№ 1207
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502147 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262906/07.05.2021 г. по гр.д. № 3822/2020 г. на СГС, I-29 състав е
осъдено ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на А. Д. Д. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 10 000 лева, представляваща част от общо
претендирано застрахователно обезщетение от 60 000 лева за претърпени от него
неимуществени вреди от причиненото му травматично увреждане, изразяващо се в
луксация на лява акромиоклавикуларна става, в резултат от осъществено на 28.11.2019
г. в гр. София на кръстовището на бул. „Пенчо Славейков“ с бул. „Георги Софийски“
ПТП по вина на водача на автомобил Интегра с ДК № ******** – Д. С. Г., чиято
деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска
отговорност със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, заедно със законната
лихва върху тази сума от 08.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 105 лева – застрахователно обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински услуги и изследване,
настъпили от причиненото му увреждане в резултат на посоченото ПТП, заедно със
законната лихва върху тази сума от 06.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като
искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 10 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева и
акцесорните претенции за законна лихва за периода 28.11.2019 г. – 07.01.2020 г. и
периода 15.01.2020 г. – 05.02.2020 г.
Ищецът А. Д. Д. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение, с която го обжалва в частта, с която е отхвърлен иска му за неимуществени
вреди за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева. Поддържа, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и необоснованост.
Определеният размер на обезщетението бил занижен с оглед принципа на
1
справедливост и съдебната практика. Не били отчетени всички специфични
обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението. Не били
обсъдени в тяхната цялост и значение сериозните психологически и емоционални
проявления и последствия при ищеца, породени в резултата на процесното ПТП и
физическите увреждания. Не били съобразени и увеличаващите се лимити на
застраховките. Моли да бъде отменено обжалваното решение в посочената част и на
ищеца да бъдат присъдени още 10 000 лева, ведно със законната лихва от 08.01.2020 г.
до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът А. Д. Д. е твърдял в исковата молба, че на 28.11.2019 г. в гр. София
настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Интегра с
ДК № ******** – Д. С. Г., чиято деликтна отговорност била застрахована по
застраховка ГО при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. При това ПТП ищецът
пострадал като водач на другия автомобил, участвал в ПТП - Шкода Фабия с ДК №
********, като получил следното травматично увреждане: луксация на
акромиоклавикуларната става на лява раменна става, от което претърпял болки и
страдания – трайно намалена възможност за движение на ляв горен крайник за повече
от 30 дни и промяна в поведението, както и имуществени вреди в размер на 105 лева –
разходи за лечение. Поддържал е, че справедливият размер на; справедливо
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е сумата 60 000 лева.
Претендирал е такова в размер на 40000 лева, като част от обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер от 60000 лева, и сумата 105 лева – обезщетение за
имуществени вреди, заедно със законната лихва от увреждането на 28.11.2019 г. за
неимуществените вреди и от извършването на разходите на 15.01.2020 г. за
имуществените вреди.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който е оспорвал исковете, възразявайки че липсват доказателства за
виновно поведение на застрахования при него водач, а доказателствата сочели за
наличие на такова на ищеца – отнел предимство на движещия се със специален режим
автомобил. Навеждал е и възражение за съпричиняване, обстоятелствата за което е
било възможно да бъдат изложени след запознаване с материалите от ДП, а при
евентуалност – възражения за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и недължимост на лихвата.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 423, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
2
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на Д. С. Г. – водач на л.а.
„Интегра“, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество към датата на ПТП, увредите на жалбоподателя - луксация на
лява раменна става и причинната им връзка с ПТП са установени пред първата
инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за размера на
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Пред
въззивната инстанция не се поддържа възражението за съпричиняване.
За установяване на претърпените неимуществени вреди в първата инстанция са
събрани писмени доказателства – медицинска документация и е изслушано заключение
на СМЕ. Разпитан е един свидетел.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б. Б. въз основа на
събраните писмени медицински документи и неоспорено от страните, се установява по
делото, че в резултат от настъпилото ПТП ищецът А.Д. е получил травматично
увреждане, изразяващо се в изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става и
получена в резултат от страничен удар на раменната става, разкъсване на връзките
между ключицата и горния израстък на лопатката, което води до трайно повдигане на
ключицата нагоре, съчетано със силни болки и ограничения на страничните движения
на крайника. По своята медико-биологична характеристика причиненото увреждане на
ищеца представлява трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок
повече от 30 дни (в случая до 2 месеца). За травматичното увреждане на ищеца била
оказана по спешност помощ във Военномедицинска академия – София, където бил
прегледан и било извършено наместване на изкълчената му става с поставяне на мека
бинтова превръзка под формата на осморка за срок от 40 дни. След прегледа лечението
на ищеца продължило амбулаторно с контролни прегледи и прием на обезболяващи.
Поради липса на резултат от проведеното лечение, ищецът. предприел ново рентгеново
изследване и преглед в друго лечебно заведение, при които диагнозата е потвърдена,
но не е проведено оперативно лечение поради чести негативни последици от такова
лечение и последващо ограничение на движението на раменната става.
Имобилизацията била продължена с раменен бандаж за още 30 дни и последваща
рехабилитация. Изяснява се от заключението, че общо лечебният и възстановителен
период при ищеца е продължил 2 месеца, като през този период той е търпял болки и
страдания - интензивни през първите 2-3 седмици след произшествието и периодични
такива извън посочения период, свързани с преумора на раменната става и при рязка
промяна на времето (при студено и влажно време), когато ищецът се е налагало да
ползва седативни и обезболяващи средства. Обездвижването на левия му крайник
водело и до известно затруднение в обслужването.
Към момента на експертизата – м. септември 2020 г., ищецът понякога (при
силно напрежение на лявата ръка) търпял единични болки в областта на изкълчената
става поради остатъчна деформация, които бързо отзвучавали след употреба на
аналгетици. Движенията на лявата му раменна става били близки до нормата и от
травматичното увреждане останал само видим козметичен дефект над лявата раменна
става, като не се очаквало от него да се получат артрозни изменения или други
3
негативни последици. Ищецът бил напълно работоспособен, но при пренапрежение на
лява раменна става било възможни да получавал временни болки.
Разпитаният свидетел М. С., която от пет години живее на съпружески начала с
ищеца А.Д. е посочила, че непосредствено след произшествието получила обаждане от
ищеца, който работил като таксиметров шофьор, и го видяла в болницата. Той бил
изплашен от случилото се и изпитвал силни болки в лявото рамо, което било
обездвижено в болницата тъй като била излязла ключицата на лявото му рамо. Бързо
го изписали, препоръчали му операция. След като се прибрали в къщи, през първите
две седмици той повече лежал, тъй като го боляло, пиел обезболяващи поне два пъти
на ден. Свидетелката се грижила за ищеца и тъй като тя имала необходимите умения,
завършила била Медицинския колеж, му сменяла през следващите три седмици
превръзките на лявата ръка, които облекчавали болките му. През първите дни ищецът
бил мрачен и несговорчив, ядосвал се и за колата си, но постепенно се възстановил и
след като намерил нов автомобил – около 30, 35-я ден след произшествието, започнал
отново да работи. Работата му не го натоварвала, но при физическо натоварване
изпитвал болки в травмираното рамо. Дълго време имал проблеми с преминаване на
кръстовища, на които светофарът мига в жълто, минавал много бавно
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Следва да бъдат съобразени описаните по-горе увреждания и последиците от
тях, и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя,
техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на
уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП – 53 г. – възраст, която се характеризира с
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било сериозно променено за период от поне два месеца, през първия месец от които не
е работел и е имал нужда и от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности,
предвид изкълчената лява раменна става, обездвижването й; търпял е силни болки през
първите три седмици, които са намалели впоследствие и сега се проявяват при
4
натоварване; обстоятелството, че ищецът известно време се е чувствал потиснат и е
бил затворен, като след първоначалното възстановяване и започване на работа е
изпитвал страх при преминаване на мигаща жълта светлина; обстоятелството, че
ищецът не е лекуван оперативно, а основният възстановителен период е бил два
месеца, като се е възстановил и няма остатъчни увреждания, а само временни болки
при претоварване, които отминават след прием на обезболяващи; лимитите на
застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2019 г. и
като се съобрази принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира,
че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди
от ПТП е 15 000 лева. Ето защо е частично основателно оплакването на ищеца, че
първата инстанция му е присъдила занижено обезщетение в разрез с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди различен от този, до който е достигнал
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е отхвърлен за сума над 10 000 лева до 15 000 лева и на ищецът да
бъдат присъдени още 5 000 лева, ведно със законната лихва от 08.01.2020 г. до
окончателното изплащане. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има всяка страна, в зависимост от защитения материален интерес.
Ищецът не е сторил такива, но е бил представляван от адвокат безплатно и
неговото възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК.
При защитен интерес в размер на 5 000 лева от общо защитаван интерес в
размер на 10 000 лева, на адв. Н. Д. следва да бъдат присъдени 498 лева с ДДС.
Застрахователят не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, на
когото съдът определя възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100
лева.
За първата инстанция на адв. Д. се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 159.50 лева с ДДС.
Застрахователят следва да заплати по сметка на САС 100 лева – държавна такса
и по сметка на СГС – още 200 лева – държавна такса и още 70.13 лева за вещи лица.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262906/07.05.2021 г. по гр.д. № 3822/2020 г. на СГС, I-29
състав в частта, с която е отхвърлен иска на А. Д. Д. против ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 28.11.2019 г. за сума над 10 000 лева до
15 000 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на А. Д. Д.,
ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** сумата 5 000 лева, допълнително към вече
присъдените му от СГС 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, претърпяно на 28.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
08.01.2020 г. до окончателното изплащане.
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262906/07.05.2021 г. по гр.д. № 3822/2020 г. на
СГС, I-29 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на адв. Н.
Н. Д. от САК адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в
размер на сумата 498 лева пред САС и и в размер на сумата 159.50 лева –
допълнително възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати в бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – София сумата 100 лева –
държавна такса, както и по сметка на Софийски градски съд сумата 200 лева –
допълнителна държавна такса и сумата 70.13 лева – възнаграждение за вещи
лица.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6