РЕШЕНИЕ

 

№ 121

 

гр. Русе.08.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия

в публичното_____заседание________на___________трети_________октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Петър Балков

 

Членове:1. Росица Радославова

 

2. Ралица Герасимова

 

при секретаря________Недялка Н. а______________и в присъствието на

прокурора___________Кремена Колицова______като разгледа докладваното от

председателя_________Петър Балков________________ВАНД № 582 по описа

за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 455/25.06.2019 год., постановено по АНД № 873/2019 год., РРС-ІV-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ обв. В.И.В. ***, за ВИНОВЕН в това, че на 06.04.2019 г. в гр. Русе, управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „КТМ", модел „smr450", с ВИН: VBKMXN364M383325, което не е регистрирано по надлежния ред-по реда на Наредба 1-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства поради, което и на основание чл. 345 ал.2, вр.ал. 1 вр.чл.78а от НК вр.чл.12 от ЗАНН го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., платими по бюджета на съдебната власт.

ОСЪДИЛ е обв. В.И.В., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 210.60 лв., представляваща разноски по досъдебното производство.

Жалбоподателят В.И.В. ***, чрез договорно упълномощения си защитник адв. Д. С. от РАК, недоволен от него го обжалва в законния срок и развивайки оплаквания за неговата необоснованост, моли да бъде отменено и вместо това да постанови друго решение, с което да го оправдае по първоначално предявеното му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което настоява същото да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от подс. В. престъпление по смисъла на чл. 345 ал.2, вр.ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати инвокираните в съдебно заседание от адв. С. съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на събраните по делото доказателства и начина на постановяване на съдебния акт. Съобразил е всички относими факти и обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото, свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на извършеното от подс. В., престъпление по чл. 345 ал.2, вр.ал. 1 от НК. По съществото си наведените в жалбата доводи за необоснованост на постановеното решение не се споделят от настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на събраните доказателства, а също така и на изведените обосновани правни изводи.

Обвиняемият В.И.В. е бълг. гражданин, със средно  образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Обвиняемият В.И.В. бил правоспособен водач за категории В, М и АМ, но не притежавал правоспособност за категория А1, А2, А- за управляване на мотоциклети. Обвиняемият В. се водел на отчет в Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе и като такъв бил наказван с наказателни постановления за извършени от него нарушения по Закона за движение по пътищата.

Безспорно е установено, че през месец септември 2018 г., при свое пътуване до гр. Варна, обв. В. закупил мотоциклет марка „КТМ“, модел „smr450“, с ВИН: VBKMXN364M383325. След закупуването обвиняемият не регистрирал моторното превозно средство по реда на Наредба № I-45 на МВР от 24.03.2000 г. пред компетентните органи. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 изр. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“, поради което без надлежна регистрация мотоциклетът не можел да бъде управляван по пътищата на страната.

Обвиняемият В. съзнавал тези обстоятелства и че няма право да управлява нерегистриран по надлежния ред мотоциклет, и въпреки това на 06.04.2019 г. обвиняемият привел в движение своя мотоциклет по улиците на гр. Русе. Същият ден свидетелят С.  Н.  С.  – *******, изпълнявал служебните си задължения във връзка с охрана на мероприятие по откриване на мото сезон 2019 г., който се провеждал на паркинга на МОЛ в гр. Русе. В един момент, към 11.30 ч., обв. В.И.В. управлявал мотоциклета си от към бул. „Липник“, след което се присъединил към други мотоциклетисти. Това било забелязано от св. С. . Той взел решение да провери водача на превозното средство и по този повод сигнализирал обв. В. да спре за проверка, вследствие на което обвиняемият преустановил движението си. Непосредствено след това, св. С.  се легитимирал и поискал от обвиняемия да представи свидетелството си за управление, както и документите за регистрация на мотоциклета. Свидетельт С.  установил, че водачът е именно обв. В.И.В.. Обвиняемият представил СУМС за категории В, М и АМ, досежно мотоциклета обвиняемият не представил документи за мотоциклета, тъй като той не бил регистриран. Свидетелят С.  извикал за съдействие екип на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Русе. На място дошли св. З.  В.  – *******и колегата му Т. К. И пред св. В.  обвиняемият заявил, че мотоциклетът не бил регистриран. Свидетелят В.  и колегата му направили необходимите справки и в резултат на това св. В.  съставил акт на обв. В. АУАН с № 243702/06.04.2019 г., за това, че управлявал МПС, което не е регистрирано по пътища, отворени за обществено ползване. Колегата му К. съставил – АУАН № 238275/06.04.2019 г. на обвиняемия за това, че управлявал МПС, без да притежава съответна категория за управление. До този момент, обвиняемият не бил наказван по административен ред за такова нарушение.

В хода на разследването е извършена автотехническа експертиза, според чието заключение, мотоциклет марка „КТМ“, модел „smr450“, с ВИН: VBKMXN364M383325, представлявал моторно превозно средство категория L3е-АЗЕ. Като такова, мотоциклетът подлежал на регистрация съгласно чл.140, ал.1,т.1 от ЗДвП, по реда предвиден в Наредба № І-45/24.03.2000 г. на МВР.

Районният съд правилно е възприел изложената фактическа обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни доказателства, а именно от показанията на свидетелите С.  Н.  С. , З.  Г.  В.  и К.  Н.  Н. ; доказателства от писмени доказателствени средства - справки, справка за съдимост, справка за нарушител/водач, биографична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, 2 броя копия на актове за установяване на административни нарушения, протоколи за следствените действия, автотехническа експертиза.

Решаващият съд е направил обстоен анализ на всички гласни доказателства вкл. и на обясненията на подс. В., в резултат на който обосновано е достигнал до извода, че в действителност на посочената дата и място е допуснал инкриминираното нарушение на ЗдВП, което освен административно нарушение представлява и престъпление по смисъла на чл. 345 ал.2 от НК. Безспорно от показанията на сочените свидетели е установено авторството на деянието. Правилно съдът е кредитирал изцяло тези гласни доказателства, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени доказателства в това число и тези от експертен порядък.

Правилно съдът е приел, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно е установен факта на извършено престъпление, за което е обвинен В.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват такива съществени противоречия, които да наведат на извод съда за невиновност на обвиняемото лице. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на обвиняемото лице и за постановяване на осъдително решение спрямо него.

По делото в ход по същество от страна на защитата се направи анализ на доказателствения материал в насока на непълно и не достатъчно задълбочено разследване по делото във фазата на досъдебното производство. Съдът намира, че по настоящото досъдебно производство прокуратурата, съответно разследващият орган, са изяснили в достатъчна степен спрямо предмета на обвинението управление на нерегистриро мотоциклет от обв. В., съответно са направени законосъобразно правни изводи и анализ на доказателствата, въз основа на възприетата и от съда по-горе фактическа обстановка. Това е така, тъй като по делото е назначена авто-техническа експертиза, която дава заключение за липсата на регистрация на управлявания мотоциклет.

Решаващият съд игнорирайки обясненията на обвиняемия всички останали доказателствени средства събрани по делото дават основание да се приеме гореописаната фактическа обстановка, която от своя страна налага единствения и несъмнен извод относно деянието и вината на обвиняемия.

Правилно съдът е приел, че така с деянието си обв. В.И.В. с ЕГН: ********** осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал.2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 06.04.2019 г. в гр. Русе, управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „КТМ“, модел „smr450“, с ВИН: VBKMXN364M383325, което не е регистрирано по надлежния ред-по реда на Наредба I-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Правилно съдът е приел, че изпълнителното деяние на престъплението било осъществено чрез действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, което не било регистрирано по надлежния ред съгласно чл.140, ал.1 изр. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“,  по реда предвиден в Наредба I-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

От субективна страна обвиняемият извършил деянието виновно – с пряк умисъл. Съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването им. Обвиняемият В. знаел, че мотоциклетът му не бил регистриран по надлежния ред пред компетентните органи, но въпреки това той го привел в движение и го управлявал по улиците на гр. Русе.

Както в съдебно заседание пред първата инстанция, така и в заседанието пред въззивната инстанция защитата на обвиняемия преви възражение, че деянието е административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, а не престъпление , тъй като случаят е маловажен, е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Въззивният съд изцяло споделя извода на районния съд, че критерият за това е степента на обществена опасност на деянието. Възражението, че паркингът на МОЛ Русе не е път, отворен за обществено ползване, е неотносимо, защото такъв признак от обективната страна съставът на престъплението по чл.345 ал.2 от НК не съдържа. В този смисъл е напълно ирелевантно дали управлението на подобно МПС е на такъв път или напр. на земеделска земя, в гора и пр., за разлика от състава на административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, тъй като приложното поле на този закон е ограничено в чл.1 ал.1 от него. За пълнота следва да се посочи, че паркингът на МОЛ Русе е път, отворен за обществено ползване, което по преценка на съда има отношение към степента на обществена опасност на деянието. Отделно от това, бул. „Липник„ е точно такъв път по арг. чл.2  ал.1 вр. § 6 т.1 от ДР на ЗДвП и липсата на означенията и законовите забрани по чл.2 ал.3 изр. 1 от ЗДвП и именно по него е осъществена по-голямата част от изпълнителното деяние, тъй като жалбоподателят е навлязъл именно от него по паркинга.

От показанията на св. С. , който е разпитан съдебно заседание, се установява, че жалбоподателят е управлявал мотоциклета по бул.“Липник“, която е с изключително интензивен трафик и е направил опит да избегне полицейската проверка, но безуспешно. По тези причини решаващия съд е приел, че степента на обществена опасност на деянието обуславя и престъпния му характер, т.е. същото не е административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН. Този извод не се разколебава и от показанията на св. К.  Н. , който в максимална степен се стреми да оневини поведението на обв. В. : „Нямаше и 3 минути да е карал мотора“, което напълно съответства на показанията на св. С. . Същественото в случая е продължителността на изминатото разстояние и най-вече движението по бул.“Липник“, а също и по паркинга,  на който по време на деянието е имало  множество хора. Друг много съществен момент при преценка на степента на обществената опасност е наличието на относителна неправоспособност, тъй като макар и обв. В. да притежава СУМПС за други категории превозни следства, той не притежава такава, която му дава право да управлява мотоциклет.

Правилно и законосъобразно съдът, след като е съобразил събраните доказателства по делото е намерил, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК - за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на административно наказание от съда, а именно: към момента на извършване на престъплението обвиняемият е бил пълнолетен; за извършеното от него умишлено престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 1 година или глоба от петстотин до хиляда лв. към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер ; към момента на извършване на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване ; от престъплението не са причинени тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не е извършил множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

При индивидуализацията на административното наказание за извършеното престъпление по чл.345 ал.2 ал.1 от НК съдът е отчел, като отегчаващи отговорността обстоятелства опита да избегне полицейската проверка. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел признанието на фактическото признание на вината в съдебно заседание и наличието на правоспособност за управление на МПС, но от други категории. Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът правилно е определил за обвиняемия В.В. наказание при значителен превес на смекчаващите  отговорността обстоятелства, предвидено в чл.78а ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 1 000 лв., т.е. въпреки наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минимума. Така определеното наказание “глоба” в максимална степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече личната превенция. Така определеното наказание в пълна степен би постигнало целите по чл.36, ал.1 от НК, както по отношение на генералната, така и на личната превенция.

Независимо от тезата на защитата на обвиняемия за необоснованост на изложените в мотивите на присъдата съображения, въззивната инстанция счита, че районния съд след като е подложил на преценка всички доказателства и съпоставяйки ги със съвкупния доказателствен материал, обосновано е достигнал до своите правни изводи, относно наличието на обективната и субективна съставомерност на деянието. По-горе бяха изложени подробни съображения относно приетите за достоверни от първата инстанция гласни и писмени доказателства, в чиято доказателствена стойност няма никакво съмнение. След като ги е съобразил съдът, правилно е приложил и материалния закон, поради което с решението си го е признал за виновен по предявеното му обвинение, правилно е индивидуализирал и му е наложил съответно наказание.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за необоснованост на решението, тъй като обвинението за извършено престъпление по смисъла на чл. 345 ал.2 от НК преставлява администратим.вно нарушение по ЗДвП. Всички наведени доводи не намират опора нито в събрания съвкупен доказателствен материал, относно доказването на този вид престъпления, поради което окръжният съд изцяло не ги споделя.

Предвид изложеното окръжният съд намира, че не са налице инвокираните в жалбата отменителни основания, поради които изцяло възприема тезата на прокуратурата. В този смисъл решението като правилно и законосъобразно следва изцяло да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваното решение, счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените в жалбата не са налице.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 455/25.06.2019 год., постановено по АНД № 873/2019 год., РРС-ІV-ти нак. състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

2.