МОТИВИ по НОХД №2928/2008г. на СГС, НК, 21 състав
В съда е внесен
обвинителен акт срещу подсъдимата Е.И.Х. за това, че в
периода от 01.04.1992г. до 21.07.2006г. в гр.Р. в качеството си на административен ръководител на Окръжна прокуратура-гр.Р.
при условията на продължавано престъпление е пропуснала да изпълни своевременно
длъжностите си, които й е налагала службата съгласно чл.28,
ал.2, чл.43, ал.1-ал.6, чл.178,
ал.1-ал.3, чл.186-чл.194 и чл.234-чл.239а от НПК
(отм.), чл.35, ал.2, чл.46,
ал.1-ал.4 и чл.196, ал.1 и
ал.2, чл.207-чл.215 и чл.242-чл.247 от НПК, т.103-т.116 от ИРОПП (отм.) и
чл.219-чл.243 от ИРВОПП относно наказателното преследване по 31 бр.
досъдебни производства, 2 бр. прокурорски преписки и по 15 бр. актове за начет и ревизионни актове с цел да избави другиго
от наказание – престъпление по чл.288 НК вр. чл.26, ал.1 НК.
Внесено е и
обвинение за това, че подсъдимата Е.И.Х. в периода от
01.04.1992г. до 21.07.2006г. в гр.Р. в качеството си на административен ръководител на Окръжна
прокуратура-гр.Р. при условията на продължавано престъпление е нарушила и не
изпълнила служебните си задължения, визирани в чл.47
от НПК (отм.), чл.242-чл.247 от НПК, чл.27-чл.31 от ГПК (отм.), чл.27 от ЗФК (отм.), чл.29
от ЗДФК (отм.), чл.40 от ЗДВФК (отм.), т.103-т.116 от ИРОПП (отм.) и
чл.219-чл.243 от ИРВОПП с цел да набави за другиго облага общо в размер на
26 811 695,89 лв. (неденоминирани) и да
причини другиму вреда общо в размер на 26 811 695,89 лв. (неденоминирани), като от това са настъпили значителни вредни
последици и деянието е извършено от длъжностно лице, заемащо отговорно служебно
положение - престъпление по чл.282,
ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 НК.
Предварителни въпроси:
Обвинителният
акт е внесен в съда на 10.03.2008г. и по него е образувано НОХД №821/2008г. по
описа на СГС, НК, 21 състав. С разпореждане от 07.04.2008г. на
съдията-докладчик съдебното производство по делото е прекратено и делото е
изпратено на ВКС за определяне на подсъдност.
Пред ВКС на
16.04.2008г. е образувано ЧНД №202/2008г. С определение от 10.10.2008г. на ВКС,
ІІ н.о. е прието, че компетентен да разгледа делото срещу подсъдимата Е.И.Х. се
явява по силата на чл.35, ал.3 НПК именно Софийски градски съд.
Въз основа на
това определение на ВКС, делото е постъпило на 13.10.2008г. в СГС и е
образувано настоящето НОХД №2928/2008г.
Прокурорът в
съдебно заседание поддържа повдигнатите обвинения, като счита, че те са
доказани по несъмнен начин от фактическа и правна страна. Позовава се на
събраните по делото доказателства и прави анализ на част от инкриминираните
дела. Алтернативно предлага преквалифициране на деянията по чл.294,
ал.4 НК, като по-лек текст на закона. Пледира за налагане на наказание лишаване
от свобода в размер под минималния, при приложение на чл.66,
ал.1 от НК и иска да бъде наложено и наказание
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 НК.
Защитниците на
подсъдимата Е.И.Х. - адв.В.В. и адв.И.В. пледират за оправдателна
присъда, като сочат многобройни аргументи за това, че престъпленията, за които
подсъдимата е обвинена, не са осъществени нито от обективна, нито от субективна
страна.
Подсъдимата Е.И.Х. дава подробни обяснения по обвинението, не се
признава за виновна и моли да бъде оправдана.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Е.И.Х. е родена на ***г. в гр.П.,
живее в гр.С., бул.“Д.Н.” №**, ап.1, българка, българска гражданка, вдовица,
безработна, неосъждана, с висше образование, ЕГН **********. Има много
добри характеристични данни.
Със Заповед
№357/06.06.1974г. на Главния прокурор на НРБ подсъдимата Е.И.Х.
била назначена за Заместник районен прокурор в гр.Р.,
считано от 01.07.1974г.след разпределението й като млад специалист за тази
длъжност. Подсъдимата Х. встъпила на 24.06.1974г.
Със Заповед
№245/06.06.1978г. на Главния прокурор на НРБ подсъдимата Е.И.Х.
била преназначена за Районен прокурор на гр.Р.. На
тази длъжност подсъдимата останала до 02.03.1981г., когато със Заповед
№65/17.02.1981г. на Главния прокурор на НРБ тя била назначена за прокурор в
Окръжна прокуратура-гр.Р. (ОП-гр.Р.). Отново със
Заповед №182/06.04.1982г. на Главния прокурор на НРБ подсъдимата Е.И.Х. била назначена за заместник окръжен прокурор в ОП-гр.Р..
Със Заповед №287/01.04.1992г.
на Главния прокурор на Република България подсъдимата Ел.Х.
била преназначена от длъжност Заместник окръжен прокурор на длъжност Окръжен
прокурор с ранг „Прокурор при Главна прокуратура” в ОП-гр.Р..
С Решение на
Висшият съдебен съвет взето на заседанието му, проведено на 16.06.2004г. по
протокол №22/16.06.2004г. подсъдимата Х. била преназначена на длъжността
„Административен ръководител” –Окръжен прокурор в ОП-гр.Р.
с ранг „Прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна
прокуратура”.
На 28.06.2006г.
подсъдимата Х. подава молба до ВСС за освобождаване от работа в прокуратурата.
С Решение на Висшият съдебен съвет взето на заседанието му от
12.07.2006г. по протокол №32/12.07.2006г. подсъдимата Х. била освободена от
заеманата длъжност, считано от 12.07.2006г., а трудовият й договор бил
прекратен със Заповед №ЛС-2318/21.07.2006г. на Главния прокурор на Република
България.
В периода,
когато подсъдимата Х. била Окръжен прокурор на гр.Р., наред с административните си функции по ръководство на
прокуратурите от съдебния район, подсъдимата внесла в съда повече от 127
обвинителни акта, решавала преписки наравно с редовите прокурори от ОП-гр.Р., участвала в съдебните заседания по своите обвинителни актове,
като само в периода от 2000г. до 2006г. (за който е изготвена справка от ОП-гр.Р.
има над 1 000 различни произнасяния по преписки и дела.
На 26.06.2006г.
във Върховна касационна прокуратура бил получен сигнал, че сл. дело
№1274/1991г. по описа на Окръжна следствена служба -Р., образувано
и водено срещу Р.Я.П., Х.В. Г., Б.К.Б., Й.К.Г., М.Ц.М.,
А.Ц.М., И.Ж.С. и К.Ж.С. за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 НК от единадесет години се намира в ОП-гр.Р., без да има произнасяне по него.
Била извършена
проверка от отдел „Инспекторат” при ВКП, като в резултат от нея и
констатираното просрочие в решаването на делото, подсъдимата Е.И.Х.
решила, че трябва да напусне заеманата длъжност, както и въобще прокуратурата и
на 28.06.2006г. тя депозирала във ВКП искане за оставка от заеманата длъжност и
молба за отпуск до вземане на решение от ВСС.
Подсъдимата Х.
издала заповед през време на отсъствието й да бъде замествана от Заместник
окръжния прокурор - св.А.С.Д..
Няколко дена
по-късно св.Д. разпоредила кабинета на подсъдимата Х.
да бъде заключен и ключът да се съхранява отделно от останалите ключове, за да
се ограничи достъпа до кабинета.
На 02.08.2006г.
ВСС приел решение св. Д. да изпълнява временно длъжността Окръжен прокурор до
назначаването на титуляр и бил обявен конкурс за длъжността, който продължил до
месец октомври 2006г., когато на 23.10.2006г. св.О.П.Д.
бил назначен за Административен ръководител - Окръжен прокурор на ОП-гр.Р..
Междувременно св.Д. провела няколко разговора с Апелативния прокурор на В.
Л.Д. относно статута на преписките и делата, намиращи
се в кабинета на подсъдимата при нейното напускане. Било решено да се извърши
опис на елата в кабинета и със заповед №157/31.08.2006г. св.Д.
разпоредила на св.Д.П.П. и св.Д.К.П. да извършат опис
на делата.
Двете
свидетелки влезли в кабинета и започнали да описват делата, намерени на масата
и бюрото на подсъдимата Х.. Работили сами до
08.09.2006г., когато по разпореждане на Апелативния прокурор Д. св.Д. включила като председател на проверяващата комисия св.Д. със Заповед №158/08.09.2006г.
Проверката
продължила в периода от 31.08.2006г. до 14.09.2006г., а констатациите били
отразени в опис, приложен на л.39-л.88 от т.1 на сл. дело.
На различни
места в кабинета на подсъдимата Х. - във вградени в стените шкафове, под и
върху маса, предназначена за посрещане на гости, били описани 42 броя досъдебни
производства, 21 броя акта за начет и 220 броя заведени и 90 броя незаведени в
деловодството на прокуратурата преписки.
Въз основа на
констатациите от проверката на 28.11.2006г. било образувано настоящето
наказателно производство (л.1-л.2 от т.1 на сл. дело).
По доказателствата:
Посочената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата Е.И.Х., показанията на свидетелите Д.П.П.,
Д.Ц.П., Д.К.П., А.С.Д., О.П.Д., И.Т.П. и М.Н.Р., които са разпитани лично от
настоящия съдебен състав, както и от показанията на свидетелите, приобщени по
реда на чл.373, ал.1 НПК вр. чл.372, ал.3 НПК вр. чл.371, т.1 НПК вр. чл.283 НПК, както следва: П.М.П., Р.О.Х.,
С.А. А., Ж. А.Н., С.И.Р., Ш.Ю.М., С.П.П., К.Н. Д., Р.Й.М.,
А..М.А., Х.Х. В, Б.Н.С., М.А.А., К.К.Ф., Н.М.К., М.Х. С.,
Г. И. Г., Д.И.Р., Р.Н.Ф., Р.Х.К.., К.В.Д., Б.Г.Д., А.М.Е.,
Н.Х.Н., Х.Х.К. (Х.А.Д.), Т.Д.Х., С. И.а И.а, Е.Х.Я., М.Г. И., Г. Ц.М., Р.Г.Р., С.А.С.,
А.М.А., М.А.У..
При
изграждане на своите фактически изводи съдът използва и изключително голямо
количество документи и веществени доказателства, свързани с инкриминираните преписки
и действия на подсъдимата, както и касаещи нейното длъжностно качество и
действия като Окръжен прокурор на гр.Р. в периода
1992г.-2006г. Сред тях основните са:
от досъдебното производство
том 1
- жалба от Р.О.Х. с приложения - л.15-л.20
- жалба от Ш.Ю.М. с приложения - л.21-л.25
- сигнал от М.А.А. с приложения - л.26-л.30
- доклад от В.П. и М.Ф. до Главния
прокурор Б.В. - л.31-л.32
- доклад на О.Д. до ВКП - л.33-35
-
справка за намерените следствени дела - л.36-л.38
- опис на намерените в кабинета на Е. Х. дела - л.39-л.88
(оригинал)
-
Постановление за частично прекратяване на сл. дело №1274/91г. - л.98-л.102
-
препис от дневник за 1995г. - л.104
-
препис от дневник за 1995г. - л.105
-
препис от дневник за 1987г. - л.106
том 4
-
Постановление за прекратяване на наказателно производство по сл. дело
№237/2003г. - л.10
- писмо №673/02/12.01.2004г. на ОП-гр.Р. - л.52
том 5
-
справка към раздел присъди - л.7-л.16
том 6
- писмо на ОП-гр.Р. с приложени справки и постановления по
актове за начет №95/96г. и №96/96г. - л.2-л.10
- писмо на ОП-гр.Р. до АП-гр.В. с
приложени постановления на ОП-гр.Р. - л.12-л.19
том 11
- доклад на В.П. до Б.В. – л.2-л.3
том 12
- писмо на ОП-гр.Р. №960/06г. – л.3
-
справка за сл. дела – л.4-л.12
-
справка за преписки – л.13-л.24
-
прокурорски актове – л.25-л.236
- писмо на ОП-гр.Р. със справка за лица, заемащи длъжност „деловодител”
– л.238
-
длъжностна характеристика „съдебен администратор” – л.239
-
длъжностна характеристика „съдебен деловодител” – л.240-л.241
-
длъжностна характеристика „административен секретар” – л.242-л.243
-
длъжностна характеристика „компютърен оператор” – л.244
-
длъжностна характеристика „съдебен секретар” – л.245-л.246
- писмо №960/06г. от 20.04.2007г. на ОП-гр.Р. за изпращане на
материали – л.248
-
заповед №157/31.08.2006г. на и.д. Окръжен прокурор на ОП-гр.Р. – л.249
-
заповед №157/31.08.2006г. на и.д. Окръжен прокурор на ОП-гр.Р. – л.249
-
заповед №158/08.09.2006г. на и.д. Окръжен прокурор на ОП-гр.Р. – л.250
- писмо №163/05.09.2006г. на ОП-гр.Р. до
АП-гр.В. – л.251
- писмо №163/18.09.2006г. на ОП-гр.Р. до
АП-гр.В. – л.252
- писмо №А-172/18.09.2006г. на АП-гр.В. – л.253
- разпореждане на АП-гр.В. –от
27.09.2006г. л.254
- разпореждане на ОП-гр.Р. от 29.11.2006г. за преразпределяне
на делата и преписките – л.255-л.258
- писмо №712/02.10.2006г. на ОП-гр.Р. до
АП-гр.В. – л.259
- писмо №А-172/13.10.2006г. на АП-гр.В. – л.260
- писмо №712/16.10.2006г. на ОП-гр.Р. – л.261
- справка №960/12.06.2007г. на ОП-гр.Р. за произнасянията
на подсъдимата Х. – л.263-л.274
том 13
- копие на пр. пр. №1480/86г. на ОП-гр.Р. по акт за начет
№Р-6022-4306-85 – л.1-л.79
том 14
- копие на пр. пр. №306/87г.
на ОП-гр.Р. по ревизионна преписка №1007/86г.
– л.1-л.243
том 15
- копие на пр. пр. №574/97г. на ОП-гр.Р. по ревизионна
преписка №3002/97г. – л.1-л.126
том 16
- копие на пр. пр. №440/97г. на ОП-гр.Р. по Акт за начет
№15/96г. – л.1-л.32
том 17
- копие на пр. пр. №824/96г. на ОП-гр.Р. по
Ревизионна преписка №3045/96г. на ДФК-гр.Р. – л.1-л.223
том 18
- копие на пр. пр. №85/97г. на ОП-гр.Р. по Акт за начет
№166/96г. – л.1-л.24
том 19
- писмо №960/06г. на ОП-Р. – л.2
- писмо №95/01.07.1996г. на ДФК до ОП-гр.Р. – вх.№83/10.01.97г. – л.3
-
Акт за начет №95/96г. – л.4-л.21
- писмо №96/01.07.1996г. на ДФК до ОП-гр.Р. – вх.№84/10.01.97г. – л.23
-
Акт за начет №96/96г. – л.24-л.61
том 20
- кадрово досие на подсъдимата Х. – л.1-л.330
+ заповед
№287/01.04.1992г. за назначаване на Е. И.Х. за Окръжен прокурор на гр.Р. – л.86-л.87
+ решение на
ВСС от 16.06.2004г. за преназначаване на Е. И.Х. за Административен ръководител- Окръжен прокурор на ОП-гр.Р. – л.277
+ молба за напускане – 28.06.2006г. –
л.319
+ справка за неизползвана отпуска –
л.321-л.322
+ решение на
ВСС от 12.07.2006г. за освобождаване на подсъдимата Х. – л.325
+ заповед
№ЛС-2318/21.07.2006г. на Главния прокурор за освобождаване на Е. И.Х. от
длъжността Окръжен прокурор на гр.Р. – л.328
том 21 - том 34
отчетни
доклади за дейността на Окръжната и районните прокуратури в Р.ския съдебен окръг през периода
1992г. - 2005г.
том 35
-
свидетелство за съдимост - л.25-л.26
-
характеристика - л.27
- писмо на ОП-гр.Р. - л.64
-
свидетелство за съдимост - л.110-л.111
съдебно дело
- писмо №1055/10.11.2008г. на ОС-гр.Р. с приложени решения по
фирмени дела – л.11-л.58
-
опис на веществени доказателства – л.60-л.65
-
писмо №3710/05.11.2008г. на ОС-гр.Русе – л.81
-
писмо №1086/06.04.2009г. на ИВСС – л.181
- писмо №960/06/07.04.2009г. на ОП-гр.Р. – л.183
- писмо №960/06/24.04.2009г. на ОП-гр.Р. – л.185
- писмо №11-06-112/14.04.2009г. на ВСС с приложена кадрова
справка за подсъдимата Х. – л.189-л.193
- писмо №102/11.05.2009г. на ДА „Архиви”-ТДА-Р. с приложени
заповеди – л.198-л.216
- писмо №4859/2009/19.05.2009г. на ВКП с приложен Доклад за
извършена комплексна ревизия на дейността на ОП-гр.Р. в периода 12.11.2003г. –
14.11.2003г. – л.217-л.231
- писмо №960/06/02.04.2009г. на ОП-гр.Р. – л.232
- писмо №960/06/07.04.2009г. на ОП-гр.Р. с приложения –
л.239-л.248
- писмо №65/19.06.2009г. на МП-ИЗСВ с приложено копие от
информация за извършена комплексна проверка на Р.ски
съдебен окръг за периода 01.01.2000г. – 31.12.2000г. – л.263-л.268
- писмо №960/06/11.09.2009г. на ОП-гр.Р. – л.270
приложение №1 към съдебното дело
- писмо №960/06/07.04.2009г. на ОП-гр.Р. с
приложени таблици към годишните доклади на ОП-гр.Р. за периода 1992г.-2006г.
(без 1996г.)
приложение №2 към съдебното дело
- папка с копие от сл. дело №250/1997г. на ОСС-гр.Р.
- писмо №960/06/07.04.2009г. на ОП-гр.Р. с приложени заповеди
на подсъдимата Х. за периода 1998г. – 2000г.
- писмо №960/06/07.04.2009г. на ОП-гр.Р. с
приложен Доклад за извършена комплексна ревизия на дейността на ОП-гр.Р. в
периода 12.11.2003г. – 14.11.2003г.
-
писмо №4860/2009/29.04.2009г. на ВКП с приложена Инструкция за работата на
органите на предварителното производство от 1983г.
приложение №3 към съдебното дело
- писмо №4858/2009/13.04.2009г. на ВКП с приложени копия от
ведомостите на ОП-гр.Р., РП-гр.Р. РП-гр.Кубрат и РП-гр.Исперих за периода
1992г.-2006г.
веществени доказателства
следствени
дела и прокурорски преписки в кашони 1 и 2 – общо 177 тома и 59 по-малки папки,
както и един кашон преписи от регистрите по делата от т.1 до т.33 на
обвинителния акт (съобразно писма №960/06/11.09.2009г. на ОП-гр.Р. на л.270 от
съдебното дело).
Съдът
използва и останалите писмени доказателства и доказателствени средства,
неописани по-горе, доколкото в тях се съдържат данни за произнасяния по
намерени в кабинета на подсъдимата Е.И.Х. преписки или
жалби срещу нея, които не са свързани пряко с предмета на делото, доколкото по
този начин се установява цялостната дейност на подсъдимата в инкриминирания период.
Част от
свидетелските показания, приобщени по реда на чл.373, ал.1 НПК вр. чл.372, ал.3 НПК вр. чл.371, т.1 НПК вр. чл.283 НПК също не са
свързани пряко с посочените в обвинителния акт преписки, но доколкото
установяват отношенията на подсъдимата Х. с хората и нейната дейност като
Окръжен прокурор, съдът също счете, че не следва да ги изключва от доказателствената
съвкупност по делото.
Посочените
доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност, след анализ на тяхната
съдържание, мотивираха съдът категорично да приеме посечената фактическа
обстановка. Между тези доказателства липсват съществени противоречия, които да
не могат да се обяснят с изключително продължителния период, инкриминиран по
делото. Разпитаните свидетели, включително прокурорите и служителите от ОП-гр.Р.,
възпроизведоха своите спомени и впечатления, свързани с организацията на
дейността на прокуратурата под ръководството на подсъдимата Х. и начина на
установяване на делата в кабинета на подсъдимата.
