РЕШЕНИЕ
№ 1842
***, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430103353 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на от Н. Е. П., ЕГН **********, срещу ***, с
***, с които се иска да се прогласи нищожността на клаузата за заплащане на сума за
допълнителна услуга в чл. 3.10 от ***, поради противоречие със закона и неравноправност
на клаузата, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен иск от 107.99лв.,
представляваща недължимо получена сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Ищецът твърди пълно заплащане от
негова страна на сумите по договора. Твърди се и нищожност на целия договор. В с.з на
24.11.2023г. искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД е увеличен до размер от 107.99
лева.
Ответникът признава предявения иск за нищожност и моли да се постанови решение
при признание на иска. Твърди, че с поведението си не е станал причина за завеждане на
настоящите искове, поради което и моли да не се възлагат разноски в негова тежест.
Посочва, че не е имал претенции по отношение на процесното задължение, което не е било
търсено от ищеца, и последното не е било заплатено от него. Впоследствие, едва в първото
по делото съд.заседание заявява, че всъщност не спори, че сумата е платена, но реално не е
претендирал това плащане. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен ***, по силата на който на
ищеца е предоставена сума в размер от 300 лева, с фиксиран ГЛП от 40,05 и ГПР от 49,08 %.
В чл. 3 т.10 от Договора, за предоставена услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, е посочено, че заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем в размер от 107,99 лв. От изготвената по делото
ССчЕ се установява, че на ищеца е начислена такса за експресно разглеждане на договора в
размер на 107.99 лева и същата е заплатена на 25.04.2022г., заедно с главницата и
уговорената лихва.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Както вече беше посочено, страните не спорят, а и се установява, че между тях е
сключен ***, по който е начислена и заплатена такса за експресно разглеждане на договора
в размер на 107.99 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.
3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
По предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД по отношение на таксата за
експресно разглеждане на кредита: Съдът счита за нищожна клаузата по договора в чл.3,
т. 10, в който е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане
на документите за отпускане на заема в размер на 107.99 лева, поради нейната
неравноправност. Таксата е във фиксиран размер и в случая е над 1/3 от размера на
получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга
от заемодателя. Съгласно чл. 143 ал. 2, т. 10 ЗЗП, неравноправни са клаузи, които налагат на
потребителя приемането им, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне
на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното, съдът намира,
2
че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2, т. 5
ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна
услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита. Поради изложеното, както
и при признанието на този факт от ответника, предявения иск следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД: Както се посочи по-горе,
клаузата за такса в процесния договор за паричен заем е недействителна, а нищожното
правно основание се приравнява на липса на основание. Оттам платена без основание се
явява платената от ищеца сума от 107.99 лева. С оглед на това исковата претенция по чл. 55
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана за сумата от 107.99 лева.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски от 250.80лв. - за д. т. и депозит за изготвяне на съдебна
експертиза, за които е представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Независимо от
твърдението, че е налице признание на иска и на това основание ответникът не следва да
заплаща разноски на ищеца, фактическата обстановка по делото не отговаря на
предпоставките на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Налице е уговорено договорно задължение, което
ищецът е изпълнил, и при вече заведен иск кредиторът се съгласява, че клаузата за
експресно разглеждсане е нищожна, както твърди неговият длъжник. При това положение
не може да се приеме, че поведението на кредитора не е дало повод за завеждане на делото.
Напротив – той е приел плащането, а преди това го е и уговорил изрично. При вторият иск
поведението на ответника е същото – той първоначално отрича плащане, едва впоследствие
– при изготвена експертиза, констатирала плащането, уточнява, че е платено, но всъщност
не е търсил плащането и не е притеснявал длъжника да го плати. Това поведение също не
отговаря на изискването за признание на иска, водещо до освобождаване от разноски,
поради което такива се дължат на ищеца.
В рамките на настоящото производство, на ищеца, на по-късен етап от делото, е
предоставена втора безплатна правна услуга от различен от първоначалния адвокат /***/,
като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. При определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът съобрази разясненията възприети в Решения на Съда на
ЕС разбиране (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от
05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са
задължителни и за националните съдилища, и в които е направен общия извод, че
националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени
3
относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на
адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да
определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване
"би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101,
параграф 1 ДФЕС". Правилата на Наредбата са приложими не само за потребителя на
адвокатска услуга, но и за насрещната страна в съдебното производството, която при
неблагоприятен изход на производството дължи заплащане на размера на адвокатския
хонорар, който е част от сторените по делото разноски. Съдът намира, че това води до
нарушаване основни принципи в съдебното производство и прегражда правомощията му да
прецени правната и фактическа сложност по делото, и да присъди справедлив размер на
сторените разноски / в този смисъл е и практиката, обективирана в Определение
№1371/15.09.2023 г. по ч. гр. д. № 616/2023 г. по описа на ОС Плевен/. Настоящият съдебен
състав на РС Плевен, напълно споделя изложената практика и не следва да зачита посочения
в Наредбата на адвокатското сдружение минимум на адвокатско възнаграждение. Затова при
определяне на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид и посоченото в Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, а именно дали конкретните
условия за прилагането НМРАВ действително отговарят на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели. Критериите и целите, които следва да съобрази са:
фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата,
справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от
разноските на противната страна, направени за защита по делото. В разглеждания случай
адв. М. предоставя безплатна правна помощ на ищеца на по-късен етап от делото, поради
което същият не е не е изготвил писмена искова молба, не е ангажирал писмени
доказателствени средства, и разглеждането на делото е приключило в рамките на три
открити съдебни заседание. Процесуалният представител на ищеца не се е явил за
насрочените съдебни заседание, не е ангажирал доказателства за реализиран допълнителен
разход по повод предоставената защита, а единствено е подал писмени становища за
съдебните заседание. Производството по делото не се характеризира с особена правна и
фактическа сложност, продължителност или многобройни съдебни заседание.
Съобразявайки тези факти, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100.00 лв. с включено ДДС, за всеки
един от предявените искове, или общо 200.00 лева, които ответникът следва да заплати на
***.
Предвид горните съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.3, т.10 от ***,
с която се начислява такса за експресно разглеждане на сключения между Н. Е. П., ЕГН
********** и ***, с ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***,
договор за заем, поради противоречие със закона – чл. 143 ал. 2 т. 5 и т. 10 от ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ***, с *** със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** от
***, сумата от 107.99 лева, ведно със законната лихва от 14.06.2023г. до окончателното
изплащане, представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане по ***,
сключен между страните по делото.
ОСЪЖДА ***, с *** със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в ***, разноски в размер на 250.80
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА ***, с *** със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
***, да заплати на ***, ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от общо 200.00 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца безплатно
процесуално представителство и правна помощ в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
Присъдените суми на ищеца могат да бъдат заплатени по банков път по банкова
сметка на ищеца с ***
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5