Решение по дело №108/2021 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 24
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20212180200108
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Царево , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200108 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА С. П. К. – ЕГН **********, *** ул.“***“ №7, ет.3, ап.3, българка,
български гражданин, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи като ***
„ООС“ към *** ЗА ВИНОВНА в това, че на 26.06.2020г. в гр.Царево при управление на
моторно- превозно средство- лек автомобил „Деу Матиз“ с рег.№ *** нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, като с
поведението си като участник в движението- водач на моторно-превозно средство създала
опасности и пречки за движението и поставила в опасност живота и здравето на хората, чл.5
ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата, като не била внимателна и предпазлива към
уязвимите участници в движението, каквито са и водачите на двуколесни пътни превозни
средства, чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата, като не контролирала непрекъснато
превозното средство, което управлявала, чл.37 ал.1 от Закона за движение по пътищата, като
се спазила изискването- „ При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства“, чл.47 от Закона за движение по пътищата, като приближавайки
към кръстовище не се движила с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство, с което по непредпазливост
предизвикала пътнотранспортно произшествие с велосипед, управляван от *** от гр.Царево,
с което му причинила луксация на акромиоклавикуларната става в ляво довела до трайно
затруднение на движението на лявата ръка за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес -престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.5
ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.1, чл.37 ал.1, чл.47 от Закона за движение по пътищата,
поради което и на основание чл.78а от НК, Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като й НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
1
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН
********** да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас
направените разноски по досъдебното производство в размер на 694.80 лева.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд- Бургас.
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

ма
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура- Бургас, ТО-
Царево е внесено предложение пред Районен съд- Царево, да бъде освободен
от наказателна отговорност обвиняемия С. П. К. ЕГН: **********, за
извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 37, ал. 1, чл. 47 от
Закона за движение по пътищата, като й бъде наложено административно
наказание, на основание чл. 78а от НК, за това че на 26.06.2020 г. в гр.
Царево, обл. Бургаска, при управление на моторно превозно средство- лек
автомобил „Деу Матиз“ с рег. № ***- нарушила правилата за движение по
пътищата, като по непредпазливост причинила средна телесна повреда на ***,
изразяваща се в луксация на лявата акромиоклавикуларна става, която довела
до трайно затруднение на движението на лява ръка.
Участващия в делото прокурор, счита обвинението за безспорно
доказано. Пледира за наказание в минимален размер.
Обвиняемият, редовно призован се явява лично. Признава вината си и
изказва съжаление за извършеното деяние.
Защитника на обвиняемия не спори обстановката по делото. Пледира за
минимално наказание.
Съдът, след като се съобрази със събраните доказателства в
досъдебната фаза, намира за установено от правна и от фактическа страна
следното:
Обв. С. П. К. живее в гр. Царево, обл. Бургаска. На 26.06.2020 г.
вечерта, К. се движила по улиците на гр. Царево с лек автомобил „Деу Матиз“
с рег. № ***. Малко след 22:00 часа от дома си излязъл постр. *** ***. Той се
качил на собствения си велосипед. *** карал двуколесното превозно средство
по ул. „Михаил Герджиков“ като се движил по посока изхода на гр. Царево
/към “Новата автогара“/. Тъй като било тъмната част на денонощието, *** бил
включил преден фар с мигаща светлина на велосипеда си. Придвижването му
ставало със скорост 15 км.ч. Към 22:15 часа, управлявайки велосипеда си по
същата улица, пострадалият приближил Т- образно кръстовище с ул.
“Преображенска“. На същото откъм ул. “Преображенска“ били спрели на
пътен знак „СТОП“ два автомобила- лек автомобил „Нисан Патфайндер“ с
peг. № *** управляван от св. *** от гр. София и зад него лек автомобил
„Ровър“ с peг. № ***, управляван от св. *** от гр. Царево. Водачите и на
двата автомобили видели, че в ляво от тях на пътното платно на пътя с
предимство, съставляващ ул. “Михаил Герджиков“ се движи велосипедист с
включен фар с мигаща светлина. Превозните средства спрели, за да изчакат
преминаването на велосипедиста и се включат в движението по ул. “Михаил
Герджиков“. В този момент, около 22:15 часа към кръстовището по ул.
“Михаил Герджиков“, но в обратна посока на движение от велосипедиста
1
приближил автомобила, управляван от обвиняемата. Когато приближила
кръстовището, обв. К. се движила със скорост 20 км.ч. със своя автомобил. Тя
подала светлинен показател за завой на ляво, за да се включи в движението по
ул. “Преображенска“. Подаденият от нея светлинен показател бил възприет
от св. ***. Веднага след подаване на светлинния сигнал, обв. К. предприела
маневра „Завой на ляво“ и навлязла в срещуположното платно, където се
движил с велосипеда си пострадалия. В този момент той се намирал в самото
кръстовище, когато траекториите на движение на двуколесното превозно
средство и МПС се засекли. В опит да пресече платното за движение, в което
се движил велосипедиста, обв. К. не го забелязала. Последвал челен за
велосипеда и страничен /от дясната страна/ за автомобила удар. При удара
било повлечено предното колело на велосипеда. След удара на лявото му
рамо в МПС, постр. *** паднал от велосипеда на земята. Той се стреснал
много и в един момент само усетил, че някой го вдига от земята. На помощ
му се притекли св. ***, който го познавал и св. ***. Обв. К. също дошла, след
като паркирала автомобила си на безопасно място. Пострадалият се изправил
и започнал диалог с обвиняемата, с която се познавали от години. ***
изпитвал силна болка в лявото си рамо. К. му повтаряла, че е виновна и иска
да му плати. Св. *** чул пострадалия да пита обвиняемата: „Не ме ли видя“.
Той останал с впечатление, че пострадалият и обвиняемата се познават. В
този момент до обвиняемата бил и сина й, а постр. *** се обадил на сина си,
който дошъл да го прибере. Участниците в произшествието в първия момент
не съобщили за възникналото ПТП. *** и сина му отпътували, а останалите
се разотишли. Пострадалият първоначално мислел да потърси човек, който да
му намести рамото, но човекът, с когото разговарял поискал рентгенова
снимка. Затова пострадалия отишъл в гр. Бургас в ЦСМП. Впоследствие се
оказало, че нараняването изисква и оперативна намеса, поради което
започнало лечение на пострадалия. От своя страна обв. К. потърсила
пострадалия, за да му даде обезщетение, но същото според *** било твърде
малко за платените от него разноски. На 14.07.2020 г. *** подал жалба до РУ-
Царево за възникнали инцидент. След извършена проверка било образувано
досъдебно производство. В хода на разследването била извършена съдебно-
медицинска експертиза, която установила, че в резултат на възникналото
ПТП, *** *** е получил луксация на акромиоклавикуларната става в ляво
довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от 2-3
месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което по своето естество
представлява средна телесна повреда. По делото е извършена и
автотехническа експертиза, която установява, че причина за възникване на
пътно-транспортното произшествие е незабелязването и непропускането на
насрещно движещия се с предимство велосипедист от обв. С.К., което се
дължи на отклонението на вниманието на водачката на МПС от пътната
ситуация в кръстовището в момента преди ПТП. Вещото лице е категорично,
че обвиняемата е могла да предотврати произшествието при условие, че бе
концентрирала вниманието си върху ситуацията на кръстовището в момента
2
преди ПТП.
Обвиняемата е правоспособен водач, притежаващ свидетелство за
управление от 1996 г. Същата има до момента установени с АУАН две
административни нарушения на ЗДвП и две влезли в сила наказателни
постановления /последното на 24.01.2013 г./.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява на основа ние чл. 378, ал. 2 от НПК, както следва:
Възприетата от съда фактическа обстановка, се установява по безспорен
и категоричен начин от показания на свидетелите разпитани в хода на
досъдебното производство. Съдът намира показанията на същите свидетели
за логични, последователни и добре кореспондиращи както по между си, така
и с останалата доказателствена съвкупност по делото. Дадени са под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за евентуална предубеденост
или заинтересованост, поради което и съда кредитира същите като истинни.
Така описаната възприета от съда фактическа обстановка, се установява
и от дадените в хода на досъдебното производство и пред съда обяснения на
обвиняемия. Съдът намери, че доколкото същите обяснения напълно
кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото, то следва
да бъдат приети като истинни.
Съдът съобрази на основание чл. 378, ал. 2 от НПК и заключението на
назначените в хода на досъдебното производство експертизи.
Съдът приема заключенията на експертизите, като компетентно
изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област и съответстващи на събраните по делото
доказателства. Възражения за неяснота или непълнота в заключението на
експертизите не бяха наведени, нито аргументи изключващи изводите и
компетентността на вещите лица, поради което и същите- като компетентно и
безпристрастно дадени- бяха приети от съда.
Съдът прие фактическата обстановка по делото за установена и от
изготвените писмени и веществени доказателствени средства- протокол за
оглед и фотоалбум към него, от приобщените писмени и веществени
доказателства по производството- справка за съдимост, данни за личността,
декларация, протоколи, справки.
При така установената фактическа обстановка, съда достигна до
следните правни изводи:
На база събраните по делото доказателства, съда приема за безспорно,
че С. П. К. ЕГН: **********, на 26.06.2020 г. в гр. Царево, обл. Бургаска, при
управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Деу Матиз“ с рег.
3
№ ***- нарушила правилата за движение по пътищата, като по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на ***, изразяваща се в
луксация на лявата акромиоклавикуларна става, която довела до трайно
затруднение на движението на лява ръка.
От обективна страна, с действията си обвиняемият е осъществил всички
признаци от състава на престъплението визирани в разпоредбата на чл. 343,
ал. 1, б. “б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК от НК. Налице са обективните признаци
на изпълнителното деяние по ал. 1- деецът, като водач на МПС, не е
съобразил поведението си с правилата на ЗДвП, което е довело до ПТП с
причинена на пострадалия средна телесна повреда.
От субективна страна обвиняемият, е извършил деянието виновно, при
форма на вината - престъпна небрежност.
В конкретния случай, обвиняемият от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. “б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 37, ал. 1, чл. 47 от Закона
за движение по пътищата, като й бъде наложено административно наказание,
на основание чл. 78а от НК, за това че.
От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Деянието е извършено при превес на смекчаващи вината обстоятелства,
а именно– чисто съдебно минало, добросъвестното участие на обвиняемия в
наказателния процес, семейната и трудовата ангажираност на обвиняемия,
указаното от нея пълно съдействие на пострадалия- както към момента на
ПТП, така и след това, липса на други наказания, налагани по този
административен ред.
Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелства.
В санкцията на правната норма на чл. 343, ал. 1 от НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация. В случая,
обвиняемия е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк
и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди. Не са налице пречките по ал. 7 на чл. 78а от НК за
приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно глоба в
размер на 1000,00 лв. което би изпълнило целите на наказателната репресия,
вземайки предвид не високата обществена опасност на самия извършител и
на деянието, както и съобразявайки се с доброто му процесуално поведение и
4
оказаното съдействие и помощ на пострадалия. Съда счете, че в случая не
следва да налага на обвиняемия наказание лишаване от право да управлява
МПС, тъй като същата е зависима при придвижването си от автомобил и
същия и е необходим за посрещане на ежедневните й нужди. Още повече, че
деянието и дееца са с много ниска степен на обществена опасност и според
съда, налагането на това наказание, нерад с наказанието глоба, излишно и
неоправдано би утежнило положението на обвиняемата.
Накрая, предвид обстоятелството, че обвиняемата беше призната за
виновна, съда възложи в нейна тежест и направените по делото разноски.
По изложените мотиви, съдът постанови решението си.
5
Съобщи за изтекли лични данни