РЕШЕНИЕ
№ _________
гр. В. _____________2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА Д.А
при секретаря Марияна Д.а, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д.а адм.дело № 1286
на Административен съд - В. по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Д.П.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв.А.Д., против Заповед №
17-0324-000232/21.03.2017г. на началник група към ОДМВР – В., РУ П., оправомощен
със Заповед № 365з-184/17.01.2017г. на директора на ОДМВР – В., с която за
това, че на 21.03.2017г. около
01,20 часа в гр.Д. на ул.Г. Д. – до РСПБЗН, като водач на МПС – О. К. с рег. №
В хххх ВМ под въздействието на алкохол, отказва да му бъде извършена проверка
за алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабр. № ARВВ-0090, както и отказва да получи издаден талон за медицинско
изследване № 0211766 и не носи свидетелство за управление на МПС и котролен
талон, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171,
т.1, буква „б” от ЗДвП, му е наложена принудителна
административна мярка– временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но неповече от 6 месеца.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на
процесуалните правила. Конкретно сочи, че не е уведомен по смисъла на чл.26,
ал.1 от АПК за започване на производството по издаване на заповедта, както и че
не са изпълнени фактическите основания за издаване на заповедта, т.к. не е
налице хипотезата по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Твърди, че не е извършил
административно нарушение, поради което липсва основание за налагане на ПАМ.
Счита, че в нарушение на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК заповедта не съдържа мотиви
защо административният орган е приел, че е управлявал МПС след употреба на
алкохол, като този въпрос следва да бъде разрешен при преценката за
законосъобразност на наказателното постановление. В представени по делото
писмени бележки сочи още, че т.к. нарушението е извършено на 21.03.2017г.
относно срока на действие на ПАМ би следвало да се приложи разпоредбата на ЗДвП
след изменението с ДВ, бр.101/2016г., в сила от 21.01.2017г. „…решаване на въпроса за отговорността не
повече от 18 месеца…”. На това
основание счита, че административният орган е приложил неправилно материалния
закон – липса на индивидуализация на нарушението, което е пречка да се изследва
ПАМ по същество. Иска се отмяна на наложената ПАМ и присъждане на разноски.
Ответната
страна – началник група към ОДМВР – В., РУ – П., чрез юрк.Г.ев, оспорва
жалбата. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява вмененото
на жалбоподателя нарушение. Моли да се потвърди обжалваната заповед. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На 21.03.2017г. около 01,20 часа в гр.Д.,
на ул.Г. Д. – до РСПБЗН, служители на ОДМВР – В., РУ – П., извършили проверка
на л.а. О. К.
с рег. № В хххх ВМ, собственост на И. И. Н.. Автомобилът бил управляван от Д.П.Н.,
който според проверяващите бил под въздействието на алкохол – при разговора
лъхал на алкохол и не можел да координира движенията си. Същият отказал да му
бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с
фабр. № ARBB-0090, както и отказал да подпише
издадения му талон за медицинско изследване № 0211766. Водачът освен това не
носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Прието
било, че водачът е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДВП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за които му е съставен АУАН бл.№ 878226/21.03.2017г., който той
подписал без възражения.
На 21.03.2017г.
началникът на група към ОДМВР – В., РУ – П., със Заповед № 17-0324-000232/21.03.2017г.
връчена на 12.04.2017г., наложил на Д.П.Н. принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 6 месеца. Въз основа на ПАМ е иззето СУМПС №
*********.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от
тях длъжностни лица.
Със Заповед № 365з-184/17.01.2017г., в изпълнение на заповед
№ 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на
ОДМВР – В. е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП, между които и
началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОД на МВР – В. със звена „Пътен
контрол” - за
нарушения на ЗДвП извършени на територията обслужвана от съответното РУ, поради
което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Неоснователно жалбоподателят поддържа,
че в производството е допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. не е
уведомен за започване на производството по реда на чл.26, ал.1 от АПК. Принудителните
административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения. Именно превантивният характер и спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП изключват задължението на административния орган за предварителното уведомяване
по чл.26, ал.1 от АПК.
Неоснователно е и оплакването за липса на задължителни реквизити
по чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. Оспорената заповед съдържа подробно посочване на
фактическите и правни основания за нейното издаване – посочени са мястото и
времето на проверката, в какво точно се изразява неправомерното поведение на
водача и състава на кое административно нарушение осъществява.
Неоснователно в писмените бележки жалбоподателят твърди, че в
оспорената заповед липсва индивидуализация на нарушението, т.к. била приложена
неправилната редакция на разпоредбата на чл.171, т.1, буква б) от ЗДвП.
Действително с изменението
с ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от
22.01.2017г. е променен срока, за който могат да се налагат посочените ПАМ – като
максималният срок, за който може да бъде наложена мярката е увеличен от 6 на 18
месеца. В случая ПАМ е наложена до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 6 месеца. Така определеният срок не надхвърля максималния предвиден
от закона и е изцяло полза на жалбоподателя.
Неоснователно е и оплакването, че в обжалваната заповед липсват
мотиви, т.к. не ставало ясно защо административният орган е приел, че водачът е
управлявал МПС след употреба на алкохол. В случая ПАМ е наложена на основание
чл.171, т.1, буква б) от ЗДвП не за това, че жалбоподателят е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по посочения в
закона ред, а за това, че е отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване – което е
самостоятелна хипотеза за налагане на ПАМ. Видно и от АУАН бл.№
878226/21.03.2017г. на водача не е повдигнато обвинение за управление на МПС
под въздействие на алкохол (чл.174, ал.1 от ЗДвП), а за нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП – че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване.
Отказът на водача да бъде тестван за алкохол безспорно се
установява от събраните по делото доказателства. Съставеният при проверката
АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения, а видно от издадения му талон
за медицинско изследване № 0211766, отказът да го получи е удостоверен надлежно
по реда на чл.6 от Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС – с подпис на свидетел.
По така изложените съображения съдът приема, че обжалваната
заповед е постановена при правилно приложение на процесуалния и материалния
закон, и не са налице основания за нейната отмяна.
Предвид изхода на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8
от ГПК, в полза на ОДМВР - В. следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на
100,00 /сто/ лева.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.П.Н., ЕГН: **********,***, против Заповед №
17-0324-000232/21.03.2017г. на началник група към ОДМВР – В., РУ П., с която на
основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, буква „б”
от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но неповече от 6 месеца.
ОСЪЖДА Д.П.Н.,
ЕГН: **********,*** да заплати на ОДМВР – В. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от получаване на съобщението.
Административен съдия: