Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 02.10.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 527 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 от КТ.
Ищецът М.И.Д. от гр.* излага твърдения в ИМ, че, считано от 03.10.2011г. е бил в ТПО с ответника, като е заемал длъжност "търговски представител" и трудовите си функции е изпълнявал в склада на фирмата в гр.* с още един работник, който управлявал един товарен автомобил. Сочи, че до м.01.2018г. е отговарял и поддържал основната функция на склад В.Т. - зареждане със стока на веригите и магазините в региона гр.*, гр.Г. и гр.С.. Твърди, че след м.09.2017г. новото ръководство на фирмата въвело нови счетоводни правила за отчитане на дейността и приело, че е наложително той да осъществи дегустационни мероприятия на стоките на фирмата във всички по -големи магазини, като Д. С. му поставил задача да потърси подходящо лице и като такова ищецът посочил Р. Т. Т.. Твърди, че считано от 29.12.2017г. започнал да изпълнява и задълженията на шофьор - пласьор. Твърди, че на 06.02.2018г. му била връчена от работодателя Заповед №22/06.02.2018г. за прекратяване на ТПО на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, считано от 07.02.2018г., като във връзка с възражение на ищеца, че срока на предизвестие при прекратяване на ТПО е не един, а три месеца, работодателят издал Заповед №23/06.02.2018г., връчена му лично същата вечер. Сочи, че още след връчване на Заповед №22/06.02.2018г. бил задължен от длъжностни лица, начело с търговския директор, да предаде складовата наличност на ново назначената на длъжност "началник склад" Р. Т. Т.. Твърди, че Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г. за прекратяване на ТПО са незаконосъобразни и фиктивни, с твърдения, че фиктивността се изразява в това, че функциите, които е изпълнявал ищеца и то точно отговорността за складовата наличност, ежедневните заявки до отдел Експедиция, приемането и задължаването на получената от гр.* стока, разпределяне на същата стока, задължаването на шофьорите със тази стока, отчитането в системата на фирмата "Тонеган" на дневните продажби, отчитането на получените от продажбите парични средства, сега се изпълняват от новоназначеното лице "началник склад". Твърди, че замяната на наименование на длъжността "търговски представител" с наименование на длъжност "началник склад" за едни и същи функции е привидно съкращаване на щата "търговски представител". Сочи, че работодателя на същия ден, когато закрива щата "търговски представител" за гр.*, назначава две нови длъжностни лица - началник склад и шофьор - пласьор. Твърди, че работодателя е имал задължение преди издаване на оспорените заповеди за прекратяване на ТПО да му предложи свободните длъжности за склад гр.*, неизпълнението на което води до незаконосъобразност на уволнението му. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да признае уволнението му, извършено със Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г. на работодателя, за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, в размер на БТВ от 918лв. за всеки месец. Не претендира съдебни разноски.
В СЗ ищецът лично поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът "С." ООД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който заема становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Релевира възражение, че съдебният контрол върху първата Заповед №22/06.02.2018г. е недопустим, с оглед изричната й отмяна с последващата втора издадена от работодателя Заповед №23/06.02.2018г., преди предявяване на исковете. Оспорва ищцовите твърдения досежно обема и вида на изпълняваните от ищеца трудови задължения преди прекратяване на ПТО, с довод, че кръга от трудови задължения за заеманата от ищеца длъжност "търговски представител" е определен с връчената му надлежно длъжностна характеристика, които не се припокриват с изброените такива в обстоятелствената част на ИМ. Навежда, че не е налице твърдяното в ИМ "привидно съкращаване на щата", тъй като между длъжността "търговски представител", която е заемал ищецът, и "началник склад" има съществена разлика, предвид задълженията, които са вменени от работодателя за всяка от двете длъжности. Навежда, че с последващо издадената втора Заповед №23/06.02.2018г. е посочен адекватният размер на дължимото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Счита за неоснователно ищцовото възражение, че работодателят не е предложил на ищеца свободните длъжности за склад *, с довод, че към датата на прекратяване на ТПО не са били налице "свободни длъжности", а освен това работодателя не е имал задължение да извърши какъвто и да е подбор, още по-малко измежду работници, чиято длъжност не е била предмет на съкращаване към момента на издаване на процесната заповед. Навежда, че в случая е съкратена единствена щатна длъжност, поради което работодателят не е имал задължение да извърши подбор при съкращаване на щатната бройка, заемана от ищеца, и не е упражнил правото си на подбор. В СЗ, чрез пълномощника си адв.К. ***, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Релевира възражение, че част от доказателствата в процеса са събрани в нарушение на принципа на диспозитивното начало, както и неспазване от съда на принципа на равенство на страните в процеса. Претендира направените по делото съдебни разноски в размер на 170лв. за ВЛ по СИЕ.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните е факта, че между тях е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор от 03.10.2011г., прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от 07.02.2018г., с издадени Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г., като последната Заповед №23/06.02.2018г. изменя първата заповед №22/06.02.2018г. само в частта относно размера на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ, което следва да се изплати на ищеца от 1 БТВ в размер на 3 БТВ. Видно от сключения между страните на основание чл.67 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 от КТ Трудов договор №1380/03.10.2011г., ищецът е заемал длъжност "търговски представител", шифър по НКПД 3322 3003, като е уговорен срок на изпитване - до 6 месеца в полза на работодателя, както и че трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по чл.71 ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване. На ищеца е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност "Търговски представител" /л.21/, видно от която основните отговорности, присъщи за длъжността са да отговаря за продажбите на дребно и едно на дадена територия и за всички отчети за продажби на дребно за дадена територия в и извън търговските обекти, както и да изпълнява набелязаните обеми за продажба и набелязаните цели за дистрибуция. Видно от подписания между страните трудов договор, ищецът е изпълнявал длъжността "търговски представител" с място на работа: Склад - *. Видно от утвърденото от Управителя на "С." ООД щатно разписание на длъжностите по звена, считано от 01.01.2018г. в Пласмент В.Т. е предвидена 1 щатна бройка за ищцовата длъжност "търговски представител" и щатна бройка за длъжността "шофьор товарен автомобил". Видно от приетото като писмено доказателство по делото утвърдено от Управителя на "С." ООД щатно разписание на длъжностите по звена, в сила от 01.02.2018г. /дата, предхождаща уволнението на ищеца/, за Пласмент В.Т. е предвидена 1 щатна бройка за длъжност "Началник склад" и 2 щатни бройки за длъжността "шофьор товарен автомобил". По делото е представен от ищеца с ИМ и приет като писмено доказателство Констативен протокол от 06.02.2018г., съставен със връзка със Заповед №22/06.02.2018г. за прекратяване ТПО на ищеца, видно от който, с цел предаване на складовата наличност в склад В.Т., за която ищецът отговаря, се е извършило преброяване на складовата наличност в присъствието на комисия в състав: ищеца, П. К. - търговски директор, Я. И. - фактурист, М. П. - търг. представител и Т. К. - търговски представител, съответно предаване на складовата наличност от ищеца и приемането й от Р. Т. Т. в качеството й на назначена на длъжността "началник склад".
По делото е приета като писмено доказателство длъжностна характеристика за длъжността "началник склад", код по НКП:3114, видно от която в обхвата на дейността й се включват доставка и разход на СМЦ в складовете; информация за наличностите; оформяне на документацията за движението на СМЦ, съответно функциите й са: организира и контролира доставките и разходите на СМЦ; осигурява информацията за наличностите; оформя документите за движението на СМЦ, като съгласно т.5.13 от длъжностната характеристика, лицето, заемащо длъжността "началник склад" носи лична материална отговорност като МОЛ.
По делото на основание чл.195 ал.1 пр.2 от ГПК служебно е назначена СИЕ, по която са изготвени и приети като доказателства първоначално и допълнително писмени заключения от ВЛ К. М., неоспорени от страните по делото. Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, в щатното разписание на ответника преди уволнението на ищеца щатни бройки за длъжност "търговски представител" са били общо 6 броя, в т.ч. в звено "Пласмент *" - 1 щатна бройка. Видно от СИЕ, в щатното разписание на ответника след уволнението на ищеца, щатните бройки за длъжността "търговски представител" са били общо 5 броя, в т.ч. в звено Пласмент * - 0 броя, като считано от 01.02.2018г. длъжността "търговски представител" в Пласмент В.Т. е премахната. Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, от съставеният КП с дата 06.02.2018г. е видно, че ищеца М.Д. е предал стоковата наличност в склад В.Т. на новоназначеното лице Росица Трифонова, т.е. ищеца е бил МОЛ на склад В.Т. - вменена му е длъжността "началник склад". Видно от първоначалното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, последното БТВ на ищеца за месеца, предхождащ този на уволнението, т.е. за м.януари 2018г., е в размер на 662,95лв. Видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ М., от представените извадки на вътрешни фактури от информационната система "Тонеган" не се вижда, че ищеца е бил началник склад и че се е задължавал със стоки, доставени от "С." ООД, като информационната система "Тонеган" не генерира име на лицето, а генерира "склад *" код 5501. Видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, на експертизата не е представена допълнителна счетоводна документация, в т.ч. разходни касови ордери за изплатено допълнително трудово възнаграждение на ищеца М.Д..
В СЗ е извършена от съда констатация с трудова книжка с.И №535408 на ищеца в оригинал, видно от която, след вписване на положения трудов стаж от ищеца при ответника няма вписване за възникване на ново ТПО на ищеца при друг работодател.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на ищеца, извършено със Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г., двете издадени от Управителя на "С." ООД гр.*, за незаконно и неговата отмяна:
Искът е процесуално допустим. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на съдебният контрол върху първата издадена Заповед №22/06.02.2018г. Налице е правен интерес у ищеца от предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за оспорване и на двете издадени Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г. от работодателя, доколкото с втората издадена Заповед №23/06.02.2018г. не се отменя изрично първата Заповед №22/06.02.2018г., а само се изменя Заповед №22/06.02.2018г. в частта на разпореждането за изплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ относно размера му от една на три брутни възнаграждения.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
В процесният случай ТПО на ищеца е прекратено едностранно от работодателя на безвиновното основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ - поради съкращаване на щата. В тежест на работодателя - ответник е в условията на пълно и главно доказване в хода на процеса да докаже законността на уволнението на ищеца на приложеното основание, което не беше сторено, поради което искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да бъде уважен. В производството по иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ съдът дължи произнасяне само по наведените в ИМ основания за незаконност на уволнението, които в случая са: 1/фиктивно съкращаване на щата, 2/неизвършен подбор от работодателя по чл.329 ал.1 от КТ при задължение в случая да извърши такъв и 3/неизпълнено от работодателя негово задължение преди уволнението на ищеца да му предложи свободните длъжности за склад В.Т. - довод, основан на ТР №22/20.04.1990г. по гр.д.№3/1990г., ОСГК.
Съдът, след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства приема, че в случая към момента на уволнението на ищеца не е налице приложеното от работодателя основание за това - не е налице реално съкращаване на щата, а е налице фиктивно съкращаване на щата за заеманата от ищеца до уволнението длъжност "търговски представител", от където следва, че искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен. Основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е реално, т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. В хода на процеса се установи, че с утвърденото, считано от 01.02.2018г., от компетентния за това орган - Управителя на ответното ООД щатно разписание по звена на "С." ООД гр.*, единствената щатна бройка по мястото на работа на ищеца склад /Пласмент В.Т. за заеманата от него длъжност "търговски представител" е престанала да съществува като щатна бройка, като самото решение за това на работодателя, доколкото касае целесъобразност, не подлежи на съдебен контрол, но на такъв подлежи законността на уволнението на ищеца на приложеното основание по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ. Установи се, че с утвърденото по надлежния ред от работодателя щатно разписание на ответното дружество, считано от 01.2.2018г. по мястото на работа на ищеца Пласмент В.Т. е отпаднала единствената щатна бройка за длъжността на ищеца "търговски представител", вместо която е създадена 1 щатна бройка за длъжност "началник склад". Действително, съпоставката само на длъжностните характеристики на заеманата от ищеца длъжност "търговски представител" и новосъздадената длъжност "началник склад" обосновава различие в трудовите функции за двете длъжности, установено и от СИЕ - длъжността "търговски представител" е акцентирана със връзка с клиенти, продажбите в търговските обекти, сроковете на разплащане с клиентите, респ. длъжността "началник склад" е акцентирана с движението на СМЦ и оформяне на документите за това, експедирането на СМЦ за обектите, оформянето на съответните разходни документи и носене на лична материална отговорност като МОЛ. По делото обаче, от приетия в хода на процеса Констативен протокол от 06.02.2018г. безспорно се установи, че във връзка с уволнението на ищеца същият на 06.02.2018г. е предал на новоназначеното лице Р. Т. Т. на длъжността "началник склад" в Пласмент В.Т. складовата наличност в склад В.Т., за която ищецът отговаря, от където следва, че в трудовите му задължения като търговски представител по време на съществуване на ТПО и до прекратяването му, се е включвала и отговорност за складовата наличност за склад В.Т., т.е. ищецът е бил и МОЛ на склад В.Т., като носенето на лична материална отговорност като МОЛ е запазено и е част от същинските трудови задължения на новосъздадената длъжност "началник склад", съгласно представената по делото длъжностна характеристика за тази длъжност /л.22/. Следователно в случая длъжността, заемана от ищеца до уволнението му е премахната като наименование от щата на дружеството, но част от трудовата й функция /именно отговорността на ищеца за складовата наличност на склад В.Т. като МОЛ/ е запазена като съдържание на новооткритата длъжност "началник склад", поради което е налице фиктивно съкращаване на щата за заеманата от ищеца до уволнението длъжност, което води до незаконност на уволнението на ищеца на приложеното от работодателя основание по чл.328 ал.2 т.2 пр.2 от КТ, тъй като не се доказва пълно и главно реално съкращаване на щата за ищцовата длъжност. В случая съкращаването на щата не е реално и защото, част от трудовите задължения на премахнатата длъжност "търговски представител", а именно отговорността за складовата наличност в склад В.Т. като МОЛ, са запазени в новосъздадената длъжност, без да са комбинирани с други нови трудови задължения, които да са различни по естество от тези, предполагащи се от качеството МОЛ, които да предполагат и нови различни квалификационни изисквания за заемане на новата длъжност. В случая не се касае и до реално съкращаване на щата в хипотеза на трансформация на длъжности, доколкото, макар и да е съкратена длъжността на ищеца "търговски представител", създадената нова длъжност "началник склад" е нова само по наименование, но не и по същност на извършваната работа, доколкото същественото й съдържание, свеждащо се до носене на лична материална отговорност като МОЛ е било част от трудовите функции и за длъжността на ищеца "търговски представител", което обстоятелство се установява от КП от 06.02.2018г. и не се опровергава от други събрани по делото доказателства. Разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 от КТ задължава работодателя да осигури на работника или служителя длъжностна характеристика, екземпляр от която да му връчи при сключване на трудовия договор. Констативен протокол от 06.02.2018г., въпреки че е частен свидетелстващ документ, доколкото е двустранно подписан както от ищеца, така и от комисия от страна на работодателя - ответник, в чийто състав е и П. Кискинов - търговски директор, удостоверява неизгоден за работодателя факт, а именно, че ищецът е отговарял по време на ТПО на складовата наличност в склад В.Т., следователно като търговски представител е бил и негов МОЛ, поради което се ползва с материална доказателствена сила и съставлява надлежно писмено доказателство за този релевантен за изхода по спора факт. Невключването от работодателя на конкретно задължение по ТПО в длъжностна характеристика, както в случая в длъжностната характеристика на ищеца за "търговски представител" на трудовото задължение за носене на отговорност за складовата наличност в склад В.Т., което безспорно се доказа от КП от 06.02.2018г., не се отразява по никакъв начин на съдържанието на ТПО, тъй като работникът не може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа и като МОЛ на склад В.Т., поради липсата или невръчването или поради непосочване на съответно задължение в длъжностна характеристика. Допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ не опровергава установения по делото от КП от 06.02.2018г. факт, че ищеца като търговски представител е отговарял и за складовата наличност в склад В.Т., доколкото, видно от същото, информационната система "Тонеган" не генерира име на лице, а генерира териториално обособено звено на ответното предприятие - "склад *" код 5501.
Предвид горното, в процеса не се доказа да е налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищеца до уволнението длъжност, което обуславя незаконност на уволнението му на приложеното основание по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ, поради което искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва да бъде уважен, като съдът признае уволнението на ищеца, обективирано в Заповед №22/06.02.2018г. и Заповед №23/06.02.2018г., двете издадени от Управителя на "С." ООД със седалище гр.*, за незаконно и го отмени.
За пълнота съдът следва да се произнесе и по останалите твърдяни от ищеца основания за незаконност на уволнението. Неоснователен е доводът на ищеца, че ответника е имал задължение преди издаване на оспорените заповеди за уволнение да му предложи свободните длъжности за склад гр.*. Такова законово задължение за работодателя липсва в КТ с отмяната на нормата на чл.328 ал.3 от КТ /в редакцията й от ДВ, бр.21/1990, съгласно която уволнението на работник на основанията, посочени в ал.1 т.2 - 5 и 7-9 се допуска само когато е невъзможно да бъде преместен на друга работа с негово съгласие/, отменена от 01.01.1993г. /ДВ, бр.100/1992г./, предвид която отмяна на нормата на чл.328 ал.3 от КТ и постановеното въз основа на нея ТР №22/20.04.1990г. по гр.д.№3/1990г., ОСГК, е изгубило сила. Неоснователен е доводът на ищеца и че работодателят при уволнението му е имал задължение за извърши подбор по реда на чл.329 ал.1 от КТ, за който между страните няма спор, че не е извършен. Съгласно константната съдебна практика, подбор по чл.329 ал.1 от КТ следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата, а когато съответното обособено звено се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен. /Решение №306/09.10.2013г. по гр.д.№1851/2013г. по описа на ВКС, ІV гр.о./. В случая в рамките на обособената структура на ответното предприятие, а именно по мястото на работа на ищеца склад/Пласмент В.Т. се съкращава единствената щатна бройка за ищцовата длъжност "търговски представител", поради което и работодателят не е бил задължен да извършва подбор, доколкото такъв следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а само измежду работниците в рамките на обособената структура в предприятието на ответния работодател /склад /Пласмент В.Т./.
За пълнота на изложението и съобразно възраженията на ответника в хода по същество съдът излага, че в съответствие с чл.9 от ГПК в процеса е осигурена на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Допуснатата по делото СИЕ от съда служебно е на основание правната възможност, предвидена в чл.195 ал.1 пр.2 от ГПК за назначаване на ВЛ, освен по искане на страната, и служебно от съда.
По иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и предвид акцесорния му характер и наличието на субективно преобразуващо право на ищеца на възстановяване, доколкото е престирал труд по ТПО за неопределено време, искът му по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "търговски представител", следва да бъде уважен. Незаконно уволненият работник или служител се възстановява от съда на заеманата преди уволнението длъжност, независимо от това, дали към момента на постановяване на решението длъжността съществува, или например е съкратена. Това е така, доколкото работникът или служителят има интерес от възстановяването, тъй като при ново евентуално уволнение, то ще трябва да се съобрази с изискванията за законосъобразното му упражняване от работодателя и ще подлежи на нов контрол, ще му се зачита осигурителен стаж. Правото на възстановяване е обусловено единствено от незаконността на уволнението.
По иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.
С оглед изхода на делото по главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и извода за незаконност на уволнението на ищеца се явява частично основателен и акцесорния му осъдителен иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение. Тежестта за доказване на този иск е върху ищеца.
За да уважи иск на посоченото правно основание съдът следва да установи, че в резултат на незаконното уволнение ищецът е останал без работа и е претърпял имуществена вреда, съизмерима с пропуснатото БТВ за периода на оставане без работа.
В процесният случай от извършената от съда в СЗ констатация с трудова книжка на ищеца с.И, №535408 в оригинал се установи, че след вписване на положения трудов стаж от ищеца при ответника няма вписване за възникване на ново ТПО на ищеца с друг работодател, следователно безспорно доказан в процеса е факта на оставане на ищеца без работа след незаконното уволнение от ответника за период от 6 месеца, предмет на исковата претенция по чл.344 ал.1 т.3 от КТ– от 07.02.2018г. до 07.08.2018г., изтекъл до приключване на устните състезания пред първата инстанция /18.09.2018г./, предвид което ищецът е претърпял имуществена вреда, съизмерима с пропуснатото БТВ за периода на оставането му без работа от шест месеца и искът му по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ се явява доказан по основание. Видно от писменото заключение на ВЛ по СИЕ, БТВ на ищеца по смисъла на чл.228 ал.1 от КТ, което служи като база за определяне на претендираното обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, или БТВ за месец януари 2018г., предхождащ уволнението на ищеца, е 662,95лв., в който размер от 662,95лв. месечно за исковия период от 6 месеца на оставане без работа, поради незаконното уволнение или в общ размер от 3977,70лв. /662,95лв. х 6 месеца = 3977,70лв./ искът е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от по 255,05лв. месечно за периода от 6 месеца на оставане без работа или отхвърлен за сумата от 1530,30лв. до пълният предявен размер, като неоснователен и недоказан. Недоказано в хода на процеса от ищеца, в чиято тежест е, че БТВ, служещо като база за изчисляване на претендираното обезщетение, е в по-висок размер, респ. недоказано е, че работодателят му е изплащал трудово възнаграждение с РКО извън начисленото му по ведомост за заплати.
Ищецът не претендира съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне.
Изхода на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обосновават основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски /за заплатено възнаграждение на ВЛ по СИЕ/, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, в доказан размер от 47,23лв.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС дължимата ДТ върху уважените искове, съобразно чл.72 ал.2 от ГПК, общо в размер на 289,11лв. /за иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ - 80лв., за иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ - 50лв. и за иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ - 159,11лв./, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА уволнението на М.И.Д. ***, с ЕГН **********,
обективирано в Заповед №*/06.02.2018г. и Заповед №*/06.02.2018г., двете издадени от
Управителя на "С." ООД със седалище гр.*, ЗА НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯВА Заповед №*/06.02.2018г. и Заповед №*/06.02.2018г., двете издадени от
Управителя на "С." ООД със седалище гр.*, с ЕИК *, с които е
прекратено трудовото правоотношение на М.И.Д.
на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.И.Д. ***, с ЕГН ********** , на заеманата до уволнението длъжност "търговски представител" в "С." ООД със седалище гр.*, с ЕИК *.
ОСЪЖДА "С." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, п.к. *, район *, Булевард * №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д. ***, с ЕГН **********, обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за оставане без работа, поради незаконно уволнение в размер на БТВ от 662,95лв. месечно за период от 6 месеца или сума в общ размер на 3977,70лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ за периода, считано от 07.02.2018г. до 07.08.2018г., през който е останал без работа, поради незаконното уволнение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д. против "С." ООД със седалище гр.* иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в останалата му част от по 255,05лв. месечно за уважения период от 6 месеца или за сумата от 1530,30лв. до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.И.Д. ***, с ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ на "С." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, п.к. *, район *, Булевард * №*, с ЕИК *, сума в размер на 47,23 лв. /четиридесет и седем лева и двадесет и три стотинки /, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА "С." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, п.к. *, район *, Булевард * №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 289,11 лв. /двеста осемдесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от дата 02.10.2018г., пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….