Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
12.05.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Четиринадесети април
|
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Ася Иванова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
214 |
по описа
за |
2021 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 4311075 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.6 от ЗДвП на Т.Ц.П. , с ЕГН **********
с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700.00 лв.
ОСЪЖДА Т.Ц.П., с ЕГН ********** с адрес
***, да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, сумата
от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на
12.01.2021г. от Т.Ц.П. , с ЕГН ********** с адрес ***, против Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 4311075 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.6 от ЗДвП на Т.Ц.П. , с
ЕГН ********** с адрес ***, е наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 700.00 лв.
Жалбоподателят Т.Ц.П. не се явява
лично по делото. Чрез отразеното в жалбата, се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, излагат се съображения за
допуснати процесуални нарушения свързани с неговото издаване и се иска неговата
отмяна.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.Претендират
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил
издаден срещу Т.Ц.П., за това, че на 19.12.2020г. в 11.26 часа на главен
пътІ-8, км. 251.600, в посока на
движение на контролираните МПС от изток към
запад, при разрешена
скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч, като водач на МПС лек автомобил “Волво С 80”, с ДК№ РВ 3164 КС, е
извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-М № 566 / с установена скорост от 120 км/ч и превишаване на
разрешената скорост с 60 км/ч./. Като собственик, на когото е бил регистриран
автомобила, жалбоподателят бил установен и на същият била наложена глоба в
размер на 700.00лв. Съставения фиш е бил
връчен срещу подпис на нарушителя на 07.01.2021г. / справка към адм. нак.
преписка /
Гореописаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода
на производството гласни доказателства- от разпита на св. К.И.С., писмените и
веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система
за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано
техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR1-М“.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.
Безспорно по делото се установи
това, че свидетелят К.И.С. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на
длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по делото се установи това, че на 19.12.2020г.
св. С. е бил на работа дневна смяна и около 8.30 часа се намирал на главен път
І-8 в зоната на км.251, в района на кръстовище преди с. Поповица, обл.
Пловдивска. На същия път, в този ден, е имало въведено ограничение за скоростта
на движещите се МПС в посока от гр.Свиленград
към гр. Пловдив до 60 км.ч. въведено с пътен знак „В26”. До посоченото мястото
св.С. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК, който в последствие
бил позициониран след пътен знак „В26”,
ориентиран с предната си част срещу идващите след знака за ограничение,
от изток на запад или посока от гр.Свиленград към гр. Пловдив автомобили. В
предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което
при включен режим е контролирало движещите се в посока от изток на запад МПС-та.
В 11.26 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало,
като с него било заснет клип № 17925 /протокол към адм.нак. преписка / с
движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 3164 КС, който преминал със скорост от 123
км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч. Констатациите на св. С. във връзка с
работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съставения от него, с дата от
19.12.2020г. протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били
свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап,
информацията от работата на АТСС от 19.12.2020г. била обработена, като се е
установило, че заснетия в 11.26 часа видеоклип № 17925 МПС, съдържа запис на
движещ се автомобил “Волво С 80”, с ДК№
РВ 3164 КС собственост на Т.Ц.П.. Именно превишението на скоростта от 60 км.ч.,
след приспадане на толеранса от 3 км.ч, е станало причина да се издаде
обжалвания електронен фиш.
При анализа на обстоятелствата по
делото не се констатират допуснати процесуални нарушения включително и на разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно
текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за
доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно липсата на
конкретни реквизити и елементи от състава на нарушението се явяват
неоснователни. При анализа на събраните по делото доказателства, не се
установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС,
които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по
делото се установи, че използваното АТСС е било закрепено в купето на служебния
автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от
ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като е било
„прикрепено към превозно средство и временно разположено на участък от пътя,
установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.” Представеният по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно изискуемите
реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на
измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в
случая “П”, което означава приближаващ. В случая не е оспорен и факта на
управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш -
място и време, при което се потвърждава изводът за несъщественост на
възраженията по отношение на липсата на пълна конкретика относно снимката на
разположението на уреда за измерване по чл.10 ал.3 от Наредбата. В тази насока
направеното възражение се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение.
В приложения към преписката Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 19.12.2020г., са отразени номер на първо статично
изображение-17876 и номер на последно
статично изображение-17926. От същия протокол се установява, че за времето от 08.30
часа до 11.45 часа на 19.12.2020г., по време на наряда на св.С., с това АТСС се
били направени общо 60 клипа, като клипа от 11.26 часа, с номер 17925 въз основа на който е издаден оспорвания фиш е
бил между тях.
В протокола е отбелязан и пътния
знака въвеждащ ограничение на скоростта- „В26” и неговото разположение спрямо
АТСС. Наличието или липсата на съответния знак, се явява от съществено значение
за основателността на жалбата и за реализиране на административнонаказателната
отговорност в случая. Съдът като прецени всички обстоятелства по делото счете,
че на 19.12.2020г., в контролирания от страна на св. С. участък от пътя,
посредством АТСС TFR1-М № 566, такъв знак е съществувал. Неговото точно разположение
се установява, от намиращите се на листи от 9 до 10 от НАХД № 214/2021г. на АРС
справка и схема изпратена с писмо от ОПУ
Пловдив. Наличието на пътния знак се установява и от съдържанието на съставения протокол попълнен от св. С.. В
този смисъл, писмото от ОПУ Пловдив, в конкретиката на фактите - не разколебава
и не опровергава доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия
материал /арг. от чл.189 ал.15 ЗДвП - официалният документ служи за доказване
на факти от предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички
допустими процесуални способи/. Преценката за същественост на конкретни
реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали
попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката.
В този смисъл жалбата и направените възражения се явяват неоснователни и следва
да се оставят без уважение.
От представения по делото
Протокол за проверка на мобилна система №5-32-20 от 06.08.2020г. /от
адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното техническо средство
е преминало съответната проверка, като неговата годност е до 06.08.2021г.
От представеното по делото
Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от
24.10.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС TFR1-М № 4835 / с
инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г. Действително датата на
установеното нарушение е 19.12.2020г. но в случая следва да се вземе предвид и
текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст гласи, че „Когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. Тъй
като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало съответната проверка към
датата на нарушението, а и в последствие е преминало такава проверка, то неговата годност е удължена вече до
06.08.2021г., то следва извода, че заснемането на нарушението е било извършено
с разрешено и валидно техническо средство.
При тази установената фактическа
обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателят е осъществен съставът
на вмененото му административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана неговата
отговорността, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в извън
населено място за което е въведено ограничение,
е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се
установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът
на нарушителят П. е заснет при движение със скорост от 123 км/ч, с
автоматизирано техническо средство, като при съставяне на фиша е отчетена и
допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено
ограничение от 60 км/ч.
При определяне на наказанието,
АНО се съобразил изцяло с това, че нарушението е в извън населено място и
превишението се явява с 60 км.ч. над допустимата скорост, то на нарушителя е
била наложена глоба, чийто размер е бил изцяло съобразен с предвиденото в
закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то наказанието е определено на
основание чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП. Същия предвижда, че „Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извън населено място, се наказва, както
следва: за превишаване над 50 км.ч. -с глоба 600 лв. като за всеки следващи 5 км.ч.
превишаване над 50 км.ч. глобата се
увеличава с 50 лв. В случая границата от превишението от 50 км.ч., което
определя основната санкция от 600 лева, е превишена със стойността от 10
километра / което се равнява на 2 пъти х
5 от следващите километри превишение/, поради което и определената от АНО добавка
от 100 лева се явява законосъобразно определена. За съдът не е налице да
коригира така определената от АНО глоба в размер на 700 лева, като може
единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради
които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение
от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: