Решение по дело №341/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 154
Дата: 2 юли 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20205640200341
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        154       / 02.07.2020 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

    

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   На   трети юни две хиляди и двадесета година

   в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                                         Районен съдия : Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Павлина Николова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АН  дело 341  по описа за    2020 година на РС-Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите  от ЗАНН.

          Образувано е по повод постъпила жалба от Х.Б.Б., чрез адв.М.Т. ***, против Наказателно постановление № 17-1253-002497/11.05.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за същият се явява  адв.М.Т. от ХАК.  Последният поддържа жалбата на изложените в нея основания. Освен това счита, че не било ясно кога и къде е съставен акта, както и мястото на извършване на нарушението. По отношение на неносенето на контролен талон към СУМПС, защитата намира, че това нарушение не е извършено, тъй като жалбоподателят не е бил спрян и проверен на место, а при съставяне на АУАН не е бил длъжен да носи със себе си контролният талон към СУМПС. Затова и иска съдът да отмени изцяло атакуваното НП и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:       С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДв  на жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер на 100 лв. и  на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и е наложено наказание „Глоба „ в размер на 10 лева.

            Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на  01.11.2017г. около 16:45 часа в гр.Хасково, на бул.“Васил Левски“ управлявал лек автомобил „Опел Астра ГЦЦ“  с peг. номер ******, собственост на ВиК –Хасково,  в посока ж.к.“Орфей“, като на пешеходната пътека до бл.№30 на същият булевард, обозначена с маркировка М8.1/тип „Зебра“/ и пътен знак Д17/пешеходна пътека/, жалбоподателят не пропуснал пресичащият от ляво на дясно пешеходец, с което създал предпоставки за ПТП. Водача не представил и контролният талон към СУМПС.  Очевидец на тези нарушения бил св.Ф.П.П., който по това време работел в „Общинска полиция“. Той заедно със свой колега и със служебен автомобил били спреле преди описаната по-горе пешеходна пътека, като дали предимство на пешеходец, който предприел пресичане на бул.“Васил Левски“ на горната пешеходна пътека. Вместо да спре заедно със полицейският автомобил, жалбоподателят го заобиколил и преминал без да пропусне пешеходеца на пешеходната пътека. Св. П. и колегата му последвали лекият автомобил, но го изгубили и затова поискали съдействие от колегите си от сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково. Междувременно било установено от Св. П. и от изпратеният да вземе отношение по случая св.А.К. служител в сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково, че автомобилът е собственост на ВиК –Хасково. Бил установен и автомобила в база на ВиК –Хасково на бел.“Илинден“ в гр.Хасково. в последствие управителят на ВиК –Хасково, като представляващ дружеството собственик на автомобила попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП в която посочил кой е управлявал автомобила на тази дата, а това бил жалбоподателя Х.Б.Б.. Така на 06.12.2017г. на жалбоподателя бил съставен АУАН от св.А.К. в присъствието на св.П.. акта бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис и той вписал, че има възражения, без да ги посочи конкретно. Възражения срещу констатациите в АУАН не са постъпили и в три дневния срок по ЗАНН. В АУАН нарушенията описани в него са квалифицирани по чл.119, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

            Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН, както и правната им квалификация.

                  Като свидетели по делото са допуснати и разпитани св.А.О.К.  и св.Ф.П. ***. Те потвърждават в показанията си изцяло изнесеното в  АУАН, относно установеното нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на  АУАН на жалбоподателя.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява  частично основателна.

Съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП- чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Разпоредбат ан чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП предвижда –Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Разпоредбат ан чл.183, ал.5,т.2 от ЗДвП предвижда – (5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Наказва се с глоба 100 лв. водач, който:т.2. не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.

Следователно,  нарушенията, за които са наложена  административно наказания на жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН   и издаването на НП са описани конкретно точно и ясно установените нарушения. Посочени са всички реквизити с оглед място, дата начин на извършване на нарушенията и обстоятелствата при които това е станало. Следва да се отбележи, че според настоящият състав на съда в достатъчна степен ясно е описано мястото на извършване на нарушението, а именно посочен е града, булеварда и до кой блок № е извършено нарушението, а именно - гр.Хасково, на бул.“Васил Левски“,  в посока ж.к.“Орфей“, на пешеходната пътека до бл.№30, обозначена с маркировка М8.1/тип „Зебра“/ и пътен знак Д17/пешеходна пътека/. Горното място на извършване на нарушението се подкрепя и от показанията на двамата свидетели и най вече на св.П., който е очевидец на нарушението.  Посочено е и времето на извършване на нарушението. Посочени са и законовите разпоредби, под които са подведени описаните нарушения. Спазени са правилата за съставяне на АУАН в присъствието на един свидетел и на нарушителя, както и издаването на НП в преклузивните срокове на ЗАНН. Или с други думи според съда всички изискващи се елементи от чл.42 и 57 от ЗАНН са спазени и посочени и в двата акта.  Както акта така и НП са издадено от компетентен орган в кръга на пълномощията им. Действително от разпита на свидетелите не може категорично да се установи кога точно е съставен АУАН, но във същият е вписана дата на съставяне 06.12.17г. и на същата дата АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя видно от разписката в акта. Освен това тази дата на съставяне на акта се подкрепя и от приетата като доказателство декларация по чл.188 от ЗДвП в която управителя на ВиК –Хасково е посочил кой е управлявал автомобила на тази дата, доколкото автомобила е служебен и е собственост на дружеството. Затова и съдът намира, че в случая с оглед това къде и кога е съставен АУАН даже и да има неясноти относно това къде е бил съставен акта, то това не е съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП.

По същество съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Това е така защото на първо место от доказателствата по делото не се установява на посочената дата и място жалбоподателят да е бил спиран и да му е била извършена проверка да документите които е длъжен да носи и представя при поискване от органите на КАТ. Даже и да не е носел контролният талон към СУМПС то това е било констатирано на датата на съставяне на АУАН, кагато и с декларацията по чл.188 от ЗДвП управителя на ВиК –Хасково е посочил жалбоподателя, че е управлявал процесният автомобил на процесната дата. Тоест даже и даже е носел контролният талон към СУМПС то това нарушение не е извършено на 01.11.2017г. както се твърди в АУАН и НП, а на 06.12.17г. когато е съставен АУАН. Към последната дата обаче не се твърди жалбоподателят да е управлявал процесният автомобил. затова и съдът намира, че по делото не се доказа жалбоподателят да е извършил нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. поради това и в тази си част Нп следва да се отмени като незаконосъобразно.

По отношение на второто описано в НП нарушение а именно това по чл.119, ал.1 от ЗДвП съдът намира, че по делото по безспорен начин се доказа, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Това на първо место се доказва от свидетелските показания на двамата разпитани свидетели. И двамата свидетели твърдят, че са установили автомобила в базата на ВиК-Хасково на бел.“Илинден“ и, че са установили, че е управляван от жалбоподателя. нещо повече св.П. твърди, че самият жалбоподател е потвърдил, че на процесната дата и място е управлявал лек автомобил „Опел Астра ГЦЦ“  с peг. номер ******. Последното се потвърждава и от попълнената от управителят на ВиК –Хасково, като представляващ дружеството собственик на автомобила декларация по чл.188 от ЗДвП в която посочил кой е управлявал автомобила на тази дата, а  именно Х.Б.Б.. Затова и съдът кредитира показанията на двамата разпитани свидетели, като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите писмени доказателства по делото. тук следва да се отбележи, че представената заповед за командироване на жалбоподателя на датата на извършване на нарушението не разколебава изводите на съда, тъй като видно от АУАН и НП нарушението е извършено в края на работния ден, а именно около 16.45 часа. Тоест жалбоподателят е имал време да се върне от командировката в която се твърди, че е бил. Нещо повече при положение, че не той в този ден е управлявал процесният автомобил е имал възможност да възрази срещу това и да попълни  декларация по чл.188 от ЗДвП в която да посочи кой е управлявал процесният автомобил. още повече, че от представеното командировъчно не става ясно кога именно жалбоподателят се е прибрал в гр.Хасково, което не изключва извършване на нарушението именно от жалбоподателя. Според съда твърдението, че жалбоподателят е бил в командировка и заради това не е извършил нарушението е само защитна версия и твърдение „Про кауза“ което обаче, не изключва извършването на нарушението по вече изложените от съда мотиви. За това и съдът намира, че именно жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Нарушението е правилно квалифицирано по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя е наложено единствено възможното наказание – глоба в размер от 100 лева. Поради което и съдът счита, че в тази си част НП следва да се потвърди.

            Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

           

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1253-002497/11.05.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково, в частта  в която на Х.Б.Б. с ЕГН **********, на осн.чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

            ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 17-1253-002497/11.05.2018г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково, в частта  в която на Х.Б.Б. с ЕГН **********, на осн.чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                   Районен съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./