Р Е Ш Е Н И Е
№ 174/2.2.2023г.
Град Пловдив, 02.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2732 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на В.П.К. *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД 14-4093 от 12.10.2022 г. на началник отдел „Контрол“
в РД „Автомобилна инспекция“ Пловдив, с която на основание чл.107, ал.1, във
връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и т.7, б.„б“, във връзка с чл.106а, ал.7 ЗАП е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ серия ВТ № ***за срок от
една година.
Според
жалбоподателя оспорената заповед е неправилна, тъй като административнонаказващият
орган не е взел предвид всички
обстоятелства и писмени доказателства по случая. Иска се отмяна на
оспорената заповед. Претендират се разноски.
Ответникът не
взема становище по жалбата.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати
от заповедта, в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено
лично срещу подпис на 12.10.2022 г., и срещу индивидуален административен акт,
който съгласно чл.107, ал.2 ЗАП подлежи на обжалване по реда на АПК, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради
следните съображения:
За
да наложи процесната принудителна административна мярка, ответният административен орган е съобразил,
че при извършена проверка от старши инспектор при РД „Автомобилна инспекция“ на 12.10.2022 г. в град Пловдив,
ж.к. „Тракия“, ул. „Съединение“, след автобусна спирка № 215, е установено, че жалбоподателят извършва
таксиметрова дейност, като изчаква клиенти с лек автомобил „Хюндай Айоник“, с
рег. №***, категория М1, собственост на „Трафик такси ООД“, приведен в работно
състояние, с включен ЕТАФП и открита табела „Такси“, видно от фискален бон №
6161 от 12.10.2022 г., пътен лист № 000006 от пътна книжка серия АН № 2047 от 05.10.2022
г., т.е., водачът извършва таксиметров превоз без да притежава валидно
разрешение от община Пловдив за такъв превоз.
Самият
жалбоподател сочи в жалбата, че на 12.10.2022 г. в момента на проверката не е
разполагал с разрешение за извършване на
таксиметров превоз, но такова разрешение е представено по делото и в него е
посочена валидност от 12.10.2022 г. до 31.12.2022 г., като според изявленията
на самия жалбоподател той се е снабдил с удостоверението след проверката от
контролните органи. Това признание на жалбоподателя, обаче, не се доказва от
други писмени или гласни доказателства, събрани по делото.
От страна на
административния орган е проявено пълно неглижиране на процеса и събиране на
доказателства, установяващи съществуването на фактическите основания и
изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения
административен акт, в каквато насока са му били дадени указания при насрочване
на делото за откритото съдебно заседание. В този смисъл настоящият съдебен
състав намира, че налагането на принудителната административна мярка в деня, в
който на жалбоподателя е издадено разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници от община Пловдив, цели единствено превратно упражняване на
власт.
При
тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган (заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г.
на изпълнителния директор на ИААА – л.3) и в изискуемата от закона форма на
мотивирано решение, но в нарушение на административнопроизводствените правила,
неспазване на материалноправните норми и несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ ЗАП за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за
срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва
таксиметров превоз на пътници без издадено разрешение за съответната община, от
която е започнал превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в
списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
В случая не е спорно, че жалбоподателят е водач на таксиметров автомобил,
доколкото същият не отрича този факт. Жалбоподателят не спори също, че към
момента на проверката таксиметровият автомобил е бил с включен ЕТАФ и с открита
табела „Такси“, както и че пред проверяващите органи не е представил разрешение
за таксиметров превоз на пътници, но такова разрешение му е било издадено и то
е приложено като писмено доказателство по делото. Т.е., наличието на валидно
разрешение за извършване на дейността прави необоснован изводът на контролните
органи за извършено административно нарушение, за което следва да се наложи
принудителната административна мярка.
В този смисъл следва да се приеме, че административният орган
не е спазил изискването за служебно събиране на всички доказателства от
значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите
граждани, както и да даде възможност на жалбоподателя да направи своите искания
и бележки и да представи необходимите доказателства, удостоверяващи
изпълнението на негови задължения по закон, т.е., налице е съществено нарушение
на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед,
довело до издаването на незаконосъобразен акт, защото ако това нарушение не
беше допуснато, то жалбоподателят е щял да представи разрешението за извършване
на таксиметров превоз преди издаване на оспорената заповед.
Непълното изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
на казуса от своя страна са довели до неправилно приложение на материалния
закон, доколкото наличието на разрешение за извършване на таксиметров превоз,
както се каза по-горе, обосновава извод за липса на административно нарушение и
липса на основание за прилагане на принудителна административна мярка,
доколкото целта на принудителните мерки е да преустановят извършването на
административни нарушения.
Налице е също несъответствие на издадената заповед с целта на
закона, доколкото издаденото разрешение за извършване на таксиметров превоз на
територията на община Пловдив сочи, че дейността се извършва съобразно
изискванията на ЗАП и другите нормативни актове във връзка с осъществяването на
дейността и нейното отчитане. Т.е., оспорената заповед не цели предотвратяване
или преустановяване извършването на административни нарушения, а самоцелно
ограничаване на правото на труд на жалбоподателя.
Предвид
всичко изложено оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски същото като основателно
и доказано в размер на 410 лева (10 лева за държавна такса и 400 лева за
адвокатско възнаграждение – л.25) следва да се уважи и да бъде осъдена ИААА,
РДАА Пловдив да заплати тази сума на жалбоподателя. Затова и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.К., ЕГН **********,***,
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-4093 от
12.10.2022 г. на началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна
инспекция“ Пловдив.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ при Министерството на транспорта и съобщенията, Регионална
дирекция „Автомобилна инспекция“ Пловдив да заплати на В.П.К., ЕГН **********,***,
сумата 410 (четиристотин и десет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: