РЕШЕНИЕ
№. 1136/7.6.2021г.
гр. Пловдив, 07.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурора
КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 861
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Регионална инспекция по околната среда и водите
- Пловдив, чрез своя директора – инж. Д.Г., срещу Решение № 260048 от 21.12.2020
г., постановено по а.н.д № 553 по описа за 2020 г., на Районен съд –
Асеновград, IV – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление № 36 от 28.05.2020 г. на директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, с което на Д.Б.З., ЕГН **********, в
качеството му на кмет на община Садово, ЕИК ********* със седалище област
Пловдивска, община Садово, град Садово, ул.”Иван Вазов” № 2, е наложена глоба в
размер на 3000 – три хиляди лева, за нарушение по чл.151,
ал.2, т.6, предл. първо вр.чл. 19, ал.3,
т. 15 от Закон за управление на отпадъците.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски и се
оспорва размерът на разноските на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – Д.Б.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си
представител – адв. А. К., поддържа
становище за неоснователност на оспорването и моли обжалваният съдебен акт да
бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от Д.Б.З. срещу НП
№ 36 от 28.05.2020 г. на директора на РИОСВ - Пловдив. Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН № 24 от 28.04.2020г., съставен
от Н.С.К.– на длъжност „старши експерт по управление на отпадъците и опазване
на почвите” в РИОСВ - Пловдив.
За удостоверяване
компетентността на актосъставителя била представена заповед № РД-51 от 25.02.2019г. на Директора
на РИОСВ - Пловдив, с която на Н.С.К.– старши експерт в отдел „Управление на
отпадъците и опазване на почвите“ се делегират правомощия по чл. 119 и чл. 120
от ЗУО.
Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 03.02.2020г. при извършена проверка по
сигнал, получен на „Зелен телефон” на РИОСВ- Пловдив, с вх. № СЗТ-68, СЗТ –
68-1 и СЗШ- 68-2 на 03.02.2020г. бил направен обход на землището на село
Катуница, община Садово, в присъствието на А.В.И.– еколог към община Садово, С.И.–
инспектор ОИП и Г.Р.- експерт ТДНС - Пловдив. При проверката било установено,
че в поземлен имот 36676.126.*** в село Катуница, община
Садово, местност „Попското” до река Чая има нерегламентирано замърсяване
със строителни отпадъци, разположени на площ от около 20-30 метра на купчини. В
момента на проверката в непосредствена близост до посочения терен, по дигата на
река Чая и заливаемата й тераса било констатирано и нерегламентирано
замърсяване с отпадъци от хартиени и картонени опаковки, излезли от употреба
гуми, изрезки от текстил, около 10 бр. биг бега, пълни с пластмасови
стърготини, около 7-8 броя опаковки, съдържащи опасни вещества, 2 броя бали с
пластмасови опакови на площ окомерно от 1 дка.
Горното било
квалифицирано като нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на
отпадъците, извършено от
Д.Б.З. ***.2020г., за което обстоятелство бил съставен констативен протокол
№ 0009461/03.02.2020 г. на РИОСВ – Пловдив.
За съставянето на АУАН
до кмета на община Садово била отправена покана, регистрирана в деловодството
на общинската администрация на дата 15.04.2020г. Със заповед № 115/28.04.2020г.
кметът упълномощил А.В.И.– еколог към община Садово, да го представлява при
съставянето на АУАН, също така да го получи и да подаде възражения. Актът бил
съставен в присъствието на посочения пълномощник, който го подписал и получил
от името на нарушителя.
В установения срок срещу
акта било подадено възражение изх. № 68-00-11/04.05.2020г. по описа на община
Садово, с което З. е качеството на кмет
на общината оспорил всички фактически констатации на контролните органи като
заявил наличието на допуснати съществени процесуални нарушения и обстоятелството, че към момента на
съставяне на акта установеното замърсяване вече е било премахнато в изпълнение
на дадените му предписания.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл.151, ал.2, т.6 предл.
първо вр.чл. 19, ал.3, т. 15 от Закон за управление на отпадъците е наложил на Д.Б.З. *** глоба санкция
в размер на 3000 лева.
7. Доказателствата по делото сочат, че
за депонирането на строителни отпадъци в поземлен имот 36676.126.*** в село
Катуница, община Садово е сигнализирано още през 2018г. Констатирано е, че
замърсяване се извършва от „Мострой Пловдив Плант” оод при нерегламентиран добив на подземни богатства, без
предоставена концесия. Кметът на община Садово със свое писмо изх. № 04-00-211
от 30.11.2018г., адресирано до Министерство на енергетиката, Министерство на
околната среда и водите, Областна администрация на област Пловдив, Окръжна
прокуратура, РИОСВ- Пловдив, Областна дирекция по земеделие – Пловдив, Община
Родопи, сигнализирал за този проблем като отбелязал, че многократно са подавани
сигнали до тези институции за наличието на замърсяване, но въпреки това не били
предприети мерки.
Във връзка с предварителна проверка
по преписка № 1258/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, РИОСВ –
Пловдив в писмо изх. № 0-1048/10.03.2020г. е удостоверила, че на 19.07.2019г.
при извършена извънредна проверка в имот 36676.126.*** в село Катуница, община
Садово, е установено, че достъпът до същия е ограничен с бариера, но не е
констатирано наличие на отпадъци.
Според писмо изх. № ДС-29-178/18г.
от 04.02.2019г. на областния управител на Област
Пловдив, поземлен имот № 000*** в местността „Попското”, в землището на
село Катуница, е държавна собственост. Това обстоятелство е потвърдено и в
писмо изх. № ЕП – 1301-2 от 21.02.2018г., на Директора на РИОСВ – Пловдив.
След
процесната проверката от 03.02.2020г., е отправено писмо от областния управител
на област Пловдив изх. № ДС-30-26 от 25.03.2020г., с което кметът на община
Садово е уведомен, че поземлен имот № 000*** е общинска собственост и следва да бъдат
предприети действия по неговото актуване.
8. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който потвърждава изложеното
в акта, както и обстоятелството, че при предходната проверка през 2019 г. в
имота не е установено замърсяване. Достъпът до имота бил възможен въпреки
поставената бариера.
Разпитана е и св. А.В.И.,
който потвърждава наличието на отпадъци в имота към момента на проверката през
месец февруари 2020 г. Същият заявява, че след като през 2020г. било
установено, че имотът е общинска собственост кметът на община Садово изпълнил и
предписанията на РИОСВ – Пловдив да бъде почистен.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че административното
производство било проведено от некомпетентни органи, при допуснати нарушения на
правилата за съставяне на АУАН, без деянието да е доказано от субективна страна
и при неправилно определена дата на извършването му, с оглед факта, че
замърсяването в имота датира от 2018г. По тези съображения съдът отменил
издаденото наказателно постановление.
ІV. От правна страна:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е формирал решаващи изводи, които не почиват на приложимите правни норми и
установената по делото фактическа обстановка. Неправилно е установил липса на
компетентност за актосъставителя и наказващия орган. Неправилно е установил
пороци при съставяне на АУАН и
определяне дата на извършване на административното нарушение.
Според чл. 113, ал. 2 от
ЗУО директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице контролира
отчетността и предоставянето на информация по глава четвърта, раздел I, както и
изпълнение на задълженията на кметовете на общини по глава втора, раздел III, и
глава четвърта, раздел IV, свързани с управлението на отпадъците.
Съгласно чл. 119, ал. 1
вр. ал. 7 от ЗУО контролните органи по чл. 113 извършват проверки по документи
и/или проверки на място съобразно своята компетентност като съставят
констативни протоколи и/или актове за установяване на административни
нарушения.
Нормата на чл. 157, ал.
2 от ЗУО предвижда нарушенията по чл. 151, ал. 1 да се установяват с акт на
директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, като за
установените нарушения по смисъла на ал. 4 компетентният да издаден наказателно
постановление орган е отново директорът на РИОСВ.
Обсъдения правен режим
налага неправилност в извода на районния съд, че правомощието на актосъставителя
следва да изхожда от нарочна заповед на директора на РИОСВ по чл.157, ал.2 от
ЗУО. В случая няма спор, че актосъставителят е упълномощен със заповед на
директора на РИОСВ – Пловдив да извършва контролните проверки по чл. 119 от
ЗОУ, при което пряко по силата на законовата делегация последният в качеството
на контролен орган притежава и компетентността да съставя актове за
установяване на административни нарушения във връзка с осъществяване на
предоставените му контролни функции. Отново по силата на закона, за
установените нарушения по чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО – какъвто е настоящият
случай, компетентен да издава наказателни постановления е директорът на РИОСВ.
Това обосновава неправилност в изводите на въззивния съд и по отношение липсата
на компетентност за наказващия орган.
Не се установява и соченото от съда
нарушение на чл. 40, ал.1 и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Принципно правилен и
обоснован се явява изводът на районния съд, че в случая субект на
административнонаказателното отговорност е физическо лице, отговарящо за
действията си като административен орган, поради което упълномощаване на
представител в производството чрез властнически акт, издаден в качеството на
административен орган е неприложимо. Като не са съобразили обсъдената специфика
контролните органи са нарушили процедурата по чл. 40, ал.1 и на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на законен представител на
привлеченото към отговорност лице, респективно не е предявен на това лице.
Въпреки това съществеността на допуснатото нарушение следва да се цени не
формално, а с оглед целите на засегнатите нормативни изисквания. Съгласно чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Това изискване на закона е въведено
да охрани правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от
самото начало на административнонаказателното производство. Присъствието на
привлеченото към отговорност лице и евентуално обясненията и възраженията,
които ще даде, както и информацията, която би се получила от свидетелите
очевидци на нарушението, цели да се гарантира обективното изясняване на
обстоятелствата, свързани с нарушението. В случая тази именно цел е била
постигната, чрез представеното в срока за оспорване възражение, което отразява
познавателните възприятия на нарушителя по вмененото му неправомерно поведение.
При това положение не може да се приеме, че правото му да разбере за какво
деяние е привлечен към отговорност, респ. правото му да организира правилно
защитата си, са били нарушение на началния етап на производството. Предвид
отправената и получена от нарушителя покана за съставяне на АУАН, допуснатият
от контролните органи порок е довел до реализиране на хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН, която допуска съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. В случая,
след като актът е достигнал до нарушителя, макар и чрез ненадлежно упълномощен
представител, и последният е реализирал правото си на защита преди издаването
на наказателното постановление, допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените и не дава
самостоятелно основание за отмяна.
Необосновани се явяват и изводите на
районния съд за нарушаване на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Видно от
съдържанието на оспореното НП, ясно и недвусмислено е посочено, че проверката
на съответните длъжностни лица, в резултат на която е установено описаното
нарушение, е извършена на 03.02.2020г., като резултатите са обективирани в констативен
протокол. Това именно е и датата на извършване на нарушението. Деянието е
извършено в условията на продължавано административно нарушение, изразяващо се
в бездействие, поради което изобщо не възникват съмнения за липса на посочените
реквизити от съдържанието на НП. Обстоятелството, че през 2018г. в района на
процесния имот също е било констатирано нерегламентирано замърсяване не
изключва съставомерността на установеното през 2020 г. нарушение. Посоченото
обстоятелство по своя характер е отегчаващо и има отношение за определяне
размера на наказанието.
Описаното в НП нарушение визира
състава на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, която норма
въвежда задължение за кмета на Общината да отговаря за предотвратяване на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и за организиране на почистването им, като предприеме
съответните мерки за това. Като е допуснал наличието на описаното в
констативния протокол замърсяване с отпадъци в района на община Садово, кметът
на общината безспорно е реализирал състава на горното нарушение. За
неизпълнение на това задължение законодателят е въвел и санкционна норма с
текста на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, която предвижда "глоба" от
3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за кмет на община,
който не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или
организиране на почистването им.
Отправените до държавните ведомства
сигнали от кмета на община Садово не са мярка, която обосновава липсата на
извършено нарушение, след като замърсяването е било налице.
Във връзка с възраженията на
нарушителя, повдигнати пред районния съд, касационният състав намира, че в
конкретиката на настоящия казус не е допуснато съществено процесуално нарушение
при съставянето на АУАН в хипотезата на чл. 41, ал. 3 от ЗАНН. Съставянето на
АУАН в присъствието на свидетелите на извършване или установяване на
нарушението е с цел да се осигури разкриване на обективната истина. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, еднозначно и
непротиворечиво се установява, че при проверката на 03.02.2020г. в процесния
имот е установено нерегламентирано замърсяване. Няма спор и по отношение на
неговия обем и вид, доколкото същият е удостоверен без възражения от
представителя на община Садово, който е и свидетел на установяване на
нарушението. Отговорността на нарушителя е ангажирана поради неизпълнение на
пряко произтичащи от закона задължения. Без значение за факта на нарушението са
обстоятелствата кога кметът на общината е разбрал, че процесния имот е общинска
собственост. За реализиране състава на процесното деяние, по аргумент от чл.
19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, релевантен е фактът, че имотът се намира на
територията на общината както и обстоятелството, че по предназначение не е бил
отреден за сметище. Нормата ясно поставя задължение за адресата както да
предприема превантивни мерки, с които да се предотвратява изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места, така и да организира последващи такива
за отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено. Санкцията по чл.
151, ал. 2, т. 6, пред. 1 от ЗУО се прилага именно за неизпълнение на
превантивните мерки. В случая съвкупният доказателствен материал сочи именно на
такова допуснато нарушение. От съдържанието на административната преписка е видно, че процесният имот и граничната му
територия са постоянен обект на нерегламентирано замърсяване. Това
обстоятелство е известно на задължените по закона лица и се потвърждава от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Твърденията на нарушителя, че
замърсяването е било отстранено непосредствено след проверката не се подкрепят с надлежни
доказателства от последващ контрол, но дори и да бъдат ценени събраните в тази
насока свидетелски показания, тези действия не водят до отпадане на
отговорността, а единствено сочат смекчаващи обстоятелство. Не може да има
съмнение, че законът изисква да са предприети такива мерки, в резултат на които
да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, т.е.
изисква се постигане на конкретен резултат, а не само организация на последващо
почистване. За съставомерността на деянието има значение именно фактът, че е
допуснато натрупването на отпадъци. Правилно описаното нарушение е отнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба. Законосъобразно е определен и
субектът на отговорността, а именно кметът на общината, тъй като той е адресат
на посочената по-горе норма и въведеното с нея правило за поведение. Като е
допуснал наличието на установеното замърсяване на територията на общината,
кметът на общината безспорно е реализирал състава на установеното нарушение, за
което законосъобразно му е наложено и административно название. Размерът на
наказаното е определен в предвидения от закона минимум, с което правната сфера
на нарушителя не се явява засегната в прекомерна степен.
За пълнота следва да се отбележи, че
по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не разкрива белезите на
"маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
V. По съдебните разноски.
11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260048 от 21.12.2020 г.,
постановено по а.н.д № 553 по описа за 2020 г., на Районен съд – Асеновград, IV
– ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36 от 28.05.2020 г. на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив.
ОСЪЖДА Д.Б.З., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.