№ 9711
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110164557 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. С. С. срещу
...............
Предявени са искове с правно основание чл.128 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Н. С. С. твърди, че по силата на трудов
договор от 02.04.2021 г. е заемал при ответника .............. длъжността
„монтажник, дограма“, като трудово правоотношение е било прекратено по
взаимно съгласие на страните със заповед от 24.07.2023 г.
Твърди, че е останало неизплатено трудовото му възнаграждение за
периода 01.02.2023 г. – 30.04.2023 г. (три месеца), което възлиза на сумата от
общо 4 251 лв. Предвид забавата на ответника счита, че в негова полза е
налице и вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 1 000 лв. за
периода 01.02.2023 г. – 23.11.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати:
сумата 4 251 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за периода 01.02.2023 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 24.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 1 000 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.02.2023 г. – 23.11.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ...............
1
С молба от 12.03.2024 г. ответникът признава вземането на ищеца за
неизплатено трудово възнаграждение до размера на сумата 3 109, 35 лв. и за
мораторна лихва до размера на сумата 231, 61 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е трудов договор № 004/02.04.2021 г., сключен между Н. С.
С. и .............., по силата на който Н. С. С. е заемал длъжността „монтажник,
дограма“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 417, 56
лв., платимо един път в месеца к допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит 0,60% за всяка година трудов стаж при
работодателя за всяка година стаж на същата, сходна или със същия характер
работа, длъжност, професия (чл.4).
Със заповед № 02/24.07.2023 г. трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, на основание чл.325, т.1 КТ, по взаимно съгласие между
страните.
Страните не спорят, че през исковия период ищецът е полагал труд,
както и че ответникът не е заплатил дължимото се трудово възнаграждение за
исковия период 01.02.2023 г. – 30.04.2023 г.
Между страните не се спори и че с преводно нареждане от 18.03.2024 г.,
в хода на процеса, ответникът е платил на ищеца сумата 3 109, 35 лв.
главница, 231, 61 лв. лихва и 135, 97 лв. законна лихва.
По делото е прието заключение на ССЕ, изготвена от вещото лице И.,
според което за периода м.02.2023 г. – м.04.2024 г. БТВ на ищеца е в размер
на сумата 3 992, 79 лв. Нетното трудово възнаграждение за същия период
възлиза на сумата 3 109, 35 лв., заплатена на ищеца на 18.03.2024 г. Вещото
лице е посочило и че размерът на дължимата мораторна лихва от датата на
падежа до предявяване на иска възлиза на сумата 231, 64 лв., заплатена на
ищеца на 18.03.2024 г.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че дължимите
удръжки към НАП са били своевременно сторени, независимо, че плащането
е било извършено в хода на процеса.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.128 КТ – за неизплатено
трудово възнаграждение и чл.86, ал.1 ЗЗД – за мораторна лихва.
В тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и
ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото в исковата
молба съдържание, по което е изпълнявал задължението си да престира труд,
поради което в негова полза е възникнало вземане за трудово
възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово
възнаграждение е в размер на исковата сума.
В случая между страните не се спори относно наличието на първите три
2
предпоставки. Спори се относно размера на дължимото трудово
възнаграждение. Установи се от заключението на ССЕ по делото, че за
периода м.02.2023 г. – м.04.2024 г. БТВ на ищеца е в размер на сумата 3 992,
79 лв., а нетното трудово възнаграждение за същия период възлиза на сумата
3 109, 35 лв.
При иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки,
като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното
трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от
събраните суми в изпълнителното производство /в посочения смисъл –
решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г. на ВКС, III ГО/.
В случая своевременно са били направени дължимите удръжки от
трудовото възнаграждение. След приспадането им е налице чиста сума за
получаване от ищеца в размер на 3 109, 35 лв., която е заплатена на ищеца на
18.03.2024 г.
Следователно, искът следва да се отхвърли за сумата 3 109, 35 лв. –
като погасена чрез плащане в хода на процеса, а за сумата над 3 109, 35 лв. до
пълния предявен размер от 4 251 лв. – като неоснователен.
Задължението е парично, с оглед на което в случай на забава
работодателя дължи мораторна лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД.
Страните не спорят по въпроса, че е налице забава на работодателя в
изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 25-то число на месеца,
следващ този, за който се отнася същото, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало и вземане за мораторна лихва за периода 25.03.2023 г. –
23.11.2023 г. в общ размер на сумата 231, 64 лв., която е заплатена на ищеца
на 18.03.2024 г.
Следователно, искът следва да се отхвърли за сумата 231, 64 лв. за
периода 25.03.2023 г. – 23.11.2023 г. – като погасена чрез плащане в хода на
процеса, а за сумата над 231, 64 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв. и
за периода 01.02.2023 г. – 24.03.2023 г. – като неоснователен.
Ответникът дължи и законна лихва от датата на исковата молба –
24.11.2023 г. до датата на плащането – 18.03.2024 г., възлизаща на сумата 135,
97 лв., определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор на НАП, която също е платена от ответника на 18.03.2024 г.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да
заплати по сметка на СРС сумата 133, 64 лв. държавна такса, както и сумата
190, 88 лв. разноски за ССЕ, съобразно частта от исковете, която се отхвърля
3
като погасена чрез плащане в хода на процеса.
От страна на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащане на което не са представени по делото, с оглед на
което такова не следва да му се присъжда по арг. от т.1 на ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 418, 30 лв. разноски по делото, съобразно
частта от исковете, която се отхвърля като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. С., ЕГН ********** срещу ..............,
ЕИК ......... искове с правно основание чл.128 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за:
сумата 3 109, 35 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение по
трудов договор № 004/02.04.2021 г. за периода 01.02.2023 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 24.11.2023 г. до датата
на плащането – 18.03.2024 г. – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА
НА ПРОЦЕСА, а за сумата над 3 109, 35 лв. до пълния предявен размер от
4 251 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
сумата 231, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода
25.03.2023 г. – 23.11.2023 г. – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА
НА ПРОЦЕСА, а за сумата над 231, 64 лв. до пълния предявен размер от 1
000 лв. и за периода 01.02.2023 г. – 24.03.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ......... да заплати, на основание чл.78, ал.6
ГПК, по сметка на СРС сумата 133, 64 лв. държавна такса, както и сумата
190, 88 лв. разноски.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН ********** да заплати на .............., ЕИК .........,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 418, 30 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4