ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Хасково,16.10.2020г.
Административен съд - Хасково, в закрито
съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:Цветомира
Д.
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 646 по описа на съда
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по жалба
на М.Д.А. ***, против мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да се
произнесе по подадено то нея заявление за подпомагане с УИН
26/030619/92740 за кампания 2019г.
Оспорващата
твърди, че с писмо вх. №
02-260-6500/6741 от 07.07.2020г. е сезирала изпълнителният директор на ДФЗ с
искане да се произнесе по подадено от нея заявление с УИН 26/030619/92740 от 2019г.
Със същото информирала административният орган, че законоустановеният срок за произнасяне е
изтекъл на 30.06.2020г., но в законоустановеният срок произнасяне не било
налице. Излага доводи, че съгласно чл.10б от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни
плащания, произнасянето в случая, следвало да е
извършено под формата на уведомително писмо и то в срок до 30.06.2020. Предвид това
незаконосъобразно административният орган отказвал да издаде такова, а плащане
по подаденото заявление също не било налице. Заявените от жалбоподателката с процесното заявление за кампания 2019г.
схеми и мерки на подпомагане били сред посочените в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009г.В
същият подзаконов нормативен акт били регламентирани различните етапи на
административното производство по издаване на краен акт на РА за одобряване или
отказ за заплащане на субсидия по изброените в нея схеми и мерки за директни
плащания. Производството по финансово
подпомагане по мерки и схеми на общата
селскостопанска политика на ЕС било регламентирано като сложен фактически
състав, което задължително приключвало с
акт-издаване на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за
плащане сума, респ. размера на наложените намаления и/или санкции. Съгласно чл.75 от Регламент
№1306/2013г. административният орган следвало да извърши окончателни плащания и да се
произнесе по подадените заявления за кампания
2019г. в периода 01.12.- 30.06 на следващата календарна година, която в
случая била 2020г. От страна на административният орган нито било заявено твърденияе, нито били
ангажирани доказателства, от които да се обосновава извод за извършващи се и неприключили към момента
проверки, които да съставляват пречка за
извършване на плащане по смисъла на чл. 75, пар.2 от Регламент 1306/2013г. Нещо повече, същата норма, указвала, че
посочените в пар.1 плащания не се извършвали преди да са приключили
проверките на условията за допустимост,
които държавите следвало д осъществяват
съгласно чл.74 . Този текст подкрепял развитите в жалбата мотиви,
съгласно които проверките на място са последващи след административните
проверки, поради което, наличието на извършена вече проверка на място следвало
да се приеме като довод за приключилите
административни проверки.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният
акт. Претендират се разноски.
Ответникът –
Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ – София, чрез процесуален представител в
придружително писмо и в съдебно
заседание излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази оплакванията на жалбоподателя,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, относно
допустимостта на жалбата намира, че същата следва да се остави
без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати по следните
съображения:
Мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице, когато
административният орган е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба
да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде изричен
административен акт и в законоустановеният срок той не е изпълнил това свое
задължение.
Като взе предвид приложените към
жалбата писмени документи, както и съдържащите се такива в административната
преписка, съдът намира, че в случая такъв
от страна на изпълнителният директор на ДФЗ-РА не е бил формиран
по подаденото от М.Д.А.
заявление за подпомагане с УИН 26/030619/92740 за кампания 2019г., тъй като в приложимите
им към случая редакции на относимите норми, няма предвиден срок за компетентния
орган за произнасяне по същото.
Съображенията
за това са следните:
С процесното заявление жалбоподателката е поискала подпомагане по
общо 6 бр. мерки и схеми за подпомагане
сред предвидени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а именно : схема за единно плащане на площ (СЕПП); 2.
схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); 3. схема за
преразпределително плащане (СПП); 4. схема за
обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ – КЛЧ); 5. схема
за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и 6.
Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения(Подмярка13.2/НР2).
Съгласно Наредба № 5 от 27.02.2009 г. кандидатите подават заявление по образец,
като при
редовно заявление, то получава Уникален идентификационен номер (УИН). В чл. 10б, ал.1 от същия п.н.а. е посочено, че Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително
писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1
по реда на АПК. Държавен
фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на
административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за
подпомаганите дейности. Съответно в чл.43, ал.3 от ЗПЗП са посочени основанията при които, Разплащателната агенция намалява размера на
плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, а в ал.4 на
същата норма е предвидено, че разплащателната
агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3, съгласно
критериите, установени в законодателството на Европейския съюз.
Нормите на ЗПЗП
и Наредба № 5 са специални и за уредените в тях положения дерогират прилагането
на общият закон – АПК. В същите обаче не
е предвиден срок за издаване на уведомителните писма за одобряване, отказ, или намаляване на плащането по
поисканото подпомагане. В случая разпоредбите на чл. 43, 1 – 4 ЗПЗП
изискват обективиране на изрично властническо
волеизявление (за отпускане, намаление
или за отказ от оторизиране на поискана сума), като както в
посочените нормативни актове, така и в Устройственият правилник на ДФЗ не е предвиден срок за издаване на този акт. Действително
в чл.75, пар.1 от Регламент № 1306/2013г. е предвиден срок за плащане по
схемите за подпомагане и посочените в член
67, параграф 2, като е регламентирано
същото да се осъществява в
периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, като същевременно в пар.2 от същата норма изрично е предвидено,
че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили
проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да
осъществяват съгласно член
74.
От съдържанието
на тези разпоредби обаче по никакъв
начин не може да се направи извода, че
срокът за плащане е идентичен с
предвиденият в чл.10б, ал.1 от Наредба №
5 срок за издаване на уведомително писмо.
Ето защо тези норми, доколкото както вече бе посочено
се явяват специални, изключват действието на общата фикция за мълчалив отказ. Следователно
мълчалив отказ е недопустим в конкретния
случай, както поради липса на определен срок за произнасяне от административния
орган, така и поради изискването за неговото изрично произнасяне. В този смисъл
и сформираната трайна практика на Върховният административен съд, вкл.
най-актуалната такава - Определение № 15659/14.12.2018г. по адм. дело №
14239/2018г. по описа на ВАС, Определение №15720 от 20.12.2017г. по адм.
дело № 12408/2017г. по описа на ВАС, Определение
№ 6809 / 21.05.2014 г. на ВАС по адм.д. № 2626 / 2014 г., III о., Определение №
1428 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1335/2012 г., IV о.
Следователно
жалбата е недопустима поради липса на годен предмет за обжалване по съдебен ред,
поради което и на основание чл. 159, т.1 от АПК оспорването следва да бъде
оставено без разглеждане, а производството
по делото- прекратено.
Водим от горното
и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението си от 06.10.2020г., с което е даден ход
по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването М.Д.А. ***, против мълчалив отказ на
Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да се
произнесе по заявление за подпомагане с УИН 26/030619/92740 за кампания 2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 646/2020 г.по описа на Административен съд –
Хасково.
Определението подлежи на обжалване
в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен
съд.
Съдия: