Р Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА Х.при секретар Доника Х.като разгледа докладваното от съдия Х.гражданско дело № 2811 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от С.К.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Д.В., против С.К.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 89, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 25 200 лева,
представляваща обезщетение за периода от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г. (56
месеца по 450 лева) за ползата, от която е бил лишен ищецът, поради
възпрепятстването му да ползва притежаваната от него 1/2 ид. част от съсобствен
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2560.22.1.1, с
предназначение: ЖИЛИЩЕ – АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 62.27 кв.м., с адрес
град Варна, ул. „Д-р А.“ № *, състоящ се от: идеална част от входно стълбище,
входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно
стълбище за избата, ведно с прилежаща ИЗБА № 3 с площ от 84.20 кв.м., ведно с
идеални части от целия сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26.3568 % идеални
части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от дворно
място, цялото с площ от 203 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2560.22, идентичен
с парцел с планоснимачен № I-12, в квартал 13 по регулационния план на 18 подрайон
на град Варна; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците на просрочените месечни вноски от 450 лева, за периода от 28.01.2016
г. до 28.12.2018 г., в общ размер на 2 404,91 лева, както и законната
лихва върху исковите суми, считано от завеждането на иска до окончателното им
изплащане.
В исковата молба ищецът С.К.С. твърди, че
притежава в съсобственост с ответницата С.К.И. имот с идентификатор
10135.2560.22.1.1 с предназначение жилище, апартамент, със застроена площ от
62.27 кв.м. с адрес – гр.Варна, ул. „д-р А.“ № *, изба № 3 с площ от 84.20
кв.м. , ведно с припадащите се 26.3568% ид. Части от общите части на сградата,
както и съответните ид. Части от дворното място, цялото с площ от 203 кв.м.,
съставляващо имот с идентификатор 10135.2560.22. Излага, че с ответницата са
придобили собствеността чрез дарение от Е.С.Р.и чрез наследствено правоприемство
от К.С. Р..
Твърди, че през лятото на 2012 г. ответницата
заживяла в имота и започнала да го ползва изцяло. Монтирала нови заключващи
устройства на входната врата и така ограничила достъпа на ищеца и го лишила от
възможността да ползва имота. Последният отправил 2 бр. нотариални покани,
съответно на 17.04.2014 г. и на 16.05.2014 г., като с първата претендирал
обезщетение в размер на 450 лева, а с втората поискал да му бъдат представени
ключове от имота. Твърди, че ответницата в отговор на първата покА.формално
заявила, че не се противопоставя той да ползва имота, но на практика не му предоставила
такава възможност. В указания във втората изпратена нотариална покА.ден и час,
ответницата не се явила и не предала на ищеца ключове за достъп имота.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата С.К.И. оспорва основателността
на предявените претенции. Оспорва се твърдението за еднолично ползване на
имота, монтирането на нови заключващи устройства и непредоставянето на ключ за
имота, както и размерът на претендираното обезщетение. Излага, че ищецът през
процесния период е ползвал една от стаите в жилището, в която складирал свои
вещи. Свои вещи ищецът съхранявал и в сутеренния етаж (описан като мази).
Същият отказвал извършването на делба на имота. Ответницата твърди, че се явила
на посочените в нотариалната покА.дата и час за предаване на ключове от имота,
но ищецът напуснал демонстративно кантората на нотариуса. По тези съображения
счита, че не е лишила ищеца от възможността да ползва съсобствения имот, не е
създавала пречки за това, а напротив – било налице нежелание от негова стрА.да
ползва имота.
Ответницата твърди, че през процесния период
изцяло със свои средства поддържала имота, като направила значителни разход за
запазването на неговата цялост, както и със знанието и без противопоставянето
на ищеца извършила редица подобрения в имота, довели до увеличаването на
неговата стойност. За извършените подобрения и необходими разноски ответницата
е предявила насрещен иск, който не е приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство.
Съдът след като се запозна
предявените искове, материално правните норми регламентиращи процесните
отношения, становищата на страните, събраните доказателства, приема за
установено следното:
Не се спори между страните и се установява от
представените копия от нотариален акт № 21, том XVIII,
дело 6640/98 г., нотариален акт № 12, том XI,
дело 4493/76 г., протокол за съдебна делба от 27.02.1976 г. и удостоверение за
наследници, че ищецът С.К.С. и ответницата С.К.И. са съсобственици при равни квоти (по 1/2 ид. част) на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2560.22.1.1, с
предназначение: ЖИЛИЩЕ – АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 62.27 кв.м., с адрес
град Варна, ул. „Д-р А.“ № 5, състоящ се от: идеална част от входно стълбище,
входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно
стълбище за избата, ведно с прилежаща ИЗБА № 3 с площ от 84.20 кв.м., ведно с
идеални части от целия сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26.3568 % идеални
части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от дворно
място, цялото с площ от 203 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2560.22,
идентичен с парцел
с планоснимачен № I-12, в квартал 13 по регулационния план на 18 подрайон на
град Варна.
Съобразно изявленията
на страните, с протоколно определение от 21.11.2019 г. е прието за установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата С.К.И. владее имота
и живее в него от лятото на 2012 г.
На 17.04.2014
г. на С.К.И. е връчена нотариална покана, с която същата е поканена от С.К.С.
да му заплаща месечно обезщетение за ползването на съсобствения имот в размер
на 450 лева по посочена от него банкова сметка.
***кА.се установява, че С.К.И. е заявила, че
не се противопоставя С.К.С. да ползва имота и изрично го е поканила да стори
това.
С нотариална покана, връчена на С.К.И. на 16.05.2014 г. същата е поканена от С.К.С.
да му предостави ключове за имота на 23.05.2014 г. в 14:00 ч. в кантората на
нотариус Костов.
Представените от ответницата копия на писмени
документи - фактура № **********/04.06.2014 г., гаранционна карта с касов бон
от 25.10.2017 г., договор № 408 и спецификация № 000408/02.10.2017 г. са
неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат ценени по същество.
Неотносими към предмета на спора са и
представените от ищеца извлечения от обяви в интернет за предлагане на нощувки
и извлечения от тетрадка, съдържащи ръкописен текст относно приходи от наем и
извършени разходи за 2008 г. и за м. 02.2012 г. Същите касаят период пред
исковия, а и е правноирелевантно за спора дали ответницата е отдавала имота под
наем. Неотносима към предмета на спора е и представената квитанция от
05.12.2014 г., тъй като от същата не може да бъде направена преценка, че касае
процесния имот, а и изхожда от трето за спора лице.
В рамките на производството са ангажирани
гласни доказателства от стрА.на ищеца посредством разпита на свидетелите Т.В.М.и
К.С.С. (дъщеря на ищеца), които съдът кредитира като достоверни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От показанията на двете
свидетелки се установява, че ищеца и неговата дъщеря имали достъп до имота до
лятото на 2012 г., когато свидетелката С.не могла да отключи вратата.
Ангажирани от стрА.на ответника са гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите П.Х.Г. и А.Х.М., които съдът
кредитира като достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Свидетелите сочат, че са съседи на процесия имот – свидетелят Г. живее в същата
сграда на трети етаж, а свидетелката М. в съседство, като гледа към двора на
имота. И двамата сочат, че в момента в имота живее ответницата с дъщеря си,
като ищеца не са виждали в имота от 2012 г., но в една от стаите има негови
вещи. Съгласно показанията на свидетелят Г., по решение на всички собственици,
било монтирано заключващо устройство на входната врата към двора, за
препятстване на влизането на външни лица, като счита, че това се е случило
преди 5-6 години.
По делото е изслушано и прието заключение по
съдебно-оценителна експертиза, изготвено от инж. Ш.М.Х., съгласно което общият
пазарен наем за имота за периода от 17.04.2014 г. до 28.12.2018 г. възлиза в
размер на 23 481 лева (412 лева месечно), а размерът на законната лихва
върху половината тази сума за периода от 28.01.2016 г. до 28.12.2018 г. е в
размер на 8 273,74 лева. Заключението е оспорено от ищцовата страна. Според
допълнителното заключение на вещото лице Х. дължимият за същия период наем за
жилището, като площта му бъде намалена с площта на една от стаите, възлиза в
размер на 17 783 лева.
В заключението си по допусната повторна
съдебно-оценителна експертиза, вещото лице Н.Н.А. е определил общия наем за
периода от 17.04.2014 г. до 28.12.2018 . в размер на 24 167 лева (424 лева
месечно), а размерът на законната лихва, начислена върху половината от тази
сума за периода от 28.01.2016 г. до 28.12.2018 г. е определен на 3 577,93
лева.
При тази фактическа установеност, съдът извежда
следните прави изводи:
Разпоредбата
на чл. 31, ал. 1 от ЗС предвижда възможност за всеки съсобственик да си служи с
общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин, по който да не пречи
на други съсобственици да си служат с нея според правата си. Неползващият вещта
собственик има право на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Предпоставка
за възникване правото на обезщетение е личното ползване на общата вещ само от
някой от съсобствениците. Задължително тълкуване по въпроса за съдържанието на
терМ. „лично ползване” се съдържа в ТР № 7/2012 на ОСГК на ВКС. С него се
пояснява, че правото на ползване на служещия си с общата вещ съсобственик е
ограничено от конкуриращите еднородни права на останалите съсобственици. Според
цитираното тълкувателно ирелевантен е начинът, по който ползващият съсобственик
си служи с вещта, от значение е само това, че се създават пречки за останалите
съсобственици. За възникването на правото на лишения съсобственик да претендира
обезщетение е необходимо наличието на още една предпоставка – писмено
поискване. След отправянето на писмена покА.възниква основание за ангажиране
отговорността на полващия вещта собственик. От тази отговорност последният може
да се освободи като предложи на съсобственика си да ползва вещта според правата
му в съсобствеността и да му осигури възможност да упражни това свое право. Правото на
обезщетение възниква само когато е нарушена забраната по чл. 31, ал. 1 от ЗС,
но не и когато съсобственикът е отказал да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, тъй като в този случай е налице нежелание да се ползва, а не лишаване от ползване.
За успешното провеждане на настоящото
производство по заявения иск, ищецът трябва
да установи в условията на пълно и главно доказване
всички факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си последици, а
във връзка с конкретните му твърдения: 1) наличието на съсобственост между страните;
2) лично ползване от стрА.на ответницата на целия недвижим имот за процесния
период; 3) осъществени от стрА.на ответницата действия, с които се пречи на
ищеца да ползва съсобствения имот; 4) изпращането на покА.за заплащане на
обезщетение; 5) размера на дължимото обезщетение.
След
преценка на събраните по делото доказателства (гласни и писмени), обсъдени в
тяхната съвкупност съдът приема, за доказано наличието на съсобственост при равни квоти между ищеца и ответницата по
отношение на процесния недвижим имот, изпращането на покА.за заплащане на обезщетение, получена от ответницата на 17.04.2014
г. За доказване размера на претенцията са приети две съдебно-оценителни
експертизи.
Недоказано
в рамките на процеса остава лично ползване от стрА.на ответницата на целия
съсобствен имот. По делото са налице данни, че в имота се съхраняват вещи на
ищеца. Установи се, че ответницата е препятствала достъпа на ищеца до имота
през лятото на 2012 г., но видно от представения отговор на нотариална покА.след
17.04.2014 г. е поканила ищеца да живее в имота. Ищецът, макар да е отправил
покА.за предаване на ключовете от водните врати на имота, не е ангажирал
доказателства за неявяването на ответницата на посочената в поканата дата и
час, съответно за отказ от нейна стрА.да му предаде ключове, т.е. не се доказа
за периода от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г. ответницата да е извършила действия,
с които да е пречила на ищеца да ползва съсобствения имот.
По
тези съображения, претенцията на ищеца С.К.С. за осъждане на ответницата С.К.И.
да заплати обезщетение за в размер на 25 200 лева, представляваща обезщетение
за периода от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г. за ползата, от която е бил лишен,
поради възпрепятстването му да ползва притежаваната от него 1/2 ид. част от
съсобствен недвижим имот, е неоснователна и следва се отхвърли.
Поради неоснователността на главния иск, следва да се
отхвърли и аксецорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на
2 404,91 лева за периода от 28.01.2016 г. до 28.12.2018
г.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ответницата има право на разноски в производството. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно с подаването на отговора на
исковата молба. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, същата е
претендирала присъждане на разноски в размер на 1 555 лева, от които
1 350 лева адвокатско възнаграждение,
200 лева внесен депозит за експертиза и 5 лева такса за съдебно удостоверение.
Извършването на разноски в претендираните размери е удостоверено посредством
съответните платежни документи. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възражение съдът приема за неоснователно – същото не надвишава размера,
предвиден в чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Д.В.,
против С.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 89, ал. 1 от ЗЗД за
осъждането на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 25 200
лева, представляваща обезщетение за периода от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г.
(56 месеца по 450 лева) за ползата, от която е бил лишен ищецът, поради
възпрепятстването му да ползва притежаваната от него 1/2 ид. част от съсобствен
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2560.22.1.1, с
предназначение: ЖИЛИЩЕ – АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 62.27 кв.м., с адрес
град Варна, ул. „Д-р А.“ № 5, състоящ се от: идеална част от входно стълбище,
входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно
стълбище за избата, ведно с прилежаща ИЗБА № 3 с площ от 84.20 кв.м., ведно с
идеални части от целия сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26.3568 % идеални
части от общите части на сградата, както и съответните идеални части от дворно
място, цялото с площ от 203 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2560.22, идентичен
с парцел с планоснимачен № I-12, в квартал 13 по регулационния план на 18 подрайон
на град Варна; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците на просрочените месечни вноски от 450 лева, за периода от 28.01.2016
г. до 28.12.2018 г., в общ размер на 2 404,91 лева, както и законната
лихва върху исковите суми, считано от завеждането на иска до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА С.К.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.И., ЕГН **********, с адрес *** 555
(хиляда петстотин петдесет и пет) лева,
представляваща направени разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: