О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 229/4.3.2020г. Година 2020 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асен
Попов
ЧЛЕНОВЕ: Яна
Панева
Стоян Попов
като разгледа докладваното от съдия
Панева
ВЧНД № 220 по описа на
съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частен протест на
ВРП подаден срещу определение по НОХД № 127/20г. по описа на Районен
съд-Варна, 23 състав, с който се протестира срещу
прекратяването на съдебното производство и връщането му на Районна прокуратура-Варна, за отстраняване на
допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения.
В частният
протест сe посочва, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са изложени доводи в
тази насока. С частният протест се иска от въззивната инстанция да отмени
определението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и
върне делото на ВРС за продължаване на съдебното производство.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери
за установено следното:
С определение
по НОХД № 127/20г. по описа на
Районен съд-Варна, 23 състав в разпоредително заседание от
10.02.2020г. първоинстанционният съд се е произнесъл на основание чл. 248 ал.1
т.1- 8 от НПК, като по т. 3 е приел, че са налице отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и
върнал делото за отстраняването им на ВРП.
Въззивната
инстанция изцяло споделя становището на първоинстанционния съд, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът следва да изчерпи твърденията си за конкретни факти
от обективната действителност, ясно индивидуализирани по време, място и начин
на извършване, които да бъдат посочени така, че
да стане ясно кой факт на кой правен признак от състава на
престъплението съответства. Правилно
първоинстанционният съд изключително подробно
в определението си е посочил какви са пропуските в обвинителния акт, а
именно дата на извършване на деянието, подробности около недвижимия имот, както
и посочване, че облагата е била за подс. А. или за другиго, като не е изследван
въпроса, чие е лицето, което е получило паричната сума. В този смисъл
въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря изключително
подробните правни изводи на първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен състав не споделя становището на
ВРП изложено в частния протест, че неправилно съдът е приел, че инкриминирания
период е друг, след като капарото е било дадено през м. юли 2014г. Правилно
първоинстанционният съд е посочил в определението си, че преговорите зеа
закупуване на апартамента от страна на пострадалата Хромова са започнали още
през м. юни 2014г., когато от подс. А. й
е бил предложен такъв с определени размери. От м. юни до момента на предаване
на капарото тя е била със знанието, че купува апартамента, който й е бил предложен с определени параметри. Както
прокурорът посочва в обв.акт към датата на даване на капарото предварителен
договор не е бил представен на пострадалата и тя научила реално какво жилище
купува много по-късно, когато е получила в Русия проекта за предварителен
договор за покупко-продажба. Действително капарото от 2000 евро тя е дала на
подс. А. на 04.07.2014г., но преди това тя е била въведена в заблуждение
относно имота, който тя ще закупи. Въззивната съдебна инстанция намира, че
прокурорът неправилно приема, че датата на инкриминираното деяние е датата на
която пострадалата е платила капарото и за нея е настъпила съответната имотна
вреда. Този извод е изключително погрешен и не кореспондира, нито с правната
доктрина, нито с трайната съдебна практика. От обективна страна изпълнителното
деяние по чл. 209 ал.1 от НК може да бъде осъществено в две форми- възбуждане и
поддържане на заблуждение. Възможно е да бъдат осъществени и двете форми на
изпълнителното деяние, така както е приел и прокурорът в обвинителния акт в
диспозитивната му част. За да има измама е необходимо адресатът на
заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение-
да извърши нещо, което да доведе до претърпяване на загуби и други. Поради тази
причина при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на
конкретното лице, неговото поведение и настъпването на имуществената щета. Тези
причинни връзки се изразяват в това, че в следствие на заблуждаването у
адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за
гражданско правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на
имуществено разпореждане. Измамата е резултатно престъпление- вследствие на
въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане,
което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното
положение на нещата и по този начин претърпява имотна вреда. / Р-337/1977г. на
І н.о. и Р 48/1996г. на І н.о./ В този смисъл престъплението ще бъде довършено
с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на
друго лице, с чието имущество се разпорежда измамения.
В тази връзка посочването като дата на инкриминираното
деяние единствено датата на която е завършено с нанасянето на имотната вреда е
неправилно и води до ограничаване правото на защита на подс. А., доколкото
съставомерността на деянието „измама“ включва и предхождащи действия по
възбуждане и поддържане на заблуда у пострадалото лице.
Що се отнася до възраженията на прокурора относно
обвинението, че било установено, че подс. А. е взел сумата като
посредник-брокер, която е била предадена на свид. Георгиев, то въззивната
инстанция намира, че обвинението, а в последствие и присъдата не може да почива
на предположения, тъй като с това се нарушава правото на защита на подс.А..
След като самия наблюдаващ прокурор борави с изрази „най-вероятно“, то какво
може да се приеме за подсъдимия и неговия защитник. Същите няма да знаят срещу
какви факти и обстоятелства да се защитават.
Въззивната инстанция държи да отбележи, че в обв.акт е
задължително да се посочи за кого се цели набавянето на имотна облага- може да
е едновременно за дееца и за друго лице, но
алтернативност е недопустима.
С оглед гореизложеното, настоящия
въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение по
НОХД № 127/20г. по описа на Районен съд-Варна, 23 състав, с който се протестира срещу
прекратяването на съдебното производство и връщането му на Районна прокуратура-Варна, за отстраняване на
допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: