№ 7
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
в присъствието на прокурора и С. К. К.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601516 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК - чл. 424, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК.
Същото е образувано по искане на адв. Г. Д. от САК, надлежно упълномощен в
настоящото производство от осъдения И. П. И., за възобновяване на производството по
ВНОХД №176/2024 год. по описа на Окръжен съд – София и НОХД № 328/2020 год. по
описа на РС – Самоков, като бъдат отменени постановените по тях актове Решение
№63/22.05.2024 год. и Присъда № 27 и №29, като делото бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на ОС - София на осн. чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 325, ал. 1, т. 1 от НПК и
евентуално на РС – Самоков на основание точки 3 или 4 във фазата на разпоредителното
заседание.
В искането се излагат доводи, че решението на въззивната инстанция е
постановено при нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения и
наложеното наказание е явно несправедливо.
Във връзка с неправилното приложение на закона, се развиват доводи във връзка
с допуснатото съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението от такова по
чл.129, ал. 1 от НК във такова по чл.130, ал.1 от НК, тъй като не е била спазена процедурата
на чл. 287, ал. 3 и ал. 4 от НПК по отношение на подсъдимия и тази на чл. 287, ал. 5 от НПК
по отношение на частния обвинител /липсва заявление от страна на последния, че желае
съдът да се произнесе и за това престъпление по чл.130 от НК, което се преследва по тъжба
на пострадалия.
Във връзка с допуснатите процесуални нарушения, се твърди че съдилищата са
допуснали групиране по реда на чл. 23 от НК на наказания по две различни по характер
престъпления: престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1 от НК и
престъпление от частен характер по чл. 130 , ал. 1 от НК, като не се е произнесъл на осн. чл.
1
24 от НК.
Твърди се, че съдилищата не са изследвали причината за поведението на подс.
И. и физиологичното /психологичното/ му състояние.
Налице е противоречие във въззивното решение, доколкото в същото е прието,
че е определеното наказание по чл.144 от НК е правилно определено на една година
„Лишаване от свобода“, докато в присъдата на районния съд е определено наказание една
година и шест месеца „Лишаване от свобода“. Това се възприема от молителят като
изменение на наказанието, с неговото намаляване от въззивната инстанция. Същевременно,
по отношение на наложеното наказание по чл. 130 от НК, въззивната инстанция е приела че
е наложено наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода“, доколкото в
присъдата на районният съд, това наказание е в размер на една година, т.с. и тук е налице
изменение на наказанието, като е увеличен размерът на наложеното наказание от първата
инстанция.
По отношение на съществените процесуални нарушения се сочи и
обстоятелството, че производството пред първата инстанция е приключило с
постановяването на присъда №27/01.07.21 год. и допълнителна такава №29/15.01.21 год.,
като допълнителната присъда не е била предмет на обсъждане в мотивите на присъдата по
същество и в решението на въззивната инстанция, както и липсва произнасяне на въззивната
инстанция по отношение на нея.
Не на последно място се твърди, че е налице и явна несправедливост на
наложеното наказание. Доводите във тази връзка са, че по отношение на обвинението по чл.
130 от НК, съдът е имал възможност да се произнесе и по реда на чл. 78а от НК, при наличие
на всички предпоставки за това, а по отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК е
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и бъде
определено наказание със замяна на наказанието „Лишаване от свобода“ с наказание
„Пробация“.
В съдебно заседание пред АС-София, защитникът на осъденото лице И. – адв.
Д., поддържа искането по съображенията изложени в същото и преповтаря същите в
резюме.
Осъденото лице И., в предоставеното му право на лична защита, е заявил че
поддържа становището на адвоката си, а в предоставеното му право на последна дума, е
заявил, че желае делото да бъде върнато на първата инстанция.
Представителят на АП-София оспорва наличието на сочените основания от
защитата за възобновяване на наказателното производство и пледира молбата за
възобновяване да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че извършеното
изменение на обвинението във връзка с причинената телесна повреда от такава по чл. 129 от
НК, в такава по чл. 130 от НК е по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК и по същество не може да се
приеме, че подсъдимият е бил поставен в по – тежко положение, с оглед обстоятелството че
не му е дадена възможност да изрази становище и възможност да даде обяснения и да се
подготви за новото обвинение. Според прокуратурата, разпоредбата на чл. 23 от НК не
предвижда ограничаване за приложението й по отношение на престъпления от различен
характер – общ и частен такъв. Относно допълнителната присъда и твърденията на
осъденото лице във връзка с нея в настоящото производство, прокуратурата изразява
становище че законът позволява постановяване на такава в определени случай на чл. 307 от
НПК и който ред е бил спазен от първоинстанционния съд. Единственият пропуск, който се
възприема от представителя на прокуратурата, е във връзка с това, че въззивната инстанция
не е държала изричен диспозитив относно потвърждаването на допълнителната присъда, но
който пропуск не следва да се възприема като съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото в мотивите на въззивния акт, допълнителната присъда относно лихвите,
дължими върху уважения размер на гражданския иск, разгледан от районния съд, са били
2
предмет на обсъждане.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 12 – ти състав, като провери
данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на
правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като
в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и
разгледано по същество е основателно.
Производството по НОХД №328/2020 год. по писа на Районен съд – Самоков е
било образувано по повод внесен обвинителен акт по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. ал. 1 от НК
и по чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2 от НК. В хода на първоинстанционното производство, са били
събрани нови доказателства относно причинените телесни увреждания на частната
обвинителка. Въз основа на това, повереникът на частната обвинителка М. С. - И.- адв. М.,
на осн. чл. 287, ал. 5 от НПК, е поискала съдът да се произнесе с присъдата си и във връзка с
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия каквото е това по чл. 130 от НК и
гражданския иск във връзка с това, ведно със законната лихва. С определение, постановено в
съдебното заседание, съдът е приел така направеното искане, като не е изслушал в тази
връзка частната обвинителка. Доколкото производството за обвинение по чл.130 от НК се
иницира с тъжба от пострадалото лице, която следва да отговаря на условията на чл. 81 от
НПК, то е допуснато съществено процесуално нарушение с липсата на изявление от страна
на пострадалата относно желанието й производството да продължи в това производство и
във връзка с обвинение и по чл.130 от НК. Относно твърдението, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, с липсата на възможност подсъдимият да изрази
становището си с изменение на обвинението по реда на чл.287, ал. 3 и ал. 4 от НПК и да се
подготви по новото обвинение, настоящата съдебна инстанция приема същите за
неоснователни. В случая, не е налице изменение на обвинението по смисъла на чл. 287, ал.1
от НПК, за да бъде спазен редът, предвиден в последващите ал. 3 и ал. 4, на посочения текст.
Производството пред районния съд е приключило с постановяване на Присъда №
27/01.07.2021 год., с която подсъдимият И. е бил признат за виновен в извършване на
деяния, квалифицирани като такива по чл. 144, ал. 3 от НК с налагане на наказание от една
година и шест месеца „Лишаване от свобода“ и по чл. 130, ал. 1 от НК, с налагане на
наказание от една година „Лишаване от свобода“. Съдът на осн. чл. 23 от НК е определил
едно общо наказание на осн. чл. 23 от НК от една година и шест месеца „Лишаване от
свобода“, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок
от три години. С присъдата, подс. И. е бил осъден да заплати на частната обвинителка и
гражданска ищца и сумите в размер на 2000 лв. за търпените от нея неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК и в размер на 2 500 лв. за търпените от нея
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК , като до пълният
размер от 8000 лв. на този граждански иск, претенцията е била отхвърлена. При прегледа на
присъдата, се установява, че районният съд не се е произнесъл във връзка с повдигнатото
обвинение по чл. 129 от НК и фактите за това обвинение, което продължава да е стои като
въпрос за решаване от съда.
По отношение на липсата на произнасяне във връзка с претендираната законна
лихва върху сумите от разгледаните граждански искове в наказателното производство,
районният съд се е произнесъл с Допълнителна присъда №29/15.07.2021 год., без изготвени
мотиви към нея, като мотивите, че се дължат въпросните лихви, се съдържат към мотивите
на присъдата.
По повод на жалби от подсъдимия срещу присъдата и допълнителната такава, е
3
било образувано ВНОХД № 176/2024 год. по описа на Окръжен съд- София, приключило с
постановяване на Решение № 63/22.05.2024 год.
Действително, в една част в мотивите на решението /стр.10/ са разменени
размерите на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като е прието че се касае за
такова по чл. 144 от НК в размер на една година, а по чл. 130 от НК – една година и шест
месеца, вместо обратното. Но също така в началото на посочените мотиви, е цитиран
диспозитива на обжалваната присъдата, съдържащи и съответните наказания, а с
диспозитива на решението, е потвърдена присъдата. При така изложеното, възраженията за
изменение на размерите на наложените наказания, които са довели до съществено
нарушение на процесуалните правила, са неоснователни.
Констатира се и пропуск на въззивната инстанция в диспозитива на решението си
да се произнесе във връзка с жалбата по допълнителната присъда, макар и да е обсъдила
правилността на същата в мотивите на решението си.
При така изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че обсъдените по –
горе нарушения от районният съд относно приложението на чл. 287, ал. 5 от НПК, липсата
на произнасяне по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 129 от НК, както и липсата
на мотиви на допълнително постановената присъда, са съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция,
поради което следва да бъде възобновено наказателното производство, с отмяна както на
решението на въззивната инстанция, така и с отмяна на присъдата на първата инстанция и
делото бъде върнато за ново разглеждане именно на районният съд от друг състав, от стадия
на разпоредителното заседание.
По отношение на обсъдените по – горе нарушения от въззивната инстанция, същите
могат и подлежат на отстраняване при новото разглеждане на делото, с оглед стадия на
който се връща делото.
В предвид на всичко изложено, настоящата съдебна инстанция не намира за
необходимо да се занимава с въпросите относно явната несправедливост на наказанието и
законността на определеното общо наказание по реда на чл. 23 от НК.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК, Апелативен съд - София, Наказателно отделение, 12-ти състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №176/2024 год. по описа на
Окръжен съд- София и НОХД № 328/2020 год. по описа на Районен съд - Самоков, КАТО
ОТМЕНЯ постановените по тях Решение 63/22.05.2024 год., Присъда №27/01.07.2021
год. и Допълнителна присъда №29/15.07.2021 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Самоков, от стадия на
разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5