Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
01.08.2016г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ПЕПА ТОНЕВА
при секретаря С.Б.,
като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 1486 по описа за 2016
година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 08.12.2015г. по гр.д. № 15435/2015г. Софийски районен съд, 72
състав отхвърлил предявените от В.Б.С., ЕГН **********, срещу „И.О.” АД, ЕИК *******,
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със
заповед № РД-16-20/15.01.2015г., издадена на основание чл. 188, т. 3 вр. чл.
190, ал. 1, т. 2 и чл. 193, ал. 1 КТ и заповед № 85/15.01.2015г., издадена на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ от изпълнителния директор на „И.о.” АД, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт, връзки
с обществеността”, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение в размер на 12 480 лв. за периода 28.01.2015г. –
28.07.2015г. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В.Б.С., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В
нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд отхвърлил
исковете, тъй като ищецът не бил доказал дали на посочените в заповедта за
уволнение дати е изпълнявал трудовите си задължения, като е престирал труд
извън сградата на работодателя. По този начин съдът не се съобразил с доклада
си по делото, в който било указано, че в тежест на ответника – работодател е да
докаже наличието на дисциплинарно нарушение, като не съобразил и спецификите на
процесното трудово правоотношение – съгласно
чл. 2 от трудовия договор, работното време на служителя било уговорено като ненормирано,
а характерът на част от трудовите задължения на ищеца съгласно длъжностната му
характеристика предполагал, че трудът може да се престира извън сградата на
работодателя и не е необходимо служителят да бъде непременно там, за да изпълнява
трудовите си функции. Обратно – неприсъствието на служителя на събития,
провеждани извън работното място следвало да се счита за неизпълнение на
трудовите му задължения. Работодателят не представил доказателства каква е била
системата за отчетност за изпълнението на трудовите задължения на служителите
на ненормиран работен ден, като нито по длъжностна характеристика, нито по
силата на вътрешните правила на работодателя ищецът бил длъжен за всяко
предприето от него действие да се отчита с докладна записка или в писмена
форма. В нарушение на съдопроизводствените правила СРС не обсъдил и
предхождащото налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” съкращаване на
щата, с което длъжността на ищеца била съкратена. По делото не били представени
доказателства за редовността на процедурата по съкращаване на щата, не бил
проведен подбор, не била предложена на ищеца друга подходяща длъжност. Налице била очевидна тенденциозност в
поведението на работодателя, която сочела на груба злоупотреба с право с цел
ощетяване на служителя. Неправилен бил и изводът на СРС, че работодателят е
имал основание да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно
критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. За всеки от дните, в които работодателят
твърди, че ищецът не се е явявал на работа, последният представил подробни
писмени обяснения, а работодателят не посочил откъде е получил информацията, че
на процесните дати служителят не се е явил на работа. В заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание работодателят посочил защо не приема обясненията
на служителя за дати 05.12., 11.12., 12.12. и 17.12.2014г., но не изложил
такива съображения относно неявяването на 04.12.2014г., което според въззивника
водело до немотивираност на заповедта и същата следвало да бъде отменена като
незаконосъобразна. СРС не обсъдил и твърдението на ищеца, че в случай, че
ищецът бил извършил твърдяното нарушение, още тогавашният изпълнителен директор
Н.Н. щял да започне процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Длъжността
на ищеца била пряко подчинена на изпълнителния директор към датата на
извършване на твърдяното дисциплинарно нарушение и единствено изпълнителният
директор към тази дата бил компетентен да реши дали има извършено нарушение на
трудовата дисциплина. Следвало да се вземе под внимание и посоченото от ищеца в
обясненията му, че отсъствието му от сградата на процесните дати е било
съгласувано устно с изпълнителния директор Недялков. Заповедите за налагане на
наказанието и за прекратяване на трудовото правоотношение били издадени на една
и съща дата и връчени на една и съща дата, при което не ставало ясно коя е
издадена и връчена първа, а производството по налагане на дисциплинарно
наказание било строго регламентирано в закона и неспазването му било основание
за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение само на това
основание. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна „И.О.” АД с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 вр. чл. 315, ал. 2 ГПК (чл. 62, ал. 2 ГПК), от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а като краен резултат го намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и от приетия трудов договор № 160/14.08.2013г.
се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, към
момента на прекратяването му безсрочно, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Главен експерт, връзки с обществеността”, с място на работа „И.о.”
АД ***.
Съгласно приетата длъжностна характеристика, утвърдена на 08.08.2013г.,
длъжността „Главен експерт, връзки с обществеността” е пряко подчинена на
изпълнителния директор на дружеството, като сред основните задължения на
служителя са да поддържа постоянна връзка с представители на медиите, да
изготвя информационни материали за медиите, да разработва и предлага рекламни и
ПР стратегии, активно да участва в изработването и актуализацията на всички
рекламни и комуникационни материали, да изгражда и поддържа ефективна
комуникация с партньорите на дружеството от бизнес и медийния сектор, да следи
и информира за важни протоколни събития, свързани с партньори на дружеството,
медии или други, които са важни за дейността на дружеството, да организира
срещи, конференции, семинари и други събития на дружеството, да съдейства за
изпълнението на маркетинговите и комуникационни инициативи на
организацията и др. Съгласно раздел „Правомощия и отговорности”, служителят е
длъжен да следи и привежда до знанието на ръководството на дружеството за
определени инициативи, програми и мерки за публичност, да изпълнява точно и по
определения от прекия му ръководител начин поставените му задачи, както и да
отчита по подходящ начин резултатите, да спазва процедурите и инструкциите за
управление на качеството, внедрени в дружеството и др.
Преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от
служителя са изискани обяснения на основание чл. 193 КТ. На 19.12.2014г. са
поискани обяснения за неявяването му на работа на 04.12.2014г., когато е
следвало да бъде проведен вътрешен годишен одит за длъжността му, без да
предупреди предварително за отсъствието си. Искането е изготвено от директор
дирекция „ЧРА”, с копие до изпълнителния директор Н.Н., като върху него е
поставена резолюция „За изпълнение!” (л. 67 от делото на СРС). С докладна записка (л. 68) ищецът
посочил, че на 04.12.2014г. бил възпрепятстван поради отправена лично до него,
като член на „К. Б.”, покана за участие в дискусия – семинар и форум на тема „Б.
– Италия бизнес и местна власт, перспективи за развитие”. Използвал случая да
поиска насрочване на нова дата за одит.
Със заповед от 08.01.2015г. (л. 64) на новия изпълнителен директор И.Ф. от
служителя са поискани обяснения относно причините, поради които не се е явил на
работа на 04.12.2014г., 05.12.2014г.,
11.12.2014г., 12.12.2014г. и 17.12.2014г. Съгласно дадените от ищеца обяснения
(л. 65), на 04.12. бил възпрепятстван да присъства в офиса на ИО поради отправена
лично до него, като член на „К. Б.”, покана за участие в дискусия – семинар и
форум на тема „Б. – Италия бизнес и местна власт, перспективи за развитие”, с
цел осъществяване контакт с италиански компании от ИКТ сектора, като
посещението му не било свързано с финансови ангажименти за ИО; На 05.12. имал
ангажимент да организира поредица от работни срещи с представители на медии във
връзка с обсъждане възможности за медийно партньорство, проведени били срещи с
журналисти от в. „Труд”, „24 часа” и „Преса”, сп. „Тема” и БНР; На 11.12.
присъствал на конференция „Геонауки 2014” 11-12 декември 2014г. в СУ „Св.
Климент Охридски”, с цел да осъществи контакт с представители на компаниите,
участващи в конференцията и представяне на ИО като потенциален партньор при
разработване на софтуерни продукти в областта на геологията; На 12.12. имал
уговорена работна среща с представител на телевизия БТВ, която приключила около
15 ч., не му е известно защо системата не е отчела присъствието му в сградата
на ИО; На 17.12. имал ангажимент да организира поредица от работни срещи с
представители на медии във връзка с предстоящите коледни и новогодишни
празници. Всички отсъствия били съгласувани с изпълнителния директор Н.Н..
Трудовото правоотношение между
страните е прекратено със заповед № 16-20/15.01.2015г. на изпълнителния
директор на ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” за това, че същият не се е явявал на работа на
04.12.2014г., 05.12.2014г., 11.12.2014г., 12.12.2014г. и 17.12.2014г. В мотивите
на заповедта е посочено, че неявяването на работа е установено при извършена
провека в отдел „Човешки ресурси”. При работодателя не са налични данни за
организирани на 05.12. срещи с представители на посочените в обясненията медии;
от извършената проверка се установило, че „И.о.” АД не е участвало в
конференция „Геонауки 2014”; При работодателя не са налични данни за проведена
на 12.12. работна среща с представител на телевизия БТВ, както и за работни
срещи на 17.12. с представители на медии във връзка с коледните и новогодишните
празници. Посочено е още, че в „И.о.” АД е внедрена интегрирана система за
управление на качеството и информационната сигурност, съгласно която
провежданите от служителите работни срещи се удостоверяват в документ по качеството
протокол от среща с ДК 07.03-03.
Не се спори, че заповедта е връчена на ищеца на 27.01.2015г., ведно със
заповед № 85/15.01.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Видно от приетата и неоспорена справка от система „Контрол на достъпа” –
Присъствено време за лице (л. 54 – 55), на посочените в заповедта дати ищецът
не се е явявал на работа в сградата на работодателя, като съгласно приетите и
неоспорени Политика по информационната сигурност (л. 56 – 60) и извадка от
Регистър на инцидентите (л. 61 – 62) в периода 01.01.2014г. – 30.01.2015г. няма
регистрирани инциденти по информационна сигурност със системата „Контрол на
достъпа”.
От справка от деловодната система на работодателя – Документи на „И.о.” АД
(л. 52 – 53) е видно, че във връзка с твърдените от ищеца срещи и участия в
конференции на процесните дати същият не е изготвил докладни записки.
Съгласно приетата справка от деловодната система – Документи на „И.о.” АД (л.
63) за заявките от ищеца за закупуване, ищецът не е правил заявки за закупуване
за реклами или публикации в медиите през м. декември 2014г.
От правна страна: С иска за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. При преценка на законността на
дисциплинарното уволнение съдът извежда вида
на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното
в мотивите нарушение. Дисциплинарното
нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение,
които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или
бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и
служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Когато се
касае за най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение по чл. 188, т. 3 КТ,
няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на трудовата дисциплина от
работника или служителя, което обаче следва да съответства по тежест на това
наказание.
С връчването на заповед, с която на работник/служител се
налага дисциплинарно наказание „уволнение”, се прекратява и трудовото
правоотношение между страните, поради което и издаване на нарочна заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение не е необходимо, а ако такава бъде
издадена, както е в случая, тя има само констативен характер. В този смисъл
неоснователен е поддържаният в жалбата довод във връзка с времето на издаване и
връчване на двете заповеди.
Неоснователен е и доводът в жалбата за немотивираност на
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно
уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на
наказания работник/служител да се защити
ефективно, поради което, когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Достатъчно е нарушението
на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника/служителя начин, като работодателят не е длъжен и да
посочва кои факти е приел за установени – в този смисъл е константната задължителна практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 230/03.10.2013г. по гр.д. № 1328/2012г. на ВКС, ІV ГО (с което е обобщена
задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 193 и чл. 195 КТ), решение № 209/02.05.2012г. по гр. дело №
768/2011г., ІV ГО,
решение № 857/25.01.2011г. по гр. дело № 1068/2009г., ІV ГО,
решение № 171/23.02.2010г. по гр. дело № 68/2009г., ІІІ ГО,
решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009г., ІІІ ГО,
решение № 237/24.06.2010г. по гр. дело № 826/2009г., ІV ГО,
решение № 688/23.11.2010г. по гр.дело № 114/2009г., ІV ГО и др.
Процесната заповед за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на
чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране – в нея ясно, точно и разбираемо са описани дисциплинарните нарушения, за които ищецът е наказан и времето на извършването им, като не е
било спорно, че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ.
Въззивният съд намира за неоснователни и доводите в жалбата, че
работодателят не е доказал извършването на описаните в заповедта нарушения. От
приетата справка от системата „Контрол на достъпа” и извлечение от Регистъра на
инцидентите се установи, че ищецът не е бил на работа в сградата на
работодателя на посочените в заповедта дати, вкл. през целия ден на
17.12.2014г. Действително, съгласно длъжностната характеристика част от задълженията
на ищеца по естеството си изискват изпълнението им извън сградата на
работодателя, но същевременно служителят е длъжен както да привежда до знанието
на ръководството за предприетите инициативи, програми или мерки за публичност,
така и да отчита по подходящ начин поставените му задачи. По делото не е било
спорно, че в „И.о.” АД е внедрена интегрирана система за управление на
качеството и информационната сигурност, като видно от приетите справки е, че за
процесните пет дати в деловодната система на дружеството няма никаква следа
ищецът да е изпълнявал трудовите си задължения извън сградата на работодателя,
вкл. по твърдения от него в обясненията му начин – не са регистрирани докладни
записки във връзка с твърдените работни срещи и конференции, нито от ищеца са
правени заявки за закупуване във връзка с твърдените работни срещи с медии. Нещо
повече - самият ищец не твърди в
исковата молба да се е отчел пред изпълнителния директор Н.Н. по някакъв начин,
вкл. устно – твърди само, че отсъствието му било съгласувано устно с
изпълнителния директор, което твърдение се опровергава от приетото и неоспорено
искане за обяснения за неявяването на ищеца на 04.12.2014г. във връзка с
провеждания годишен одит за длъжността му, върху която е поставена резолюция
„За изпълнение” именно от изпълнителния директор към този момент – Н.Н.. Същевременно
ищецът не е провел и насрещно доказване във връзка с твърдените от него факти и
се е отказал от допуснатите му от СРС гласни доказателствени средства.
Противно на поддържаното в жалбата, първоинстанционният съд е обсъдил
твърденията на ищеца за приетото от работодателя преди налагането на
дисциплинарното наказание „уволнение” ново щатно разписание, с което заеманата
от ищеца длъжност е била съкратена (факт, който не се оспорва от ответника).
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че този факт е неотносим
за законността на дисциплинарното уволнение на ищеца - след като е установено
извършено дисциплинарно нарушение и за него е наложено дисциплинарно наказание
уволнение, прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило именно на
това основание, съответно работодателят не следва да представя доказателства
във връзка с уволнително основание, различно от процесното. При наличие на две
уволнителни основания, право на работодателя е да прецени на кое от тях да
прекрати трудовото правоотношение, и при наличие на предпоставките за
прекратяването този му избор не може да бъде определен като злоупотреба с
право.
Съдът намира за неоснователен и довода на въззивника за допуснато от
работодателя нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание, но не съществува законово изискване тази
преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена при
спор следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и
наложеното наказание. В случая, предвид тежестта на
извършените от ищеца нарушения – неизпъленние на основното му задължение по
трудовия договор да престира работната си сила за 5 работни дни, настоящият
състав намира, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” се явява
съответно на нарушението.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ е неоснователен, при което и обусловените от него искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция на въззиваемия, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да му заплати
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в претендирания размер от
1 000 лв., който е под минималния, определен по реда на чл. 7, ал. 1 и ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 08.12.2015г., постановено по гр.д. № 15435/2015г. на Софийски
районен съд, 72 състав.
ОСЪЖДА В.Б.С., ЕГН **********,***, да
заплати на „И.О.” АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000.00 лв. (хиляда лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.