Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на зам.-окръжен прокурор Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от
съдия Христова а.х.д. № 288/2017г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административното дело е
образувано по искова молба от Х.А.Х. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. ***, подадена против Министерство
на правосъдието (МП) гр. София.
С исковата молба се
претендира от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Твърди се, че вредите са настъпили от незаконно бездействие на ответника да
изпълнява влязлото в сила решение по гр. дело №399/2006г. на Районен съд Ловеч
през исковия период от 16.04.2009г. до 01.06.2009г., в който период МП въпреки
съдебното решение е принуждавало ищеца да лепи пощенски марки на писмата,
изпращани до различни институции, като в противен случай е връщало писмата на
ищеца. В с.з. на 16.11.2017г. ищецът е направил изменение на иска досежно
размера на претендираното обезщетение, като го е увеличил от 25 000 на
1 000 000 лева.
Първоначално исковата молба
е подадена пред Административен съд София-град, който с Определение №
5227/25.07.2017г. по свое адм. дело № 7629/2016г. я е изпратил по подсъдност на
Административен съд Ловеч, мотивирайки се с мястото на увреждане и с настоящото
местонахождение на ищеца, което е в Затвора ***. В АС Ловеч по ИМ на Х.А.Х. е
образувано настоящото адм. дело № 288/2017г., по което последователно от
разглеждането му са се отвели четирима от общо петимата съдии, след което
делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик.
В съдебно заседание ищецът поддържа ИМ на заявените в
нея основания и излага съображения за доказаност на исковата му претенция. Моли
да му се присъди исканото обезщетение.
В съдебно заседание ответникът по жалбата чрез
упълномощен юрисконсулт оспорва исковата молба и моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. В отговора на ИМ и в първото по
делото с.з. прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на исковата
претенция във връзка с чл.110 от ЗЗД.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на исковата претенция поради недоказаност, както
и поради изтекла погасителна давност (вкл. възражение в първо с.з.).
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните,
че Х.А.Х. изтърпява наказание „доживотен
затвор без замяна“, като в Затвора *** е преведен от Затвора *** на 19.02.2009г.
и е настанен в XI група в корпуса на Затвора ***, в
зоната за повишена сигурност. През целия исков период Х. изтърпява наложеното
му наказание в Затвора ***, ХІ група (установено от Справка №5967/18.12.2014г. на Затвора ***– л.34 по адм. дело № 7629/2016г. на
АССГ, и писмо рег.№ 1450/21.07.2014г. от Затвора ***– л.149 по адм. дело № 269/2013г. на АС Ловеч).
С решение № 37/05.03.2007г., постановено по гр.д.№
399/2006г. на Районен съд Ловеч (л.59), по искове с правно основание чл.74,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр, предявени от Х.А.Х., е признато за установено по
отношение на Министерството на Правосъдието на РБ допускането на непряка
дискриминация в Затвора ***, изразяваща се в установяване на практика за периода
от 24.10.2005г. до 01.01.2006г., в резултат на която ищецът в качеството му на
изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора *** е бил принуден да лепи
пощенски марки на писмата, адресирани до държавни учреждения по чл.37, ал.2 от
ЗИН (отм.), а в Затвора *** и Затвора *** лепенето на марки върху писмата по
чл.37, ал.2 от ЗИН не се изисквало от лишените от свобода, т.е. Х. в качеството
му на лишен от свобода и изтърпяващ наказание „доживотен затвор” е бил поставен
в по-неблагоприятно положение в Затвора *** в сравнение с другите лица,
пребиваващи в затворите в *** и ***, и е осъдено Министерството на Правосъдието
да преустанови горепосочената си практика.
МП не е упражнило правото си да обжалва цитираното
решение на РС Ловеч по реда на инстанционния съдебен контрол. С молба от
27.03.2008г. МП е поискало отмяна на влязлото в сила съдебно решение на
основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. С Решение № 912 от 20.11.2009г.,
постановено по гр.д.№ 2149/2008г. по описа на Върховен касационен съд, ВКС, І
гр. отделение е оставил без уважение молбата за отмяна (л.63).
По искова молба на Х. с аналогични на твърденията в
настоящата ИМ, но за различен период – от 04.04.2007г. до 15.04.2009г., с
Решение №806/22.02.2011г. по адм.д. № 3359/2010г. на АССГ, състав на последния
съд е осъдил МП да заплати на ищеца обезщетение за периода от 19.02.2009г. до
15.04.2009г. за установено със съответните доказателства (включително писмени) неизпълнение на съдебното решение. За
останалия исков период искът е отхвърлен като неоснователен с мотиви, че от 04.04.2007г.
до 18.02.2009г. Х. е изтърпявал наказанието си в друго място за лишаване от
свобода – Затвора ***, което е извън обхвата на съдебното установяване по гр.д.№
399/2006г. на РС Ловеч.
С идентична на настоящата искова молба, по която е
било образувано адм. дело № 269/2013г. по описа на АС Ловеч, Х. е претендирал
обезщетение в размер на 25 000 лв. за
неимуществени вреди, причинени от бездействие за периода 16.04.2009г. – 01.06.2009г.
на длъжностни лица при Министерство на правосъдието, изразяващи се в
неизпълнение на съдебно решение на Районен съд Ловеч, по което е установена
непряка дискриминация спрямо ищеца и е постановено прекратяването й. По адм.
дело № 269/2013г. с Определение № 622/01.12.2014г. производството е било
прекратено на основание чл.144 от АПК, във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК, поради
неотстраняване на недостатъците на ИМ и последната е била върната. Определението
е влязло в сила на 11.12.2014г. като необжалвано.
Отново сезиран с идентична искова молба за същия
период, същата сума и същия ответник, по която е било образувано адм. дело № 103/2016г.
по описа на АС Ловеч, състав на последния съд с Определение №387/21.06.2016г. е
прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК, поради неотстраняване нередовностите на ИМ и същата е оставена
без разглеждане и върната. Определението е влязло в сила на 04.07.2016г. като
необжалвано.
В настоящото производство съдът е уважил
доказателствените искания на ищеца, като е изискал за прилагане цитираните
по-горе дела, както и е изискал от Затвора *** заверено копие от книгата, в
която се регистрират входящи и изходящи молби и жалби на л.св. В отговора на
Затвора *** (л.95) е изложено, че изисканите документи са унищожени поради
изтекъл срок на съхранение, като за установяване на последното е приложен Акт
за унищожаване на неценни документи от 14.10.2015г. Копия от горната книга за
исковия период се съдържат в адм. дело № 269/2013г. по описа на АС Ловеч и от
тях се установява, че в този период са регистрирани и изпратени четири писма от
Х.Х., като не е отбелязано писмата да са
върнати на подателя в последствие или да не са приети за изпращане.
По делото са разпитани двама свидетели за установяване
на твърденията в ИМ. Първият свидетел – служител в Затвора ***, излага, че изискването
да се лепят пощенски марки е на Български пощи, а не на администрацията на
Затвора Ловеч, и че многократно администрацията не е отказвала и е
транспортирала кореспонденция на ищеца до пощенския клон, но същата е връщана оттам
с квитанция, издадена от Български пощи, където е посочено, че писмото е
върнато поради това, че не е заплатена такса. Сочи, че съгласно действалите към
исковия период закони ищецът не е бил освободен от такса за пощенска марка, а чл.37,
ал.2 от ЗИН, актуален за този период, е разпореждал всички писма на лишените от
свобода, изпратени до съд, прокуратура, следствие, Президентство, Народно
събрание, както и до органите по правата на човека, да се изпращат в запечатани
пликове и да не се проверява съдържанието им и това е било изпълнявано от
затворническата администрация, но разпоредбата не е създавала задължение за нея
да осигурява заплащане на таксата за пощенската услуга. Според свидетеля администрацията
на Затвора *** не е изисквала по някакъв насилствен начин и не е принуждавала
лишените от свобода да поставят пощенска марка на писмата си. Излага, че е
обсъждал решението на РС Ловеч с ищеца, но лично не го е чел, и като социален
работник се е подчинявал на закона и е придвижвал кореспонденцията на л.св. до
пощата.
Вторият свидетел – лишен от свобода, изтърпявал
наказанието си за исковия период в същата група на Затвора ***, в която е бил
настанен и Х., излага, че докато той е бил в Затвора *** от
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация, твърдящо настъпване на вреди в неговата правна сфера, насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация (за исковия период
до влизането в сила на ЗИНЗС на 01.06.2009г., Министерство на правосъдието като
юридическо лице е осъществявало общото ръководство и контрола върху дейността
на местата за лишаване от свобода – чл.19, ал.1 от отменения ЗИН, а ГДИН е била
само административно звено към МП, но не и юридическо лице – чл.19а, ал.2) и
отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Съгласно изискванията на
ГПК, в ИМ е конкретизиран ответника – Министерство на правосъдието; описани са
фактическите обстоятелства, на които се основава иска – неизпълнение на влязло
в сила съдебно решение и принуждаване ищеца да лепи марки на писмата си въпреки
постановеното в решението; посочени са вредите; уточнен е исковия период, в
който са настъпили последните – от 16.04.2009г. до 01.06.2009г.; формулиран е
петитум – да бъде осъден ответника да заплати обезщетение на ищеца за вредите;
ясно е посочен размера на исковата претенция, увеличен в с.з. на 1 000 000
лева ведно със законната лихва.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна
по следните съображения:
На първо място, основателно е възражението на
ответната страна и на прокурора за погасяването на претендираното от ищеца
вземане за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по давност.
Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право,
представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който
субектът на правото (вземането) бездейства и не го упражнява. Съответно с
изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна
вземането се погасява, респ. предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, поради изтичането на давностния срок.
След като в ЗОДОВ не е предвиден специален срок за
предявяване на исковете, то следва да намери приложение общата погасителна
давност, уредена в чл.110 и сл. от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. По този
въпрос е приложимо Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк.гр.д. №
3/2004г. на ВКС, ОСГК, според т.4 от което обезщетение за вреди от незаконни
административни актове може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите; когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния административен акт; в случай, че вредите произтичат от нищожен акт –
от момента на неговото издаване. При
незаконни действия или бездействия на административните органи началният момент
на изискуемостта на вземането за обезщетение е от момента на преустановяването
им. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това
Тълкувателно решение е приложимо и в настоящия случай, т.к. в
материално-правната уредба, касаеща регламентиране на задълженията за вреди,
причинени от неправомерна административна дейност, не са настъпили изменения в
насока, налагаща промяна на тази задължителна за органите на съдебната власт и
за административните органи съдебна практика, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Ищецът в о.с.з. на 16.11.2017г. сочи: „Ето защо
исковата ми претенция е до 01.06.2009г., тъй като след това може да се каже, че
със законовото изменение в чл.94 на ЗИНЗС ответникът е изпълнявал вече това
съдебно решение“. Т.е. той сам излага, че твърдяното от него незаконосъобразно
бездействие е преустановено на 01.06.2009г., следователно от този момент
започва да тече погасителната давност за вземането от незаконно увреждане
съгласно цитираното Тълкувателно решение – така и Решение № 13791/15.12.2016г. на ВАС по адм.д. № 14510/2015г., III отд.
Правото на ищеца да претендира обезщетение за незаконосъобразни бездействия на
административни органи към МП за исковия период се е преклудирало с изтичането
на давността на 01.06.2014г., а ИМ е предявена на 26.07.2016г. – повече от две
години след тази дата.
Вземането на ищеца за главница е покрито с общата
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съгласно
който с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. По аргумент от чл.119 от ЗЗД, след като
главното вземане е погасено по давност, то погасени по давност са и
произтичащите от него акцесорни вземания за лихва за забава (законна лихва).
Поради изложеното съдът намира за основателни
своевременно направените възражения на ответника и на прокурора за настъпилото
погасително действие и оттам за неоснователност на исковата молба. В същия
смисъл е и постоянната и непротиворечива практика на ВАС, вкл. и най-новата – Решение
№ 10221 от 02.08.2017 г. по адм.д. № 2199/2017г., III отд., Решение № 9591 от
18.07.2017г. по адм.д. № 8996/2016г., III отд., Решение № 9229 от 12.07.2017г.
по адм.д. № 488/2017г., III отд.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите
на ищеца, че давността е прекъсната с подаването на идентични искови молби, по
които са образувани адм. дело № 269/2013г. и адм. дело № 103/2016г., и двете по
описа на АС Ловеч. От адм. дело № 269/2013г., приложено към настоящото, се
установява, че с иска си Х. е претендирал обезщетение
в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди, причинени от бездействие за
периода 16.04.2009г. – 01.06.2009г. на длъжностни лица при Министерство на
правосъдието, изразяващи се в неизпълнение на съдебно решение на Районен съд
Ловеч, по което е установена непряка дискриминация спрямо ищеца и е постановено
прекратяването й. По адм. дело № 269/2013г. с Определение № 622/01.12.2014г.
производството е прекратено на основание чл.144 от АПК, във вр. с чл.129, ал.3
от ГПК, поради неотстраняване на недостатъците на ИМ и същата е върната. Определението
е влязло в сила на 11.12.2014г. като необжалвано.
Отново сезиран с идентична искова молба, по която е
образувано адм. дело № 103/2016г. по описа на АС Ловеч, състав на последния съд
с Определение №387/21.06.2016г. е прекратил производството по делото на
основание чл.129, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, поради неотстраняване
нередовностите на ИМ и последната е оставена без разглеждане и върната.
Определението е влязло в сила на 04.07.2016г. като необжалвано.
Със завеждането на иска, съгласно чл.115, б.”ж” от ЗЗД, се спира теченето на давностния срок, което състояние продължава до
приключване на делото. Съгласно чл.116, б.”б” изр. първо от ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство. Изр. второ от последната разпоредба обаче императивно
разпорежда, че ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността
не се смята прекъсната. Следователно, давността се смята за прекъсната само
ако предявеният иск или възражение бъдат уважени и тогава започва да тече нова
давност. Ако искът или възражението бъдат отхвърлени като неоснователни или
бъдат оставени без разглеждане (както е в случая), давността не се смята нито
за спряла, нито за прекъсната, т.е. в този случай отпада с обратна сила ефектът
на спирането на давността и се осуетява прекъсването на давността.
Давността не се смята за прекъсната, тъй като исковите
молби на Х. и по двете предходни съдебни производства в АС Ловеч не са били разгледани
поради неотстраняване на нередовностите от страна на ищеца и съдебните
производства са били прекратени. Порочността на предявения иск, изразяваща се в
нередовност на исковата молба, определя привидна висящност на делото, като с
прекратяване на съдебното производство е настъпило заличаване с обратна сила на
последиците от предявяване на иска. Следователно по отношение на настоящата ИМ и
предявения с нея иск не е налице спиране или прекъсване на давността (така
Решение №445/16.05.2005г. на ВКС по гр.д. №738/2004г., II гр.о., Решение
№452/20.05.2005г. на ВКС по т.д. № 748/2004г., ТК, II т.о., Решение №10020/16.07.2014г.
на ВАС по адм.д. № 2482/2014г., VI о., Решение №3982/21.03.2011г. на ВАС по
адм.д. № 15331/2010г., III о., Решение №14663/03.12.2009г. на ВАС по адм.д. №
3303/2009г., III о.).
Въпреки неоснователността на иска поради изтеклата
погасителна давност, за пълнота на изложението съдът намира, че искът е
неоснователен и недоказан и поради липсата на всички кумулативно изискуеми
предпоставки за неговото уважаване.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ
и ЗИНЗС, които се явяват специални закони в производството за обезщетение. В
случая редът по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е неприложим, тъй като не се твърдят
вреди от задържане в лоши условия, нито че ищецът е бил подложен на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а се твърдят вреди от неизпълнение
на влязло в сила съдебно решение, като ищецът въпреки това решение бил принуден
да лепи марки на писмата си, в противен случай те му били връщани от
администрацията на затвора.
Предявеният от Х. иск евентуално би могъл да се
квалифицира като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.74, ал.2 от Закона
за защита от дискриминация, поради по-неблагоприятното му третиране за исковия
период в сравнение с лишените от свобода, излежаващи присъди в Затвора *** и
Затвора ***, причинено от неизпълнение на съдебното решение на РС Ловеч.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ
доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил
виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на
държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна
дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Кумулативното наличие на всичките три предпоставки не е
установено от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По
силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този
дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Според чл.8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях, а по силата на чл.154,
ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на
ищеца и ответника относно разпределението на доказателствената тежест с определение
от 26.10.2017г. по настоящото дело.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо
ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: незаконосъобразни административни бездействия на ответника или негови
длъжностни лица, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално
причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между незаконосъобразните бездействия и настъпилата вреда. Дори в случая
да се приеме приложимост на Част седма от ЗИНЗС и конкретно на разпоредбата на
чл.284, ал.5 – че настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното, то в тежест на ищеца съобразно правилата на общия исков
процес е да докаже наличието на останалите две предпоставки и най-вече да
докаже наличието на фактическите основания (бездействия), причинили вредите.
В конкретния случай се претендира, че настъпването на
вредите е последица от незаконосъобразни бездействия, предвид което и с оглед
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, на първо
място съдът следва да установи налице ли е такова бездействие, което да е
незаконосъобразно, и едва след това – налице ли е причинно-следствена връзка
между него и настъпилите за ищеца вреди.
Процесните незаконосъобразни бездействия на ответника
са формулирани от ищеца като неизпълнение на съдебно решение, с което МП е
осъдено да прекрати дискриминацията спрямо ищеца, и въпреки решението служители
на МП са го принуждавали да лепи марки на писмата си, в противен случай са му
връщали писмата. За да бъдат доказани тези бездействия, на първо място следва
да се установи по безспорен начин, че писма на ищеца без марки не са били
приемани за изпращане от администрацията на Затвора *** през исковия период, и
на второ място – че за същия период в
останалите два затвора – предмет на установяване по гр.д.№ 399/2006г. на
Районен съд Ловеч, такива писма са били изпращани без марки. Едва при доказване
на горните обстоятелства, би било налице неизпълнение на съдебното решение и
оттам – незаконосъобразни бездействия на административния орган.
Съдът намира, че твърденията на ищеца не са установени
в настоящото производство. По делото не е представено нито едно писмено
доказателство, че писма на Х. са били връщани за периода от 16.04.2009г. до
01.06.2009г. Не са представени пощенски пликове от процесния период, от които
да се установи, че същите не са били изпратени, включително и такива с квитанции,
издадени от Български пощи, където да е посочено, че писмото е върнато поради
това, че не е заплатена такса. Докато съдебните актове по гр.д.№ 399/2006г. на
Районен съд Ловеч и адм.д. № 3359/2010г. на АССГ са основани именно на подобни
писмени доказателства, а не само на твърдения, то в настоящото производство
писмени доказателства не са представени, а са ангажирани само гласни такива от
друг л.св.
В тази връзка съдът няма как да кредитира показанията
на л.св. С. по две причини. На първо място последният твърди неизпълнение на
съдебното решение на РС Ловеч за периода от 1999г. до 2015г. и че „до 2015г.
включително администрацията на затвора е задължавала винаги всички лишени от
свобода да лепят марки”, което е в пълно противоречие с признанието на самия
ищец, че от 01.06.2009г. администрацията е изпълнявала решението и е изпращала
писмата на л.св. до различни институции и държавни органи без марки. На
следващо място свидетелят говори по принцип за целия период 1999-2015г., не за процесния
период, нито за конкретни писма на Х. за исковия период. Както бе изложено,
докато по делата на РС Ловеч и АССГ съдът е приел за доказани твърдените
обстоятелства въз основа на писмени доказателства, в настоящото дело липсват
писмени доказателства, нито гласните такива установяват безспорно твърденията в
ИМ. Установяванията по последните две дела касаят различни искови периоди, поради
което са ирелевантни към настоящото производство.
Не се установява и основателност на изложеното в ИМ,
че администрацията на Затвора *** е принуждавала
л.св. да лепят марки, в противен случай не е приемала писмата им. Въпреки че
изисканият по настояване на ищеца дневник, в който са регистрирани изпращаните
писма, молби и жалби на л.св. за процесния период не се пази поради изтичането
на срока за съхранение и е унищожен, по адм. дело № 269/2013г. по описа на АС
Ловеч са представени копия от този дневник за периода от 16.04.2009г. до
01.06.2009г. (л.30-50). От тези копия се установява безспорно, че за исковия
период от един месец и половина ищецът е подал четири писма, които са
регистрирани с изходящ номер и са придвижени от администрацията на затвора,
съответно изпратени на адресатите, т.е. установява се изпълнението на
законовите задължения и на решението на РС Ловеч от служителите на ответника. В
графи „Получен отговор” или „Забележка” на дневника липсва отбелязване, че
писмата са върнати поради липса на марка или не са получени от адресатите.
Доколкото със съдебния акт по делото на РС Ловеч е признато
за установено, че МП е принуждавало ищеца да лепи пощенски марки на писмата,
адресирани до държавни учреждения по чл.37, ал.2 от ЗИН за предходен период, то
за настоящия исков период не се установява Х. да е бил принуждаван на горното,
нито администрацията на затвора да не е придвижвала писмата му. Същите са били
изходирани и изпращани в съответния пощенски клон, като не е доказано такива
писма да са му били върнати оттам за конкретния период 16.04.2009г. –
01.06.2009г.
Не е доказано и второто обстоятелство, което би сочило
на основателност на ИМ – че практиката в затворите в *** и *** за исковия
период е различна от Затвора ***, поради което би било налице по-неблагоприятно
третиране на ищеца и оттам неизпълнение на съдебното решение на РС Ловеч.
Въпреки дадените указания, че следва да ангажира доказателства за установяване
на твърденията си, с което съдът е съдействал на страните за изясняване на
делото от фактическа и правна страна в изпълнение на задължението си по чл.7,
ал.1 от ГПК, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че в другите два
затвора за периода от 16.04.2009г. до 01.06.2009г. лишени от свобода са
изпращали писмата си без марки. Съдът не може да събира относими доказателства
вместо ищеца, без да е сезиран с доказателствени искания, в противен случай би
нарушил основните принципи за диспозитивното начало по чл.6 от ГПК, за
състезателност по чл.8 от ГПК и за равенство на страните по чл.9 от ГПК. Поради
изложеното съдът приема за недоказано твърдяното неизпълнение на решението поради
по-неблагоприятно третиране на ищеца. Не са представени каквито и да е
доказателства, от които би могло да се заключи, че различията в практиката на
местата за лишаване от свобода са продължили за исковия период.
От друга страна на л.44 по адм.д. № 3359/2010г. по
описа на АССГ е представено и прието заверено копие от писмо изх.№
9136/24.10.2006г. на Главния директор на ГДИН, с което е указано на началниците
на затворите, че съгласно Закона за пощенските услуги (ЗПУ) цената на
пощенската услуга се предплаща от потребителите, а кореспонденцията на лишените
от свобода не е сред освободените от заплащане пощенски услуги, посочени
изрично в чл.80 от същия закон. Следователно с горното писмено доказателство
безспорно се установява, че практиката в затворите за исковия период е
уеднаквена и тя е писмата на л.св. да се изпращат с предплатена от тях цена на
пощенската услуга, т.е. със закупена от тях и залепена марка. Липсата на различно
третиране в затворите говори за преустановяване на практиката на МП,
констатирана в решението на РС Ловеч, т.е. и на това основание не се доказва
различно третиране, а оттам и неизпълнение на съдебното решение.
В уточнение към ИМ Х. е претендирал настъпването на
идентични вреди за исковия период в Затвора ***, Затвора *** и Затвора ***. По
отношение на Затвора *** съдът приема иска за неоснователен като погасен по
давност и недоказан по изложените по-горе съображения, докато за останалите два
затвора искът освен погасен по давност е неоснователен поради следното:
Безспорно се установи по делото с писмените и гласни
доказателства, че от 16.04.2009г. до 01.06.2009г. ищецът е пребивавал
единствено в Затвора ***, поради което няма как да са му причинени вреди в
останалите две места за изтърпяване на наказание за този период. Освен това
Затвора *** и Затвора *** са извън обхвата на съдебното установяване по гр.д.№
399/2006г. на РС Ловеч. Ако пък ищецът твърди, че и в тези два затвора за исковия
период е бил принуждаван да лепи марки на писмата си, то тогава абсолютно няма
да сме изправени пред неизпълнение на съдебното решение, тъй като с диспозитива
му е осъдено МП да преустанови различната си практика в трите места за лишаване
от свобода. Т.е. ако и в трите затвора практиката за исковия период е една и
съща, то няма дискриминационна практика спрямо Х., съответно няма
незаконосъобразно бездействие на ответника от неизпълнение на решението.
Липсата на първата предпоставка за уважаване на иска –
наличие на незаконосъобразно бездействие, прави безпредметно обсъждането на
останалите две предпоставки.
В този смисъл съдът приема, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана. От една страна претенцията е изцяло погасена по
давност, а от друга не се доказа твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие
на служители на ответника. Изтеклата погасителна давност, както и липсата на
който и да е от елементите от фактическия състав са достатъчни основания искът
да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и
на акцесорния такъв за присъждане на лихви.
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х.А.Х. с ЕГН
**********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. ***,
против Министерство на правосъдието гр. София иск да му бъде присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 000
лева ведно със законната лихва върху сумата.
Решението подлежи на обжалване чрез АС Ловеч пред ВАС
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: