Присъда по дело №2519/2010 на Районен съд - Бургас

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

№                                                              2010 година                                  град  БУРГАС

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД          ДЕВЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на  ДВАНАДЕСЕТИ АВГУСТ                                                          2010 година

В публично заседание в следния състав:

                                       Председател: ИСКЪР ИСКЪРОВ

                                      Съдебни заседатели:  1. К. Д.

                                                                             2. Г. К.

Секретар: П.С.М.

Прокурор: Т. П.

като разгледа докладваното от съдията ИСКЪРОВ

НОХД № 2519  по описа за 2010  година

П   Р   И   С    Ъ    Д    И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.Р. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора - Плевен, турчин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2007 г. в гр. Бургас, ул. „Гурко” № 32, в магазин „Планикс”, е отнел чужда движима вещ – преносим компютър, марка „АСЕР”, модел “AS5051” с фабр. № LXAG20C*********B82511, на стойност 950,00 лева от владението на Росица Жекова Цонева с ЕГН **********, без съгласието й, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на „опасен рецидив” – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца, което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.Р. – с посочена по-горе самоличност, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати сумата от 142 /СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВА/ лева, представляваща направените по делото разноски.

          Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок считано от днес пред БОС.

                                                                   СЪДИЯ:

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                    2.

Вернсо с оригинала! Петя Минкова

МОТИВИ към ПРИСЪДА № …../12.08.2010 г. ,

постановена по НОХД № 2519/2010 г. по описа на БРС

 

Съдебното производство по делото е по реда на чл. 370-374 НПК и е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при БРП, с който против подсъдимия Д.И.Р. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 28.06.2007 г. в гр. Бургас, ул. „Гурко” № 32, в магазин „Планикс”, е отнел чужда движима вещ – преносим компютър, марка „АСЕР”, модел “AS5051” с фабр. № LXAG20C*********B82511, на стойност 950 лв. от владението на Р. Ж. Ц. с ЕГН **********, без съгласието й, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК.

В съдебно заседание представителят на БРП поддържа обвинението против подсъдимия, не ангажира други доказателства и пледира за определяне на подсъдимия на наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно – на наказание ЛОС за срок от една година и четири месеца, при определен на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.1 ЗИНЗС първоначален “строг” режим на изтърпяване в затвор.

Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по обвинението  и правната квалификация на деянието, считайки обвинението срещу подсъдимия за изцяло доказано от обективна и субективна страна, също не ангажира други доказателства и моли при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК да бъде наложено на подсъдимия наказание ЛОС за срок от една година и четири месеца.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено справедливо наказание.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. Р. е многократно осъждан, като с присъда по НОХД № 314/2002 г. на РС – Кърджали, влязла в сила на 03.08.2002 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК е осъден на ЛОС за срок от шест месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 години; със споразумение по НОХД № 777/2005 г. на РС – Благоевград, влязло в сила на 05.05.2005 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на ЛОС за срок от осем месеца; със споразумение по НОХД № 1408/2004 г. на РС – София, влязло в сила на 10.04.2004 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК е осъден на ЛОС за срок от осем месеца и с присъда по НОХД № 917/2005 г. на РС – Перник, влязла в сила на 25.01.2007 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК е осъден на ЛОС за срок от десет месеца.

През лятото на 2007 г. подс. Р. и свид. Т. Н. Е. пристигнали в гр. Бургас, където в к-с “Лазур”, бл. 78, наели квартира.

На 28.06.2007 г. двамата излезли на разходка в центъра на гр. Бургас. Около 13.00 – 13.15 ч. двамата минали по ул. “Гурко”, когато подс. Р. поискал да види стоките, които се продавали в находящ се на партерния етаж на дом № 32 магазин за компютри “Планикс”, стопанисван от едноименното ЕООД, с управител – свид. Р. Ц. Ж.. Подсъдимият и свид. Е. влезли в магазина и започнали да разглеждат предлаганите стоки, изложени на витрини, поставени от двете страни по дължината на помещението. Тогава подсъдимият видял и решил да отнеме изложения на лявата витрина преносим компютър, марка „АСЕР”, модел “AS5051” с фабр. № LXAG20C*********B82511. В изпълнение на намерението си, незабелязано от придружаващия го свид. Е. и от другите присъстващи в магазина лица – свидетелите Р. Ж., Н. Г. –И. и Т. Б., подсъдимият взел горепосочената вещ и я скрил под ризата си, след което напуснал магазина. След като и свид. Е. напуснал магазина, двамата с подсъдимия наели таксиметров лек автомобил, управляван от свид. В. С. и се отправили към к.к “Слънчев бряг”, като по пътя подс. Р. показал на свид. Е. отнетия компютър. Пристигайки в к.к. “Слънчев бряг”, подсъдимият продал отнетия компютър на лицето М. Х.– гражданин на Република Турция за сумата от 500 лв.

Към момента на отнемането му – 28.06.2007 г., стойността на процесния компютър възлизала на 950 лв., като към настоящия момент отнетата вещ или нейната равностойност не са възстановени от подс. Р. на собственика.

Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от направеното в хода на съдебното производство от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК /на л. 19 по описа на материалите по НОХД № 2519/2010 г. на БРС/, както и от събраните в хода на наказателното производство доказателства, обективирани в гласните - безпротиворечивите, както сами по себе си така и едни спрямо други, показания на свидетелите Е., Ж., Г., Б., В., Х. и С., дадени в хода на досъдебното производство /на л. 35-49 по описа на материалите по ДП № 989/2007 г. на І РУП на МВР –Бургас/, в писмените /на л. 19, 32, 33, 50-56 и 97 по описа на материалите по ДП № 989/2007 г. на І РУП на МВР – Бургас и на л. 16-18 по описа на материалите по НОХД № 2519/2010 г. на БРС/, както и от заключенията на вещите лица по извършените в хода на досъдебното производство техническа и оценъчна експертизи /на л. 59-70, 72 и 73 по описа на материалите по ДП № 989/2007 г. на І РУП на МВР –Бургас/.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

С оглед на така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК, тъй като на  28.06.2007 г. в гр. Бургас, ул. „Гурко” № 32, в магазин „Планикс”, е отнел чужда движима вещ – преносим компютър, марка „АСЕР”, модел “AS5051” с фабр. № LXAG20C*********B82511, на стойност 950 лв. от владението на Р. Ж. Ц. с ЕГН **********, без съгласието й, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Квалификацията по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК е обусловена от наличието към момента на извършване на деянието по настоящото обвинение на предходни осъждания на подс. Р. – по НОХД № 314/2002 г. на РС – Кърджали, по НОХД № 777/2005 г. на РС – Благоевград, по НОХД № 1408/2004 г. на РС – София и по НОХД № 917/2005 г. на РС – Перник, за тежки умишлени престъпления от общ характер, за които са му наложени наказания ЛОС, като изпълнението на само едно от тези наказания е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК и същевременно по отношение на тези наказания не са изтекли сроковете по чл. 30 НК.

Деянието е извършено от подсъдимия при формата на вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

            За престъплението на подсъдимия законът предвижда наказание ЛОС за срок от 2 до 10 години. С оглед задължителното приложение на института на чл. 55 НК предвид специалния характер на настоящото производство, последиците по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и принципът на чл. 2, ал. 1 НК, съдът счита, че за целите по чл. 36 НК за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. При определяне конкретния размер на наказанието съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца – невъзстановените имуществени вреди от деянието и наличието на други предходни осъждания на подсъдимия - извън тези, обусловили квалификацията на деянието му като такова по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 НК. Така наложеното на подсъдимия наказание следва на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.

  

РАЗНОСКИТЕ:

Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на наказателното производство по обвинението против подсъдимия съдебно-деловодни разноски общо в размер на 142 лв. (44 лв. - за изготвяне на фотоалбум в досъдебното производство, 38 лв. – за възнаграждение на вещото лице по оценъчната експертиза и 60 лв. – за възнаграждение на вещото лице по техническата експертиза), които разноски - предвид признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение - на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

           

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Верно с оригинала! Петя Минкова