Действително
са налице някои противоречия, свързани с това дали подсъдимата е била уведомена
за осъществяваната проверка в кабинета й след нейното напускане и
освобождаването й от длъжност. Съдът обаче намери, че това обстоятелство не е
от съществено значение за крайния изход от делото, доколкото не поставя под
съмнение показанията на свидетелите за това, е делата и преписките са били
намерени именно в кабинета на подсъдимата на различни места. Самата подсъдима
не отрича наличието на просрочени дела и преписки в нейния кабинет към момента
на нейното напускане.
При наличие
на някакви противоречия между свидетелските показания и писмените документи,
особено официалните писма и справки на ОП-гр.Р. (като
пример - колко дни е работила комисията в кабинета на подсъдимата само в състав
от двама човека - един или осем), съдът предпочете да ползва официалните
документи и актове, доколкото същите съдържат достоверни факти относно
изявленията на лицата, които са ги съставили и времето на съставянето им. Съдът
няма основание да се съмнява, че св.Д. или св.Д. са
създавали документи с невярно съдържание с цел да навредят или да
облагодетелстват подсъдимата Х..
В същото
време съдът приема за достоверни и обясненията на подсъдимата за начина на
организация на работата в ОП-гр.Р., за причините за
забавянето на нейното произнасяне по делата. За прекомерната натовареност на
прокурорите, липсата на обезпечаване на щат, липсата на условия за работа, в
дълги периоди от време, покриващи времето, през което подсъдимата е била
Окръжен прокурор на гр.Р., свидетелстваха св.Д., св.П., св.П.. В тази насока
са и писмото на ОП-гр.Р. в т.2, л.47-л.48 от сл. дело.
В тази насока са и констатациите от проверката на Инспектората на МП за периода
01.01.2000г.-31.12.2000г. (л.264-л.268). За обема на работата в ОП-гр.Р. и подчинените прокуратури може да се съди и от
годишните отчетни доклади за дейността на Окръжна прокуратура и приложените към
тези доклади справки и таблици, които разкриват обем на работа, който надвишава
нормалните човешки възможности.
За личната
натовареност на подсъдимата Х. свидетелстват както многобройните писмени
актове, изготвени от нея и приложени по делото, включително обвинителни актове
със значителен обем (напр. обвинителния акт за
престъпление по чл.282 НК срещу Гюнай Хюсмен Хюсмен и Илия И. Илиев от 45
страници в т.8, л.100-л.144 по делото), така и справката за внесените от нея
обвинителни актове в периода 1992г.-2006г. и решени преписки (т.12, л.263-л.274
от сл. дело), за която изрично е посочено, че е непълна поради унищожаването на
надзорите до 2000г. и липсата на вписване във входящите дневници.
Твърденията
на подсъдимата, че не е познавала лицата, за които се твърди, че е целяла да
осуети наказателно преследване или да увреди със своите две престъпления и не е
имала такива цели, се подкрепят от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, никой от които не сочи на някакво познанство с подсъдимата или
контакти с подсъдимата чрез трети лица, свързани с решаването на определено
дело или дела. Действително, голяма част от разпитаните на досъдебното
производство свидетели са недоволни от професионалната дейност на подсъдимата Х.,
доколкото някои от тези свидетели като Д.И.Р. или П.М.П. се оплакват от подсъдимата именно във връзка с това,
че въз основа на нейни обвинителни актове са били осъдени, а други се жалват от
действия на други прокурори (като св. Д.), без да сочат конкретни причини да
считат, че тези действия са свързани с поведението на подсъдимата Х..
Нито един от
разпитаните свидетели, които са били обвиняеми или заподозрени по
инкриминираните преписки не сочи съществуването на причина, за да се заподозре,
че подсъдимата Х. по една или друга причина би имала интерес от осуетяването на
наказателното производство или увреждането на лица, свързани с тези
производства.
По тези
причини съдът намери, че трябва да приеме обясненията на подсъдимата Х. не само
като израз на защитна позиция, а като източник на доказателствени факти,
свързани с нейната дейност като окръжен прокурор на гр.Р..
От правна страна:
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата Е.И.Х. не е осъществила нито от обективна, нито от
субективна страна съставите на инкриминираните деяния по чл.288 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК и по
чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което
следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения.
По никакъв
начин от обстоятелството, че подсъдимата Е.И.Х. е
забавила произнасянето по редица наказателни производства и преписки, което и
тя не отрича, не може да се направи извод, че тя е действала с пряк умисъл и
специална цел да осуети наказателното преследване по отношение на обвиняеми или
заподозрени по 31 бр. досъдебни производства, 2 бр. прокурорски
преписки и по 15 бр. актове за начет и ревизионни актове с цел да ги
избави от наказание. Не се установява и чрез поведението си подсъдимата да е
целяла предоставянето на облага другиму или причиняването на вреда на
посочените в обвинителния акт ощетени юридически лица.
За голяма
част от преписките не се установява подсъдимата Х. да е имала задължението да
се произнася по тях. Описаният от всички свидетели хаос в организацията на
работата на ОП-гр.Р., прекомерната натовареност на
прокурорите от тази прокуратура, липсата на вписвания на прокурорите, на които
са възложени отделните дела, липсата на предаване на делата и преписките срещу
подпис и отбелязване в някакъв документ - всичко това не позволява на съда да
приеме, че намерените в кабинета на подсъдимата преписки и дела действително е
следвало да бъдат решени от нея. Съдът не може да приеме за безспорно и
категорично доказано съобразно изискванията на чл.303, ал.2 НПК и
обстоятелството, че всички посочени преписки и дела са били известни на
подсъдимата като находящи се в нейния кабинет. По делото е установено чрез
показанията на св.Д., св.П. и св.П., че до кабинета на
подсъдимата са имали достъп много хора, включително служители, които са
оставяли дела на доклад, било е извършвано преместване между различни сгради, в
които се е помещавала прокуратурата. Описаното от свидетелите Д., П. и П.
състояние на преписките и делата в шкафовете на подсъдимата също сочи на
нейната немарливост, дори некомпетентност, но не и на умишлено забавяне на
определени дела с цел избягване на наказателна отговорност или причиняване на
вреди.
Обстоятелството,
че в годините, докато е изпълнявала ръководна длъжност в ОП-гр.Р.,
подсъдимата се е произнасяла наравно с редовите прокурори по стотици преписки и
дела, както и обстоятелството, че забавянето на произнасянето касае дела,
преписки и актове за начет, произхождащи от периодите, в които подсъдимата е
била само със св.Д. *** (най-вече в периода до
2000г.), според настоящия съдебен състав разкрива липсата на възможност
подсъдимата да осъществява своевременно и акуратно своята работа, но не води до
пряк и несъмнен извод, че тя е действала умишлено и с цел да осуети
наказателното производство по тези дела или да наруши своите служебни
задължения.
Наистина –
законите (в частност НПК и ЗСВ) не дават на прокурора избор между делата и
преписките, които трябва да реши и не му позволяват да преценява кои
производства са приоритетни и кои – не. В същото време същите тези закони и
най-вече устройственият закон – ЗСВ (в различните му редакции след 1994г.) не
отчитат по никакъв начин човешките възможности да се решат качествено и
компетентно постъпващите производства и когато тези постъпващи производства
очевидно надвишават тези възможности, липсва начин произнасянето да бъде срочно
и качествено. В случая в годините преписките и делата са се натрупвали в
кабинета на подсъдимата и обективно са довели до изтичане на давностни срокове
за образуване или за водене на наказателно преследване, но това би следвало да
доведе единствено до дисциплинарна отговорност на подсъдимата Х., а не и до
твърдения, че е сторила това умишлено.
В конкретния
случай с подсъдимата Х. прокуратурата е посочила като нарушени редица текстове
на НПК (отм.), НПК, ГПК, ЗФК (отм.), ЗДФК (отм.), ЗДВФК (отм.), ЗДФИ, ИРОПП
(отм.), ИРВОПП и всички посочени задължения са свързани с възлагането на опредЕ. преписка по съответния ред на подсъдимата Х., за да
възникне за нея някаква отговорност за нарушаване на изискванията на посочените
в обвинителния акт норми.
В ОП-гр.Р. дълго време не е съществувала
система, при която да има отчетност и проследяване на това какво става с опредЕ. преписка. В прокуратурата се е работило на парче и
безредно, вина за което носи подсъдимата като ръководител на тази прокуратура.
Но причините за това са и обективни - липсата на запълнен щат в ОП и в
Районните прокуратури, липсата на критерии относно натовареността и
възможностите на един човек да се справи с възложения обем на работа, сложността
на преписките (която никой не е отчитал при определянето на щатовете и на
заетостта).
Престъплението по чл.288 НК е
насочено против правосъдието. То е посегателство срещу съдебната власт от лица,
които са ангажирани с нейното осъществяване. Това престъпление възпрепятства
вземането на правилни решения от органите на съдебната власт и има специална
цел – да избави от реализиране на наказателна отговорност лица, извършили
престъпление. С други думи, спрямо лица, които не са участвали в осъществяване
на престъпление, не е възможно обективно да се извърши укривателство.
Това означава, че за да се
повдигне обвинение по чл.288 НК, следва категорично да бъде установено
предварително, че наказателната отговорност на лицата, спрямо които е осуетено
наказателното преследване, е възникнала. В конкретния случай липсват основания
да се приеме, че по инкриминираните по 31 бр. досъдебни производства,
2 бр. прокурорски преписки и по 15 бр. актове
за начет и ревизионни актове са били осъществени престъпления и е възникнала
наказателна отговорност за конкретните лица, които подсъдимата Х. да е желаела
да избави от наказателно преследване.
По делото
няма никакви данни, дори и косвени, за наличие на особени връзки и
нерегламентирани контакти между подсъдимата и обвиняемите по инкриминираните
преписки, които биха дали възможност и създали условия за осъществяване на
специалната цел на престъплението, в което подсъдимата Е.И.Х.
е обвинена.
Подсъдимата
може да бъде субект на престъплението по чл.288 НК, доколкото е орган на власт
със служба във връзка с наказателното преследване, тя е и длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1, б.”а” НК. Ала подсъдимата не е действала умишлено с
предвидената в закона цел при неглижирането на намерените в нейния кабинет
преписки, следствени дела и актове за начет.
Престъплението
по чл.282 НК също може да бъде осъществено само със специална цел - да се набави
за себе си или за другиго облага или да се причини другиму вреда. Това
престъпление е общото длъжностно престъпление, което може да се осъществи ако
липсва състав на някое от специалните длъжностни престъпления. При приетата от
прокуратурата конструкция на обвинението подсъдимата Х. е обвинена за едни и
същи свои деяния и по двата текста – на чл.288 НК и на
чл.282 НК. Настоящият съдебен състав приема, че е налице изключване на
приложното поле на чл.282 НК от специалния състав на чл.288 НК, поради което
само по себе си обвинението в тази му част се явява несъставомерно. Все пак и
за пълнота на изложението трябва да се посочи, че всички съждения относно
липсата на обективен и субективен състав на действията на подсъдимата, изложени
по отношение разпоредбата на чл.288 НК, важат и за обвинението по чл.282 НК. По
селото не се установява нито съставомерно нарушение на служебни задължения,
нито пък наличието на твърдяната специална цел – набавяне облага за другиго и
причиняване вреда другиму. За тази наличието на тази цел не може да се съди
дори косвено, независимо от твърденията на прокуратурата, че
„облагодетелствани” се явяват едни и същи лица. Става дума за поредни актове за
начет, пристигнали в ОП-гр.Р. в кратки периоди от време, по които самата
подсъдима е била формирала свое вътрешно убеждение за липса на основания за
образуване на наказателно производство. Вътрешното убеждение на решаващ
магистрат не подлежи на съдебен контрол, освен по строго предвидени в
процесуалните закони правила за инстанционна подсъдност. Подсъдимата Х. е
следвало да обективира това свое вътрешно убеждение в съответните прокурорски
актове, но не го е сторила. Тук отново съдът следва да посочи, че това би могло
да доведе до ангажиране на дисциплинарна отговорност със съответните санкции за
прокурор Е.И.Х., но не и до наказателна отговорност за умишлено престъпление по
служба.
Поради
изложеното и липса на престъпление, съдът оправда подсъдимата на основание
чл.304 НПК по внесените срещу нея обвинения по чл.288 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК.
По разноските:
Съдът, с оглед
на признаването на подсъдимата Х. за невиновна и на
основание чл.190,
ал.1 НПК намери, че направените разноски по делото в размер на 280,11 лв.
(двеста и осемдесет лв. и единадесет стотинки) следва да останат за сметка на
държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: