О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2017 Дупница
Номер Година Град
IV
Районен съд – Дупница състав
27.06. 2017
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2074 2016
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ЛЕГА КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба”, бл. 24, вх. Б, ет. 4, ап. 28, представлявано от управителя Русанка Попова чрез адв. Р.Г., съд. адрес:*** срещу „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К..
Ищецът твърди, че на 01.07.2008 г. между „Лега
Консулт” ЕООД и „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД е
сключен договор за абонаментно консултантско обслужване, с който се е задължил
да предоставя на ответника текущо консултантско обслужване срещу заплащане на
месечна абонаментна такса, дължима в срок до пето число на съответния месец.
Съгласно Допълнително споразумение от 01.11.2008 г. към договора, считано от
01.11.2008 г. месечната абонаментна такса по Договора е определена в размер от
4 500 лв. без вкл. ДДС или 5 400 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че е изпълнил поетите
с договора задължения за предоставяне на консултантско обслужване, а ответникът
не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите абонаментни такси,
както следва:
1. абонаментна такса за м. ноември 2010 г., за която е издадена Фактура № **********/01.11.2010 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.11.2010 г. и от тази дата дължи, освен плащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.;
2. абонаментна такса за м. декември 2010 г., за която е издадена Фактура № **********/01.12.2010 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.12.2010 г. и от тази дата дължи, освен заплащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.;
3. абонаментна такса за м. януари 2011 г., за която е издадена Фактура № **********/03.01.2011 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.01.2011 г. и от тази дата дължи, освен плащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.
Сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1484/2016 г. но описа на Районен съд - Дупница, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми и срещу която ответникът е възразил. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца описаните по – горе суми, ведно със законна лихва върху всяка от трите главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
С молба вх.№ 7858/19.06.2017г., на основание чл. 389 и сл. от ГПК, ищецът е поискал обезпечение на предявените искове, като твърди, че е налице обезпечителна нужда, обосноваваща се с опасността ответникът да осуети изпълнението на бъдещото решение по делото, с което евентуално искът му ще бъде уважен. С оглед изложеното предвид размера на дължимата сума, значителния период на забава на длъжника, неговото лошо финансово състояние и очевидното нежелание да изпълни задълженията си, молителят сочи, че за него би било невъзможно или би се затруднило осъществяването на правата по бъдещето решение на РС-Дупница.
От съда се иска допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху вземания по банкови сметки на ответника в следните банки: „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „СИБАНК“ ЕАД, „Търговска банка Виктория“ ЕАД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк България“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда банк“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „ИНГ Банк Н.В.-клон София“, „Ситибанк Европа“ АД-клон България, „БНП Париба С.А.-клон София“, „Ишбанк АГ-клон София“, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон София“.
След като се запозна с изложеното в молбата и с представените към делото писмени доказателства, съдът намира направеното искане за допускане на обезпечение за допустимо, а разгледано по същество и основателно, поради което следва да го уважи.
При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали иска, чието обезпечение се иска, е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни: представен е сключен между страните договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г. и допълнително споразумение от 01.11.2008г. към него, както и договор от 14.08.2012г. сключен между страните.
Съдът намира, че е налице и третата основна предпоставка за допускане на обезпечение – обезпечителна нужда. В случая се касае до едно значително парично вземане на молителя против длъжника – ответник по предявените искове, като е напълно вероятна възможността да възникне опасност за молителя да осъществи правата си по евентуално осъдително решение.
С оглед изложеното и като съобрази представените писмени доказателства, съдът намира, че следва да допусне исканото обезпечение на предявените искове при хипотезата на чл. 391, ал. 2 от ГПК - при представяне на обезпечение, което в случая следва да бъде парична гаранция в размер на 2 114, 00 лева, с оглед гарантиране правата на длъжника при евентуална неоснователност на претенцията
Водим от
горното и на основание чл. 390 и сл. от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА обезпечение на предявените от „ЛЕГА
КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дружба”, бл. 24, вх. Б, ет. 4, ап. 28, представлявано от управителя
Русанка Попова чрез пълномощника адв. Р.Г., срещу „Специализирана болница за рехабилитация
- САПАРЕВА БАНЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К. искове, по
които е образувано гр. дело № 2074/2016г. по описа на РС - Дупница, чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки на ответника, до размера на предявените искове, а именно 21 141, 87 (двадесет и
една хиляди сто четиридесет и един лева и 87 ст.) лева, в следните банки: „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“
АД, „Обединена българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД,
„Банка Пиреос България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“
АД, „СИБАНК“ ЕАД, „Търговска банка Виктория“ ЕАД, „Българо-американска кредитна
банка“ АД, „ПроКредит Банк България“ ЕАД, „Търговска банка Д“ АД, „Токуда банк“
АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД,
„Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“
АД, „ИНГ Банк Н.В.-клон София“, „Ситибанк Европа“ АД-клон България, „БНП Париба
С.А.-клон София“, „Ишбанк АГ-клон София“, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон София“ ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ МОЛИТЕЛЯТ ВНЕСЕ ПО СМЕТКА НА СЪДА
ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР на 2114, 00 лева (две хиляди сто и четиринадесет
лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ
обезпечителна заповед след представяне на доказателство, че паричната гаранция
е внесена по сметка на съда и след
внасяне от молителя държавна такса в размер на 5 лева.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от датата на получаване на съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: