Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 19.02.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 31.01.2019година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 6552 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от “А.З.К.Н.П.З.“ ООД,
против Т.С.К., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на дължимост на следните суми: сумата от 1000,00 лева главница,
119,90 лева договорна лихва за периода 04,05,2016 г. – 01,10,2016 г., 100,00
лева такси, 560,10 лева гаранция по кредитната сделка, 27,61 лева мораторна
лихва за периода 02,10,2016 г. – 22,03,2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 28,03,2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2127/2018г. на
РС П., и съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът не е открит, и РС П. е указал на заявителя, че може
да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 04.04.2016г. между Фератум
България ЕООД и ответника е сключен договор за кредит № 367381, при спазване на
разпоредбите на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗЕТ, при който на ответницата е
отпуснат кредит в размер на 1000лв., който е следвало да бъде върнат заедно с
лихва от 119.90лв. Твърди, че гарант по договора е бил Фератум Банк ЕООД, за
което бил сключен договор за гаранция № 367381 от 04.04.2016г. Твърди неизпълнение на задълженията на
ответника и заплащане на дължимите суми от гаранта. Твърди встъпване на гаранта
в правата на кредитор за исковите суми и впоследствие посочва, че на 01.12.2017г.
е сключил с Фератум Банк ЕООД, договор за цесия, по който вземането на Фератум
Банк ЕООД спрямо ответника Т.С.К., му е прехвърлено и го претендира.
Претендират се разноски. Ответникът не взема становище по делото, нито чрез
писмен отговор, нито в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2127/2018г. на ПлРС следва да се установи по исков ред.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от представения договор за потребителски
кредит № 367381 /04.04.2016г., за кредит в размер на 1000лв., и по който Фератум
България ЕООД е заемодател, а ответникът – заемополучател. Представена по
делото е заявката за сключването с личните данни на ответницата, което сочи, че
същата е изразила желание за сключването на такъв договор. На същата дата,
между Фератум Банк ЕООД и ответника е сключен договор за
гаранция/поръчителство, с който гарантът се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит. Начинът на
сключване на договорите по реда на ЗПФУР не е оспорен в хода на съдебното
дирене, но липсват доказателства за предаване на сумата – изпълнението на
кредитора спрямо длъжника, липсва представен договор между Фератум България
ЕООД и Фератум Банк ЕООД за поръчителство, липсват доказателства за изпълнение
на задължението от страна на поръчителя спрямо кредитора, с което да са
обоснове встъпването в правата на кредитора спрямо неизправния длъжник.
Представен е договор за придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от 01.12.2017г., съгласно който Фератум Банк ЕООД е
продал на ищеца А.З.К.Н.П.З. ООД, всички дългове в портфейла, подробно изброен,
вкл. и този на ответницата/под № 4094/ и го е упълномощил да уведоми длъжниците
от негово име.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че е
сключен валиден договор за предоставяне на потребителски кредит между ответника,
в качеството на заемател, и Фератум България ЕООД, в качеството на заемодател
по сключен между тях договор за кредит от 04.04.2016г. Не се установи
получаването на сумата от заемополучателя, въпреки указаната доказателствена
тежест на ищеца, липсва признание на ответника на този факт. Не се установи
връщане на сумата от заемополучателя, което е в негова тежест. Не се установи
също и твърдяното от ищеца заплащане на сумата от гаранта Фератум Банк ЕООД на
кредитора Фератум България ЕООД, ищецът дори и не е изложил твърдения кога е
приел, че по договора има неизпълнение и на кои дати е поискал и получил
изпълнение от Фератум Банк ЕООД. Неизяснено остана по делото и в какво качество
Фератум Банк ЕООД е придобило вземането, за да се твърди, че той е встъпил в
правата на кредитора. В случая, представения договор за гаранция/поръчителство
между ответника и Фератум Банк ЕООД, не внася яснота дали страните са имали
предвид сключване на договор за банкова гаранция или договор за поръчителство.
Ако се приеме, че намерението на Фератум Банк ЕООД е било
поръчителство, то липсва най-важният елемент на такова обезпечение уреден в чл.
138 и сл. от ЗЗД - договор между Фератум България ЕООД и Фератум Банк ЕООД, т.к.
според ЗЗД договорът за поръчителство е договор между кредитора и поръчителя, а
не, както в случая – между длъжника и поръчителя. Единствено при такъв договор,
а и при доказателства за плащане от страна на поръчителя, той би имал обратен
иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на кредитора по чл.
146 от ЗЗД. При липсата на представен валиден договор за поръчителство/между
кредитор и поръчител/, не може да се приеме, че Фератум Банк ЕООД, който се
сочи за праводател на ищеца, е имал правото да претендира вземания от
ответника. Дори и да би могло да се приеме, че представения договор за гаранция/поръчителство представлява банкова гаранция,
то за гаранта липсва правна уредба, позволяваща му да придобие вземането, която
да е аналогична на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД. Още повече, че Фератум
Банк ЕООД не е регистрирана банкова институция в Република България, поради
което не би могла да издава уредената в чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. При
липсата на събрани доказателства по делото, че Фератум Банк ЕООД е имал налице валидно вземане спрямо ответника, което
евентуално да е прехвърлено на ищеца по настоящото дело, съдът не може да
направи извод, че ищецът е придобил вземането и е активно легитимиран да
предяви исковете в настоящето производство. Поради изложеното, исковете се
явяват недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, съдът не следва да присъжда
разноски, поради липса на искане за такива от ответника.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ,
като недоказани, ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, , представлявано от законния си
представител Р.Г.А., СРЕЩУ Т.С.К., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.415 от ГПК вр.
чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 143 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД, за
установяване на дължимост на следните суми: сумата от 1000,00 лева главница
по Договор за потребителски кредит №
367381 /04.04.2016г., сключен между Фератум България ЕООД и Т.С.К., 119,90 лева
договорна лихва за периода 04,05,2016 г. – 01,10,2016 г., 100,00 лева такси, 560,10
лева гаранция по кредитната сделка, 27,61 лева мораторна лихва за периода
02,10,2016 г. – 22,03,2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1400/30.3.2018г. по ч.гр.д.
2127/2018г. на ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: