\

                                                                                                                         

                  

Р Е Ш Е Н И Е № 152

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ, 04.06.2020 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  

двадесет и девети май  през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                      ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                          РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                                                                               

при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело №158  описа на  ПАС за 2020 г., намери следното:

 

 Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

           Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ****/ ЕР ЮГ/  ЕАД, чрез юрисконсулт  С.Р.,  срещу постановеното решение №49 от 29.01.2020 г. по търг.дело №312/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

           С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на И. ООД  сумата от 72 842,33 лв., формирана като сбор от сумите 45 944,24 лв., представляваща заплатена цена за пренос през разпределителната мрежа, и сумата 26 898,09 лв., представляваща заплатена цена за достъп до разпределителната мрежа, за периода 01.05.2017 г. – 31.01.2019 г., по издадени за същия период общо 21 бр.фактури, с които суми ответното дружество  неоснователно се е обогатило на сметка на обедняването на ищеца,ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба на 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски  в размер на 6 474,12 лв.

             Жалбоподателят счита така постановеното решение за  неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални права, като е изложил подробни съображения за това. Същите са свързани с тезата, че потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, са  клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от правото на собственост на съоръженията.

             Моли да се отмени постановеното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноските за двете инстанции ,вкл. и  юрисконсултско възнаграждение.

             Към въззивната жалба е приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

              Ответникът  И. ООД, чрез процесуалните си пълномощници адвокат Б. и адвокат М., счита въззивната жалба за неоснователна.

              Изложил е подробно съображенията си в подадения отговор, като счита, че е изводите на съда са в съответствие със събраните по делото доказателства, както и че правилно той е възприел фактическата обстановка по делото.

              Моли да се отхвърли жалбата, като се потвърди обжалваното решение. Претендира разноските за въззивното производство.

              Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

              Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 12.02.2020 г., жалбата срещу него е постъпила на 13.02.2020 г. и следователно е спазен определеният в закона – чл.259,ал.1 от ГПК, срок за въззивно обжалване. Ето защо и тъй като  жалбоподателят е  надлежно легитимирано лице, а жалбата е против  подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, следва да се пристъпи към разглеждането и по същество.

              Видно от исковата молба, ищецът И. ООД моли съда да осъди ответника   да му заплати процесната сума, с която неоснователно се е обогатил за негова сметка.

              Твърди, че е собственик  на енергоемко  предприятие, разположено в два негови поземлени имота в гр.К.. Снабдяването на предприятието  с електроенергия се осъществява чрез  собствен на дружеството електропровод-20кV, който директно е свързан с подстанция 110/20кV „*“, собственост на НЕК ЕАД. Електропроводът снабдява  с електроенергия неговото предприятие  чрез четири трансформатора, също разположени в  двата имота и негова собственост.

             Твърди, че нито  ответникът, нито ЕВН ****.ЕАД,  имат права на  собственост, върху който и да е от елементите на електроразпределителната мрежа, чрез която се осъществява снабдяването с електроенергия на предприятието му. Поради което  след въвеждане  на собствения електропровод в експлоатация на 15.08.2011 г. до края на исковия период не дължи заплащане на  цена на достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос  през разпределителната мрежа.  Не ползва тези услуги, тъй като е директно присъединен към подстанция 110/20кВ „*“, собственост на НЕК ЕАД и ползва  единствено услугите по достъп до и пренос през електропреносната мрежа, които се предоставят съответно от ЕСО ЕАД и НЕК ЕАД.

               Въпреки това и приетото с влязло в сила решение  по търг.дело №386/2013 г. по описа на ПОС, както и с решения по още четири иска, ответникът продължавал да начислява във фактурите цена за достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос през разпределителната мрежа, вкл. и през процесния период от м.май 2017 г. до м. януари 2019 г. вкл. Издадените фактури са заплатени изцяло, като така ответникът се е обогатил без основание със сумите  за цена на достъп  до разпределителната мрежа и цена за пренос през разпределителната мрежа.

               Ответникът не оспорва факта, че ищецът е собственик на електропровод -20кV и трафопост. Възразява, че тъй като тези съоръжения снабдяват повече от един потребители на електроенергия, те са част от  неговата електроразпределителна мрежа и подлежат на изкупуване по реда на пар.4 от ПЗР на ЗЕ. До изкупуването им се дължи цена за достъп но основание чл.117,ал.8 от ЗЕ. Твърди, че ищецът необосновано отказва да  преговаря за изкупуване на съоръженията, както и възпрепятства сключването на договор за предоставяне на достъп.

              Възразява срещу доводите на ищеца, че не дължи заплащане, като посочва, че за процесния период той е негов мрежови оператор. Счита, че единствен критерий за разграничаване на електропреносната и електроразпределителните мрежи е нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. В тази връзка е развил подробни съображения и моли да се отхвърли предявения иск.

              С допълнителната искова молба ищецът е допълнил първоначалната, като  е изложил съображенията си по възраженията на ответника.

              Страните са ангажирали писмени доказателства, съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза. Не се спори, че ищецът е собственик на електропровод 20кV и четирите трансформатора към него. От заключението на вещото лице ****., което се възприема от съда като  неоспорено от страните и компетентно изготвено, се установява, че ищецът се  електрозахранва  от собствена разпределителна уредба – РУ -20кV. Измерването на  електрическата енергия става на вход 20кV в РУ - 20кV, където е монтиран електромер. РУ - 20кV е присъединена посредством собствен въздушен електропровод 20кV ИПО към закрита  разпределителна уредба/ЗРУ/-20кV, намираща се в  подстанция 110/20кV К.-1. По трасето на електропровода, преди влизането му в РУ-20кV, има присъединен трафопост с диспечерско наименование ТП Г.****./собствен на И. ООД/.От него се захранват пет потребители, клиенти на  ЕВН. От констатациите на вещото лице се установява и, че  границата  между електропреносната и електроразпределителната мрежа са клемите на присъединяване на въздушната линия към проходните изолатори  на закрита  разпределителна уредба/ЗРУ/-20кV, намираща се в  подстанция 110/20кV К.-1, както и че електроразпределителната мрежа, захранваща предприятието на И. ООД се състои от въздушен електропровод и присъединен към него трафопост чрез въздушно отклонение от 13 стълб. Сред тези съоръжения  няма собствени на ЕВН ****.ЕАД. Така също обектът на ищеца е присъединен на ниво на средно напрежение, той е потребил енергията в количествата, посочени  във фактурите за процесния период, а количествата потребена енергия са отчитани  със средство за търговско измерване-електромер дистанционно.

               От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че за процесния период са издадени фактурите, описани в исковата молба, в които са включени сумите  за цена за пренос и цена на достъп до електроразпределителната мрежа в общ размер 72 842,33 лв.,в т.ч. 45 944,24 лв. за пренос през разпределителната мрежа и 26 898,09 лв. за достъп. Цената е в съответствие с действащите решения на ДКЕВР  за този период, като няма данни  ищецът да е плащал  цена за достъп и пренос на НЕК АД или друго разпределително дружество.

               При така установената  фактическа обстановка от събраните доказателства и за да се прецени дължи ли се или не  начислената цена за пренос и достъп до разпределителната мрежа, следва да се има предвид какво представлява тази мрежа и какви елементи са включени в нея, има ли други мрежи и има ли  разлика между тях.

               Съгласно пар.1,т.22 от ДР към ЗЕ, електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.

               Освен тази мрежа има и електропреносна мрежа, която съгласно пар.1,т.20 от ДР към ЗЕ, представлява  съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци.

               На основание чл.86 от ЗЕ услугите  по достъп до и пренос  през електропреносната мрежа се предоставят от оператора  на електропреносната мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия и сертифициран по определения  в закона ред. Съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос  през електроразпределителната мрежа  се осъществяват от оператори - собственици на такива мрежи, лицензирани за извършване на такава дейност. Ако енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, те  се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на закона. В закона е уредена и процедура как да се извърши изкупуването, като в настоящия случай няма изкупуване.

     Имайки предвид така посочените легални определения, следва да се приеме, че ищецът е собственик на електроразпределителна мрежа, включваща посочените електропровод и  електрическа уредба със средно напрежение, която служи за разпределение  на електрическата енергия. На практика той се явява трето лице, нелицензирано по смисъла на закона, чиято собственост все още не е изкупена.   Услугата по достъп до електроенергия му се предоставя от оператора „НЕК”ЕАД чрез собствената му подстанция 110/20 kV К.-1. Това се отнася и до услугата по пренос на електрическа енергия, която се пренася по електропреносната мрежа чрез съоръженията на „ЕСО”ЕАД /**** / и „НЕК”ЕАД до подстанция 110/20 kV К.-1, от където тя се пренася чрез собствения на ищеца електропровод до предприятието му. Налице е директно присъединяване  на собствените му съоръжения към електропреносната мрежа. Ето защо и при липса на съоръжения на  ответното електроразпределителното дружество, което и не е собственик на нито един  от елементите на електроразпределителната мрежа, не може да се приеме, че се дължи цената на услугите по достъп до и за  пренос по  разпределителната мрежа. До този краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, като подробно и задълбочено е отговорил на повдигнатите възражения  в отговора на ответника, вкл. и за приложението на норми от ЗЕ, за значението на собствеността на елементите от електроразпределителната мрежа. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,  следва да се препрати към неговите мотиви и въз основа на тях се приеме, че  е налице изискуемия фактически състав, като е осъществено разместване на блага, без да има основание за това. Поради това подадената въззивна жалба се явява неоснователна, като  следва да се остави без уважение и  се потвърди постановеното решение.

                 По отношение на разноските – с оглед горния  резултат на ответника следва да се присъдят направените  разноски  за настоящото производство, чийто размер е 4 4 440 лв. съгласно приложен  списъка по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ и фактура към него, служеща като разписка за платени средства.

                 Водим от гореизложеното , съдът

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА  постановеното решение №49 от 29.01.2020 г. по търг.дело №312/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

       ОСЪЖДА ****/ ЕР ЮГ/  ЕАД да заплати на И. ООД  направените разноски за въззивното производство в размер на 4440 лв.

                 Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                         

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                               2.