане от липсата на левия тестис до този момент се е
отразило на сперматогенезата на ищеца, поради съществуващите компенсаторни
възможности на десния тестис. Във времето може да се стигне до намаляване на
функционалните способности на едИ.твения тестис за нормална спермограма и
андрогенен дефицит.
Пред настоящата И.танция е
разпитан свидетеля Д.Д. А., който установява, че е баща на ищеца. Установява,
че той пръв е съобщил на сина си за отстраняването на единия му тестис. Ищецът
се разплакал и първите му думи били, че вече не е мъж. Три дни беше закован на
леглото, за да не се отвори раната. Цялата вечер бил на обезболяващи. Един
месец се възстановявал в дома си и след това тръгнал на училище. Психически
много трудно възприел случилото се и започнал да страни от приятелите си. Имал
приятелка, но се скарал с нея, като й казал, че не е мъж.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 22.11.2013
г. по отношение на увреждащия автомобил.
Безспорно с влязло в
сила на 17.10.2014 г. решение от 04.07.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2091/2014
г. по описа на Бургаски районен съд, със заключенията на двете приети по делото
СМЕ и показанията на разпитаните свидетели се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинено телесно
увреждане на ищеца.
С оглед наличието на влязло в
сила решение на наказателния съд по чл.78а НК и предвид установената по реда на
чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
340/2011 г., I т. о., ТК, съобразно което, влязлото
в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, в този смисъл и т.15 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11. 2013 г. на Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска
колегия, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че
Д.М.Ж. при управление на л.а.м. „Ауди”
рег. № ******* на 22.11.2013 г. е причинил виновно ПТП и в пряка
причинна връЗ.а от същото травматично увреждане на ищеца, изразяващо се в
разкъсване на ляв тестис, довело до отстраняването му, което се квалифицира
като трайно затруднение на функциите на половите органи без причиняване на
детеродна неспособност.
Пряката причинна връзка се
установява със заключенията на СМЕ.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени
вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и
страданията, и продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 50 000 лв., поради което
и предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът, който към момента на настъпване на
застрахователното събитие е бил на 18 години е претърпял отстраняване на левия
тестис, което макар и да не е довело до детеродна неспособност, безспорно
представлява травма за цял живот, която се отразява на общуването му със
срещуположния пол. При определянето на този размер съдът съобразява и
обстоятелството, че раната ще зарасне с образуване на ръбец /белег/, който има
траен постоянен характер и ще остане за цял живот, както и във времето може да
се стигне до намаляване на функционалните способности на едИ.твения тестис за
нормална спермограма и андрогенен дефицит.
Всички тези вреди, както и
претърпените силни болки и страдания подлежат на обезщетяване.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
По възражението на ответника за
съпричиняване. Същото е недоказано, поради което не следва да бъде уважено.
Съпричиняване ще е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата
и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Първо от доказателствата по
делото не се установява процесният автомобил да е бил оборудван фабрично с
колан на задната седалка в средата, както и ищецът да е бил без поставен
предпазен колан. На второ място с така
ангажираните доказателства ответникът не доказа ищецът да е имал рисково
поведение, предприемайки пътуване в моторно превозно средство, управлявано от
неправоспособен водач.
Не се доказва да е налице знание
у ищеца за този факт, а именно неправоспособност на виновния водач или
възможност да го узнае при проявена нормална дължима грижа.
Его защо възражението следва да
бъде оставено без уважение.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./,
застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД
виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност
на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на
деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ е
неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава,
присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ е приложима само в хипотезата на доброволно
уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е
настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от датата на увреждане-22.11.2013
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящото производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 305
лв.-разноски направени от него в настоящото производство за заплатени
възнаграждения на вещи лица и такса съдебно удостоверение.
С представения договор за правна
защита и съдействие от 20.01.2014 г. се установява, че адвокат М.Г. осъществява
в полза на ищеца безплатно процесуално представителство на основание чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Г. И. адвокатско
възнаграждение в размер на 2 030 лв., съобразно материалния интерес.
Ответникът също претендира разноски.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество разноски, съответстващи на сумата от 40 000 лв., за
която сума производството по делото е прекратено, поради отказ от иска.
Ответникът е направил разноски в
размер на сумата от 3 555 лв., от която сума в размер на 3 230
лв.-минимален размер на адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004 г., съобразно материалния интерес от 90 000 лв., както
и сума в размер на 325 лв. за заплатени възнаграждения вещи лица, депозит
свидетели и такса съдебно удостоверение. От сумата от 3 555 лв. ищецът ще
следва да заплати на ответника сума в размер на 1 358 лв., съответстваща
на прекратената част от исковете /40 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2000 лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана заедно от М. М.-Г.и В. П. – изпълнителни
директори на
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ да
заплати на В.Д.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат М.Г. И. сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди
лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания, причинени от разкъсване на ляв
тестис, довело до отстраняването му, което се квалифицира като трайно
затруднение на функциите на половите органи без причиняване на детеродна
неспособност , които травматични увреждания са причинили болки и страдания, като
претърпените от ищеца болки и страдания се намират в пряка причинна връзка и са
в резултат от ПТП, настъпило на 22.11.2013 г. в гр. Бургас на бул. „Димитър
Димов“, виновно причинено от водача Д.М.Ж., при управление на л.а.м. „Ауди” с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК
„Л.И.” АД със застрахователна полица № № 22113001370928 от 17.05.2013
г., валидна от 22.06.2013 г. до 21.06.2014 г., ведно със законната лихва върху
горната главница, считано от датата на деликта-22.11.2013 г. до окончателното
издължаване, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 305 лв. /триста и пет лв./ разноски направени от ищеца
пред настоящата И.танция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4
от ГПК В.Д.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат М.Г. И. да
заплати на ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана заедно от М. М.-Г. и В. П. – изпълнителни директори сумата от 1 358 лв. /хиляда триста
петдесет и осем лв./ разноски направени от ответника, съобразно цената на иска
от 40 000 лв., за която сумата производството по делото е прекратено.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана заедно от М. М.-Г.и В.П. – изпълнителни директори да заплати на адвокат М.Г. И.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 2030 лв. /две хиляда и тридесет лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана заедно от М. М.-Г. и В. П. – изпълнителни директори да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2000 лв. /две
хиляди лв./
Решението е постановено при
участието на Д.М.Ж., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: