Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
ноември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 7205 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.“ АД срещу Ю.Д.В.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.430, ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 06.03.2008
г. между него в качеството му на кредитодател и
ответницата в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 29771/06.03.2008 г., по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро, както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 14 140 евро-в деня на усвояване на
кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора и равностойността в
швейцарски франкове на 35 860 евро-в деня на усвояване на кредита за други
разплащания. Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Твърди се, че по договора страните са уговорили годишна лихва в размер на БЛП
на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Поддържа се, че към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
в размер на 4,5%. Твърди се, че по договора страните са договорили и лихва за
забава в случай на просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Уговорени са и дължимите такси
за управление на кредита, ежемесечна комисионна за управление на кредита,
административна такса за обработване на документи. Твърди се, че крайният срок
за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита. Със сключено допълнително споразумение от
25.03.2011 г., страните са предоговаряли
съществуващите към датата на съответното споразумение задължения на
кредитополучателя към банката.
Поддържа се, че с договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 09.04.2008 г. вземанията на
банката срещу ответницата са прехвърлени на трето лице, които впоследствие и на
25.10.2015 г. отново с договор са прехвърлени обратно на банката, за което
длъжникът бил уведомен с нотариална покана. Твърди се, че с нотариална покана с
рег. № 808 от 13.03.2018 г., том 1, акт 113 на нотариус А.Г.с рег. № 031 на НК,
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление при условията на чл.47 от ГПК
на 30.04.2018 г., банката го е уведомила, че поради непогасяване на дължимите
погасителни вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба не са постъпили никакви
плащания, а непогасените вноски са -35 непогасени вноски за главница, считано
от 17.07.2015г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца част от общо дължимите
суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29771/06.03.2008 г.,
ведно с прилежащите към него Допълнително споразумение от 25.03.2011 г. в общ размер
на 63 335,63 швейцарски франка-цялата главница за периода от 17.07.2015 г. до
28.05.2018 г. и сумата от 848,97 лв.-нотариални разноски за периода от
12.02.2018 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба-30.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща част от общото задължение по договора за кредит.
Претендират се направените
деловодни разноски и разходите за адвокат.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответницата чрез процесуалния й представител адвокат А.Т.,
с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към
отговора.
Счита исковете за допустими, но
изцяло неоснователни. Завява възражение за нередовност на исковата молба, което
е неоснователно, включително с оглед повторно дадените пояснения в
допълнителната искова молба.
Твърди се, че е недопустимо
субект, който не се е легитимирал като кредитор спрямо ответницата, да отправя
изявления във връзка с настъпване на предсрочна изискуемост, при положение че с
договор за цесия от 09.04.2008 г. „Б.Р.С.“ АД се легитимира като кредитор на
длъжника до този момент. Твърди се, че липсват доказателства, от които да е
видно както решение на вътрешен орган на банката за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, така и доказателство, от които да се установява, че
ответницата е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на кредита. Твърди
се, че нотариалната покана е нередовно връчена, тъй като не са били налице
предпоставките на чл.47 от ГПК за залепване на уведомление. Твърди се, че ищцовата страна не е упражнила надлежно правото си да
превърне цялата неиздължена част от задължението по процесния
договор за кредит в предсрочно изискуема. Твърди се, че няма доказателства удостоверяващи
предоставянето на сумата. Оспорва изцяло размера на претендираната
главница, като и претенцията за нотариални такси
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която развива подробни
съображения против твърденията на ответника заявени с отговора му. Уточнява
исковата си претенция. Поддържа всички доказателствени
искания.
В срока по чл.373 ГПК ответницата
депозира допълнителен отговор. Заявява възражение за настъпила погасителна
давност на претендираните от ищеца суми. Заявява доказателствено искане за допускане на гласни
доказателства.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответницатат, в съдебно заседание чрез своя
процесуален представител оспорва предявения иск. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
И двете
страни въвеждат възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 06.03.2008 г. между ищцовата
Банка в качеството й на кредитодател и ответницата в
качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 29771/06.03.2008 г., по силата на който банката предоставя
на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро, както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 14 140 евро-в деня на усвояване на
кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора и равностойността в
швейцарски франкове на 35 860 евро-в деня на усвояване на кредита за други
разплащания.
От своя страна ответницата-кредитополучател
се е задължила да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията на договора. По силата на чл.3, ал.1 от договора страните са
уговорили годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период
плюс договорна надбавка от 1,15 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на
4,5%. По силата на чл.3, ал.3 от договора страните са договорили и лихва за
забава в случай на просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.4 от договора са уговорени
и дължимите такси за управление на кредита-1,5% върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита, а в началото на
всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по
кредита-0,3% върху размера на непогасената главница към същата дата,
административна такса за обработване на документи, еднократно-20 лв. Ответницата
се е задължила да погаси кредита, включително дължимите лихви в срок от 240
месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Със сключено допълнително
споразумение от 25.03.2011 г., страните са предоговорили
условията по кредита, уговорен е шестмесечен период на облекчено погасяване на
дълга с начисляване на фиксирана годишна лихва в размер на 5,09%.
С договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 09.04.2008 г. вземанията на банката срещу
ответницата са прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД, които впоследствие и на 25.10.2017
г. отново с договор са прехвърлени обратно на банката, за което длъжникът бил
уведомен с нотариална покана с рег.№ 809, том 1, акт 114 от 13.03.2018 г. на
Нотариус А.Г.с рег. № 031 на НК, връчена на 14.05.2018 г. чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. С нотариална покана с рег. № 808 от
13.03.2018 г., том 1, акт 113 на нотариус А.Г.с рег. № 031 на НК, връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление при условията на чл.47 от ГПК на 14.05.2018
г., банката е уведомила ответницата, че поради непогасяване на дължимите
погасителни вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
Със заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните ССчЕ се установява,
че към 30.05.2018 г. - дата на подаване на исковата молба задълженията по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29771/06.03.2008 г. и
Допълнително споразумение от 25.03.2011 г. са както следва:
-дължима неплатена главница в
размер на 63 335,63 швейцарски франка, формирана както следва: 78 943,00
швейцарски франка - усвоена главница на 17.03.2008 г. + 238,40 швейцарски
франка - капитализирана сума към главница на 25.03.2011 г., съгласно
допълнително споразумение от 25.03.2011 г., представляваща: 182,79 щв.фр.просрочена вноска за
главница с падеж 17.03.2011 г., 49,64 шв.фр.просрочена част от вноската за редовна лихва с падеж
17.03.2011 г., цялата в размер на 435,02 шв.фр., 0,75 шв.фр.просрочена
наказателна лихва за просрочие на главница, 5,22
швейцарски франка - капитализирана сума за такса за просрочие
от 2 - 30 дни+0,02 швейцарски
франка - капитализирана сума за наказателна лихва на 28.03.2011 г.+ 124,97
швейцарски франка - капитализирана сума към главница на 17.10.2011 г., представляваща
непогасена част от начислена, но недължима редовна лихва през 6-месечния гратисен период, договорен с допълнителното споразумение от
25.03.2011 г. в чл. 4, ал.1 и чл. 5 на споразумението. Или общо 79 306,39
швейцарски франка усвоен кредит, намален със сумата от 15 970,76 швейцарски
франка, която сума представлява погасени 87 месечни вноски за главница за
периода от 17.04.2008 г. - дата на първа месечна погасителна вноска до
17.06.2015 г. вкл. - дата на последно плащане за главница.
Или към момента на подаване на
исковата молба задълженията на ищцата както следва:
1. задължение за главница в размер на
63 335,63 швейцарски франка,
в т.ч.: просрочена главница в
размер на 9 931,12 швейцарски франка, представляваща просрочени плащания на 35
месечни вноски за главница, падежирали в периода от
17.07.2015 г. до 17.05.2018 г. включително,
редовна главница в размер на 53
404,51 швейцарски франка (63 335,63 шв.фр. минус 9 931,12 шв.фр.),
2. дължима неплатена редовна /договорна, възнаградителна/
лихва общо в размер на 12 209,20 швейцарски франка, формирана както следва:
48 035,41 швейцарски франка
редовни лихви, начислени на падежни дати за периода от 17.03.2008 г. (дата на
усвояване) до 17.05.2018 г. включително + 125,68
швейцарски франка текущо начислена редовна лихва от 17.05.2018 г. до 29.05.2018
г.-35 826,92 швейцарски франка погасени 87 падежирали
месечни вноски за периода от 17.04.2008 г. - дата на първа месечна погасителна
вноска до 17.06.2015 г. -124,97 швейцарски франка - капитализирана сума към главница
на 17.10.2011 г., представляваща непогасена част от начислената, но недължима
редовна лихва през 6-месечния гратисен период, договорен
с допълнителното споразумение от 25.03.2011 г. в чл. 4, ал.1 и чл. 5 на
споразумението.
3.задължение за
лихва върху редовна главница, представляващо просрочени плащания на 35месечни вноски за лихва от падеж 17.07.2015 г. до
17.05.2018 г. вкл. общо в размер на 12 083,52 шв.фр. и текуща лихва за 12 дни от 17.06.2018г. до
29.05.2018г. вкл. в размер на 125,68 шв.фр.
4. дължима неплатена наказателна лихва за просрочени плащания на главница
общо в размер на 2 371,30 швейцарски франка, формирана както следва:
2 317,94 швейцарски франка
наказателни лихви, начислени за просрочени плащания на главница за периода от
17.04.2008 г. (дата на първа погасителна вноска) до 29.05.2018 г. вкл. + 56,47
швейцарски франка текущо начислена наказателна лихва от 17.05.2018 г. до
29.05.2018 г. върху просрочени плащания за главница за периода от 17.07.2015 г.
до 17.05.2018 г.-3,11 швейцарски франка погасени наказателни лихви, начислени
до 17.06.2015 г. (дата на последно плащане по кредита).
5. дължими неплатени такси общо в размер на 600,97 швейцарски франка,
формирани както следва: такси за администриране на просрочен кредит общо в
размер на 80,50 швейцарски франка /98,11 швейцарски франка начислени такси
-17,61 швейцарски франка погасени такси/, такса управление 0,3% годишно върху
остатъка от редовна главница в размер на 520,47 швейцарски франка /889,04
швейцарски франка начислени такси -368,57 швейцарски франка погасени такси/
6. дължими неплатени суми за имуществена застраховка 146,26 швейцарски
франка, както следва:
215,70 швейцарски франка
начислена застраховка -69,44 швейцарски франка погасена застраховка.
Просрочените плащания за
имуществена застраховка са за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са в общ размер на
сумата от 146,26 швейцарски франка.
Общият дълг към дата 29.05.2018 г.
е в размер на 78 663,36 швейцарски франк в т.ч.:
Непадежирала главница-53 404,51 швейцарски франк
Просрочена главница -9931,12 швейцарски
франк
Просрочени лихви по редовна
главница- 12 209,20 швейцарски франк
Просрочени лихви по просрочена
главница-2 371,30 швейцарски франк
Просрочени такси-600,97 швейцарски франк
Просрочени имуществени
застраховки 146,26 швейцарски франк
Общият дълг на ответницата към
29.10.2019 г. - дата на изготвяне на заключението е в размер на 87 776,65
швейцарски франка.
Периодът, в който ответницата не
е обслужвала кредита е от падежна дата 17.07.2015 г. до падежна дата 17.05.2018
г.
Кредитът е обслужван в периода 16.01.2015 г. -
20.07.2015 г., като с постъпилите суми са погасени:
-на 19.01.2015 г. месечна анюитетна вноска с падеж 17.01.2015 г. в размер на 628,99 шв.фр.,
-на 17.02.2015 г. месечна анюитетна вноска е падеж 17.02.2015 г. в размер на 628,99 шв.фр.,
-на 17.03.2015 г. годишна такса
управление 0,3% за 2015 г. в размер на 191,31 шв.фр.,
-на 17.03.2015 г. месечна анюитетна вноска с падеж 17.03.2015 г. в размер на 628,99 шв.фр.,
-на 17.04.2015 г. премия
имуществена застраховка в размер на 73,73 шв.фр.,
-на 17.04.2015 г. месечна анюитетна вноска с падеж 17.04.2015 г. в размер на 628,99 шв.фр.,
-на 17.05.2015 г. месечна анюитетна вноска с падеж 17.05.2015 г. в размер на 628,99 шв.фр.,
-на 17.06.2015 г. месечна анюитетна вноска с падеж 17.06.2015 г. в размер на 628,99 шв.фр.,
-на 20.07.2015 г. такса
администриране на просрочен кредит в размер на 5,33 шв.фр.,
-на 20.07.2015 г. наказателна
лихва за просрочена главница в размер на 0,30 шв.фр.,
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Основанието на предявения иск е неизпълнение на ответницата по договор за
кредит, сключен с банка. При предоставен кредит от банка приложение намират
правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в
чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята
правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че
такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че
ищецът на 17.03.2008 г. е изпълнил това свое задължение по договора и в този
смисъл се явява изправна страна. Главницата в размер на 78 943 швейцарски
франка е била усвоена.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като
не е изпълнила задължението си да връща кредита по начина и сроковете,
определени с погасителен план, тъй като редовното погасяване на задълженията по
кредита е преустановено окончателно на 20.07.2015 г. с преустановяване на
плащанията за главница, към който момент салдото на сметката е било 0, след
който момент ответницата е изпаднала в забава по отношение на падежиралите месечни анюитетни
вноски.
На следващо място и от
представените по делото доказателства /нотариална покана/, се установява, че
банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото
задължение по процесния договор.
Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Волеизявлението на Банката е
стигнало до ответницата на 14.05.2018 г. с изтичането на двуседмичния срок по
чл.47, ал.5 от ГПК, а предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
21.05.2018 г. с изтичането на седемдневния срок за погасяване на задълженията
към Банката, за което ответницата е била поканена с нотариалната покана.
Недоказано остана твърдението на
ответницата, че е била опорочена процедурата по връчване на нотариалната
покана.
Нотариалната покана в частта, в
която нотариусът е удостоверил връчването й по посочения ред, представлява
официален, писмен, удостоверителен документ, чиято доказателствената
сила не бе оборена от ответницата по реда предвиден в ГПК.
Следва да се посочи, че
кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
Принципно и в чл.30 от процесния договор, страните са уговорили, че всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с
телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на
договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия са
адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до
стария адрес ще се считат за получени. Адресът, който ответницата е посочила е
този, на който й е връчена и нотариалната покана, а именно: гр.София, ж.к. „********,
ап.61.
С оглед на горното съдът приема,
че е налице договорна фикция, обективирана в клаузата
на чл.30 за редовно връчване на книжа, по отношение на която не намират
приложение разпоредбите на ГПК, относно връчване на съобщения и книжа, а
правилата за доставяне на препоръчани пощенски пратки, уредени в ОБЩИ ПРАВИЛА
за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, Приети с
Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.
В тези правила обаче не е уреден
начина, по който пощенският оператор следва да удостовери обстоятелството, че
получателят е сменил адреса си, за разлика от случаите, в които пратката не е
потърсена от получателя.
Ето защо и предвид липсата на
удостоверителна функция на пощенския оператор в тези случаи, кредиторът е
предприел действия за връчване на уведомлението по друг начин, а именно: по
възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД). При връчване по възлагане в посочения случай
се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК
или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени.
В случая е налице именно такова
връчване, поради което съдът приема, че кредиторът е упражнил надлежно правото
си да направи кредита предсрочно изискуем спрямо длъжника-ответницата в
настоящото производство.
Към
21.05.2018 г., когато е обявена предсрочната изискуемост са настъпили и
обективните факти, обуславящи настъпването й.
По
силата на чл.18, ал.1 от процесния договор ответницата
са е съгласила, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от нейна страна, на което и да е задължение по договора,
Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Безспорно и със заключението на
приетата по делото експертиза се установява, че ответницата е преустановила напъло обслужването на кредита на 20.07.2015 г., а към
21.05.2018 г. просрочената главница е била в размер на 9 931,12 швейцарски
франка, представляваща просрочени плащания на 35 месечни вноски за главница, падежирали в периода от 17.07.2015 г. до 17.05.2018 г.
включително. Т.е. към датата, когато Банката е обявила кредитът за предсрочно
изискуем, ответницата не е била погасила 35 вноски по кредита.
Ето защо и съобразно горното
съдът намира, че искът е основателен, а по размер доказан съобразно
заключението на вещото лице, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените от него
разноски в пълен обем-9288,32 лв., от която 4363,95 лв.-ДТ, 500 лв.-депозит
вещо лице и 4424,37 лв. с ДДС-заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на
ответницата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в
размер на минималното такова по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ю.Д.В., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.430, ТЗ във връзка с
чл.432, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** част от общо дължимите суми по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 29771/06.03.2008 г., Допълнително споразумение от
25.03.2011 г., а именно: сумата от 63
335,63 швейцарски франка /шестдесет и три хиляди триста тридесет и пет и
0,63/, представляваща пълният размер на дължимата главница формирана като сбор
от просрочена главница в размер на 9 931,12 швейцарски франка, представляваща
просрочени плащания на 35 месечни вноски за главница, падежирали
в периода от 17.07.2015 г. до 17.05.2018 г. включително и редовна главница в
размер на 53 404,51 швейцарски франка, обявена за предсрочно изискуема на 21.05.2018
г., както да заплати и сумата от 848,97
лв. /осемстотин четиридесет и осем и 0,97/-нотариални разноски за периода
от 12.02.2018 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-30.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща част от общото задължение по договора за кредит, да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 9 288,32 лв. /девет хиляди двеста
осемдесет и осем и 0,32 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: