№ 17048
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110124589 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т..” ЕАД е предявило срещу В. И. Т. и И. Г. А. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните
суми срещу всяка от тях поотделно: за сумата 162, 80 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно с дължимата законна лихва от 13.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, 25, 12 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 10, 73 лв. - главница, за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно с дължимата законна лихва от 13.05.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и 1, 89 лв. - мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до
20.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д.
№ 25026/2022 г. на СРС, 71 състав. С влязло в сила определение от 08.08.2024 г.
производството по делото е било прекратено в частта по исковете срещу И. Г. А. и
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25026/2022 г. на СРС, 71 състав, е била
обезсилена в посочената част.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Т..
С молби от 29.01.2024 г. и 18.06.2024 г. ищецът е заявил, че процесните задължения са
били заплатени изцяло след завеждане на делото, като дружеството претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и изрично заявява, че не оттегля предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасила претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Предвид становищата на страните съдът с доклада по делото е отделил на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че претендираните с исковата молба суми са били изцяло заплатени след
образуване на производството.
С оглед извършеното плащане, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването на
задълженията в хода на процеса, ответницата В. И. Т. дължи направените и претендирани от
ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, тъй като
поведението й е дало повод за завеждане на делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК тя следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, като ищецът изрично е заявил, че не претендира разноски
за държавна такса.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „..“ № .. срещу В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл. .., ВХ...,
АП.. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 162, 80 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно с дължимата законна лихва от 13.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, 25, 12 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 10, 73 лв. - главница, за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно с дължимата законна лихва от 13.05.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и 1, 89 лв. - мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до
20.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д.
№ 25026/2022 г. на СРС, 71 състав, за имот с абонатен номер .., представляващ апартамент
№ ... находящ се в жк „К..“, бл. .., ВХ....
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл. .., ВХ..., АП.. да
заплати на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „..“ № .. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3