Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 20.11.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 25.09. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 245 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.10.2011 г. в гр. С.З. между „П."
АД („Банка") и кредитополучателя „С." ООД (понастоящем „С."
ЕООД), ЕИК ***. Посочва, че договорът за кредитен лимит е сключен при условията
на чл. 298, ал. 1 ТЗ и неразделна част от него са общите условия на „П."
АД за издаване и ползване на международни бизнес кредитна карти с гратисен
период MASTERCARD/VISA № 013СС-S-000044/18.10.2011 г. („Общи условия").
Заявява, че съгласно Договора за кредитен лимит Р.С.Г. и Д.С.Г. като
съдлъжници се задължават солидарно с кредитополучателя „С." ЕООД да
погасяват всички задължения, произтичащи от Договора за кредитен лимит и Общите
условия.
Посочва, че крайният срок за ползване на кредитния лимит (овърдрафт) е до
30.09.2016 г., а крайният срок за погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) е
30.10.2016 г. (т. 3 от Договора за кредитен лимит).
Твърди се, че кредитополучателят и съдлъжниците са длъжни всеки месец на
15-то число да внасят по сметката си в „П." АД минимална погасителна
вноска, която е в размер на 5% от дебитното салдо по разплащателната
(картовата) сметка, но не по-малко от 10 лв. (т. 10.1 във връзка с т. 1.1,б.
„з" и „н" от Общите условия).
Сочи, че кредитополучателят няма право да превишава разрешения кредитен
лимит (овърдрафт), като при неговото превишаване сумата на надвишението се
смята за неразрешен овърдрафт и кредитополучателят и съдлъжниците трябва да я
издължат на банката незабавно след възникване на превишението (т. 7.3 от Общите
условия).
Посочва, че възнаградителната лихва е в размер на базовия лихвен процент
на „П." АД в левове, коригиран с коефициент за пазарна среда в сегмента
кредитни карти (БЛПкк), и надбавка от 10,91 пункта при плащане чрез ПОС в
търговски обект и от 12,91 пункта при теглене в брой и други операции (т. 6 от
Договора за кредитна карта във връзка с т. ІІ,А1 от раздел втори на бюлетина за
лихвите на „П." АД). Към датата на сключване на Договора за кредитна карта
БЛПкк за левове е в размер на 7,73% годишно и не е променяна след това.
Твърди, че при неразрешен овърдрафт наказателната лихва за забава е в
размер на възнаградителната лихва и наказателна надбавка от 20 пункта, а при
просрочена минимална погасителна вноска наказателната лихва за забава е в
размер на възнаградителната лихва и комисиона на месец, равна на 1/12 част от
наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт (т. 7 от Договора за кредитен
лимит във връзка с т. II.А1 от раздел втори на бюлетина за лихвите на „П."
АД).
Сочи, че за поддържане на кредитната карта кредитополучателят и
съдлъжниците заплащат на банката годишна такса в размер на 39 лв., която се
начислява и удържа в началото на всяка година от издаването на картата (т. 8 от
Договора за кредитен лимит във връзка с чл. 4, т. 4 от раздел XII.Б на глава
втора от тарифата за такси и комисиони на „П." АД).
Исканията за издаване на кредитна карта и договорите за издаване на
международна бизнес кредитна карта са неразделна част от Договора за кредитен
лимит (т. 10 от Договора за кредитен лимит)
Твърди, че въз основа на Договора за кредитен лимит на 18.10.2011 г.
между „П." АД и кредитополучателя „С." ЕООД е сключен и договор за
издаване на международна бизнес кредитна карта с гратисен период MASTERCARD/VISA,
по силата на който Банката е издала международна бизнес кредитна карта с чип VISA стандартна към картовата разплащателна сметка на кредитополучателя „С."
ЕООД, която е посочена в Договора за кредитен лимит.
В т. 10 от Договора за кредитен лимит изрично е предвидено, че договорът
за издаване на кредитна карта е неразделна част от Договора за кредитен лимит.
Посочва, че на 28.10.2011 г. е започнало усвояването на кредитния лимит
(овърдрафт) по картовата разплащателна сметка на кредитополучателя „С."
ЕООД с IBAN ***а издадената кредитна карта и е продължило до изтичане
на 30.09.2016 г. на уговорения в Договора за кредитен лимит краен срок за
ползване на кредитния лимит (овърдрафт).
От 16.12.2013 г. кредитополучателят „С." ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г.
и Д.С.Г. са в забава на плащанията по Договора за кредитен лимит.
Твърди, че кредитополучателят „С." ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г. и Д.С.Г.
не са издължили 35 броя минимални погасителни вноски със следните падежи:
16.12.2013 г., 16.01.2014 г., 17.02.2014 г., 16.04.2014 г., 16.05.2014 г.,
16.06.2014 г., 16.07.2014 г., 18.08.2014 г., 16.09.2014 г., 16.10.2014 г.,
18.11.2014 г., 16.12.2014 г., 16.01.2015 г.,
16.02.2015 г., 16.03.2015 г., 18.05.2015 г., 16.06.2015 г., 16.07.2015
г., 17.08.2015 г., 16.09.2015 г., 16.10.2015 г.,16.11.2015 г., 16.12.2015 г.,
18.01.2016 г.,16.02.2016 г., 16.03.2016 г., 18.04.2016 г., 16.06.2016 г., 18.07.2016
г., 16.08.2016 г., 16.09.2016 г. и 18.10.2016 г.
Сочи, че на 17.12.2013 г. от кредитополучателят „С." ЕООД е надвишен
разрешеният кредитен лимит (овърдрафт) от 5000 лв. и сумата на надвишението не
е била издължена незабавно от кредитополучателя „С." ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г.
и Д.С.Г..
Твърди, че започналата от 16.12.2013 г. забава на кредитополучателя „С."
ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г. и Д.С.Г. се отнася не само до минималните
погасителни вноски и надвишението на разрешения кредитен лимит, но и до
дължимите по Договора за кредитен лимит и Общите условия наказателна лихва за
забава и годишна такса за поддържане на кредитна карта, поради което
кредитополучателят „С." ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г. и Д.С.Г. не са погасили
и са просрочили плащането на следните суми по Договора за кредитен лимит:
главница в размер на 5 000 лв.;
възнаградителна лихва в размер на 5 439, 79 лв., начислена съгласно т. 6
от Договора за кредитен лимит във връзка с т. ІІ.А1 от раздел втори на Бюлетина
за лихвите на „П." АД за периода от 31.12.2013 г. до 30.09.2016 г.;
наказателна лихва за забава в размер на 32 512, 31 лв., начислена съгласно
т. 7 от Договора за кредитен лимит във връзка с т. II.А1 от раздел втори на
Бюлетина за лихвите на „П." АД за периода от 17.12.2013 г. до 11.04.2019
г.; и
годишна такса за поддържане на кредитна карта в размер на 78 лв., начислена
на 14.10.2013 г. и 14.10.2014 г. съгласно т. 8 от Договора за кредитна карта
във връзка с чл. 4, т. 4 от раздел XII.Б на глава Втора от Тарифата за такси и
комисиони на „П." АД.
Посочва, че по силата на т. 3 от
Договора за кредитен лимит вземанията на „П." АД от кредитополучателя „С."
ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г. и Д.С.Г. са изцяло изискуеми от 30.10.2016 г. поради
изтичане на крайния срок за издължаване на банковия кредит (кредитен лимит по картова
разплащателна сметка).
При настъпване на изискуемостта на банковия кредит (кредитен лимит по
картова разплащателна сметка) на 30.10.2016 г. поради изтичане на крайния срок
за неговото издължаване кредитополучателят „С." ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г.
и Д.С.Г. не са погасили всички свои задължения по Договора за кредитен лимит и
към 11.04.2019 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по Договора
за кредитен лимит възлиза на 43 030,10 лв., от които: 5 000 лв. – главница; 5 439,79 лв. -
възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 6 от Договора за кредитен лимит
във връзка с т. II.А1 от раздел втори на Бюлетина за лихвите на „П." АД за периода от
31.12.2013 г. до 30.09.2016 г.; 32 512,31 лв. - наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 7 от Договора за
кредитен лимит във връзка с т. II.А1 от раздел втори на Бюлетина за лихвите на
„П." АД за периода от 17.12.2013 г. до 11.04.2019 г. и 78 лв. - годишна
такса за поддържане на кредитна карта, начислена на 14.10.2013 г. и 14.10.2014
г. съгласно т. 8 от Договора за кредитен лимит във връзка с чл. 4, т. 4 от
раздел ХII.Б на глава Втора от Тарифата за такси и комисиони на „П." АД.
Посочва, че на 12.04.2019 г. от „П." АД е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя „С." ЕООД
и съдлъжниците Р.С.Г. и Д.С.Г. въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. По заявлението на банката е образувано ч.гр.д.
№ 2074/2019 г. по описа на С. районен съд и на 17.04.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 1146/17.04.2019 г., с която е разпоредено длъжниците „С."
ЕООД, Р.С.Г. и Д.С.Г. да заплатят солидарно на „П." АД следните суми: 5000
лв. - главница, 5439,79 лв. - възнаградителна лихва за периода от 31.12.2013 г.
до 30.09.2016 г., 32 512,31 лв. - наказателна лихва за забава за периода от
17.12.2013 г. до 11.04.2019 г., 78 лв. - годишна такса за поддържане на
кредитна карта, начислена на 14.10.2013 г. и
14.10.2014 г., законна лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до
изплащане на олихвяемото вземане, 860,60 лв. - държавна такса, и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
На 03.07.2019 г. в клон С.З. на „П." АД е получено съобщение
от С. районен съд за подаване на
възражения от длъжниците Р.С.Г. и Д.С.Г.
срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2074/2019 г. по описа на С.
районен съд.
Предвид на изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение
за установяване на вземания на ищеца „П." АД от ответниците Р.С.Г. и Д.С.Г. като съдлъжници по договор за
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка и за
издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA
№ 013СС-S-000044/18.10.2011 г. за следните суми при условията на пасивна
солидарност: 5000 лв. (пет хиляди лева) -главница, 5 439,79 лв. (пет хиляди четиристотин
тридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки) - възнаградителна лихва,
начислена съгласно т. 6 от Договора за кредитен лимит във връзка с т. II.А1 от
раздел втори на Бюлетина за лихвите на „П." АД за периода от 31.12.2013 г.
до 30.09.2016 г., 32 512,31 лв. (тридесет и две хиляди петстотин и дванадесет
лева и тридесет и една стотинки) - наказателна лихва за забава, начислена
съгласно т. 7 от Договора за кредитен лимит във връзка с т. II.А1 от раздел
втори на Бюлетина за лихвите на „П." АД за периода от 17.12.2013 г. до
11.04.2019 г., и 78 лв. (седемдесет и осем лева) - годишна такса за поддържане
на кредитна карта, начислена на 14.10.2013 г. и 14.10.2014 г. съгласно т. 8 от
Договора за кредитна карта във връзка с чл. 4, т. 4 от раздел XII.Б на глава
Втора от Тарифата за такси и комисиони на „П." АД, ведно със законната
лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 1146/17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2074/2019 г. по описа
на С. районен съд.
Моли в полза на ищеца „П." АД да бъдат присъдени:
законната лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до изплащане на
олихвяемото вземане,
разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 2074/2019 г. по описа
на С. районен съд: 860,60 лв. - държавна
такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото
исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.
В
срока по чл.367 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Съдът е приел, че същите във възраженията си по чл. 414 са навели възражение за
погасителна давност, което в хода на производството се поддържа от процесуалния
им представител.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно е
установено, че между „П.“ АД и
кредитополучателя „С." ООД (понастоящем „С." ЕООД) е сключен договор
за предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка и за
издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период
MASTERCARD/VISA № 013СС-S-000044/18.10.2011 г. По така сключеният договор ответниците
Р.С.Г. и Д.С.Г. като съдлъжници се задължават солидарно с кредитополучателя „С."
