РЕШЕНИЕ
№260030
гр.Добрич, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на девети септември през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2. ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №14 по описа за 2020г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба Вх.№24050/25.11.2019Г.,
подадена от В.Х.В. с ЕГН ********** и Н.Г.П. ЕГН **********,***, чрез
процесуалния им представител адв.Н.А., срещу решение
№1166/04.11.2019г. по гр.д.№285/2019г. на Д.ки
районен съд, с което се РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД,
договора, обективиран в нотариален акт № 29,т. IV,
рег.№ 5519, дело № 587 от 08.06.2018г. на нотариус Ю.Д., вписан с вх.рег.№ ***
от 08.06.2018г., акт № 83, т. ХІ, дело № 1978/2018г. на СлВп
– Д., с който М.М.М. с ЕГН ********** ***, прехвърля
на В.Х.В. с ЕГН **********, по време на брака й с Н.Г.П. ЕГН **********,
двамата с адрес ***, следния свой недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в с.К., община К., област Д., с кадастрален
идентификатор 40097.507.ЗЗ по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/19.12.2009г.
на ИД на АГКК, в местността М., на площ 11005 кв.м.с начин на трайно ползване
НИВА, с трайно предназначение на територията ЗЕМЕДЕЛСКА, трета категория на
земята при неполивни условия, с номер по
предходен план: 507033, при граници и съседи имоти с идентификатори:
40097.507.16, 40097.507.08 ,40097.507.18, 40097.507.34 и 40097.507.41, срещу
задължението на В.Х.В. да поеме цялостната издръжка и гледане на ищеца като му
осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега и докато е жив,
и се ОТХВЪРЛЯ се предявения от В.Х.В. с ЕГН **********,***, насрещен иск за
трансформиране на договорното задължение да поеме цялостната издръжка и гледане
на М.М.М. като му осигури един спокоен и нормален
живот, какъвто е водил до сега и докато е жив, в парично .
Решението намира за неправилно поради
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, и необосновано. Районният съд приел, че задължението за издръжка и
гледане изпълнявали до края на 2018г., че след този момент кредиторът отказал
да приеме предлаганото му изпълнение, с което се поставил в забава, без да
разгледа повдигнатия от тях въпрос за последиците от забавата, не съобразил и
разпоредбата на чл.81 от ЗЗД и на чл.96, ал.1 от ЗЗД. Изводът на съда за
разваляне на договора бил неоснователен, тъй като прехвърлителят
не бил изправна страна. Неразглеждането на въпросите относно условията за
разваляне на договора довели до неправилни правни изводи и неправилно прилагане
на материалния закон. Съдът неправилно прел и, че липсата на покана от страна
на кредитора е без значение за изпълнението на длъжника, че предявената искова
молба изпълнява функциите на покана, че
длъжника изпаднал в забава от началото на м.декември 2018г., а не от датата на
поканата. След получаването на исковата молба длъжника В. поискала трансформация
на задължението си. Неправилно съдът приел, че длъжника се счита неизправна
страна защото не е престирал парична сума. За промяна
на престацията също било необходимо съдействие на
кредитора, който променил местоживеенето си и длъжника не можел да изпълни и в
пари. Иска отмяна на решението , отхвърляне на иска за разваляне на договора,
уважаване на иска за трансформация на натуралното задължение в парично,
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК с доводи за
неоснователност на жалбата и правилност на решението. Споделя изводите на съда,
които намира за изведени след задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателства. Подробно анализира фактите и събраните доказателства, тълкува
съдебна практика, извежда изводи за доказано неизпълнение на задължението за
издръжка в продължителен период от време, без трансформирането му в парично.
Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
По повод жалбите
Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по
делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
Разгледана по същество въззивната
жалба се явява неснователна по следните съображения:
Не е спорно между страните, установява
се от представения нотариален акт № 29,т. IV, рег.№ 5519, дело № 587 от 08.06.2018г. на
нотариус Ю.Д., вписан с вх.рег.№ *** от 08.06.2018г., акт № 83, т. ХІ, дело №
1978/2018г., че на 08.06.2018г, ищецът
М.М.М., запазвайки за себе си право на ползване,
е прехвърлил на ответницата В.Х.В.,
негова племенница, собствения си недвижим имот, находящ
се в с.К., община К., област Д., с кадастрален идентификатор 40097.507.ЗЗ по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/19.12.2009г. на ИД на АГКК, в местността М.,
на площ 11005 кв.м.с начин на трайно ползване НИВА, срещу задължението на В.Х.В.
да поеме цялостната му издръжка и гледане, като му осигури един спокоен и
нормален живот, какъвто е водил до сега и докато е жив.
Безспорно е /и при съпоставка с данните от удостоверение за граждански брак л.29 от
делото на ДРС/, че имотът е придобит по възмездната сделка от 08.06.2018г по време на брака на приобретателка В.Х.В. с Н.Г.П., сключен на 13.10.2015г. ,
който факт и произтичащия от него статут на придобития от В.В.
имот като съпружеска имуществена общност
легитимира съпруга и като ответник по предявения иск.
Искът е основан на разпоредбата
на чл.87 ал.3 от ЗЗД - ищецът М.М.М. иска разваляне
на договора от 08.06.2018г. поради неизпълнение от страна на ответника-преобретател на поетото задължение за гледане и
издръжка, с твърдения, че още от самото начало ответницата не е изпълнявала и
продължава да не изпълнява поетите задължения за осигуряване на грижи и даване
на издръжка, от каквито се нуждаел ежедневно. Ищецът и ответниците не живели
под един покрив, нямали общо домакинство, ответниците въобще не се
заинтересовали от ищеца, нито веднъж не са го посетили в дома му да го видят
как е, от какво има нужда, нито са му приготвяли храна, нито му е почиствано
жилището от тях, нито са го прали, нито са му купували продукти, не са му
давали и пари за такива. Бил в недобро здравословно състояние. Имал
сърдечно-съдово заболяване. По време на сключване на договора - 08.06.2018г.,
бил в кардиологично отделение във В., получил тромб и
бил опериран. Ищцата го изкарала от болницата, за да го заведе при нотариус. Получавал
месечно 282,04 лева пенсия, нямал семейство, деца, нямал кой да се грижи за
него. Ежемесечно имал разход за закупуване на поддържащи лекарства около 64
лева и от пенсията му оставали едва 218 лева, крайно недостатъчни за нормален
живот. Когато се обаждал по телефона на племенницата си, тя не отговаряла на
обажданията, криела се от него и неведнъж му заявявала "Ти кога ще умреш
най-после". Дала телефонния му номер на своя приятелка,която периодично му
се обаждала със същия въпрос. Така ответницата упражнявала над ищеца лично и
чрез други системен морален тормоз. Ищецът познал бегло съпруга на ответницата,
виждал го само два-три пъти. Без негово знание и съгласие ответницата получила
от арендатора на процесната нива полагаемата се на
ищеца рента, без да му даде отчет какъв е размера на изплатена сума и без да му
даде дори част от нея.
Ответниците противопоставят твърдения за
изпълнение на поетите договорни задължения и оспорват всички наведени от ищеца
твърдения за липса на грижи, упражняване на тормаз,
получаване в своя полза на рентата. Конкретно излагат в писмения отговор, че ищецът от много години живеел сам
и само ответницата се грижела за него, никой от роднините не се интересувал от
него. Само тя го водела на лекарски прегледи, купувала лекарствата, водела го
на изследвания. През 2018г. ищецът имал здравословни проблеми, оплаквал се от
болки в десния крак, получил оток на пръстите. При консулт със съдов хирург в
град Д. били насочени към съдова хирургия във В.. Двамата ответници
завели ищеца в Университетска болница „Света Марина", а в последствие го
придружавали при всички наложили се процедури от май до юли 2018г. Ищецът
настоявал да й прехвърли собствеността на имотите. Не било вярно, че ответницата
го изкарала от болницата, за да и прехвърли нивата. Тогава той бил в дома си. След
сключване на договора на 08.06.2018г. ответниците предложили на ищеца да живеят
в едно домакинство в неговото жилище, но той отказал, не искал друг човек в
къщи. Той искал да продължи да си живее в жилището сам, а ответницата да ходи
при него през деня и вечер, когато той има нужда. Всеки ден след 08.06.2018г.
ответницата ходела при ищеца сутрин и вечер, а когато била на работа съпругът и
ходел при него. Положили много грижи и усилия за запазване на крака му. От
заболяването му до 11 юли 2018 г. всеки ден правила компреси по два-три пъти на
ден. По нейно настояване ищецът бил приет за лечение от 11 до 15 юли 2018 г. в
съдова хирургия на МБАЛ "Света Марина", поради хронична артериална
недостатъчност. Пръстът на десния му крак бил подут и посинял. Докато бил в
болницата два пъти ходели да го видят, носели му храна, медиК.ти,
дрехи. След изписването му от болницата го завели до дома му, поели изцяло обгрижването му /храна, чистене, пране, медиК.ти,
раздвижване/, защото той не можел да се движи. В началото на август излизали
заедно, водили го на гости на техни близки в с.А./на събора на 02.08.2018г./.
През целия август полагали грижи за него – приготвяне на храна в техния дом и с
техни средства, снабдяване всеки ден с провизии- хляб, сирене, зеленчуци,
плодове и други. Купували му минерална вода и му я носели в къщи. В събота и
неделя ответницата приготвяла и му носела по два - три В. ястия, десерти, хляб,
зеленчуци. Синът на ответницата Х. също помагал в грижите за ищеца - ходел да го къпе, да го бръсне ,
носел храна. Понякога го вземали в тяхната къща, за да излиза навън, предлагали
му да остават вечер при него, но той отказвал, не искал да го безпокоят, искал
да живее сам, казвал, че това, което правят за него е достатъчно. Към края на
месец август той започнал да излиза из града, оставал в дома на ответниците с
преспиване, идвал всяка седмица, водели го вечер с кола в дома му. През
октомври тримата ходили до К. с тяхната кола и на техни разноски. Ответниците се стараели да осигуряват изцяло всичко нужно
на ищеца, а той не се оплаквал от тях. Споделил пред трето лице, че се грижат
добре за него. Отказал да му купят дърва за огрев, но приел синът им Х. да му
нареже дървата за огрев, които той имал. В последната седмица на ноември синът
им Х. отишъл да занесе храна на ищеца, да го подстриже и да попита от какво има
нужда. Тогава при него били майката на ответницата и племенникът й Д.. Ищецът
не приел в дома си Х. и започнал да обижда ответницата. Записала му час за
контролен преглед при съдов хирург за 21.11.2018г.На прегледа бил заведен от
сина им Х.. През декември ищецът започнал да не допуска ответницата в дома си,
променил отношението си към нея, съпруга й и синовете й. Отказвал да приема
храна, лекарства, не се съгласил да го запишат за храна от „Социални
грижи". През януари 2019г. ищецът заявил, че иска ответницата да му върне
ключа от жилището.
В срока за подаване на отговор на
исковата молба ответниците В.Х.В. и Н.Г.П. са предявили против М.М.М. насрещен иск/молба
вх.№25.03.2019г., уточнена с молба вх.№7674/15.04.2019г./ с правно основание
чл. 97 във вр. с чл. 95 от ЗЗД за трансформация на
задължението, поето от приобретателката по силата на
договор от 08.06.2018г. в парично, чрез заплащане на сумата от 150 лева като равностойност
на дължимите по договора грижи и издръжка, считано от 28.01.2019г. занапред, обоснован с твърдения за неоснователен
отказ на прехвърлителя да приеме издръжка и грижи в
натура . Твърди се по повод насрещната претенция пълно и точно изпълнение на задълженията
до декември 2018г. От средата на този месец отношението на прехвърлителя
към приобретателката, съпруга и синовете й се
променило драстично без обяснима причина. Той започнал да не приема храната,
която му носели, не отварял вратата, когато ходели. В. искала да влезе, за да
го види, да почисти, да остави продукти, да наготви, но той не я допускал. Отказал
да допусне и синовете й. Няколко пъти пращала храна по сина й Х., но М.
отказвал да я приеме. Направила опити да разговарят, оставяла храна пред
вратата. През януари 2019г. ответникът й се обадил по телефона и й казал, че ще води дело, за да си върне
имота и, че вече няма нужда от нейните грижи.
С обжалваното решение
производството по насрещния иск по чл. 97 във вр. с чл. 95 от ЗЗД,
предявен от Н.Г.П. е прекратено, като спора относно недопустимостта на същия е
разрешен с влязло в сила на 29.01.2020г. определение по в.ч.гр.д.№13/2020г.на
ДОС, респ. претенцията на Н.Г.П. за трансформиране на поетото с договора от приобретателката, негова съпруга, алеаторно
задължение в парично, не е в предмета на
настоящото въззивно производство.
Безспорно периодът на изпълнение
на договор за гледане и издръжка е от датата на сключването му до смъртта на прехвърлителя, като в тежест на ответника-длъжник по
договора, а не на ищеца, е да докаже ежедневното и пълно изпълнение на договорените
задължения. Начина, по който в процесия случай са уговорени дължимите грижи и
издръжка по договора предпоставят постоянно и непрекъснато предоставяне на
цялата необходима издръжка и всички грижи съобразно конкретните нужди на прехвърлителя от приобретателя, без значение дали са поискани или дали прехвърлителя има възможност сам да си ги осигури.
При сключване на процесния договор
страните не са уговорили да живеят в едно домакинство. Безспорно е, че към
момента на сключване на договора и след това страните живеят отделно един от друг, в едно населено място.
Към датата на сключване на
договора 08.06.2018г., роденият на ***г.прехвърлител
е бил на ненавършени 75години. Представената по делото епикриза
/л. 8 от делото на ДРС/, издадена от СБАЛ по кардиология-В. по повод
хоспитализирането му за един ден- 31.05.2018г., за извършване на периферна артериография за диагностично уточняване в спешен порядък, при
което е констатирана хронична артериална недостатъчност на бедрена артерия,
съдържа данни и за придружаващи сърдечно-съдови заболявания. След сключване на
договора на 08.06.2018г., а именно в периода от 03.07.2018г. до 05.07.2018г. М.
е бил хоспитализиран в същото лечебно заведение, при което/по данни от епикриза на л.7 от делото на ДРС/ е предприета PCI с имплантация на стенд, като е
препоръчано медиК.тозно
лечение на диагностицираната коронарна болест и
хранително-диетичен режим. Следващото хоспитализиране по данни от епикриза от УМБАЛ „Света Марина“ /л. 104 от делото на ДРС/е
в периода от 05.05.2019г. до 09.05.2019г.,т.е. в хода
на процеса, при което е предприето оперативно лечение – байпас на аневризмата в условия на спешност и е приета окончателна диагноза
Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници.
Прехвърлителят е пенсионер с доход от пенсия в
размер на 282.40лева/разпореждане от НОИ на л.10 от делото на ДРС/. Не е
спорно, че ежемесечни му разходи за лекарства възлизат на 64 лева /63,97лева
според неоспорен фискален бон на л.11, преценен ведно с данни от рецептурна книжка на л.12-15 от делото на ДРС относно съответствието
на закупените лекарства с предписаните/. След сключване на процесния договор от
08.06.2018г., а именно на дата 08.08.2018г. М. е
дарил на ответницата /нотариален акт на л. 102 от делото на ДРС/ жилището си /апартамент в гр.Д., на ул.“И.П.“№**,
вх.*, ет.*/, като си е запазил правото на ползване върху него. Има право на
ползване и на земеделския имот, предмет на процесния договор от 08.06.2018г. Съвпадащи са
твърденията на страните и обясненията им в хода на производството за изплатена рента за ползването на същия земеделски
имот в размер на 900 лева за 2018г. в деня на сключване на договора, в
кантората на нотариуса. Ответницата признава, че е получила сумата, като твърди
да и е предадена от вуйчо и, на когото лично е предадена от арендатора, и да е използвана
за плащане на операцията му. Преди сключване на процесния договор, а именно на
датата 29.05.2018г. ищецът е превел по банков път в полза на ответницата сумата
от 4033,25лева/справка от Банка ДСК ЕАД на л. 129 – 131 от делото на ДРС/.
Липсва установяване на основанието за даването им. Липсва установяване от ищеца
и, че даването не е било доброволен акт, а в резултат на принуда от страна на
ответниците, твърдения в който смисъл е навел. При всички случай обаче се касае
до взаимотношения между страните, реализирани извън
изследвания по делото период, а именно от датата 08.06.2018г., когато е сключен
процесния договор, занапред, за които не се установява да имат отношение към
изпълнението му. Нямат отношение към изпълнението на процесния договор и не
подлежат на преценка и обстоятелствата за полагани от ответницата грижи за
вуйчо и във времето преди сключването му, тъй като с него е уговорено
прехвърляне на вещно право срещу грижи и издръжка за в бъдеще.
След цялостна преценка на
доказателствата в тяхната съвкупност се налага извода, че до края на м.ноември 2018г., поетото с
договора от 08.06.2018г.задължение за грижи и издръжка е било изпълнявано от
ответницата, съпругът й/ответника Н.П./ и сина й Х./ св.Х. Д. Г./ и приемано от
прехвърлителя.
Св.Х. Д. Г., син на ответницата, възпроизвежда
обстоятелства, лично възприети заради личното си участие в грижите за ищеца.
Споделя, че след сключване на договора отношенията между страните останали
добри, каквито били преди това. Майка му /ответницата В.В./ и К./ответника Н.П./ го водели с колата на прегледи в
болницата във В., оставали с него, чакали да минат прегледите и го връщали
обратно. Сам никога не бил ходил на преглед. Майка му работела на смени, като
излезела от работа ходела в апартамента при М., гледала го , чистела му,
вземала му дрехите за пране. Когато тя не можела да отиде, ходел той, преспивал
при него, бръснел го, подстригвал го, дърва му прибирал, на лекар го водел.
Последно го водел на контролен преглед миналата година /разпита на свидетеля е
проведен на 09.07.2019г./, есента, след операцията. Когато М. излязъл от
болницата след операцията на крака, свидетеля ходел по-често при него. Майка му
приготвяла храна в къщи и му я носели. Ходела да сменя превръзките на крака му,
купувала му лекарства, следяла дали си ги пие редовно. Купували му и продукти,
в хладилника му имало постоянна храна. Ищецът идвал и в къщата им на ул.“В. Д.“,
но стоял по три дни и си тръгвал, когато бил зле с крака сам свидетеля го водел
с кола на колега до дома му. Последното ходене на свидетеля в дома на М. било в
края на месец ноември 2018г. Отишъл да го подстригва и намерил там баба си/св. М.М.Н./
и братовчед си. Останал учуден. Споделя, че не ги бил виждал в апартамента на М.,
който сам не ги искал и не ги пускал от много години. Те започнали да крещят по
свидетеля, той се ядосал и си тръгвал. След това М. коренно се променил. Майка
му казала, че след като той не иска да го гледа, тя какво може да направи.
Върнала му ключа и след това не му се
обаждала, нито той на нея. Един –два пъти М. звънял на свидетеля, но той не му
отговорил. Свидетелят знае, че зимата М. е бил при баба му/св. М.М.Н./.
Св.Д.А.З., снаха на
ответницата/съпруга на сина и -св. К. Д. Г./ не е посещавала жилището на ищеца. Водела
свекърва си /ответницата В.В./ и И./св.Х. Г./ до там
с кола обикновено събота или неделя. През периода, когато ищецът боледувал, за
него се грижели В., Х. и К.. В болницата във В. го завели с колата на К.. Ответницата
правела всичко каквото е по възможностите и. Вземала му дрехите в къщи да ги
изпере и му ги връщала изпрани, в буркани сипвала храна и пращала И. да му я
носи, килимите му прали двете, сменяла превръзките на крака, носела му хапчета
за успокояване на болката, мажела му крака, всички заедно били на събор в А.. От
ноември този зима /разпита на свидетеля е проведен
на 09.07.2019г./ М. не желаел В. да полага грижи за него.
И според св. К. Д. Г., син на ответницата, ищецът
М. спрял да приема грижите на майка му, зимата бил при баба му /св.М.М.Н./ и в апартамента си. Преди това майка му и К. се
грижели да не му липсва нищо/храна, разходка/. Майка му доста често ходела при
него. Приготвяла му храна, изпирала дрехите му. Тя не се била отказала да се грижи за М., той
послушал други хора и така решил.
Показанията на водените от ищеца
свидетели М.М.Н., майка на ответницата и сестра на
ищеца, Д.М.К.и Л.Г.О., двамата без родство със страните, и водените от
ответниците свидетели Х. Д. Г., Д.А.З., К.
Д. Г., са съвпадащи относно факта, че от края на месец ноември 2018г.
ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора.
Свидетелите М.М.Н.,
майка на ответницата и сестра на ищеца, Д.М.К.без родство със страните,
приятелка на св.Н., и Л.Г.О., без родство със страните, живущ в къща срещу
входа на блока, в който е апартаментът на ищеца, нямат преки впечатления за
отношенията между страните в периода след сключване на договора и до месец
ноември 2018г. Нито показанията на св.М.М.Н., нито
показанията на св.Д.М.К.и св.Л.Г.О. съдържат обективни данни за отношения между
страните до м.ноември 2018г., опровергаващи установените от първата група
свидетели.
До случайната си срещата с ищеца
през месец септември 2018г. в магазина св.М.М.Н. не
знаела, че брат и е опериран, че В. го е водила във В., че и е прехвърлил имотите
си. При тази среща той и казал, че бил
болен и че дал всичко/нивата, апартамента, парите/на В.. От както се видели в
магазина свидетелката започнала да се вижда с брат си/ищеца/, помагала му,
казала му, че ще заведат дело за имотите, че тя ще намери пари за воденето на
делото. След това го прибрала у тях. От септември 2018г. цяла зима брат и бил
при нея, тя му готвела и го перяла. Пращала го в неговия апартамент да го
нагледа, но си идвал у тях, тя му давала храна.
Лаконичните показания на св.Д.М.К.са
за липсата на изпълнение на договора от В. за времето след м.септември 2018г.,
от когато според свидетелката М. е при М., като възприятията на свидетелката за
изследваните факти са опосредени от чутото от св.М.М.Н. и от самия ищец. Лишени от конкретика
са сведенията в показанията на свидетелката за единствения случай, когато
посетила дома на св.М.М.Н. и сварила там М., който тя
гледала. Това било „септември, ноември или декември“.
В показанията на св. Л.Г.О. също липсва
информация от преки наблюдения върху отношенията между страните. Свидетелят
живеел в къща срещу входа на блока, в който е апартаментът на ищеца. Били добри
познати, често се виждали, той стоял на пейката. Нямал навик да споделя личния
си живот с него, не му е споделял, че В. трябва да полага грижи за него. Не
познава В., не бил я виждал да идва при М., не бил виждал някой да му носи
чанти с храна. Свидетелят разбрал за договора тази пролет/разпита на свидетеля
е проведен на 09.07.2019г./, М. му го казал като се върнал. Зимата го нямало,
но свидетелят не знае къде е бил. Нямало го от месец ноември и цяла зима
свидетелят не го бил виждал.
Посредством ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства всъщност се
потвърждават изявленията на свидетелите на ответната страна, че от края на
месец ноември 2018г. ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора. До
тогава, според показанията на водените от ответната страна свидетели, поетото с
договора от 08.06.2018г.задължение за грижи и издръжка е било изпълнявано и
приемано от прехвърлителя. Показанията на водените от
ответницата свидетели следва да се ценят, дори с оглед тяхната евентуална
пристрастност като близки родственици, тъй като логично
и закономерно е именно близките да имат най-непосредствени, своевременни и
лични впечатления, да са запознати отблизо с фактическото положение, така и
предвид това, че в действителност другите източници на аналогична информация/показанията
на водените от ищеца свидетели/ не противоречат на показанията им. В тази
връзка, не могат да се игнорират свидетелски показания и на св.Н. само защото
изхождат от близък роднина, при това в крайно лоши отношения/според самата
свидетелка/ с ответницата, но същите, както и показанията на св.К. са неубедителни
поради липса на систематичност, и не могат да обосноват извод за друг начален
момент на неизпълнението, а именно м.септември 2018г.
Гласните доказателства по делото
установяват и, че от края на м.ноември 2018г. прехвърлителят неоправдано отказва да съдейства
и да приема изпълнението, променил отношението си към ответницата и семейството
и, променил местоживеенето си, страните прекъснали контактите си.
Когато прехвърлителят
неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в
забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка /задължението за гледане,полагане
на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в
забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря/,
защото тя може да се осигурява в натура или в пари. Длъжникът ще бъде изправна
страна, ако е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност
или е предоставил парично изпълнение /Решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр. д.
№ 71/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/. В случай на
забава на кредитора длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без обаче да
чака разрешение от съда за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за
съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за
трансформация на задължението за издръжка. По своята същност изпълнението на
задължението за издръжка и гледане не търпи забава. То трябва да се изпълнява
ежедневно, системно и непрекъснато /Решение № 633/01.07.2002 г по гр. д. №
944/01 г и Р. № 1024/26.11.97 по гр. д. № 1404/97 г на ВКС/. Онова, което не е
изпълнено днес, не може да се изпълни утре. Неизпълнението не може да бъде
преодоляно с последващо изпълнение, било то по-добро
в количествено или качествено отношение. Последиците от трансформацията се
проявяват за в бъдеще, но не и за изминалото време на неизпълнение.
Не се твърди, не се и установява,
след отказа на ищеца да приема изпълнение в натура от края на м. ноември 2018г.,
ответницата да е трансформирала натуралното си задължение в парично, т.е. да е
започнала да му изплаща месечно сума в какъвто и да е размер. Необходимият
паричен разход за издръжката на ищеца според заключението на вещото лице С.И.възлиза
на 576,87 лева месечно.
Едва след като е уведомена за заведения иск,
предявен на 28.01.2019г., на 25.03.2019г. ответницата е заявила искане за
трансформиране на задължението от съда.
Предявяването на такъв иск за
трансформация не е изпълнение, нито причина междувременно да не се изплаща
необходимата сума за издръжка /решение № 1232/12.11.2008г. по гр.д. №
5159/2007г. на ВКС, V г.о.; решение № 165/01.03.2010г. по гр.д. № 71/2009г. на
ВКС, III г.о./. При отказ да се получи изпълнение в натура следва да се
изпълнява в пари, при отказ да се получи изпълнение и в пари, длъжникът може да
изпълни задължението си , ако внася същите по сметка на кредитора. Ако е налице
пречка за плащане по банков път/макар, че по повод банковия превод на
29.05.2018г. на сумата от 4 000лева, ответницата е имала информация за
банковата сметка на ищеца в Банка ДСК АД/ , налице е възможността за сезиране
на районният съд с искане за определяне на подходящо място за предаване
дължимото за пазене.
Ето защо правилен е извода на
районния съд, че от края на месец ноември 2018г., при неприемане на
предлаганите грижи и издръжка или неоказване на съдействие от кредитора,
ответницата е следвало да постъпи съобразно правилата на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 98, ал. 1 от ЗЗД. Липсата на трансформиране на изпълнението на задължението
от страна на ответницата преди 25.03.2019г. /когато е предявен искът след
получаване на исковата молба за разваляне на договора/, е довело до изпадането
й в забава, а това от своя страна при договори като процесния е равносилно на
пълно неизпълнение и е основание за развалянето му. При установеното и доказано
в процеса неосигуряване от ответницата на грижи и издръжка за ищеца,
респективно на паричния й еквивалент, преди завеждане на исковата молба и до
25.03.2019г., за продължителен период от време, броим от края на ноември 2018г.
, т.е.за четири месеца, след като договорът е изпълняван в продължение на пет
месеца/от сключването му на 08.06.2018г.до края на ноември 2018г./,
констатираното неизпълнение е съществено. При това положение ответницата се е
поставила в положение на неизправна страна по сключения договор, което
обосновава извод за основателност на предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за
развалянето му.
Приетото от съда относно
неизпълнението на задължението за издръжка в продължителен период от време, без
трансформирането му в парично от длъжника след забавата на кредитора,
обосновава неоснователност на предявения от В.Х.В. иск по чл. 97 вр. чл. 95 от ЗЗД.
По тези съображения и на
основание чл.272 ГПК при препращане и към мотивите на районния съд, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
Като резултат от изхода на делото,
право на разноски има ищеца, заел позиция на въззиваема
страна, но същият не е удостоверил извършването на разходи за въззивното производство, респ. отговорност за разноски не
следва да се разпределя.
С оглед размера на обжалваемия интерес, определен по цената на иска, посочена
от ищеца в размер на 1860.40лева, и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационен контрол.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1166/04.11.2019г. по гр.д.№285/2019г. на Д.ки районен съд, в частта, с която се РАЗВАЛЯ, на основание
чл. 87, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД, договора, обективиран в
нотариален акт № 29,т. IV, рег.№ 5519, дело № 587 от 08.06.2018г. на нотариус
Ю.Д., вписан с вх.рег.№ *** от 08.06.2018г., акт № 83, т. ХІ, дело №
1978/2018г. на СлВп – Д., с който М.М.М. с ЕГН ********** ***, прехвърля на В.Х.В. с ЕГН **********,
по време на брака й с Н.Г.П. ЕГН **********, двамата с адрес ***, следния свой
недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в с.К.,
община К., област Д., с кадастрален идентификатор 40097.507.ЗЗ по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-92/19.12.2009г. на ИД на АГКК, в местността М., на
площ 11005 кв.м.с начин на трайно ползване НИВА, с трайно предназначение на
територията ЗЕМЕДЕЛСКА, трета категория на земята при неполивни условия, с номер по предходен план:
507033, при граници и съседи имоти с идентификатори: 40097.507.16, 40097.507.08
,40097.507.18, 40097.507.34 и 40097.507.41, срещу задължението на В.Х.В. да
поеме цялостната издръжка и гледане на ищеца като му осигури един спокоен и
нормален живот, какъвто е водил до сега и докато е жив, и в частта, с която се
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.В. с ЕГН **********,***, насрещен иск за
трансформиране на договорното задължение да поеме цялостната издръжка и гледане
на М.М.М. като му осигури един спокоен и нормален
живот, какъвто е водил до сега и докато е жив, в парично .
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.