ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 848
гр. Перник, 16.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500330 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
С решение № 291/21.03.20223 г. по гр.д. № 5735/2022 г. на Пернишки районен
съд е признато за установено, че Б. А. Н., с ЕГН: ********** не дължи на
„Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с предишно наименование „ЧЕЗ
Електро България“ АД/, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.
Цариградско шосе № 159, район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център, следните
суми: сумата от 1896.75 лева, представляваща главница за неплатена електрическа
енергия за периода от 01.01.2006 г. до 05.07.2007 г., ведно със законната лихва върху
тази главница в размер на 1812,54 лв. за периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3391/2008 г. по описа на РС
Перник, и е образувано изпълнително дело № 296/2009 г. и изпълнително дело №
1253/2022 г. по описа на ЧСИ А.В., поради изтекла погасителна давност.
Със същото решение е оставен без разглеждане иска по чл. 439 ГПК във вр. с
чл. 124 ГПК в частта, с която се иска за признаване за установено, че в отношенията
между страните не съществува изискуемо вземане за сумата от 1107,21 лева - законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г.,
както и сумата от 107,96 лева - разноски, и сумата от 351,38 лв., съставляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.02.2006 г. до 05.07.2007 г. за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч. . гр. д. № 3391/2008 г. по описа на РС Перник,
и е образувано изпълнително дело № 296/2009 г. и изпълнително дело № 1253/2022 г.
по описа на ЧСИ А.В. като недопустим.
С решението е прекратено производството като недопустимо в частта, с която
1
се иска за признаване за установено, че в отношенията между страните не съществува
изискуемо вземане за сумата от 1107,21 лева - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г., както и сумата от 107,96 лева -
разноски, и сумата от 351,38 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.02.2006 г. до 05.07.2007 г. за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч. . гр. д. № 3391/2008 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело №
296/2009 г. и изпълнително дело № 1253/2022 г. по описа на ЧСИ А.В.. Със същото
решение в тежест на страните са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 е постъпила въззивна жалба от Б. А. Н., с която се
обжалва първоинстанционното решение в частите, в които е оставен без разглеждане
иска по чл.439 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК и се прекратява производството
като недопустимо в частта, с която се иска за признаване за установено, че в
отношенията между страните не съществува изискуемо вземане за сумата от 1107,21
лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.06.2008 г. до
08.03.2023 г., сумата от 351,38 лв. за периода от 21.02.2006 г. до 14.05.2008 г. и сумата
от 107,96 лв., представляващи разноски по гр.дело №3391/2008 г., сумата от 107,96 лв.,
представляващи разноски по гр.дело №3391/2008 г., както и в частта, в която
жалбоподателя е осъден да заплати на „Електрохолд продажби" ЕАД сумата от
96,20 лв., съставляваща сторени по делото разноски, съобразно прекратената част от
производството
Във въззивната жалбата (с характер на частна жалба) се сочи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателя счита, че видно от данните по
първоинстанционното дело, то изпълнителното дело не е приключило нито преди
подаването на иска, нито по време на съдебното производство. По подробно изложени
съображения се моли съда за постановяване на решение, с което първоинстанционния
акт да бъде отменен в обжалваните му части. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата не е подал отговор на жалбата.
Окръжният съд, като прецени доводите в жалбата и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Районен съд – Перник е бил сезиран на 09.11.2022г. с подадена от Б. А. Н. от
*** искова молба срещу „ЧЕЗ ЕЛКРОХОЛДПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: *********, с
която е предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът Б. Н. не му дължи сумите по
издаден негова полза изпълнителен лист от 21.07.2008г., въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 296/2009г. по описа на ЧСИ А.В., а впоследствие и
изпълнително дело № 1253/2022г. по описа на ЧСИ А.В..
Въз основа на подадената искова молба е било образувано гр. д. № 5735/2022г.
по описа на РС- Перник. При разглеждане на производство са събирани доказателства,
включително са били приобщени преписи от материалите по изпълнителното
производство. С обжалваното решение съдът е прекратил производството в
разглежданата понастоящем част, като за да приеме, че предявения иск в частта,
предмет на настоящата въззивна проверка, е недопустим, районният съд е изтъкнал, че
част от сумите – сумата от 1107,21 лева - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г., сумата от 107,96 лева - разноски
2
и сумата от 351,38 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
21.02.2006 г. до 05.07.2007 г. са били изплатени, в резултат на принудителното
изпълнение. Изследвайки специфичния характер на иска по чл.439 от ГПК, Районен
съд – Перник е приел, че длъжникът в изпълнителното производство има правен
интерес от воденето му само в хипотезата на висящо изпълнително производство и
липса на удовлетворени суми, като с факта на плащане този правен интерес отпада,
тъй като длъжникът вече не можа да получи търсената защита. Районният съд е
допълнил мотивите си и с довода, че в случая длъжникът би могъл да получи адекватна
защита чрез предявяването на осъдителен иск срещу взискателя за връщане на
платеното в резултат на изпълнителен процес, проведен при липса на изпълняемо
право.
Преценявайки горните факти, настоящият състав на ОС-Перник намира
от правна страна следното:
Частната жалба (наименувана „въззивна“ жалба) е допустима, като подадена в
срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежат на въззивен контрол
съдебен акт.
Предмет на частната жалба е Решение № 291/21.03.20223 г. по гр.д. №
5735/2022 г. на Пернишки районен съд в частите, в които исковата молба е оставена
без разглеждане в едната й част и производството по делото е било прекратено, като в
обжалваната част съдебното решение има характер на определение.
Преценена по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
основавайки се на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Систематичното
място на горецитираната разпоредба, както и граматическото й тълкуване несъмнено
сочат, че право на такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен
субект, който има качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно
висящо, т.е. неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е
предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск.
В хипотеза, като настоящата, в която в рамките на висящото исково
производство вземането на взискателя в изпълнителното производство бъде
удовлетворено в цялост или частично, посредством принудително събиране на
съответните суми, за ищеца отпада правния интерес да продължи да води този иск, тъй
като с него той не би могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера.
При уважаване на иск по чл.439 от ГПК и наличието на висящ изпълнителен процес,
длъжникът в последния и ищец в исковото производство ще постигне това, което
съдебният изпълнител ще следва да стори - да прекрати изпълнението по
изпълнителното производство. Именно в това се изразява правният интерес от
предявяване на този иск. В настоящия случай, по отношение на вземанията, за които
районният съд е прекратил производството по делото, целения резултат вече е бил
постигнат, т.е. изпълнителното производство за тази част от вземанията се счита за
приключено по реда на чл. 433 ал. 2 от ГПК и целения от ищеца в производството по
чл. 439 ГПК резултат – прекратяване или приключване на изпълнителното
производство, вече е бил постигнат. Поради и това правилно районният съд е приел, че
за ищеца липсва правен интерес от водене на иска по чл. 439 ГПК, респ. е прекратил
3
производството по делото в тази му част. Както и районният съд е посочил, в подобни
случаи за ищеца остава отворена възможността да получи адекватна защита,
посредством предявяването на осъдителен иск, в хода на който да ревелира доводите
си за недължимост на събраните чрез принудителното изпълнение вземания.
Изложените доводи очертават правилността на обжалвания съдебен акт на
Районен съд - Перник, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 291/21.03.20223 г., постановено по гр.д. №
5735/2022 г. на Пернишки районен съд, имащо характер на определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4