ЕООД да погасяват всички задължения, произтичащи от Договора за кредитен лимит
и Общите условия. Съгласно чл. 3 от договора крайният срок за ползване на
кредитния лимит (овърдрафт) е до 30.09.2016 г., а крайният срок за погасяване
на кредитния лимит (овърдрафт) е 30.10.2016 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2074/2019 г. по описа на С. районен съд в полза на „П.“ АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1146/17.04.2019
г., с която е разпоредено длъжниците „С." ЕООД, Р.С.Г. и Д.С.Г. да
заплатят солидарно на „П." АД следните суми: 5000 лв. - главница, 5 439,79
лв. - възнаградителна лихва за периода от 31.12.2013 г. до 30.09.2016 г., 32
512, 31 лв. - наказателна лихва за забава за периода от 17.12.2013 г. до
11.04.2019 г., 78 лв. - годишна такса за поддържане на кредитна карта,
начислена на 14.10.2013 г. и 14.10.2014
г., законна лихва върху главницата от 12.04.2019 г. до изплащане на олихвяемото
вземане, 860, 60 лв. - държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от приложената в ч.гр.д. № 2074/2019 г. по описа на С. районен съд покана за доброволно изпълнение, заповедта за
изпълнение е връчена на Д.С.Г. при отказ на 22.05.2019 г., а възражението от
ответника е подадено на 03.06.2019 г., т. е. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Видно от представения в настоящото производство заверен препис на
показана за доброволно изпълнение с изх. № 21234/20.05.2019г. до Р.С.Г. -
длъжник по изп. дело № 1395/2019г. по описа на ЧСИ - Г.И., както и заверени
преписи от 2 бр. уведомления по чл. 47 от ГПК по постоянния адрес на длъжника в
гр.С.З., ** и по настоящ адрес ***, залепени съответно на 15.07.2019 г. и
16.07.2019 г. се установява, че възражението, подадено от ответницата на
03.06.2019 г. е в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Поради това ищецът в законоустановения едномесечен срок е предявил
настоящите установителни искове.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява
следното:
Съгласно регистрите на „П.“ АД
усвояването на кредитния лимит (овърдрафт), предоставен от „П." АД на
кредитополучателя „С." ЕООД по силата на Договора за кредитен лимит е
започнало на 01.11.2011 г. като е
събрана 39 лева годишна такса на управление, на 28.10.2011 г. е извършено
първото теглене, което е било в размер на 2000 лева по банкова сметка: ***К
ЕООД.
Усвояването на кредитния лимит е продължило до 13.03.2013 г.
Съгласно регистрите на „П.“ АД стойността на базовия лихвен процент към
датата на сключване на Договора за кредитен лимит е била в 7,73% годишно и не е
променян.
Съгласно регистрите на „П.“ АД от 16.12.2013 г. кредитополучателят „С."
ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г. и Д.С.Г. са в забава на плащанията по Договора за
кредитен лимит.
Съгласно регистрите на „П.“ АД на 17.12.2013 г. е надвишен разрешеният
кредитен лимит (овърдрафт) от 5000 лв. по картовата разплащателна сметка на
кредитополучателя „С." ЕООД и сумата на надвишението не е била издължена
незабавно от кредитополучателя „С." ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г. с ЕГН **********
и Д.С.Г. с ЕГН **********.
Съгласно регистрите на „П.“ АД на 30.10.2016 г. от кредитополучателя „С."
ЕООД и съдлъжниците Р.С.Г. с ЕГН ********** и Д.С.Г. с ЕГН ********** не са
погасени всички задължения към „П." АД по Договора за кредитен лимит.
Общият размер на неиздължената главница съгласно регистрите на П. - АД е
в размер на 5000 лв.
Общите размери на неиздължените възнаградителна
лихва, наказателна лихва за забава и законна лихва и периодите, за които са
начислени съгласно регистрите на „П.“ АД към 28.04.2020 г. са:
5 439.79 лева - възнаградителна
лихва
32 512.29 лева - наказателна лихва
531.94 лева - законна лихва
Размера на неиздължената годишна такса за поддържане на кредитна карта и
датите, на които е начислена, съгласно регистрите на „П.“ АД е в размер на 78
лв., както следва:
-
39 лв. начислена на 14.10.2013 г.
-
39 лв. начислена на 14.10.2014 г.
От допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза се
установява следното:
Съгласно регистрите на „П.“ АД, неиздължените минимални погасителни
вноски са 35 броя /главница, договорна лихва и наказателна лихва, подробно
посочени в таблица на стр. 2 от заключението/.
Минималната погасителна вноска представлява сума от: 3% от дебитното
салдо, дължимо за периода, както и сумата на вноските по разсрочените
трансакции, в случай че има такива, както и сумата превишаваща одобреният лимит
/5000/, която ежемесечно се акумулира с натрупване от предходният месец.
Съгласно регистрите на „П.“ АД, общият размер на неиздължената главница
към 28.04.2020 г. е в размер на 5000 лв.
Съгласно регистрите на „П.“ АД общата сума на неиздължената
възнаградителна лихва към 8.04.2020 г. е в размер на 5 439.79 лв. /сумата по
месеци е описана подробно в таблица на стр. 3 от заключението/.
Съгласно регистрите на „П.“ АД, общата сума на неиздължената наказателна
лихва за забава към 28.04.2020 г. е в размер на 32 512.29 лв. /сумата по месеци
е описана подробно в таблица на стр. 4 от заключението/.
Съгласно регистрите на „П.“ АД, общата сума на неиздължената законна
лихва към 28.04.2020 г.е в размер на 531.94 лв.
Съгласно регистрите на П. - АД, общата сума на неиздължената годишна такса
за поддържане на кредитна карта към 28.04.2020 г. е в размер на 78 лв., както
следва:
- 39 лв. начислена на 14.10.2013 г.
- 39 лв. начислена на 14.10.2014 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
В настоящия случай по сключения договор за предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес
кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA № 013СС-S-000044/18.10.2011 г.,
„П." АД е изпълнила поетите с договора задължения. Ищецът е открил и водил на името на „С." ООД
/впоследствие ЕООД/ разплащателна (картова) сметка с IBAN *** на кредитополучателя правото да ползва по сметката банков кредит - кредитен лимит (овърдрафт) в размер
до 5 000 лв., който може да бъде усвояван чрез използване на кредитните карти, които
са издадени към сметката. Съгласно чл. 3 от договора крайният срок за ползване
на кредитния лимит (овърдрафт) е до 30.09.2016 г., а крайният срок за
погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) е 30.10.2016 г.
Отговорност за заплащане на горепосочената сума в посочените срокове е
възникнала и за ответниците, които са поели солидарна отговорност към банката
наред с кредитополучателя да осъществят изпълнение на произтичащите от процесния
договор задължения. Поради това в
настоящия случай на основание чл. 122, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде ангажирана
отговорността на ответниците при условията на солидарност към кредитора „П."
АД, за който е налице възможност да претендира изпълнение от всеки от съдлъжниците
съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само възникването
на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между
тях договор за банков кредит, но и изпълнението на задължението на Банката да
предостави отпуснатата по договора сума. Поради това за съдлъжниците Р.С.Г. и Д.С.Г.
е възникнало задължението да върнат предоставената сума от 5 000 лв. в
срок до 30.10.2016 г., за което не са представени доказателства.
Съдът е длъжен да разгледа направеното правопогасяващо възражение от
ответниците, че вземанията на „П." АД са погасени по давност.
По отношение вземането за главница в размер на 5 000
лв. съдът счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД,
доколкото е налице неделимо задължение. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че
давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането.
Кредитът в режим на овърдрафт е автоматично
възобновяем, при който едновременно с погасяването на част от кредита, банката
предоставя на клиента сума до определения размер(лимит) на самия кредит, т.е.позволява
се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на
определени условия. За разлика от стандартния банков кредит, овърдрафт кредитът
е специфична форма на кредитиране, при която не е налице погасителен план с
месечни погашения (вноски), а само краен срок за погасяване на усвоената
главница.
С оглед изложеното и предвид спецификата на договора
за овърдрафт, крайният срок на погасяване на процесния кредит е 30.10.2016г.
/чл. 3 от договора/. От тази дата
започва да тече петгодишният давностен срок за погасяване на това вземане,
която изтича на 30.10.2021 г. Искът за установяване дължимостта на това вземане
е предявен преди тази дата – на 12.04.2019 г., на която е подадено
заявление по чл. 417 ГПК и която
съгласно изричната норма на чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита и за момент на предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Поради това направеното
възражение от страна на ответниците за погасяване по давност на правото на иск
на ищеца за сумата от 5000 лева, представляваща главница, е
неоснователно и предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 5 000
лв. е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на вземането за договорна лихва е
приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В случая договорната лихва се претендира за периода
от 31.12.2013 г. до 30.09.2016 г. Искът е предявен на 12.04.2019 г. - денят, в
който е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед
фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Поради това погасени по давност са единствено
вземанията на кредитора, попадащи в периода три години назад от датата на
заявлението. Следователно всички претенции за вземания за лихви, чийто падеж е
настъпил преди 12.04.2016 г. са погасени по давност, тоест за периода от 31.12.2013
г. до 11.04.2016 г. исковете на банката за заплащане на възнаградителна лихва
са погасени по давност.
Претенцията за възнаградителна лихва е в размер на 5 439.79
лева. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК и въз основа
на таблицата от допълнителното заключение на съдебно – икономическата
експертиза /стр. 101 от делото/, вземането за възнаградителна лихва за периода 31.12.2013
г. до 31.03.2016 г. е в размер на 3 889, 90 лв. и е погасено по
давност. Следователно искът по чл. 422 ГПК за
възнаградителна лихва е основателен за сумата от 1 549, 89 лв. лева,
за периода 12.04.2016 г. до 30.09.2016г. като над сумата от 1 549, 89 лв.
до претендирания размер от 5 439, 79 лв. и за периода 31.12.2013 г. до 11.04.2016
г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Погасена с тригодишна давност като периодично плащане е и неиздължената
годишна такса за поддържане на кредитна карта в общ размер на 78 лв., която е
начислена както следва: 39 лв. на 14.10.2013 г. и 39 лв. на 14.10.2014 г.
Поради това този иск също следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По
предявения иск за наказателна лихва за забава в размер на 32 512, 31 лв., за
периода от 17.12.2013 г. до 11.04.2019 г.
Съгласно чл. 7 от Договора за кредитен лимит във връзка с т. II.А1 от
раздел втори на бюлетина за лихвите на „П." АД при неразрешен овърдрафт
наказателната лихва за забава е в размер на възнаградителната лихва, /която в
случая е 7, 73 %/ и наказателна надбавка от 20 пункта. Съдът приема, че уговорката
за наказателна лихва в настоящия случай
изцяло притежава характеристиките на неустойка за забава по смисъла на
чл. 92 ЗЗД.
В рамките на извършената служебна проверка относно
валидността на посочената неустоечна клауза, съдът намира, че същата е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, които не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи
или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита
естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът
на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част);
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение
на задължението вреди и др.
С оглед на горното, съдът намира, че при съпоставка на процесната неустоечна
клауза по примерно посочените критерии в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK,
се налага извод, че е налице голяма диспропорция между размера на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойката и размерът й. Видът на
уговорената неустойка е наказателен, тъй като е уговорена огромна неустойка за
неизпълнение, като съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди очевидно не съответства на
принципите за справедливост, добросъвестност и недопускане на неоснователно
обогатяване на участниците в търговския оборот. Поради това съдът приема, че в
случая уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и следователно противоречи на добрите нрави.
По изложените
съображения, съдът намира, че неустоечната клауза по чл. 7 от договора във връзка с т. II.А1 от раздел втори на
бюлетина за лихвите на „П." АД от договор за предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна
сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период
MASTERCARD/VISA № 013СС-S-000044/18.10.2011 г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави и като такава, не е
породила никакво действие още към датата на сключване на договора.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено по отношение на Р.С.Г. и Д.С.Г. съществуване на вземането на
„П.” АД при условията на пасивна солидарност за сумата от 5 000 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес
кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA № 013СС-S-000044/18.10.2011 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.04.2019 г.
до окончателното плащане на сумата и за сумата от 1 549, 89 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 6 от Договора за
кредитен лимит във връзка с т. II.А1 от раздел втори на Бюлетина за лихвите на
„П." АД за периода 12.04.2016 г. до 30.09.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1146/17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2074/2019 г. по описа на С. районен съд
като над сумата от 1 549, 89 лв. до претендирания размер от 5 439,
79 лв. за периода 31.12.2013 г. до 11.04.2016г. искът следва да бъде
отхвърлен като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск от „П.” АД против Р.С.Г.
и Д.С.Г. за признаване на установено по отношение на Р.С.Г. и Д.С.Г.
съществуване на вземането на „П.” АД при условията на солидарност за сумата от 78 лв.,
представляваща годишна такса за поддържане на кредитна карта, начислена на
14.10.2013 г. и 14.10.2014 г. съгласно т. 8 от Договора за кредитен лимит във
връзка с чл. 4, т. 4 от раздел ХII.Б на глава Втора от Тарифата за такси и комисиони
на „П." АД като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Съдът намира, че предявеният
иск от „П." АД против Р.С.Г. и Д.С.
за признаване на установено по отношение на Р.С.Г. и Д.С.Г. съществуване на
вземането на „П.” АД при условията на пасивна солидарност за сумата от 32 512, 31 лв., представляваща наказателна лихва за забава, начислена
съгласно т. 7 от Договора за кредитен лимит във връзка с т. II.А1 от раздел
втори на Бюлетина за лихвите на „П." АД за периода от 17.12.2013 г. до
11.04.2019 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В
настоящия случай ответниците следва да заплатят на „П.” АД направените по ч.
гр. д. № 2074/2019 г. по описа на Районен съд – С.З. разноски в размер на 153,83
лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ определя за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение за
ищеца в размер на 450 лв.
С оглед изхода на делото Р.С.Г. и Д.С. следва да заплатят на „П.” АД направените в настоящото
производство разноски в размер на 252,30 лв. съразмерно с уважената част
от исковете.
От
представените по делото доказателства се установява, че ответниците са
материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1
от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на всеки от ответниците е в размер на 1 820, 90 лв. или в общ размер
на 3 641, 80 лв.
С оглед изхода на делото „П.” АД следва да заплати
на адвокат И.М. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 1 543,73
лв. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на Р.С.Г.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на делото „П.” АД следва да заплати
на адвокат И.М. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 1 543,73
лв. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на Д.С.Г. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Г. ЕГН ********** ***
и Д.С.Г. ЕГН ********* с постоянен адрес *** съществуване на вземането на „П.”
АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.** при условията на
пасивна солидарност за сумата от 5 000 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна
сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA
№ 013СС-S-000044/18.10.2011г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 12.04.2019 г. до окончателното плащане на
сумата и за сумата от 1 549, 89 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена съгласно т. 6 от Договора за кредитен лимит във връзка с т.
II.А1 от раздел втори на Бюлетина за лихвите на „П." АД за периода 12.04.2016
г. до 30.09.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1146/17.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 2074/2019 г. по описа на С. районен съд като ОТХВЪРЛЯ иска за
възнаградителна лихва над сумата от 1 549, 89 лв. до претендирания
размер от 5 439, 79 лв. за периода 31.12.2013 г. до 11.04.2016г. като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С.** против Р.С.Г. ЕГН ********** *** и Д.С.Г. ЕГН ********* с постоянен
адрес *** за признаване за установено по отношение на Р.С.Г. и Д.С.Г.
съществуване на вземането на „П.” АД при условията на пасивна солидарност за
сумата от 78 лв., представляваща годишна такса за поддържане на кредитна карта, начислена
на 14.10.2013 г. и 14.10.2014 г. съгласно т. 8 от Договора за кредитен лимит
във връзка с чл. 4, т. 4 от раздел ХII.Б на глава Втора от
Тарифата за такси и комисиони на „П." АД като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С.** против Р.С.Г. ЕГН ********** *** и Д.С.Г. ЕГН ********* с постоянен
адрес *** за признаване за установено по отношение на Р.С.Г. и Д.С.Г.
съществуване на вземането на „П.” АД при условията на пасивна солидарност за
сумата от 32 512, 31 лв., представляваща наказателна лихва за забава, начислена
съгласно т. 7 от Договора за кредитен лимит във връзка с т. II.А1 от раздел
втори на Бюлетина за лихвите на „П." АД за периода от 17.12.2013 г. до
11.04.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.С.Г. ЕГН ********** *** и Д.С.Г. ЕГН ********* с постоянен адрес *** да
заплатят на „П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.**
направените по ч. гр. д. № 2074/2019 г. по описа на Районен съд – С.З. разноски
в размер на 153, 83 лв. съразмерно с уважената част от исковете и
направените в настоящото исково производство разноски в размер на 252,30 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„П.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С.** да заплати на адвокат И.М. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1 543,73 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на Р.С.Г. съразмерно с отхвърлената
част от исковете и адвокатско възнаграждение в размер на 1 543,73 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на Д.С.Г. съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: